№ 17671
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110154220 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Н. Х., чрез пълномощника адв. К.
Б., срещу „С в” АД.
Предявени са частични отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от
229,56 лева, частична претенция от общо 519,73 лева, начислени за доставка
на В и К услуги по клиентски №ххх за периода от 24.10.2017г. до
15.03.2022г., поради липса на облигационно правоотношение между страните
и липса на предоставени В и К услуги, и при условията на евентуалност
поради изтекла погасителна давност.
Ответникът „С в“ АД, чрез пълномощника юриск Т Ч, е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните, че при ответното дружество е открита партида за доставка на
1
В и К услуги по клиентски №ххх за обект на адрес гр. ххх, с титуляр В. Н. Х..
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е
всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва
при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К
услугите.
В случая по делото са представени решение на общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, представляваща бл.ххх, за
преминаване към индивидуални партиди за заплащане на студената вода към
„С в“ АД. Към решението са приложени списък на собствениците, в който
ищцата В. Х. е отбелязана като собственик на ап.51, удостоверено с неин
подпис, както и приложение №1 от 30.09.2005г., с което ищцата е
декларирала, че в жилището има двама живущи, както и потреблението да се
изчислява на база, удостоверено с неин подпис, като подписите на ищцата в
посочените документи не са оспорени в настоящото производство.
Съдът намира, че така представените документи обосновават извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги, обвързващо страните, по което ищцата като потребител на
доставените от ответника услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
От изслушаното и прието по делото заключение на комплексната
2
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно
дадено, се установява, че имотът е водоснабден, както и, че потреблението по
партидата на ищцата В. Х. в процесния период е начислено въз основа на
самоотчети и данни от проверител на ответното дружество по два броя
водомери, като същите отговарят на посочените във фактурите, издадени през
процесния период, като задълженията за предоставени ВиК услуги по
клиентския номер на ищцата за спорния период са в съответствие с
начислените и фактурирани количества доставена вода. Вещото лице –
счетоводител посочва, че предоставените услуги, начислени по процесния
клиентски номер по издадени фактури в периода от 24.10.2017г. до
27.04.2022г. са на обща стойност от 519,14 лева. Заключението е изготвено
компетентно обосновано е и се възприема от съда.
Поради изложеното предявеният от ищцата отрицателен установителен
иск за недължимост на оспорените вземания се явява неоснователен на
поддържаното основание липса на облигационно правоотношение между
страните и липса на доставка.
Възражението на ищцата за изтекла погасителна давност съдът намира
за основателно, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на
РБ вземанията за ползвани В и К услуги са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,
съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая към
датата на приключване на устните състезания – 17.05.2023г., са погасени по
давност вземанията за периода от 24.10.2017г. до 16.05.2020г., като съгласно
представената справка за начислените задължения за посочения период, и
уточняващата молба на ищеца предявеният иск се явява основателен и
доказан до размер на сумата от 218,56 лева, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземанията по давност.
За разликата над тази сума до предявения частичен размер от 229,56
лева и за периода от 17.05.2020г. до 15.03.2022г., искът следва да бъде
отхвърлен.
3
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата
следва да бъдат присъдени разноски по делото за държавна такса в размер на
47,50 лева, както и на Адвокатско съдружие „Б. к“ на основание чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ в размер на 380 лева, съразмерно с уважената част от иска.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен от В. Н. Х., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх,
чрез пълномощника адв. К. Б., срещу „С в“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, бул. „Ц III“ ххх, че В. Н. Х. не дължи на „С в“
АД сумата от 218,56 лева, частична претенция от общо 519,73 лева,
начислени за доставка на В и К услуги по клиентски №ххх за периода от
24.10.2017г. до 16.05.2020г., поради погасяване на правото на принудително
събиране на вземанията по давност, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване недължимост на вземането за разликата над сумата от 218,56
лева до предявения частичен размер от 229,56 лева и за периода от
17.05.2020г. до 15.03.2022г, както и на заявеното основание липса на
облигационно правоотношение между страните и липса на предоставени В и
К услуги.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „С в“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, бул. „Ц III“ ххх, да заплати на В. Н.
Х., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх, чрез пълномощника адв. К. Б.,
разноски по делото в размер на 47,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „С в“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, бул. „Ц III“ ххх, да заплати на
Адвокатско съдружие „Б. к“, с адрес гр. ххх, сумата от 380 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата В. Х.
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5