Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    10.05.2021 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1776 по описа за 2020 г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл.150 от СК.

           Ищецът А.И.К., като майка и законен представител на детето В.А.моли да се постанови решение, с което да бъде изменен постановения със съдебно решение по гр.дело № 276/2016 г. по описа на РС Асеновград, размер на издръжката за детето В.А., като същата бъде увеличена от 120 лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на предявяване на ИМ в съда, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от падежа до пето число на всеки текущ месец. Ищцата твърди, че с ответника А.К.А. са живели на семейни начела, през които период е родена дъщеря В.А.А., ЕГН **********. Със решение, постановено по гр.дело № 276/2016 г. по описа на РС Асеновград родителските права по отношение на детето са били предоставени на майката, а бащата се е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 120 лв. месечно.  След постановяване на решението обстоятелствата са се променили съществено: изминал е дълъг период от време – 4 години, детето е 4-та група в ДГ „Н.Вапцаров“ Асеновград, а през следващата година ще е ученичка в първи клас. В. често боледува, освен средствата за храна, облекло, обувки и лекарства са налагат и други, свързани с подготовката на детето за учебните и извънучебните и занимания. Цените на всички консумативи и стоки са се увеличили. Ищцата твърди, че живее на семейни начела с друг мъж, от когото на 27.11.2018 г. е родила дете и понастоящем е в майчинство. Ответникът работи в КЦМ и получава високи доходи, което му позволява да заплаща по-висок размер на издръжка за детето. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

         В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника А.К.А., които признава че страните са родителите на детето В., както и че живеят разделени от 2016 г. Същия не оспорва нуждите на детето, както и първоначално претендирания размер на издръжката, като заявява че е съгласен за в бъдеще да заплаща издръжката на детето в размер на 200 лв. месечно. Оспорва допълнително претендирания размер на издръжката от 350 лева. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че ответника А.К.А. е баща на детето В. А.А.– което се установява и от представеното удостоверение за раждане, както и че по силата на съдебна спогодба по гр. д.№ 276/2016 г. по описа на Асеновградския РС същият се е задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 120 лева месечно. От определяне на този размер до датата на подаване на исковата молба е изминал период от около пет години. Обстоятелствата, които са настъпили през този период и които са релевантни за спора са, че детето е пораснало с около пет години, че посещава ДГ „Никола Вапцаров“ Асеновград - четвърта група. Майката е родила друго дете, на което също дължи издръжка.

От справки на ТД НАП Пловдив е видно, че  през 2020 г. А.К. е имала сключен трудов договор с „Роялтех 2000“ ЕООД е и получавала месечно възнаграждение в размер на 610 лева, а А.А. има сключен трудов договор с „КЦМ“ АД и получава месечно възнаграждение в размер средно на 1850 лв. за същия период.

Изслушана в съдебно заседание А.К. е заявила, че в момента е безработна и регистрирана в БТ Асеновград, получава обезщетение за безработица в размер на 300-310 лв. месечно, има друго дете А.Д.Г. на 2 години и три месеца. Изслушан в съдебно заседание А.А. е заявил, че работи в „КЦМ“ АД и няма друго дете, освен детето В..

От ищцата са представени: Епикризи от 2017 г. и Амбулаторни листове, Договор за езиково обучение от 10.03.2021 г.

От представените преводни нареждания от ответника е видно, че същия от м.09.2019 г. е започнал доброволно да привежда издръжка за детето – по сметка на ищцата, в размер на 150 лв. месено,  а от завеждане на иска м.октомври 2020 г. е заплащал доброволно издръжка в размер на 200 лв. месечно.

От показанията на свидетелката София Г.И. се установява, че същата живее с ответника А.А. на семейно начела от 4 години. Същия редовно плаща издръжка на детето В., като ежемесечно и купува: дрехи, обувки и играчки. За всеки рожден ден А. купува подаръци за В., въпреки че никога не е канен на организираните тържества.

При така събраните доказателства се налага извод, че предявеният иск е основателен, тъй като след определяне на предходния размер на издръжката са настъпили нови обстоятелства. Изтеклият период от време е продължителен – 5 години, през него съществено са се променили нуждите на детето, като още не са се прибавили и такива за обучение, тъй като през учебната 2021/2022 г. детето В. ще е ученичка в първи клас. Ето защо и предвид възрастта на детето и съотватстващата й нужда от храна, дрехи и обувки, помагала, консумативи и други ежедневни разходи, както и предвид социално икономическата ситуация в страната, безспорно е, че детето се нуждае от повече средства за издръжката си. Точната сума за задоволяване на описаните потребности не може да бъде определен, още повече, че същият би могъл да се променя в зависимост от различни фактори. Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че тя е около 350-400 лева.

От ищцовата страна не се ангажираха доказателства за нуждите на детето, какви средства се изразходват месечно за издръжката и, както и какви суми се заплащат за лечение на същата. Ангажирани са единствено доказателства, че от майката се заплащат месечните такси за детска градина, както и сумата 173 лв. за посещение на езиков курс (35 учебни часа) – но не е доказано за какъв период е същия.

Съгласно чл.142, ал.1 от СК другият фактор, който следва да се прецени при определяне на размера на дължимата издръжка, са възможностите на лицето, което я дължи. По тази причина доходите и имущественото състояние на майката са ирелевантни, съответно събраните в тази връзка доказателства не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му пречи да работи и съответно да получава възнаграждение за труда си. От събраните писмени доказателства се установява, че той има сключен трудов договор и получава възнаграждение за труда си  в размер на 1850 лв. месечно, няма други лица, към които има задължения за издръжка.

Поради това и тъй като ответникът няма друго ненавършило пълнолетие дете, то същият има възможност да заплаща издръжка в по-висок от определения размер. Ето защо съдът приема, че същият би могъл и следва да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лева месечно, като до пълния предявен размер от 350 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.

          На основание чл. 78, ал.1 и ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски по съразмерност или сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд Асеновград – държавна такса в размер на 115.20 лева. На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответникът също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 100 лева, или по компенсация ответникът следва да заплати на ищцата разноски в производството в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А.К.А., ЕГН ********** ***, заплаща на В. Антонова Аврионова, ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А.И.К., ЕГН ********** ***, по силата на съдебна спогодба от 19.04.2016 г. по гр.д.№ 276/2016 г. по описа на Асеновградския РС от 120 лева (сто и  двадесет), като УВЕЛИЧАВА този размер на 200 лева (двеста) месечно, считано от 16.10.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като             ОТХВЪРЛЯ  иска до пълния предявен размер от 350 лева – или за разликата от 150 лева.

 

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** ***, да заплати на А.И.К., ЕГН ********** ***, сумата от 100 лева (сто лева), направени по производството разноски.

 

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 115.20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки), дължима държавна такса.

 

На осн.чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 10.05.2021 г.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: