№ 60
гр. Тетевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20224330100136 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от М. С. М. , майка и законен представител
на детето С. Николов С. от с. Г. срещу Н. АС. С. от с. Г. . В исковата молба се твърди ,че
ответника е осъден да заплаща на малолетното си дете С. издръжка от 150 лв. съобразно
решени №8 /16.01.2018г по гр.д. №1093/2017 на Р.С.Тетевен , като от тогава са изминали
четири години и драстично са се променили социално битовите условия. Нестабилно било и
здравето на детето тъй като страдало от гастроезофагелна рефлуксна болест и ежемесечни
бронхити характерни за децата на тази възраст. Твърди ,че ответника реализирал високи
доходи тъй като работел в сферата на строителството. Моли съдът да измени присъдената
издръжка за детето 150 лв. на 300 лева.
В съдебно заседание от дата 18.04.2022г е направено изменение на иска като същия
е намален от 300 лева на 220 лева ежемесечно за издръжка на детето .
В законово установеният срок е постъпил е писмен отговор от ответника , в който
заявява ,че оспорва изцяло иска по съображения, че претенцията от 300 лева е изключително
завишена с оглед на възможностите на ответника, както и с оглед обективните нужди и
потребности на детето. Ответникът нямал постоянна работа и източник на доходи, не
притежава движими и недвижимите имоти, които представляват за него източник на доходи,
има и други задължения, които са възникнали преди образуване на делото. Не се сочели
конкретни обстоятелства, които са се променили след постановяване Решение № 8 на ТРС от
16.01.2018г. по гр.дело №1093/2017г. Ищцата не поставяла въпрос за задоволяване на
някакви особени и изключителни нужди, а се имат предвид обичайните нужди на дете на 5
години, включващи храна, облекло, лекарства, без излишества и лукс. Не се сочат
конкретни настъпили промени в икономическа обстановка в страната.Твърди ,че
обстоятелствата, на които се основава иска, с изключение напредване възрастта на детето,
не се подкрепяли от представените с исковата молба доказателства.
В съдебно заседание ищцата чрез адв. А.А. от ЛАК поддържа исковата молба ,
ответника чрез адв. Х.Д. И. от ЛАК оспорва исковата претенция , като в хода на устните
състезания твърди ,че не са се доказали свръх обичайни разноски за детето , както и че ,ако
1
съдът уважи иска да бъде редуциран към минималната работна заплата , която е била към
датата на завеждането му.
Тетевенският районен съд след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани
по делото доказателства с оглед наведените в исковата молба основания на претенциите
на ищеца, намира така предявения от нея иск по чл. 150 СК за основателен , поради
следните причини:
Не се оспорва между страните обстоятелството, че същите са родители на малолетното
дете СтС.Н. С. , род. на 13.12.2016г , както и ,че с с решение №8/16.01.2018г. по гр.д. №
1093/2017г на Р.С.Тетевен е прекратен брака между страните , като родителските права
върху малолетното дете СтС.Н. С. са предоставени на майката М. С. М. , като за детето е
определена месечна издръжка в размер на 150 лева .
Видно от представените по делото доказателства , ищцата е получавала семейните
помощи за детето от м . януари 2018г до м. януари 2020г , като към момента такива не
получава. , както и че брутната и заплата за м. март.2021г до м. февруари 2022г , която
получава от у-ще „Н.В.“-с. Г. е в общ размер на 22 503 ,40 лева . Ответника не е представил
доказателства за доходите си .
Видно от представената служебна бележка изх.№ 031/06.01.2022г. на Детска градина „З.“
, с. Г. детето С. посещава редовно детската градина и е в трета група и редовно посещава
детско заведение , отсъства само по здравословни причини и месечната такса за храноден се
заплаща редовно от майката . Представен е и амбулаторен лист от 16.12.2021г видно от
който диагнозата на детето „Гастроезофагенална рефлуксна болест без езофагит“, както и
рецептурни бележки и фискални бонове за закупуване на различни видове лекарства .
От своя страна ответника е представил справка за заплатени суми за храноден на детето
си в детската градина ,която посещава , като същата за храноден в учебно време била за
периода 15.09.2021г до 31.05.2022г е 1,15лв ,а в неучебно 1,80 лева., както и приходните
квитанции за заплатени такси. Представил е и служебна бележка от детската градина , която
посещава детето му относно дните ,в които същото е отсъствало , видно от която същото м.
януари 2022г е отсъствало на дата 21.01.2022г., а за м. февруари е отсъствало за периода 01-
10.02.2022г., както и две медицински бележки . Представил е и доказателства за заплащане
на издръжка , като за тази година има наредени 80 евро на 23.02.2022г , останалите
платежни бележки касаят 2021г , която не е предмет на настоящото дело .
Тоест от представените писмени доказателства по делото безспорно се доказва ,че детето
посещава детска градина майката заплаща таксите за същата , и че същото е със заболяване ,
като за 2022г за м. януари и февруари общо е отсъствало от детска градина 11 дни.
По делото са разпитани и две свидетелки , бабата по майчина и по бащина линия на
малолетното дете.
Свидетелката Т.С. баба по майчина линия на детето твърди ,че от като се е родило
детето е при тях , бащата е в Белгия и си идва веднъж годишно , но си плащал редовно
издръжката. Внучето и страдало от „Гастро ентерален дефлукс“, заболяване от което връща
храна и е на специална такава , а и често боледувало от респираторни заболявания.
Св. Т.Р. майка на ответника твърди в показанията си ,че внучето и идвало при синът и
само когато е болно и нямало кой да го гледа и тогава и го давали .Когато синът и взимал
подаръци за детето били продавани по сайтове, тъй като синът и видял това и затова бил
намалил парите , преди бил давал по 200 лева ,а сега ги бил намалил по 160 лева. Синът и
работел по два месеца в Белгия и си идвал, нямал друго семейство и дете да издържа. Във
връзка с показанията на тази свидетелка ищцата е дала обяснения по реда на чл.176 от ГПК ,
видно от които същата не отрича ,че бащата е закупил колело , тротинетка и триколка за
синът си , които били в дома и .
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки относно факта ,че детето се
отглежда от майката и родителите и ,а ако имат нужда от помощ същото е и при бабата по
бащина линия, както и факта ,че ответника работи в чужбина. Що се отнася до подаръците
за детето същите са лични и нямат отношение към издръжката на детето .
2
По делото е изслушано и становище на ДСП –Тетевен видно от което от определяне на
първоначалната издръжка до настоящия момент са изминали по-вече от четири години, като
постановената издръжка по гр.д. № 1093/2017г на ТРС е под минималната издръжка за
страната към момента . Твърди ,че след разговор с майката същата сочела суми които са и
необходими за отглеждане на детето , което сочело ,че потребностите на детето спрямо
първоначално определената издръжка са нараснали.Битовите условия в дома където живее
детето са много добри -самостоятелна детска стая с легло за детето , играчки ,а и самото
дете е в задължителна предучилищна възраст. Не са успели да извършат проучване на
бащата тъй като не е на територията на страната.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че : Задължението за
издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на
раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ,
който съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 37/24.03.2022 г. за
определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.04.2022г ., същата става в размер на 710
лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от
МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.04.2022г е 177,50 лв.
Правото на децата да получат издръжка от своите родители в случая от бащата е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя и не е под законово
установеният минимум . Видно от материалите по делото ,че издръжката на детето С. към
момента е в размер на 150 лева , тоест под минималната такава. Детето страда от
„Гастроезофагинална рефлуксна болест “, поради което следва да се храни с определени
храни , същото е в предучилищна възраст съобразно доклада на социалния работник ,
двамата родители работят и имат възможности , при все ,че бащата няма и други деца за
които за полага грижи . Бащата от своя страна не е представил доказателства за доходите си
поради което и на осн. чл.161 от ГПК ,съдът приема ,че същия има възможност да заплаща
претендираната издръжка в размер на 220 лева . При определянето на частта от цялостната
издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени
възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото
живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да
получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж.
Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т. 2/, такива видно от материалите по
делото към момента майката не получава..
Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Тетевен ,
което потвърждават изнесените в исковата молба факти ,възрастта на детето , което към
момента е навършило пет години и посещава ДГ „З.“,с. Г. обл. Ловешка , както и факта ,че
същото живее с майка си си и помощ и оказват нейните родители , което е видно
свидетелските показания , както и че бащата заплаща към момента издръжка под
минималната такава , като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за
детето СтС.Н. С. са необходими и достатъчни 220 лв. ежемесечна издръжка в едно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.02.2022г предвид факта ,че
освен ,че детето има здравословен проблем , има нужда както от пособия , играчки ,дрехи
,храна съобразена със здравословното му състояние. По делото не се установи ответника
да дължи издръжка и на други не навършили пълнолетие деца, което съдът счита, че е в
неговите възможности да заплаща увеличения размер на издръжката .Правото на детето да
получава издръжка от своя баща е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "
ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
3
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която
ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете следва да бъдат
съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на
дължащия я. В настоящият случай се установи ответника да работи в Белгия , същия не е
представил доказателства за доходите си , поради което съдът както по-горе постанови
прилага нормата на чл.161 от ГПК и приема ,че същия има възможност да заплаща
претендирания размер месечна издръжка от 220 лева .
Предвид изложеното настоящият състав като взе предвид изложеното по-горе намира, че
издръжката, която е присъдена за детето С. с решението №8 /16.01.20218г по гр.дело
№1093/2017г. на Р.С.Тетевен от 150лв., към настоящия момент е в размер под законово
установения минимум. От присъждането на издръжката е изминал продължителен период от
време – около 4 години, през който детето е пораснало – към настоящия момент е над пет
годишно , а от там са нараснали и неговите нужди и потребности. Всички тези
обстоятелства налагат извода за трайно и съществено изменение в нуждите на издържания
по смисъла на чл.150 СК. Порастването на детето и преминаването му в по-висока
възрастова група несъмнено води до увеличаване както на ежедневните му нужди, така до
увеличаване на нуждите му във връзка с неговото физическо и умствено развитие, което
несъмнено е свързано с допълнителни разходи. Съдът намира, че за задоволяване на
потребностите на детето СтС.Н. С. род. на 13.12.2016г., с оглед възрастта му,
възможностите на неговите родители, и нормативната уредба за размера на дължимата
издръжка, е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. или едно
увеличение със 70 лева , която ответника следва да заплаща .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметката на Р.С.Тетевен върху увеличението на издръжката в размер на 100,80лева
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката присъдена по гр.дело № 1093/2017г. по описа на
Р.С.Тетевен , както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл.150 от СК Н. АС. С. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Ловеч , ул.
Х.Б. да заплаща на малолетното си дете СтС.Н. С. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител М. С. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Г. , обл. Ловеч, ул. „Е
ежемесечна издръжка в размер на 220,00 лв., считано от датата на завеждане на иска –
14.02.2022г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Н. АС. С. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Ловеч , ул. Х.Б. да заплати на М.
С. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Г. , обл. Ловеч, ул. „Е направените по делото
разноски в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. АС. С. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Ловеч , ул. Х.Б. да заплати по с-
ка на Р.С.Тетевен за държавните такси сумата от 100,80 лв за държавна такса върху
увеличението на размера на издръжката.
4
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на така
постановеното решение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5