№ 126
гр. гр.Несебър, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100370 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „**********” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. ********, против Г. ИВ. АЛ., ЕГН
**********, живущ в гр. Несебър. Твърди се, че на 29.07.2020 г. Ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен
съд- Несебър за вземанията си към ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
1145/2020 г. по описа на РС-Несебър. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение,
срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което за ищецът възниквал
правния интерес да установи съществуването на вземането си. Заявява се, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, ищецът
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /в
случая. одобрените с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г./. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия /ОУ/ същите влизали в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите.
Според разпоредбата на чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите на крайния
снабдител използвали разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите
им. Обектът на Г. ИВ. АЛ. е присъединен към електроразпределителната мрежа на „*******
(с бившо наименование „*********" ЕАД), на чиято лицензионна територия бил
разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато е била цената
за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
1
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201 Зг. В този смисъл е и чл. 42 от
общите условия на ********* ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 014/10.05.2008г.,
които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Твърди се, че съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
одобрени от КЕВР на 23.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху
използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член
заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната мрежа и
пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чийто
обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало
разграничение според това чия собственост били присъединителните съоръжения-
собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените
услуги цената за достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се
изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Заявява се, че Г. ИВ. АЛ. имал
качеството на небитов клиент съгласно §1, т.33а от Допълнителните разпоредби на закона,
защото купуваната за обекта му ел. енергия била за небитови нужди с оглед на
предназначението на обекта- магазин. Заявява се, че цените в енергетиката, включително и
цените за мрежови услуги, се определяли и се заплащали на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, което изключвало
свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение относно цената,
по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа предоставял услугите.
Сочи се, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на
чл. 11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества се
били задължили съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на
обект на ответника в КК „Слънчев бряг“, Магазин **, представляващ ИТН *******. За
ответникът бил открит клиентски номер 1000**7613, в качеството му на собственик на
обекта. А., съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите условия
на оператора на мрежата, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на крайния
снабдител. Заявява се, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия, за периода
05.06.2018г.- 08.05.2019г. „**********" ЕАД доставило ел. енергия, а „*******-
предоставило мрежови услуги на обекта на Г. ИВ. АЛ. на обща стойност 105,07 лв., които до
този момент не били заплатени от ответника. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница, ответникът дължал обезщетение за забава в общ размер от 15,58 лв. за периода
11.08.2018г.- 28.07.2020г. Обезщетението за забава се дължало за период от датата на падежа
на фактурата до датата на образуване на настоящото производство. С на изложеното се моли
да бъде прието за установено съществуването на вземане та ищеца против ответника за
сумата от 105,07 лв., представляващи стойността на консумираната от обектите на
2
потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 05.06.2018г. -
08.05.2019г.; сумата от 15,58 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 11.08.2018г.- 28.07.2020г., както и законна лихва върху горепосочената главница от
29.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В месечният срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
За установяване на твърденията си ищецът е представил заявление- декларация за
започване на продажба на ел.енергия за клиентски номер ********** от 24.06.2014 г.,
декларация за достъп до мрежата, спогодба от 24.06.2014 г., с която ответника е заявил, че е
собственик на магазин **, КК „Слънчев бряг“, представляващ ИТН *******, извлечение от
счетоводна сметка за размера на неизплатената сума от ответника, както и заверени преписи
от фактури за консумирана през процесния период ел. енергия.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение като предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани
последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в
съдебно заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане
на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен
отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, поради
което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото доказателства,
неоспорени от ответника и обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за вероятна
основателност на предявения иск, поради което е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на
това искането по чл.238, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцовото дружество
разноски в общ размер на 175 лв., включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение- за исковото производство, както и сумата от 75 лв.- разноски по
заповедното производство /50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 25 лв.- държавна такса/.
Съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение по настоящото
производство следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането
3
на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид
ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. АЛ., ЕГН **********,
живущ в гр. Несебър, съществуването на вземане на „**********” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. ********, по Заповед № 260219/23.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищцовото
дружество срещу ответника, по ч.гр.д.№ 1145/2020 г. по описа на РС- Несебър, за сумата от
105,07 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на А. електрическа
енергия и предоставени мрежови услуги за периода 05.06.2018г.- 08.05.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 15,58 лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода 11.08.2018г.- 28.07.2020г.
ОСЪЖДА Г. ИВ. АЛ., ЕГН **********, живущ в гр. Несебър да заплати на
„**********” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ********, сумата от
175 лв.- разноски в исковото производство, и 75 лв.- разноски в заповедното производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1145/2020 г. по описа на
РС- Несебър.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4