Р Е
Ш Е Н
И Е
10. 08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на петнадесети юли,през две
хиляди и двадесетата
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Сашо
Тотев, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 2007 по
описа за 2020г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 17.12.2019г. по н. о. х. д. №10203/17 г. Софийски районен съд, НК, 107 с –в е признал подсъдимия Д.С.Х. за виновен в извършване
на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.1 от НК,поради което и на
осн.чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание-глоба в размер на 1500лв..Със същата
присъда,подсъдимият Х. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е
нанесъл порезни рани в областта на дясната ръка на Д.В.Д..В тежест на подсъдимият са възложени
и направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимият ,в която се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави
се искане присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова, с която Х. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание,защитника на подсъдимия поддържа жалбата и посочените в нея
доводи.Считат,че присъдата на СРС следва да бъде отменена.
Представителят на СГП счита, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна.
Подсъдимият,редовно призован не
се явява.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел
от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Д.С.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи,
осъждан, адрес в гр. Бургас, ул. „******, ЕГН: **********.
Свидетелят
Д.Д.работел на длъжност охранител към „ВТА” ООД по силата на сключен трудов
договор № 2327/28.02.2011г. и извършвал охрана на дискотека „Мегаденс център”,
находяща се в гр. София, ж.к. „Студентски град”. Съобразно длъжностната си
характеристика св. Д.Д.отговарял за опазването на обекти, имущество,
оборудване, стоки, материали и суровини, собственост на работодателя. Основно
задължение на св. Д.било да охранява обекта дискотека „Мегаденс център” -
визуално и видеонаблюдение. Точка 7 от длъжностната характеристика на св. Д.предвижда
задължението му по време на нощно дежурство да обикаля обекта, който охранява
/административна сграда, територията на обекта, складови помещения и др./, като
сигнализира своевременно при установени нередности. Като точка 8 длъжностната
характеристика на св. Д.предвижда като негово задължение да съблюдава за
опазване имуществото на обекта, като следи за недопускане ии пресичане на
посегателства /кражби, грабежи/ срещу служителите или посетителите на обекта,
както и за повреди и други нарушения.
На
09.11.2012г. св. Д.Д.бил на работа нощна смяна. Около 01.30 часа на
10.11.2012г. св. Д.се намирал на входа на дискотеката и попълвал графици за
дежурства, като бил облечен с униформа на охранител. В предверието на
заведението излязъл подсъдимият Д.С.Х.. Там се намирала св. В.В., която
събирала подписка. Поде. Х., който бил употребил алкохол, придружен от св. Н.М.,
отправял нецензурни думи към св. В., като я наричал „путка” и „курва”. След
това поде. Х. бутнал входната врата и влизащите в заведението клиенти и
излязъл. Св. Д.попитал св. В. какъв е проблемът на подсъдимия, като тя му отговорила,
че нищо не е разбрала от думите му. Докато свидетелите Д.и В. разговаряли,
поде. Х.и св. Н.М., който отново го придружавал, се върнали обратно в
заведението. Поде. Х. започнал отново да обижда св. В.. Св. Д.попитал
подсъдимия какъв му е проблемът и какво иска. Поде. Х. му отговорил „Ще си
правя каквото си искам, ти не си човека, който ще ми казваш какво да правя”,
след което ударил шамар на св. Д.. Св. Д.хванал подсъдимия за врата, а св. Д.
се опитал да го хване отзад. Св. Н.М. изритал св. Д.в левия крак, а поде. Х.
изритал св. Д.в тестисите. Св. А.Ч.хванал през кръста св. Н.М.и го извел навън,
а св. Д.извел подсъдимия. Слизайки по стълбите, поде. Х.
буйствал, със св. Д.си разменили няколко удара, след което извадил от дрехите
си нож с дължина около 20 см и се опитал да прободе с него св. Д.. Св. Д.чул
издрънчаване и видял на земята метална палка, която преди това не бил видял.
Св. Д.взел палката и ударил по рамото подсъдимия. Поде. Х. продължавал да
замахва с ножа, като св. Д.се опитвал да се предпази, протягайки напред лявата
си ръка. Поде. Х. успял да пореже 4-5 пъти по лявата ръка св. Д.и един път да
го прободе под лявата гърда. След това поде. Х. хукнал да бяга, като се ударил
във вратата на преминаващо такси. Свидетелите Д., Ч.и Д. задържали св. Н.М.и го
съборили на земята. В този момент поде. Х. се върнал, като продължавал да
размахва ножа към свидетелите Д., Ч.и Д.. Пред заведението се намирал и
управителят С.Т., като подсъдимият Х. размахвал ножа и към него. Свидетелите Д.,
Ч.и Д. се затичали, за да хванат подсъдимия, като поде. Х. няколко пъти се
ударил в л.а. „Пежо Партнер”, опитвайки да се качи в него. Свидетелите Ч.и Д.
настигнали поде. Х. и го задържали, св. Д.ги настигнал. Свидетелите задържали
подсъдимия Х. до идването на полицията, като му взели ножа и палката.
В
хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза с
освидетелствано лице св. Д.Д., видно от заключението на която в резултат на
ударите с нож на св. Д.Д.е причинена порезна рана в лявата пекторална област на
ниво 5-то междуребрие парастернално с размери 2 см дължина и порезна рана около
5-6 см. на лявата предмишница и няколко екскориации/охлузвания/, което му е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
заключението на съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подс. Д.Х. е
психично здрав и към момента на инкриминираното деяние се е намирал в състояние
на обикновено алкохолно опиване-- средна степен, не е бил в особено емоционално
състояние - физиологичен афект, патологичен афект или състояние, което да се
приравнява към уплаха или смущение, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на подс.Х. се
установява, че са констатирани следните травматични увреждания - порезна рана
на ушната мида, разкъсно- контузна рана на носа, контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При така установената фактическа обстановка,първата съдебна инстанция е
приела ,че подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по чл.131 ал.1
т.1 вр.чл.130 ал.1 от НК както от обективна,така и от субективна страна.Доколкото
липсва протест по отношение на оправдателната част от присъдата,въззивната инстанция
няма да обсъжда мотивите на първия съд в тази част.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
След
собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници ,въззивната инстанция счете,че основният спорен въпрос – дали подсъдимият е извършил престъплението, за
което е признат за виновен от СРС е намерил своето правилно разрешение в
мотивите на обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна инстанция
е поставила в центъра на своята оценъчна дейност показанията на пострадалия Д.,който
не е конституиран като страна в производството,поради което и показанията му не
могат да се приемат като необективни или тенденциозни. Показанията на
пострадалия се отличават с точност и достоверност,кореспондират с показанията
на св.Ч.и Д.,както и с тези на полицейските служители А.и Г.и очертават механизма
и авторството на процесния инцидент.
Гореизброените доказателствени
източници кореспондират с изслушаните и приетите по делото СМЕ на
пострадалия.Първият съд е разгледал подробно приетите по делото СМЕ,наред с
допълненията на вещите лица,направени в хода на съдебното следствие,като е
приел ,че същите са компетентни и не съществуват съмнения за тяхната правилност.Този
извод се споделя и от настоящата инстанция,която също намира ,че назначените
СМЕ са изследвали всички релевантни за предмета на доказване на въпроси и са
дали изчерпателен отговор на всички спорни факти,в това число за
медико-биологичната характеристика на процесната травма и периода на лечение.
Законосъобразно,действията на
подсъдимият са квалифицирани като престъпление по чл.131 ал.1 т.1 от НК,тъй
като полученото от пострадалия травматично увреждане се субсумира под
признаците на лека телесна повреда, а пострадалият е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б от НК.
Възраженията на защитата
,свързани с длъжностното качество на пострадалия ,освен че са получили отговор
от първия съд,подновени пред въззивната инстанция са неоснователни.
Първият съд е дал верен отговор
на въпроса защо няма съмнение относно правната квалификация на деянието,които
са изчерпателни.Пострадалият Д.е заемал длъжността „охранител“ на трудов
договор към датата на инцидента,бил е облечен със служебната униформа
процесната вечер,легитимирал се е пред подсъдимия именно с длъжностното си
качество, а съгласно длъжностната си характеристика е имал право да следи за
спазване на обществения ред в заведението.Процесните действия на подсъдимия са
били осъществени в самото заведение и непосредствено след извеждането му от
него,поради което пострадалият е продължавал да изпълнява служебните си
задължения, т.е. да има длъжностно качество.
Неоснователни са и възраженията
на защитата за изтекла давност по смисъла на чл.82 ал.4 от НК.Повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия попада в хипотезата на чл.82 ал.1т.3 от НК,поради
което давностният срок е 15 години и не е изтекъл към настоящият момент/считано
от 10.11.2012г./.
Безпредметно е да се обсъждат и
доводите на защитата,свързани с приложението на института на неизбежната
отбрана,доколкото по делото не са събрани доказателства,че спрямо подсъдимия е
било осъществено нападение от страна на пострадалия и колегите му.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимият е справедливо и е
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба,при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,близка до минималния размер
от 1500 лв.Не е допуснато нарушение на
индивидуализацията на наказанието,поради което и няма основание за по-голяма
снизходителност към подсъдимият по отношение на размера на наложената му глоба.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва
да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.12.2019г. по н. о. х. д. № 10203/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна
колегия, 107 с – в.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.