Р Е Ш Е Н И Е № 260033
гр. Хасково, 04.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО,
7 –ми граждански състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христина Жисова
при участието на секретаря Павлина Николова, като разгледа докладваното от
съдия Жисова гр. д. № 323 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „Кредит ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цар Борис III” № 19, вх. „В“, ет. 1, ап. 6, за
признаване за установено съществуването на вземанията против Т.М.М., ЕГН **********,
с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 618 от 04.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1516
по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът „Кредит ИНС” АД твърди, че предишните му
данни били „Кредит Инс“ООД, ЕИК *********, като дружеството било преобразувано
чрез промяна на правната си форма. Посочва, че е вписано
в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните
институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ – 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка /БНБ/ с
предишни данни Заповед №
РД22-2133/03.10.2012г. – рег. № BGR00288. Основната му дейност била
отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не
били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен
документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. - Закона за електронния
документ електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди още, че ответникът е
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
на адрес www. creditins. bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване
на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и
предоставените от ответника данни, служител на ищеца се е
свързал с него на посочения телефон, като ответникът потвърдил самоличността
си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при
условията на дружеството, кредит в размер на 1150,00 лв. След
обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на
ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на
изпратения му от „Кредит Инс“ АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 87346/20.05.2019г. и желаната сума му била
преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис
на „Изипей“ АД, срещу представена от ответника лична карта.
В исковата молба е посочено, че съобразно съдебната практика
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен
документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление било представено в цифрова форма
словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна
информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се считало за подписано при условията на чл.13 ад.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. От данните
посочени в заявката на ответника било
видно, че в тях
фигурира информация, която логически била свързана
само и единствено с отв.Т.М.М., която лично предоставила
на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на
данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни.
Законът придавал значение на подписан документ не
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил настоящият случай. Когато посочените предпоставки били налице,
създаден бил подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В
настоящия случай ищецът представял договора, сключен между страните в писмен
вид, като възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променял характеристиките
му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес
и телефонен номер било равнозначно на подписване на това
цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13
ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ
частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и
постановено съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско
отделение, гр.д.№ 868/2012г.
Съгласно формата за кандидатстване
отв. Т.М.М. имала възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му
или да му бъде предоставена такава от дружество, с което ищцовото дружество
имало сключен договор. Ответникът с оглед формата
за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на
кредита от ищцовото дружество, с което на основание т. 4 от договора сключен
между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Ищецът имал сключен договор за предоставяне
на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „Бикнел корп“ ООД, рег. номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „Бикнел корп“ ООД в качеството на дружество гарант се задължавал да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно
сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция била избрана от съответния кредитополучател
при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. В чл. 1,
ал. 3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в
срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит на длъжника била предоставена преддоговорна информация,
като същият се запознал с нея и приел Общите условия на предлагания му кредит,
като потвърдил и получил на посочения от
него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“. Съгласно условията на сключения договор, „Кредит Инс“ ООД, е поело задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 2319,21 лв. било платимо ведно с
главницата на десет равни месечни вноски със следните падежи: 20.06.2019г.,
20.07.2019г., 20.09.2019г., 20.10.2019г., 20.11.2019г., 20.12.2019г.,
20.01.2020г., 20.02.2020г., 20.03.2020г. Първата вноска по кредита с
падеж, настъпил на 20.06.2019г., била частично платена от страна на длъжника, като съобразявайки разпоредбата на чл.76, ал.2
от ЗЗД, незаплатена била останала част от главницата в размер на 0,17 лева. Следвало да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика,
извършените частични плащания имали характер на извънсъдебно признание на
неизгодния за ответника факт, че процесното правооотношение били породило
правното си действие. Към
дата 22.07.2020г.
кредитополучателят не бил осъществил никакво последващо плащане по вноските по
кредита, падежите на които били настъпили съответно на 20.06.2019г.,
20.07.2019г., 20.09.2019г., 20.10.2019г., 20.11.2019г., 20.12.2019г.,
20.01.2020г., 20.02.2020г., 20.03.2020г. Първата вноска по кредита с падеж,
настъпил на 20.06.2019г. Служители на ищцовото дружеството неколкократно
осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и
на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били
осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но ответника не осъществил никакво
плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството
сума.
Според ищеца, съгласно чл. 86 ЗЗД ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлизала на 110,05 лв.
Ищецът твърди още, че за
горепосочените дължими от ответника суми му била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 1516/2020г. по описа на РС Хасково и тъй като длъжникът не бил открит и в изпълнение
на указанията на заповедния съд, предявявал настоящите искове за установяване
на вземанията по идадената заповед за изпълнение.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер от 2197,51 лева, от които: сумата от 1035,17 лв.,
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 87346
от 20.05.2019г.; сумата от 310,50 лв. договорна лихва за периода от
20.06.2019г. до 20.03.2020г.; сумата от 741,79 лева договорна такса „Гарант“ за
периода от 20.06.2019г. до 20.03.2020г.; сумата от 110,05 лв. законна лихва за
забава за периода от 21.06.2019г. до 22.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2020г.
- датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, счита предявените искове за недопустими и за частично
основателни. Искът бил предявен от ненадлежен ищец, тъй като в чл. 4 от
договора за кредит изрично било предвидено избиране на дружество гарант, за
което кредитополучателят се е съгласил, както се бил съгласил и да заплаща
„такса гарант“ в размер на 82.42 лв. месечно,
начислявана към всяка месечна погасителна вноска. Съгласно чл. 8.5 от
Общите условия на „Кредит Инс" АД сумите по кредита следвало да се погасят
от дружеството гарант на кредитодателя, след което същото да встъпи в правата
на „Кредит Инс“ АД като кредитодател и да търси сумата от кредитополучателя по
съдебен ред. Видно от приложения като писмено доказателство Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 год., според
особения представител на ответника, в конкретния случай дружеството гарант било
„Бикнел корп“ ООД. По съществото на спора е посочено, че искът бил основателен
единствено в частта за главница в размер на 917 лв. От общия размер на
главницата по договора за кредит 1150 лева била приспадната една погасителна
вноска от 233 лв., направена от ответника съгласно разписка за извършено
плащане на 10.07.2021 год. В частта за претенцията на „такса гарант“ и
останалите претенции, исковата молба следвало да бъде отхвърлена, предвид
периодите и размерите им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото,
възпроизведени на хартиен носител електронни документи: електронна заявка за
получаване на кредит № 87346 от
20.05.2019г. с
посочени данни за ответницата, Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 87346/20.05.2019г. и Общи
условия на ,,Кредит Инс” ООД приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, Разписка за извършено плащане № 2000000180386660 с дата
20.05.2019г. с наредител ,,Кредит Инс” ООД и получател Т.М.М. за сума от 1155,17 лева е, че ищецът е
предоставил на ответницата в качеството и на кредитополучател, кредит в размер
на 1150,00 лева, като последната се е задължила да върне сумата, заедно с лихвите.
Кредитополучателят е получил в брой сумата 1150,00 лв., като се е задължил да заплати на кредитора главницата по
предоставения кредит, с договорна лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 2319,00 лв., било
платимо на десет равни месечни вноски със следните
падежи: 20.06.2019г., 20.07.2019г., 20.08.2019г., 20.09.2019г., 20.10.2019г., 20.11.2019г., 20.12.2019г., 20.01.2020г., 20.02.2020г.,
20.03.2020г.
Установява се от представената разписка от ,,Изипей“
АД от 21.05.2019г., подписана от ответницата, че Т.М.М. е получила в брой сумата 1150,00 лв, като наредител в Разписка №
0700009073819678 от 21.05.2019г. е посочено „ Кредит Инс“. Според разписка за извършено плащане №
2000000184609616 с дата 10.07.2019г., на посочената дата ответницата е погасила
сума в размер на 233 лв.
Представен е също така, подписан на 20.05.2019 г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който е отбелязано, че кредитът се
усвоява непосредствено след сключване на договора и парите се получават в брой;
че размера на месечната вноска е 149,50 лева; брой вноски – 10 с падежно число
20-о число на месеца и обща сума, която следва да се заплати е 1495 лева.
От материалите, съдържащи
се в ч. гр. д. № 1516/2020г. по описа на РС-Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 2081/27.07.2020г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед за изпълнение № 618/04.08.2020г. за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.07.2020г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 24.11.2020г.
на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок. В изпълнение на указанията на Районен съд – Хасково, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по
настоящото дело.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че на 21.05.2019г. Кредит Инс АД е превело
сумата по договор № 87346/20.05.2019г. в размер на 1150,00 лв. чрез "Изипей"; счетоводното отчитане на задължението е организирано
правилно и в унисон със законовата рамка, в това число действащите счетоводни
стандарти и Закона за
счетоводството; общият размер на
осчетоводените погасявания е в размер на 233 лева като са погасени главница в
размер на 114,83лв.; такса гарант в размер на 82,42; договорна лихва в размер
на 34,50 лв. и законна лихва в размер на 1,25 лв.; общият размер на всички
компоненти по задължението, според вещото лице е 2158,29 лева, а не 2197,51
лева, както следва: главница - 1035,17 лева; договорна лихва – 310,50 лева; такса
гарант – 741,79 лева и законна лихва – 110,05 лева за периода 21.06.2019г. –
22.07.2020г., но според вещото лице, размерът на законната лихва върху
главницата от дължимите вноски съгласно погасителния план за периода от 20.07.2019г.,
когато е първата просрочена вноска до 22.07.2020г., възлиза на 70,83 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу
длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Доводите
на ответника за недопустимост на предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
поради липса на активна процесуална
легитимация, са
неоснователни. За процесното вземане по реда на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение. Успешното провеждане на производството по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК е предпоставка за влизане в сила на заповедта за
изпълнение и превръщането й в годно за издаване на изпълнителен лист
изпълнително основание, поради което е налице правен интерес за ищеца от
предявения иск.
Разгледани по същество, първият иск е изцяло
основателен, вторият и третият – неоснователни, а четвъртият - частично
основателен, поради следните съображения:
За основателността на исковете, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки – юридически факти, а
именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 87346/20.05.2019г., сключен от разстояние, при спазване на изискванията за сключване на
такъв вид договори; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят да е усвоил процесната заемна сума; да е настъпил окончателният падеж на
задължението.
Процесният договор за кредит е
сключен от разстояние, като се намира в приложното поле на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.
6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, а именно това е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключване на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние – едно или повече. Законът изрично регламентира и
тежестта на доказване при тези договори, която е изключително за доставчика
(кредитодателя). Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът следва да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от договора. За доказването на предоставянето на
преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан
документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис – чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
придава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В
този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г., постановено по ч. т. д. № 672
по описа за 2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 70/ 19.02.2014 г., постановено
по гр. д. № 868 по описа за 2012 г. на ВКС.
В случая, от ангажираните по
делото доказателства – електронна заявка за получаване на кредит № 87346 от 20.05.2019г., Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 87346/20.05.2019г. и Общи
условия на ,,Кредит Инс” ООД приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, Разписка за извършено плащане от 20.05.2019г., може да се направи извода за
възникване на облигационна връзка между страните. Договорът за заем е
консенсуален и реален и се счита сключен с факта на предаване на заемната сума
на заемополучателя. Този факт се установява
и от представената по делото разписка от ,,Изипей“ АД от 21.05.2019г., подписана от
ответницата и неоспорена от последната, поради което следва да се приеме за безспорно установено и
доказано, че потребителят е получил сумата от 1150 лв. с основание процесния договор за потребителски кредит № 87346/20.05.2019г. С оглед на изложеното за съда се формира безсъмненият извод, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски
кредит с предоставена в заем сума от 1150 лв. и срок
на връщането й – 10 месеца.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът обаче следва
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като с Определение № 261090 от 23.11.2021г., постановено по
настоящото дело е осигурил възможност на страните да изразят становище по този
въпрос, а също така и при незаявено основание - за наличие на нищожност на
договора. Освен това ответната страна в писмения отговор е навела възражение за неяснота относно периодите и размерите на
претендираните договорна и законна лихва, както и по отношение на такса
„гарант“.
Така съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на
закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно
която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че
при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва
да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно
най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В
съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на
потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора
за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договора за
кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин.
С оглед горецитираните цели на
Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания
между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му
признават и гарантират. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО,
съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват
всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни
посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.
В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите:
1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
2. различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит;
3. за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани
със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
В същия смисъл са и разпоредбите
на чл. 19, т. 1-3 от Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно чл. 3.2 от процесния
договор годишният процент на разходите е в размер на 49,7 %. От текста на
договора обаче не става ясно кои компоненти се включват в него – дали само
уговорена годишна фиксирана лихва от 36%, как и дали в ГПР е включена такса „гарант“ по кредита, както и какво друго
се съдържа в него. Посоченото не се
установява и от представения по делото Стандартен европейски формуляр. По този начин потребителят е поставен в
положение да предполага какво точно включва ГПР и как се оскъпява кредита, а не
такъв е разумът на закона. Неспазването на законовото изискване влече след себе
си последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК, а именно – недействителност на договора
и връщане само на чистата стойност по кредита.
Не е изпълнено и законовото
съдържание на чл. 22, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК. Изискване за съдържание на
договора за потребителски кредит е в него да е посочена информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи, при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит (т. 12), както и наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20). В процесния договор
за кредит не се съдържа посочената информация, което е допълнителен аргумент за
неспазване на изискуемото законово съдържание.
В договора за потребителски кредит
"Екстра" раздел I т. 3. 1 е посочено, че дългът се олихвява с
фиксиран годишен процент в размер на 36%, клаузата с която е уговорена
договорната лихва в годишен размер 36% е нищожна защото надхвърля трикратния
размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави- съгл. Решение №
906/30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. 1106/2003 II т. о. и др. противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по
друг начин заем противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Налице е неравноправно
третиране на кредитополучателя като икономически по слаб участник в оборота.
Що се касае до таксата
"Гарант" в т. 4 от договора е записано, че кредитополучателя е избрал
кредитодателя да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане вноските му
по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „гарант“ разсрочена към месечните му
вноски съгласно погасителния план. Тоест
обезпечаването на изпълнението от страна на ответницата на задълженията си по
договора, се е осигурявало от трето (предварително) одобрено от ищцовото
дружество юридическо лице като е сключен Договор по между им. Анализът на така
изложената фактическа обстановка сочи, че в случая договора с дружеството - гарант има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на ответницата, които ищеца би могъл да
претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Освен това договорът води до
значително оскъпяване на ползвания кредит като утежнява финансовото състояние
на ответницата, доколкото се заплаща такса „Гарант“ разсрочена към месечните вноски, тоест заплащането на вноските към
гаранта е независимо и върви редом с вноските по кредита – видно от чл. 4 от
Договора за потребителски кредит „Екстра“. Видно е, че ангажиментът към дружеството гарант е неделим от основния
по кредитното правоотношение и за това следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително
преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност.
Изложеното налага извода, че
претендираното вземане, се основава на неравноправна за потребителя клауза,
която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложените съображения,
настоящият състав приема, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на специалното основание по чл. 22 ЗПК. Последица от тази
недействителност е, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Затова от всички обективно
кумулативно съединени искове на уважаване подлежат само иска за главницата
(доколкото се установи, че заемателят е изпълнил основаното си задължение по
предоставяне на заемните средства на кредитополучателя), както и иска за
обезщетение за забава. По отношение на техния размер, съдът на основание чл.
202 ГПК кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което размерът на
остатъчната главница е 1035,17 лв., а на лихвата за забава – 70,83 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че иска по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, а този по чл.86,
ал.1 ЗЗД частично - за сумата от 70,83 лв., а
в останалата му част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 110,05
лв. – да бъде отхвърлен. На отхвърляне подлежат исковете за признаване на дължимостта на
договорната лихва в размер на 310,50 лв., както и на такса „Гарант“ от 741,79 лв.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1516/2020 г. по описа на РС – Хасково
- 27.07.2020г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността
му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1516/2020г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните
вземания, те следва да се намалят на общо 178,14 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че
ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на същият
следва да се присъдят такива в размер общо 627,13 лв., съразмерно на уважената част от исковете и съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. На ответника не се дължат разноски, тъй като
по делото липсват твърдения и доказателства за извършването на такива от негова
страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение
на Т.М.М., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че дължи на „Кредит ИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Борис III”
№ 19, вх. „В“, ет. 1, ап. 6, по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
87346 от 20.05.2019г. следните суми: сума в
размер на 1035,17 лв., представляваща главница и сума в размер на 70,83 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2019г. до 23.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1516/2020г. по
описа на Районен съд – Хасково - 27.07.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на лихва за забава в останалата част
– за разликата над нея до пълния предявен размер от 110,05 лв., както и предявените искове за признаване
за установено по отношение на Т.М.М.,
ЕГН **********, че
дължи на „Кредит ИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Борис III”
№ 19, вх. „В“, ет. 1, ап. 6, сумата от 310,50 лв. -
договорна лихва за периода от 20.06.2019г. до 20.03.2020г. и сумата от 741,79
лева - договорна такса „Гарант“ за периода от 20.06.2019г. до 20.03.2020г.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Кредит ИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Борис III”
№ 19, вх. „В“, ет. 1, ап. 6, сумата от 805,27 лв., от която 627,13 лв., представляваща
направени разноски по настоящото дело и 178,14 лв., представляваща направени разноски по ч.
гр. д. № 1516/2020
г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена заповед № 618 от 04.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
(Хр.Жисова)
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.