Р Е Ш Е Н И Е №
260130
Гр. Пловдив, 21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
с участието на
секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера
Иванова въззивно търговско дело № 622 по описа
за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №
198, постановено на 13.04.2020 г. по т.д. 76/2018 г. на Окръжен
съд–Пловдив, с което е признато за несъществуващо по отношение на
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на
„„Д.е.д. п.п.““ ЕАД (в несъстоятелност)-гр. П., ЕИК ..... вземането на
„С.Е.П.Ф.М.“ ООД, регистрирано под № ***...-..в щата Н., *** със
седалище и адрес на управление ***, Н., гр. К.С., Н. Б.Ц. *** в размер на
7 605 023 лв., представляваща главница по договор за целеви паричен
заем от 01.03.2007г. и анекси към него, сключен между „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ... като
заемодател и „Г.О.“ ЕАД като заемател, дължима по договор за цесия от
13.02.2014г. сключен между „Д.е. г.“ ЕООД /с предишно наименование „Г.Г.“ ЕООД/
като цедент и „Ц.“ ООД като цесионер и договор за цесия, сключен на
09.02.2016г. между „Ц.“ ООД като цедент и „С.Е.П.Ф.М.“ ООД като цесионер, както
и вземането за възнаградителна лихва 6 924 309.72 за периода от
29.03.2007г. до 30.09.2013г. по договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г.
и анекси към него, сключен между „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ... като заемодател и „Г.О.“
ЕАД като заемател, дължима по договор за цесия от 13.02.2014г., сключен между
„Д.е. г.“ ЕООД /с предишно наименование „Г.Г.“ ЕООД/ като цедент и „Ц.“ ООД
като цесионер и договор за цесия от 09.02.2016г., сключен между „Ц.“ ООД като
цедент и „С.Е.П.Ф.М.“ ООД като цесионер, включено от синдика
на „„Д.е.д. п.п.““ ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. в списъка на приети
вземания, обявен в ТР по партидата на длъжника на 16.10.2017г., както и е
осъдено „С.Е.П.Ф.М.“ ООД, регистрирано под № ***...-..в щата Н., *** със
седалище и адрес на управление ***, Н., гр. К.С., Н. Б.Ц. *** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетна
сметка на ВСС държавна такса в размер на 145 293,33 лв.
Жалбоподателят „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 2.06.2020
г. Като ответник в производството пред окръжния иск не е взел чрез своите
органи становище по иска. Не е заявил искане за събиране на нови доказателства
във въззивното производство.
Ответникът по жалбата
„***.“АД(в несъстоятелност)-гр.С.моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна
по съображения, изложени в писмен отговор от 7.06.2020 г. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява в качеството си на кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелността на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П., който е направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но
съдът е оставил възражението без уважение, иск с правно основание чл. 694,
ал.3,т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на вземанията на
кредитора „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., ***, включени от синдика в списъка
на приети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.10.2017 г., първото вземане в размер
на 7 605 023 лв., която сума представлява главница по договор за
целеви паричен заем от 01.03.2007г. и анекси към него, сключен между „Г.Г.“
ЕООД, ЕИК ... (със сегашно наименование Д.е.г.“ЕООД) като заемодател и „Г.О.“
ЕАД, ЕИК ..... (със сегашно наименование „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П.) като заемател, дължима вследствие на договор за цесия
от 13.02.2014 г., сключен между „Д.е. г.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.Г.“
ЕООД) като цедент и „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер, и на втори договор
за цесия, сключен на 09.02.2016 г. между „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цедент
и „С.е.п.ф.м.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер, и второто
вземане в размер на 6 924 309,72 лв. за възнаградителна
лихва за периода от 29.03.2007г. до 30.09.2013г. по договор за целеви паричен
заем от 01.03.2007 г. и анекси към него, сключен между „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ...
(със сегашно наименование Д.е.г.“ЕООД) като заемодател и „Г.О.“ ЕАД, ЕИК .....
(със сегашно наименование „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.) като
заемател, дължима вследствие на договор за цесия от 13.02.2014 г., сключен
между „Д.е. г.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.Г.“ ЕООД) като цедент и „Ц.“
ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер, и на втори договор за цесия, сключен на
09.02.2016 г. между „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цедент и „С.е.п.ф.м.“
ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство.
Ответникът по жалбата
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** не е взел становище по нея. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен и моли той да
бъде отхвърлен. Не е заявил искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство.
Синдикът в
производството по несъстоятелността на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П. В.С.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в становище от 14.12.2020 г. Становището
на синдика И.В.В, заявено в производството пред окръжния съд, е, че искът е
неоснователен.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно
е, видно е и от обявените в търговския регистър обстоятелства, че ответникът в
производството пред окръжния съд „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. е
дружество, за което с решение № 239/27.05.2016 г. по т.д. № 36/2016
г. на ОС-Пловдив е открито производство по несъстоятелност и дружеството е
обявено в несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от обявените обстоятелства в
ТРРЮЛНЦ, че ищецът „***.“АД(в несъстоятелност)-гр.С.е кредитор в производството
по несъстоятелността на това дружество с приети вземания съгласно списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685,ал.1
от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.10.2017 г., представен в копие с исковата молба
от ищеца, който списък е одобрен с корекции с определение на окръжния съд №
94/15.01.2018 г., представено също в копие от ищеца с исковата молба, като със
същото определение освен това са изключени от списъка с неприети вземания и са
включени в списъка на приетите вземания посочени вземания на
банката. Безспорно е, видно е от приложеното в копие към исковата
молба определение № 30 от 8.01.2018 г. по т.д. № 645/2017 г. на
ОС-Пловдив, че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.4 от ТЗ
е оставил без уважение възражението на банката срещу приемането на вземанията
на кредитора „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., ***, включени в т.36 и т. 37 от
изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в ТР на 16.10.2017 г.,
първото в размер на 7 605 023 лв., която сума представлява главница
по договор за целеви паричен заем от 01.03.2007г. и анекси към него, сключен между
„Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ... (със сегашно наименование Д.е.г.“ЕООД) като заемодател и
„Г.О.“ ЕАД, ЕИК ..... (със сегашно наименование „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П.) като заемател, дължима вследствие на договор за цесия
от 13.02.2014 г., сключен между „Д.е. г.“ ЕООД (с предишно наименование „Г.Г.“
ЕООД) като цедент и „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер, и на втори договор
за цесия, сключен на 09.02.2016 г. между „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цедент
и „С.е.п.ф.м.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като цесионер, и второто в размер на
6 924 309,72 лв. за възнаградителна лихва за периода от 29.03.2007г.
до 30.09.2013г. по договор за целеви паричен заем от 01.03.2007 г. и анекси към
него, сключен между „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ... (със сегашно наименование Д.е.г.“ЕООД)
като заемодател и „Г.О.“ ЕАД, ЕИК ..... (със сегашно наименование „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.) като заемател, дължима вследствие на
договор за цесия от 13.02.2014 г., сключен между „Д.е. г.“ ЕООД (с предишно
наименование „Г.Г.“ ЕООД) като цедент и „Ц.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като
цесионер, и на втори договор за цесия, сключен на 09.02.2016 г. между „Ц.“
ООД-гр.К.С., Н., *** като цедент и „С.е.п.ф.м.“ ООД-гр.К.С., Н., *** като
цесионер. Това определение на съда не е обявено в търговския регистър, обявено
е на 18.01.2018 г. определението на окръжния съд № 94/15.01.2018 г., с което са
одобрени от съда изготвените от синдика списъци за приетите и неприетите
предявени вземания на кредиторите, обявени в ТРРЮЛНЦ на 16.10.2017 г., и на
1.02.2018 г. от страна на банката като кредитор в производството по
несъстоятелността е подадена исковата молба до окръжния съд по реда и в срока
по чл. 694, ал.3,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ, получена в съда с вх. №
3442/2.02.2018 г.,
С
исковата молба банката-ищец като кредитор в производството по несъстоятелността
на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. твърди, че не съществуват
оспорените от него с възражение по чл. 692,ал.4 от ТЗ, оставено без уважение от
съда, приети вземания на кредитора „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** в размер на
7 605 023 лв. като дължима от несъстоятелното дружество като
заемополучател главница по договор за заем от 1.03.2007 г. и в размер на
6 924 309,72 лв. като възнаградителна лихва по същия договор, които
са придобити от посочения кредитор вследствие на два договора за цесия от
13.02.2014 г. и от 9.02.2016 г. Посочва, че кредиторът „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С.,
Н., *** претендира вземанията му да произтичат от договор за целеви паричен
заем от 1.03.2007 г. със заемодател „Г.Г.“ЕООД (със сегашно наименование
Д.е.г.“ЕООД) и заемател „Г.О.“ЕАД (със сегашно наименование „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.) за предоставяне на заемна сума в размер до
7 610 000 лв., като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 14%
годишно и срок за връщане на заема 30.03.2008 г., към който договор за заем са
били сключени общо 6 броя анекси и с последния от тях анекс №6/21.03.2013 г.
страните са приели за установено, че предоставените заемни средства са в размер
на 7 605 023 лв., а срокът за връщане на главницата, ведно с
възнаградителната лихва, е удължен до 30.09.2013 г., но длъжникът „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. не е изпълнил задължението си за връщане на
заемната сума в уговорения срок и не е изпълнил задължението си за
плащане на уговорената възнаградителна лихва. Ищецът посочва, че този кредитор
е представил с молбата за предявяване на тези свои вземания в производството по
несъстоятелност договор за прехвърляне на вземане от 13.02.2014 г., с който
заемодателят „Д.е.г.“ЕООД прехвърля на „Ц.“ООД и вземанията си от „Г.О.“ЕАД
(със сегашно наименование „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.) по
договора за целеви паричен заем от 1.03.2007 г., както и договор за прехвърляне
на вземане от 9.02.2016 г., сключен между цесионера „Ц.“ООД и „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С.,
Н., ***, с който първият прехвърля на втория свои вземания, в това число и
вземанията си от „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. по договор за
целеви паричен заем от 1.03.2007 г. и анексите към него. Ищецът твърди, че
дружеството „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** няма вземания към
„„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. по договор за заем от 1.03.2007 г.
за главница в размер на 7 605 023 лв. и за възнаградителна лихва в
размер на 6 924 309,72 лв., тъй като такъв договор не е сключван
поради незавършен фактически състав и, съответно, не е породил действие. Ищецът
твърди, че договорът за заем е реален договор и за сключването му не е
достатъчно само постигане на съгласие, а реалното предаване на паричните
средства, а не са представени доказателства заемната сума-предмет на договора
за заем, да е предоставена на заемателя, поради което договорът за заем не е
валидно сключен и е нищожен поради незавършен фактически състав, съответно,
затова за заемополучателя не е възникнало задължение за връщане на заемна сума,
както и за заплащане на възнаградителна лихва. Твърди още, че договорът за заем
и анексите към него нямат достоверна дата, съставени са и са подписани само за
целите на производството по несъстоятелност и са антидатирани, който извод се
подкрепя и от липсата на доказателства за реално предаване на заетата сума.
Заявява и че съгласието между страните, че е предоставена заемна сума в размер
на 7 605 023 лв. е привидно, защото заемната сума не е предоставена
от заемодателя на заемателя нито по банков път, нито в брой. Твърди, че поради
неизпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя заемната
сума не е възникнало задължение за заемателя „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П. за връщане на сумата, поради което и заемодателят няма
вземания по този договор, съответно, не е прехвърлил съществуващи вземания,
произтичащи от това правоотношение на „Ц.“ООД, а последното – на ответника
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., ***. Заявява, че договорът за заем и анексите към
него нямат достоверна дата по отношение на третите лица, каквото се явява и
банката, сключени са само за целите на производството по несъстоятелност, т.е.
при най-ранна достоверна дата - тази на предявяване на вземанията 1.09.2016 г.
и договорът за заем е нищожен, тъй като към тази дата по отношение на длъжника
„„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. вече е открито производство по
несъстоятелност, а сделката може да се сключи само със съгласието на синдика,
каквото съгласие няма, поради което договорът е нищожен поради липса на
съгласие на синдика и поради противоречие със закона съгласно чл.
26,ал.1,предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 635,ал.1 от ТЗ. Счита още, че договорът е
нищожен и поради привидност, тъй като е сключен само за целите на
производството по несъстоятелност, без страните да са имали намерение да се
задължат по него. Твърди, че липсва съгласие за сключване на двата договора за
цесия от 13.02.2014 г. и от 9.02.2016 г., тъй като няма данни да съществува в
правния мир дружество „Ц.“ООД, поради което не е налице правен субект, годен да
бъде страна по договорите за цесия, тъй като ответникът не е представил в
производството по несъстоятелност доказателства за валидно учредяване и
съществуването на това дружество съобразно законите на щата Н., ***, както и за
представителна власт на лицето, подписало договорите, поради което те са
нищожни.
С
отговор на исковата молба от 26.02.2018 г. ответникът „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С.,
Н., *** възразява, че договорът за паричен целеви заем от 1.03.2007 г. е валидно
сключен, доказателство за което е приложеното към отговора банково извлечение
от 13.07.2012 г. за периода 1.01.2006 г.-31.12.2011 г., от което е видно, че
заемодателят "Г.Г.“ЕООД (с настоящо наименование „Д.е.г.“ЕООД) е
предоставил парични средства на заемателя „Г.О.“ЕАД (с настоящо наименование
„„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.) по силата на договор за заем от
1.03.2007 г. Твърди, че заемната сума-предмет на договора за заем е реално
предоставена на заемателя, поради което за заемополучателя е възникнало
задължението за връщане на заемната сума и затова за „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П. е налице и задължение за заплащане на договорената между
страните възнаградителна лихва в размер на 14% на годишна база, общо в размер
на 6 924 309,72 лв., считано от 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г.
съгласно последващите, сключени между страните, анекси от №1 до № 6 към
договора за заем от 1.03.2007 г. Твърди, че е неоснователно твърдението на
ищеца за антидатиране на договора за заем от 1.03.2007 г. и анексите от №1 до №
6 към него за целите на производството по несъстоятелност, тъй като въз основа
на посоченото банково извлечение е видно, че заемната сума е предоставена на
части на заемателя за периода от подписване на договора до 29.07.2012 г., т.е.
датите на направените банкови преводи по договора за заем предхождат
образуваното производство по несъстоятелност на дружеството „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П.. Твърди, че затова договорът за заем от
1.03.2007 г. и анексите от №1 до №6 към него са реално сключени със завършен
фактически състав и съответно породено правно действие, което е
противопоставимо спрямо трети лица, каквото се явява банката-ищец, тъй като не
са сключени за целите на производството по несъстоятелност на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П. и при най-ранна достоверна дата тази на предявяване на
вземанията. Твърди, че това банково извлечение опровергава и твърдението на
банката за нищожност на договора за заем поради това, че страните не са имали
намерение да се задължават по него. Заявява, че от приложено към отговора
доказателство удостоверение за съществуване и актуален статус на регистрация с
апостил и превод на български език ведно с първоначален/годишен списък на
управителите или управляващите съдружници е видно, че „Ц.“ООД е правен субект,
съществуващ в правния мир и годна страна по договорите за цесия от 13.02.2014
г. и от 9.02.2016 г.
Становището
на синдика И.В.В, подадено на 22.03.2019 г. е, че искът е неоснователен.
Заявява относно твърдението за незавършен фактически състав на договора за заем
от 1.03.2007 г., че то е неоснователно с оглед представено банково извлечение,
съгласно което дружеството „Г.Г.“ЕООД (със сегашно наименование „Д.е.г.“ЕООД) е
превеждало суми по сметка на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД, като съгласно подписаните
анекси №2 до №6 страните са се съгласили, че размерът на заетата сума е общо
7 605 023 лв. , която сума съответства и на счетоводното записване в
счетоводството на несъстоятелния длъжник. По отношение на изложеното в исковата
молба твърдение за липса на достоверна дата на договора за заем и анекса към
него счита, че съображенията, изложени от окръжния съд в определение №
30/8.01.2018 г. по т.д. 645/2017 г. са правилни и следва да бъдат съобразени.
Заявява, че към договора за заем и анекса към него са представени достатъчно
доказателства, от които е видна датата, на която същите са сключени, вземането
е осчетоводено, а кредиторът „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е представил
банкови извлечения, от които е видна и датата на извършените плащания. Счита,
че ищецът не е представил никакви доказателства за привидност на сделката,
поради което това твърдение е неоснователно. Относно достоверността на цесиите
посочва, че цесиите имат действие между страните от датата на тяхното сключване,
а уведомлението по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД има значение единствено относно
начина на погасяване на задължението, като в случая са представени
доказателства за извършеното уведомление до длъжника, поради което
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** има основание да претендира процесната сума.
Счита за недопустимо твърдението на ищеца за липса на съгласие за сключване на
договора за цесия от 13.02.2014 г. и на договора за цесия от 9.02.2016 г.
поради липса на доказателства за съществуването на правния субект „Ц.“ООД, тъй
като то е изложено за първи път в исковата молба по чл. 694 от ТЗ, като
аргументи в тази връзка не са изложени във възражението по реда на чл. 690 от ТЗ. Счита, че тъй като главното задължение е дължимо, то следва да се приеме,
че и акцесорното вземане за възнаградителна лихва също следва да се дължи.
С
подадената на 27.03.2018 г. допълнителна искова молба банката-ищец заявява, че
е в тежест на ответника да докаже валидно сключване на договора за заем,
възникването на вземанията, тяхната изискуемост и размер, както и прехвърлянето
им с твърдението договори за цесия, съответно, уведомяване на длъжника по чл.
99,ал.3 от ЗЗД, но „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** не е представило
доказателства за сключване на писмен договор за заем от 1.03.2007 г. и анекси
към него с твърдяното съдържание, както и за сключени договори за цесия,
съответно, за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземания, поради
което не е установено постигането на съгласие за сключване на договор за заем,
обективирано в писмена форма, съответно, сключването на договори за цесия.
Заявява, че са неверни и недоказани твърденията на ответника, че заемната сума
е предадена от заемодателя „Г.Г.“ЕООД на заемателя „Г.О.“ЕАД с банкови парични
преводи, защото липсват доказателства, че отразените в извлечението от банкова
сметка *** „Г.Г.“ЕООД парични преводи са извършени от „Г.Г.“ЕООД именно в
качеството му на заемодател на „Г.О.“ЕАД и то на основание договор за заем от
1.03.2007 г. Заявява, че от представеното извлечение от банкова сметка ***ите,
но не и конкретните основания на тези престации, които могат да представляват
изпълнение по най-различни по вид правоотношения между тези две свързани лица,
поради което счита и че представеното извлечение от банкова сметка ***а заем, т.е.
че той е подписан преди извършването на преводите. Оспорва евентуално и размера
на претендираните главница и възнаградителна лихва, тъй като ответникът не е
конкретизирал с кои парични преводи твърди, че е предоставена заемната сума,
съответно, на кои дати са предоставени части от заемната сума и в какъв размер,
като сочи само, че заемната сума е предоставена на части в периода от сключване
на договора до 29.07.2011 г., но претендира възнаградителна лихва върху цялата
заемна сума от 29.03.2007 г. до 30.09.2013 г. Със становище от 4.06.2018 г.
банката във връзка със становището на синдика В.от 22.03.2018 г. посочва, че
твърдението на синдика, че задължението по договора за заем било осчетоводено
от длъжника е невярно и недоказано, тъй като по делото не са представени
доказателства за отразяване на такова задължение в счетоводството на
несъстоятелното дружество.
С
подаденото на 10.05.2018 г. становище синдикът на ответника „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. И.В.счита, че от събраните доказателства в
хода на производството по чл. 690 от ТЗ, както и от събраните по това дело
доказателства се доказва съществуването и изпълнението на договора за заем от
1.03.2007 г. ведно с анексите към него, както и на сключените договори за
прехвърляне на вземания, въз основа на които кредиторът
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** претендира своето вземане. Счита, че
направеното в допълнителната искова молба ново искане при условията на
евентуалност, с което се оспорва само размера на претендираните главница и възнаградителна
лихва, е недопустимо, тъй като съгласно чл. 372,ал.2 от ГПК в допълнителната
искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, но не може да
предявява нови искови, а освен това посоченото оспорване на размера на
претендираните главница и възнаградителна лихва не е направено във възражението
по реда на чл. 690 от ТЗ, което представлява абсолютна процесуална пречка за
предявяване на такъв иск.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд посочва, че заемът за потребление е
реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите на
заемателя, като за да се приеме, че между посочените търговци са възникнали
облигационни отношения по твърдяния да е сключен договор за заем, следва да се
докаже в процеса, че между тези лица е постигнато съгласие за това, че едното
предоставя на другото в заем определена сума пари, както и че въз основа на
това съгласие парите са реално предадени на заемателя. Съдът прави извод, че
доказателства както за сключване на договора, така и за предаване на посочената
сума в заем не са ангажирани при доказателствена тежест за това на ответника,
която му е изрично указана с определението на съда от 10.10.2018 г. Съдът
посочва, че дори и да се приеме, че следва да се ценят представените от „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С.,
Н., *** доказателства, които не са в заверен препис съгласно чл. 183 от ГПК и
на страната е указано да преведе същите в съответствие с това изискване, което
тя не е сторила, както и че следва да се съобразят приложените от синдика В.писмени
доказателства, за което нормативно признати основания липсват, то горният извод
се потвърждава с корекцията, че се установява сключването на договора за заем,
но не и реалното предаване на сумите. Съдът намира, че в приложените извлечения
от сметка се установяват преводи, но не и основанието за същите, като
посоченото основание „по договор“ не е достатъчно да се приеме, че касае именно
договора за заем от 1.03.2007 г. Съдът посочва, че след като не се установява
главното вземане по договора за заем, следва да се приеме, че не се установява
и акцесорното такова за възнаградителна лихва. Освен това съдът посочва и че
неустановяването на вземането на заемодателя по договора за заем означава, че
не е налице и вземане, което да бъде предмет на сключените договори за цесия,
поради което „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** не се легитимира като кредитор на
посочените вземания.
С
подадената на 2.06.2020 г. въззивна жалба жалбоподателят „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П. твърди, че решението на окръжния съд е неправилно,
защото съдът не е събрал всички допуснати доказателства и не е отчел и
съобразил представените писмени документи. Твърди, че въпреки изрично
издаденото съдебно удостоверение за изискване на информация от банката-ищец,
данни за банковите сметки така и не били представени по делото, което
обстоятелство е именно причината да бъде постановено обжалваното решение, в
което липсват каквито и да било мотиви. Счита, че съдът не е съобразил нито
обстоятелството, че вземането на „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е било
включено в списъка на приетите от синдика вземания, нито че списъкът е бил
потвърден от страна на съда по несъстоятелността с определение, постановено във
връзка с чл. 692 от ТЗ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се признае
съществуването на вземанията, които „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** има
от „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П., тъй като те са
реални и дължими.
С
отговора от 7.06.2020 г. на въззивната жалба ответникът по нея „К. т. б.“АД (в
несъстоятелност)-гр.С.възразява, че съдът не е допуснал процесуални нарушения
при събирането на доказателствата по делото, тъй като съдът с определение от
10.10.2018 г. е разпоредил издаването на удостоверение, по силата на което
ответникът да се снабди с документи от банката, но това удостоверение не е
получено до първото открито съдебно заседание на 14.11.2018 г. и по искане на
ответника „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** съдът му е дал възможност да се
снабди с документите, за които е издадено удостоверението, и е определил краен
срок за това до следващото открито съдебно заседание, но в това съдебно
заседание на 16.01.2019 г. ответникът „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** отново
не е представил документите, за които е издадено удостоверението, като е
поискал ново отлагане, което искане правилно е оставено без уважение от съда,
който е приел, че единствено бездействието на ответника е причина за несъбиране
на допуснатите доказателства. Посочва, че с отговора на исковата молба е
представено извлечение от банкова сметка *** „Г.Г.“ЕООД, което е обсъдено от
съда с уточнението, че представените от този ответник доказателства не са
заверени, като е счел, че извършените от „Г.Г.“ЕООД преводи в полза на „„Д.е.д.
п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. не доказват предоставяне на заемната сума по
договор за заем от 1.03.2007 г., тъй като липсва основание за преводите.
Заявява, че окръжният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че не е
възникнало задължение за „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. за връщане
на заетата сума, като е приел, че доказателства за сключване на договора за
заем и предоставяне на заемната сума не са ангажирани от ответника
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., ***, като съдът е изложил доводи, че дори и да се
ценят всички представени от ответника и синдика доказателства, макар и
незаверени, може да се приеме единствено, че се установява постигане на
съгласие за сключване на договор за заем, но не и предоставяне на заемната
сума. Заявява, че са неоснователни доводите, че съдът е бил взел предвид
обстоятелствата, че вземанията са включени в съставения от синдика списък на
приетите вземания, тъй като именно в производството по чл. 694 от ТЗ се решава
спорът относно съществуването на вземанията на кредитор на несъстоятелния
длъжник, а определението на съда по чл. 692 от ТЗ за одобряване на списъка на
приетите вземания не формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорните
вземания, поради което именно в настоящото производство ответникът
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че вземанията му са валидно възникнали и какъв е техният
размер, което той не е сторил.
Становището
на синдика на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. В.С., заявено писмено
на 14.12.2020 г., е, че жалбата е бланкетна, тъй като не съдържа посочване на
конкретни пороци на обжалваното решение. Заявява, че обжалваното решение няма
пороци, които да засягат неговата валидност и допустимост, както и че при
постановяването му няма допуснати нарушения на материалноправни норми, поради
което жалбата е неоснователна и следва апелативният съд да я остави без
уважение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ кредитор може да предяви иск за
установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, ако е
направил възражение по чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението без
уважение. Налице са в случая, както бе установено по-горе, процесуалните
предпоставки за надлежното упражняване на предявения от ищеца иск. Предявеният
установителен иск по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ е изрично предвиден от законодателя
като способ за решаване със сила на пресъдено в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност съгласно чл.
694,ал.8 от ТЗ на спора за несъществуването на приетото вземане на кредитор,
оспорено от ищеца-кредитор, който е направил възражение срещу приемането по
реда на чл. 690,ал.1 от ТЗ, но съдът го е оставил без уважение. В това
самостоятелно исково производство съдът не е обвързан от обстоятелството, че
вземането е било включено от синдика в списъка на приетите вземания и че този
списък е бил одобрен от съда с определение, постановено в производство по чл.
692 от ТЗ, както и не следва да взима предвид съображенията, поради което
синдикът и съдът са намерили, че вземането следва да бъде прието. В
производството по предявения иск по чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ страните следва да
установят в съответствие с процесуалните правила своите твърдения относно
спорното материално право и съдът извършва самостоятелна преценка относно
основателността на техните твърдения. Затова е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, заявено във въззивната жалба, че окръжният съд при
постановяването на обжалваното решение не е съобразил нито обстоятелството, че
вземането на „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е било включено в списъка на
приетите от синдика вземания, нито че списъкът е бил потвърден от страна на
съда по несъстоятелността с определение, постановено във връзка с чл. 692 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума,
като дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Тъй като заемът за
потребление е реален договор, за сключването му е необходимо не само страните
да постигнат съгласие едната да даде и другата да получи в заем пари, а въз
основа на това съгласие заетите пари трябва да бъдат предадени на заемателя. В
случая дружеството „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е предявило в
производството по несъстоятелността на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П., видно от молбата от 1.09.2016 г., представена от
банката-ищец в копие с исковата молба (л.30-31 от досието на делото на ОС), две
вземания, основани на твърдение за сключен на 1.03.2007 г. договор за целеви
паричен заем с шест анекси към него, въз основа на който договор праводател на
този кредитор (който е придобил вземанията след два договора за цесия от
13.02.2014 г. и от 9.02.2016 г., чрез втория от тях) е предоставил в заем на
длъжника в производството по несъстоятелността сума в размер на
7 605 023 лв., която длъжникът не е върнал, поради което я дължи,
както и възнаградителна лихва в размер на 6 924 309,72 лв. В тежест
на кредитора, който претендира съществуването на тези свои вземания от
несъстоятелното дружество, е да установи сключването на договора за заем,
респективно, впоследствие и сключването на договорите за прехвърляне на
вземания по този договор. В случая ищецът с исковата молба оспорва сключването
на такива договори, включително твърди липсата на тяхна достоверна
дата. Тъй като такъв вид договори са частни диспозитивни документи,
те по начало нямат материална доказателствена сила, защото се представят за
удостоверяване на изгодни за страна факти, в какъвто случай документът по
начало няма доказателствена сила за другата страна. Този вид
документи нямат и формална доказателствена сила относно датата на съставянето
им, като съгласно разпоредбата на чл. 181 от ГПК те могат да имат достоверна
дата за банката-ищец като трето лице, неучастващо при съставянето им и което би
могло да бъде увредено от тяхното антидатиране, само в посочени в нормата
случаи, каквито нито се твърдят, нито се установяват, поради което такива
документи нямат достоверна дата спрямо банката-ищец. По делото не са
представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че сочените от
кредитора документи действително са създадени на посочените дати, поради което
обстоятелствата, посочени в тези документи, са непротивопоставими на
банката-ищец. По начало надлежно установяване на извършени плащания,
включително и на счетоводното им отразяване, от страните по договор може да
бъде осъществено чрез съответна експертиза, но назначаване на такава не е
поискано от ответниците. От страна на ответника по делото
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е поискано с отговора на исковата молба
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с банково извлечение от
банковата сметка на дружеството „Г.Г.“ЕООД (с настоящо наименование
„Д.е.г.“ЕООД) от банката „КТБ“АД(в несъстоятелност) за периода 1.03.2007
г.-1.08.2014 г. с цел удостоверяване и доказване на реалното предаване на
парични средства по договор за заем от 1.03.2007 г. Това искане е уважено от
окръжния съд с определение от 10.10.2018 г. С молба от 13.11.2018 г. ответникът
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** заявява, че не е успял да получи издаденото му
удостоверение и моли делото да бъде отложено за друга дата, на която да
представи получените банкови извлечения. В съдебното заседание на 14.11.2018 г.
окръжният съд дава възможност на ответника да се снабди с документите въз
основа на издаденото му съдебно удостоверение в срок до следващото съдебно
заседание, което определя за краен срок за събиране на тази доказателства.
Удостоверението е получено от дружеството на 11.12.2018 г. (л.174 от досието на
делото на ОС). С молба от 16.01.2019 г. ответникът „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н.,
*** уведомява съда, че е получил съдебното удостоверение и го е представил в
банката (на 9.01.2019 г., видно от приложената молба, л.182 от досието на
делото на ОС), но още не е получил отговор, поради което моли за отлагане на
делото. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 16.01.2019
г., окръжният съд констатира, че удостоверението е изготвено въз основа на
определението от 10.10.2018 г., но не е получено, определен е в съдебното
заседание на 14.11.2018 г. краен срок за представяне на резултат от него,
удостоверението е получено от ответника на 11.12.2018 г., представено е при
банката-ищец на 9.01.2019 г., поради което приема, че от съдебното заседание на
14.11.2018 г. до 16.01.2019 г. ответникът е имал достатъчно време да се снабди
с документи въз основа на издаденото му съдебно удостоверение, но не е спазил
дадения му краен срок, поради което следва да бъде даден ход на устните
състезания без събиране на това доказателство. Видно е следователно, че
окръжният съд надлежно е предприел процесуални действия по искането на
ответника за издаване на съдебното удостоверение и за събирането на исканото от
тази страна доказателство, като именно поведението на страната е причината то
да не бъде представено и събрано по делото. Няма следователно основание да се
приеме, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не е събрал така
допуснатото доказателство, поискано от ответника „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н.,
***, банково извлечение от банковата сметка на дружеството „Г.Г.“ЕООД от банка
„***“АД (в несъстоятелност)-гр.С.за периода 1.03.2007 г.-1.08.2014 г. с цел
доказване на реално предаване на парични средства по договор за заем от
1.03.2007 г. Установява се следователно, че при липса на установена спрямо
банката-ищец достоверна дата на документите, въз основа на които се претендира
наличието на вземане на кредитора „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** в
производството по несъстоятелността на „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в
несъстоятелност)-гр.П., тези документи не могат да установят наличието на
претендираните две вземания на този кредитор. Затова искът е основателен и
правилно е уважен от окръжния съд.
Във
връзка с оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд не е отчел и съобразил
представените писмени документи, следва да се посочи, че
дружеството-жалбоподател „„Д.е.д. п.п.““ЕАД(в несъстоятелност)-гр.П. като
ответник в производството пред окръжния съд не е ангажирал, нито представил
никакви доказателства, въпреки че е имал възможност да направи това,
включително тъй като следва да разполага с документи като страна по сочения
договор за заем. С отговора на исковата молба ответникът
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** е представил банково извлечение от 13.07.2012
г. за периода 1.01.2006 г.-31.12.2011 г. (л.47-55 от досието на делото на ОС),
като документът е незаверено копие от извлечение. Съгласно нормата на чл. 183
от ГПК страната може да представи документ за прилагане по делото и в заверен
от нея препис. Ответникът не е спазил това законово изискване, поради което
незавереното ксерокопие няма доказателствена стойност. В случая ответникът
едновременно с представянето на незавереното ксерокопие е поискал издаването на
съдебно удостоверение за снабдяване с банково извлечение за по-дълъг период –
1.03.2007 г.-1.08.2014 г., но не е представил надлежен документ, както бе
посочено по-горе. Няма при тези обстоятелства основания съдът да цени като
доказателство по делото незавереното копие от банковото извлечение от датата
13.07.2012 г. Независимо, че окръжният съд с определението от съдебното
заседание на 14.11.2018 г. го е приел като допуснато с определението от
10.10.2018 г. писмено доказателство, представено от ответника „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С.,
Н., ***, впоследствие с определение от 15.02.2019 г. е отменил определението си
от 16.01.2019 г. за приключване на съдебното дирене, определението от
10.10.2018 г., с което приложените към отговора на ответника
„С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** писмени доказателства на л.47 до л.70 са
допуснати за приемане в открито съдебно заседание, и определението от
14.11.2018 г., с което същите доказателства са приети по делото, и е указал на
основание чл. 101 от ГПК на ответника „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** в срок
до насроченото съдебно заседание да представи приложените към отговора му
писмени доказателства в заверен препис съгласно чл. 183 от ГПК. Това указание
не е изпълнено, като в съдебното заседание на 5.02.2020 г. съдът е приключил
съдебното дирене, след което на 13.04.2020 г. е постановил обжалваното решение.
Видно е следователно, че съдът не е приел по делото документа извлечение от
банкова сметка, *** „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., *** с отговора на исковата
молба, поради което и не е имало основание да го цени (отчита и съобразява) при
постановяването на съдебното решение. Следва само още да се добави, че при
представяне на надлежен документ той би следвало да установи предаване на
заемната сума, а от прочита на представеното незаверено ксерокопие е видно, че
такова установяване е невъзможно. Съгласно извлечението от сметка на „Г.Г.“ЕООД
(твърдян заемодател) на 29.03.2007 г. е направен превод по сметка на „Г.О.“АД
(твърдян заемател) на сумата 3 795 800 лв. с посочено основание „по
договор“, на 31.03.2011 г. е направен превод на сумата 9 655 лв. с
посочено основание „по договор“, на 28.04.2011 г. е направен превод на сумата
11 070 лв. с посочено основание „по договор“ и на 29.06.2011 г. е направен
превод на сумата 14 470 лв. с посочено основание „по договор“. Несъмнено
е, че фактът на направата на преводите не установява нито наличието на
твърдяния договор за заем от 1.03.2007 г., нито наличието на плащания по него,
нито предоставяне на претендираната като дадена в заем сума, респективно, на претендираната
като уговорена и дължима възнаградителна лихва. От ответниците по делото не са
представени нито договора за заем, нито анекси към него, нито документи във
връзка с двете цесии, както и няма заявено твърдение конкретно кога и как е
плащана сума по договора за заем от 1.03.2007 г., доказване именно на което
обстоятелство е от значение с оглед заявеното от ищеца оспорване на наличието
на договор и твърдението за създаване на документите с цел предявяване на
вземания в производството по несъстоятелност. Със становището на синдика В.от
22.03.2018 г. са представени незаверени ксерокопия от документи, представени в
производството по несъстоятелност, а именно уведомление до „Г.О.“ЕАД за цесия
от 13.02.2014 г., уведомление до „„Д.е.д. п.п.““ЕАД за цесия от
9.02.2016 г., само първа страница (л.94 от досието на делото на ОС) от
извлечение от 13.07.2012 г. от банковата сметка на „Г.Г.“ЕООД (представено и от
ответника „С.е.п.ф.м.“ООД-гр.К.С., Н., ***, относно което апелативният съд
изложи съображения по-горе), договор за целеви паричен заем от 1.03.2007 г.
между „Г.Г.“ЕООД и „Г.О.“ЕАД в размер на 7 610 000 лв., която сума ще
бъде предадена от заемодателя на заемателя на части, в брой или по банков път,
анекс № 1 от 27.03.2008 г., анекс № 2 от 26.03.2009 г., анекс № 3 от 25.03.2010
г., анекс № 4 от 25.03.2011 г., анекс № 5 от 23.03.2012 г. и анекс № 6 от
21.03.2013 г., договор за цесия от 13.02.2014 г. и договор за цесия от
9.02.2016 г. С оглед нормата на чл. 183 от ГПК тези незаверени ксерокопия от
документи не представляват писмени документи, които могат да бъдат
доказателства по делото. Окръжният съд по искане на ищеца е задължил синдика на
основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал документите, като с молба от
30.10.2018 г. синдикът В.уведомява съда, че не може да представи оригинали на
документите, тъй като такива не се намират при синдика и не са били предавани
нито на него, нито на бившия синдик С., поради което те следва да бъдат
изискани от страните-ответниците по делото. Видно е следователно, че е
неоснователно оплакването на жалбоподателя окръжният съд да не е отчел и
съобразил представените по делото писмени документи.
Установява се, че въззивната жалба е неоснователна,
решението на окръжния съд за уважаване на предявения от банката-кредитор иск по
чл. 694,ал.3,т.1 от ТЗ е правилно и следва да бъде потвърдено.
Следва жалбоподателят да
бъде осъден съгласно разпоредбата на чл. 18,ал.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл. 694,ал.7 от ТЗ да
заплати за второинстанционното производство по сметка на апелативния съд ДТ в
размер на (50 на сто от 4% от ¼ от 14 529 332,72
лв.) 72 646,66 лв.
С
оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198, постановено на
13.04.2020 г. по т.д. 76/2018 г. на Окръжен съд–Пловдив.
ОСЪЖДА „„Д.е.д. п.п.““ЕАД (в
несъстоятелност)-гр.П., ул.“Св.Св.К. и М.“**,ет.*,ап.*, ЕИК ..... да
заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив,
бул. „6-ти септември“***, БУЛСТАТ ********* сумата 72 646,66 лв. –
държавна такса, дължима съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ за
въззивното производство по подадената от дружеството въззивна жалба, както и
сумата 5 лв. за ДТ за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума
при невнасянето й от дружеството до влизане на настоящото решение в сила.
Решението може да се
обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С.с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)