Р Е Ш Е Н
И Е
№28
01.02.2023г.
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На пети декември 2022г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №573 по описа за 2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на М.К.М. против Ревизионен
акт №Р-16002419006154-091-001/14.04.2022г., издаден от Т. В. П.– Началник
сектор, възложил ревизията и Р. Б. М., главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, с който по общите
правила на ДОПК –чл.112 и сл. от ДОПК са установени задължения за данък върху
доходите на физическите лица по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2015г до 2018г в
размер на 45 021,29лв и лихви към 14.02.2022г в размер на 26 055.27лв.
РА е връчен на 18.04.2022г/ стр.75/, като жалбата срещу него е подадена на
30.04.2022г по пощата / в срок/, а е получена в ТД на НАП Пловдив на
03.05.2022г. На 10.05.2022г – в рамките на 7дни, РА ведно с жалбата против него
са постъпили в Дирекция „ОДОП“ Пловдив, което означава, че към 05.07.2022г не е
изтекъл 60-дневния преклузивен срок за постановяване
на Решение № 292/05.07.2022г на директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, връчено
на 18.07.2022г по електронен път / удостоверение на стр.88/, с указания за реда
и срока за обжалване на РА. Жалбата до съда против РА е подадена на 01.08.2022г
по пощата, поради което е допустима.
Мотиви за издаване на РА: За периода
2015-2018г са установени получени суми с неизяснен характер. За 2015г по банков
път са получени суми от физически лица в размер на 342 929.13лв, за 2016г
по банков път и от физически лица е получена сумата от 105 144.16лв, за 2015,
2016г, 2017г. и 2018г са получени наложени платежи от изпратени по „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ пратки с движими вещи, както следва: 640.13влв, 144.16лв, 1036.70лв и
1274.39лв, които са отнесени под правното основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ с
мотиви, че като продажби с инцидентен характер не могат да се определят като
доходи от стопанска дейност на лицето като ЕТ, поради което са с неустановен
източник. Сумата на данъка е определена по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, както следва: 2015г
-облагаем доход от трудови правоотношения в размер на 5782.75лв, удържани ЗООВ
в размер на 745.92лв, поради което данъчната основа по чл.25 от ЗДДФЛ е равна
на 5 036.83лв /5782.75лв -745.92лв/, годишната данъчна основа по чл.35 т.6
е равна на 342 929.13лв, поради което сумата на годишните данъчни основи по
чл.17 от ЗДДФЛ е равна на 347 965.96, размера на данъчните облекчения е
равен 675.13лв /платена вноска по договор за застраховка „Живот“,
представляваща 10 на сто от сумата на годишните данъчни основи по чл.17 -347 965.96лв/,
при което годишната данъчна основа за облагане е равна на 347 290.83лв, а
размера на данъка за 2015г е равен на 34 729.08лв, от които са внесени
453.32лв с остатък 34 275.76лв. За 2015г е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
с №50000324/18.04.2016г с деклариран резултат - над внесен данък 50.39лв,
закръглен към всеки пълен лев -50.00лв/ Надвнесения данък е възстановен на
лицето. В ГДД по чл.50 от закона за 2015г не е декларирана сумата от
342 929.13лв постъпила по банков път по сметката на РЛ. По същите правила
е изчислен размера на дължимия данък по ЗДДФЛ за внасяне за 2016г, 2017г и
2018г като е отчетено, че РЛ е пенсионер и като такъв е здравно осигурен за
сметка на държавата. Лихвата е изчислена съответно от 03.05.2016г, от
02.05.207г, от 01.05.2018г и от 01.05.2019г до 14.02.2022г.
За 2016г облагаемия доход от
трудови правоотношения е 5325.93, от които е извадена сумата на удържаните ЗОВ
от 695.63лв, за да се получи основата по чл. 25 от ЗДДФЛ в размер на 4630.30лв.
В ГДО по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ са взети предвид постъпилите по банков път суми в
размер на 105 144.16лв, като сумата по чл.17 от ЗДДФЛ е равна на
109 774.46лв /4630.30лв +105 144.16лв/. Данъчни облекчения няма, поради
което размер на данъка е равен на 10% от 109 774.46лв или 10977.45лв, от
които са платени 463.03лв, а остатъка за внасяне е равен на 10 514.42.
За 2017г облагаемия доход от
трудови правоотношения е 5964.36лв, ЗОВ са в размер на 795.96лв или 5168.40лв,
към които е добавена сумата на доходите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ от 1036.70лв,
което прави сбор от 6205.10лв по чл.17 от ЗДДФЛ или данък в размер на 620.51лв,
от които са платени 516.84лв и сумата за довнасяне е в размер на 103.67лв.
За 2018г трудовите доходи са
равни на 6649.38лв, ЗОВ са 915.98лв, при което основата по чл.25 от ЗДДФЛ е
равна на 5733.40лв. Основата по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ е определена на 1274.39лв
или ГДД по чл.17 от ЗДДФЛ е равна на 7007.79лв, дължим върху нея данък със
ставка 10% е равен на 700.78лв, от които са платени 573.34, а сумата за
довнасяне е равна на 127.44лв.
За данъчните периоди, предмет на ревизията е
спазено правилото на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и независимо, че до съставяне на РД ревизията
е протекла по реда на чл.122 от ДОПК, но поради не установено превишение на
разходите над приходите, с РА е извършено облагане на установената суми на
доходите, получени по банков път и изплатените суми по наложени платежи от
ЕКОНСТ ЕКСПРЕС, които поради инцидентния характер не са подведени под доходи с
източник стопанска дейност, а под общия състав на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ – всички доходи
от не посочени източници, които не са изключени от облагане. С РА са споделени
мотивите по РД, същите изложени и в Решението на решаващия орган: М.К.М. е
местно физическо лице, а по смисъла на §1т.3 от ПЗР на ДОПК е свързано лице със
своята майка и братята си, от които не е получавал суми, със сина си К.М.М., от
когото е получил суми по банков път през 2016г, със съпругата си Х. М. Б.-М., и
с работодателя си Печатница 2М ООД. РЛ е подавало данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за 2015г. с декларирани доходи от трудови правоотношения и ползвано
данъчно облекчение за направени разходи за доброволно здравно осигуряване и
застраховки „Живот“. При проверка в БД на НАП се установило, че по ЕГН на РЛ е
подавана информация за изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ: За 2017г в размер на
12.5лв, с удържан данък от 0.62лв – доходи от дивиденти от АЛБЕНА
ИНВЕСТ-ХОЛДИНГ; За 2016г доход от доброволно здравно осигуряване и застраховки
„Живот“ в размер на 4010-7лв, от които е удържан данък в размер на 401.07лв. За
2018г е получил доход от дивиденти в размер на 3.51лв с удържан данък от 0.18лв
от АЛБЕНА. Считано от 01.11.2014г М.К.М. е пенсионер. На 16.10.2014г е открита
сметка в Райфайзенбанк България ЕАД в български лева, от 01.06.1996г до
28.06.2017г е имал сметка в щатски долари в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. В ЦКБ АД има сметки
в български лева и в евро. Притежава право на собственост еднолично върху един
недвижим имот в сграда в град Стара Загора, и ½ ид.част
от друг имот в сграда, находяща се в град Казанлък.
Ревизията е по повод извършен
подбор въз основа на данните в БД BIBD / база
данни с предоставена от куриерски дружества информация за извършени доставки с
наложен платеж/, при което се установи, че М. е извършил доставки с наложен
платеж през 2015г за сумата от 640.13лв, за 2016г -216.16лв, за 2017г-964.70лв
и 2018г -1274.39лв. Поради тези данни е предложено да му бъде извършена ревизия
по ЗДДФЛ и ЗЗО за периода 01.01.2015г до 31.12.2018г. Освен това на съпругата
на РЛ е възложена ревизия със Заповед от
29.08.2019г по повод писмо на ОД МВР Стара Загора и Постановление от
08.08.2019г на Окръжна прокуратура Стара Загора. Със Заповед
№Р-16002419006154-020-001/20.09.2019г е
възложена ревизия за периода 01.01.2015г до 31.12.2018г с предмет данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ и ЗЗО,
която е връчена на 03.10.2019г. / стр.406/, заедно с искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, съответно срок за завършване
до 03.01.2020г. ЗВР от 20.09.2019г е издадена от Началник сектор при ТД на НАП
Пловдив Г. Н. Ч. и е възложена на екип от двама главни експерти по приходите Р.
Б. М. – ръководител на ревизията, и Б. П. Т.. На 01.10.2021г е взето Решение от
Директор ТД на НАП Пловдив на основание чл.7 ал.3 от ДОПК за изземване на
ревизията от органа, който я е възложил – Началник сектор в отдел „Ревизии“ /Г.
Н. Ч./, поради определянето му да изпълнява длъжността „Началник на отдел“ в ТД
на НАП Пловдив, съгласно Заповед №2-364/24.09.2021г на ИД на НАП, и възлагането
на производството от Ч. на Т. В. П. – също Началник сектор в отдел „Ревизии“. В
изпълнение на условието на чл.7 ал.3 от ДОПК в редакцията в сила от 01.01.2021г,
при промяна на длъжността да отпада и
компетентността, е издадена Заповед №РД-09-1980/30.09.2021г, според която
Началник сектор Т. П., издател на процесния РА ще извършва ревизии с екипа, на
който ръководител е Р. Б. М.. Спазено е изискването на чл. 112 ал.2 от ДОПК,
ревизията да се възлага от този орган по приходите, който конкретно е определен
от териториалния директор на компетентната ТД на НАП, в случая тази в град
Пловдив, поради адреса на РЛ в град Стара Загора, а РА да се издава от
възложилия ревизията и поне един от съставителите на РД, които са извършили
ревизията. РД е подписан от органите по приходите, определени в ЗВР да извършат
ревизията.
На 19.12.2019г със ЗИЗВР,
издадена от органа, възложил ревизията, е изменен срокът за приключване на
производството до 03.02.2020г / с един месец повече/, а с последваща ЗИЗВР от
31.01.2020г е изменен до 02.03.2020г , тоест с още един месец или общо два
месеца, съгласно чл. 114 ал.2 от ДОПК. На 25.02.2020г е издадена Заповед
/стр.203/ за спиране на производството на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК във
връзка с постъпило искане от ръководителя на екипа Главен инспектор М., тъй
като след извършено разкриване на банкова тайна по Решение №32/08.01.2020г на
РС Стара Загора е установено, че лицето Т.Б./ майка на съпругата на РЛ/ е
превеждала суми през 2015г по банкови сметки на М.М. в особено големи размери с
основание „захранване на сметка“. На Т.М. Б. е възложена текуща ревизия със
Заповед от 24.02.2020г за периода
01.01.2015г до 31.12.2015г, която има значение за формиране на данъчната основа
по ЗДДФЛ и ЗО на задълженото лице М.М.. Заповедта за спиране е връчена на РЛ на
25.02.2020г / стр.206/. На 17.01.2022г е издадена Заповед за възобновяване на
производството по извършване на ревизията, на основание чл.35 от ДОПК –
прекратено е ревизионното производство на задълженото лице Т.Б.поради
настъпила смърт. На 25.01.2022г тази заповед също е връчена на РЛ. РД е
съставен на 07.02.2022г, което означава, че в рамките на срока е приключило ревизионно
производство.
Решението на РС Стара Загора за
разкриване на банкова тайна, е постановено по искане на органите по приходите,
поради това, че в отговор на Искането от 24.09.2019г за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, е постъпил отговор от 17.10.2019г,
че не извършва никаква стопанска
дейност, има депозити в ЦКБ в размер на 7 500 евро, 5000 евро и 5 000
евро по три банкови сметки, има и банкова сметка ***, както и левова в ЦКБ АД,
включително банкова касета в Банка ДСК АД по договор от 01.10.2014г. Приложени
са договора и застрахователна полица за застраховка „Живот“ от 2002г с
изплатена през 2017г сума от 10 205.94лв., представени са и документи –
нотариални актове за право на собственост върху недвижимите имоти. Доходите са
само от трудови правоотношения. При изискване за представяне на документи за
движението и остатъците по банкова сметка ***-2017г е пояснено, че информацията
трябва да се иска от банковата институция по служебен път. Информация от Банка
ДСК АД относно съдържанието на банковата касета след 01.10.2014г не е искана с
оглед ревизирания период 2015г-2018г. В Искането до съда за разкриване на
банкова тайна са посочени ЦКБ АД и Райфайзенбанк ЕАД /стр.358/.
След получаване на информация от ЦКБ АД,
органите по приходите са установили, че посредством 43броя платежни нареждания
и през 2015г РЛ е получило от тъща си Т.Б.сумата от 322 289лв, от сина си К. М. сумата от
11 000лв, от живеещата със сина му и майка на внуците му З. Г. сумата от
9 000лв или общо 342 289лв, с основание „захранване на сметка“,
„превод“. През 2016г е получил от К. М. 13 700лв, а от З. Г. еднократно
сумата от 91 300лв. или общо
105 000лв. През 2015г е превел по EASY PAY сумата от 73 665.2лв, а на М.
М. М. / неустановено в хода на ревизията лице/ е превел сумата от
216 000лв. През 2016г РЛ е превел на М. М. сумата от 90 000лв / която
е близо до преведената му от З. Г. сума от 91 300лв през същата година/ или
общо за 2015г са преведени 289 665.20лв от получените 342 289лв, а
през 2016г са преведени 90 000лв от получените общо 105 000лв.
По повод на получените по банков път суми и на наредените към
неустановеното лице М. М. парични средства, са поискани обяснения от РЛ, на което
същото е отговорило, че не разполага с извлечения от банковите си сметки, от
които да установи основанията за извършените преводи към М., а по повод на
постъпилите от свързаните лица суми по банковите му сметки е отговорил, че основанията за получаване на парични
преводи следва да са обозначени от наредителите в съответните платежни
нареждания, изготвени от тях. Със съответстващи на паричните преводи
документи не разполага, тъй като не извършва стопанска дейност и не съхранява
документация. Наредителите на парични средства са физически лица – роднини по
права линия от първа степен. В този случай не може да се говори за получени
доходи, подлежащи на данъчно деклариране и облагане. В практиката на ВАС е
прието, че паричните трансфери между роднини се третира като дарения, които не
е нужно да се документират по никакъв начин. До К.М. и до З. Г. са изпратени
Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
18.02.2020г /стр.218,224/, по пощата с обратна разписка на известния адрес,
които са върнати поради сменен адрес на получателя /стр.195,227/. Съставени са
доклади-предложения за иницииране на ревизионни производства на ЗЛ –Г. и М.,
поради установените данни за разпореждане с не декларирани парични средства за
първата, а за втория поради данни за търговия с хранителни добавки- установени,
по надлежния ред в хода на досъдебно производство, плащания през Pay Pal към сметка с имейл brandmedo@jmail.com, обявени
в сайт за електронна търговия с лекарства www.brandmedicines.com..
Установено е, че имейла е регистриран от К. М. ***, на който му е изпратено и
Искането за представяне на документи и обяснения, а чрез разкриване на банкова
тайна е потвърдено, че преводите на паричните суми са по сметки, собственост на
К.М. в изброени банки, както и по сметки, към които има получени карти. До Т.Б.също
е изготвено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения/
стр. 222/, за което няма доказателства да е изпратено на адреса й в град
Казанлък. Твърди се в РД, че е търсена, включително чрез дъщеря й Х. Б., същата
и съпруга на РЛ. Х. Б. и Т.Б.не са открити на известните, регистрирани адреси,
съответно няма постъпили обяснения от наредителите на паричните преводи за
основанието, на което са превеждани сумите. Поради липса на друга информация за
основанията, поради които са извършени банкови преводи в полза на РЛ от сина
му, тъща му и от З. Г., освен посочените в платежните нареждания, ревизиращия
екип е приел, че представляват доход по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, който е получен, както е определено в чл.11 от ЗДДФЛ
и същият подлежи на облагане. Посочените и получени суми по банкови сметки не
са декларирани от РЛ в подадената през 2015г ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Поради това
е прието за съществуващо обстоятелство по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК –
данни за укрити приходи или доходи и са изпратени Уведомления по чл.124 от ДОПК
на 18.02.2020г и по чл.17 от ДОПК на 18.02.2020г, с искане за представяне на
документи и писмени обяснения. Предвид не установено съществено превишение на
разходите над приходите, ревизията е приключила по общия ред на ДОПК – обложени
са установените действителни доходи – постъпилите суми по банковите сметки и
изплатените от Еконт Експрес парични суми от наложени платежи и пощенски
парични преводи, подведени под чл.35 т.6 от закона за годината, в която са
придобити.
От представената от ЕКОНСТ ЕКСПРЕС
информация по повод отправено Искане до трето лице, и по ЕГН на РЛ са изпращани
пратки до трети лица с обявена стойност за плащане от тях, получавани са суми
по пощенски паричен превод по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и
наложен платеж по години, които са изплатени, както следва: 640.13лв за 2015г, 144.16
лв за 2016г, 1036.70лв за 2017г, и 1274.39лв за 2018г. или общо 3095.38лв за
ревизирания период от 01.01.2015г до 31.12.2018г. Описанието на пратките е колани,
добавки, хранителни добавки, но поради не множеството пратки е прието, че не се
касае до конкретно посочен източник по чл.10 от ЗДДФЛ, а до не изключен от
облагане по чл.13 от ЗДДФЛ доход по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. След направена съпоставка на разходите и
приходите, както и на имущественото състояние на РЛ екипа достига до извода, че
липсва превишение, което по аналог да бъде обложено като доход на основание
чл.123 от ДОПК, независимо, че не е подадена ГДД за 2016г и сл. години, защото
единствените установени доходи попадат под общия състав на чл.35 т.5 от ЗДДФЛ и
следва да се приложи по общия ред по ДОПК за установяване на данъчни задължения
върху действително установените доходи по съответния материален закон.
В решението си директор Дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив приема, че обясненията на ревизираното лице не могат да обосноват
твърдението му, че всеки банков превод от свързано лице по смисъла на ДОПК е
дарение, след като липсва каквото и да е информация за такъв договор.
Следователно те са укрит приход с източник чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, който не попада
под чл.13 от същия закон и следва да се обложи с данък от 10% върху основата по
чл.17 от ЗДДФЛ. Представените от ЕКОНТ ЕКСПРЕС данни за изплатени суми по
изпратени пратки с наложен платеж и пощенски паричен превод сочат на доход с
инцидентен характер и в малък размер, който не позволява да се подведе същия
под състава на доходи от стопанска дейност като ЕТ. По повод годността на
доказателствените средства / снимки на документи/, представени от ЕКОНТ ЕКСПРЕС
на оптичен носител, Директора е посочил, че те съдържат доказателства за факти,
от значение за установяване на основанията за облагане, а именно РЛ е изпратило
пратки, по които е получило плащания през ревизирания период. Снимките на
документите / веществени доказателства, според органите по приходите/показват
изплащането в брой на наложен платеж и парични преводи. Тези доказателства,
събрани в хода на ревизията доказват получаването на въпросните суми и съгласно
общия принцип на ЗДДФЛ, доходът се смята придобит от РЛ.
С жалбата се твърди, че РА е постановен
при неправилно приложение на материалния закон, което е обусловено от допуснати
нарушения на производството по извършване на ревизии, регламентирано от ДОПК.
Не са събрани доказателства за получен през процесните периоди доход, който да
подлежи на облагане на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Не са извършени насрещни
проверки на наредителите на банковите преводи- тъща, син и майка на внуците на
РЛ, чрез които да се установи основанието за направените парични преводи. Не се
твърди, че на лицата действително са били връчени искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения, на които те да не са отговорили след
връчването. Не се сочат и доказателства за връчване на исканията, чрез
прилагането им към данъчните досиета на задължените лица. Следователно не е
изяснена фактическата обстановка – истината за основанието, на което са
преведени паричните средства по банкова сметка ***. Физическите лица не са
задължени да водят счетоводство и да пазят писмени документи, поради което
причината за не установяване на основанието за паричните преводи не е в
поведението на РЛ. Ревизиращият екип е бил длъжен сам и служебно да събере
доказателства за съответното законово основание, според което върху посочените
парични средства се дължи данък по ЗДДФЛ. Анализът на движението по банковата
сметка показва транзитно преминаване на средства през сметката на РЛ –
постъпления от близки роднини, които са пренасочвани към М. М. М., който не е
идентифициран в хода на ревизионното производство. Следователно не е изяснен
произхода на предоставените средства, а липсата на доказателства, представени
от третите лица, извършвали преводите не е факт, който да представлява
основание за данъчно облагане. Освен това доход не е законоустановено понятие
за разлика от приход и разход, поради което не може да се говори за получени доходи,
подлежащи на деклариране и облагане. В практиката на ВАС е прието, че паричните
трансфери между роднини се третират като обичайни финансови подпомагания, които
не е нужно да се документират по никакъв начин. Вписаните основания за превод
не водят до извода за заплащане на стоки или извършване на икономическа дейност
от жалбоподателя. Може да се касае за друг вид постъпления –заеми, дарения,
които се облагата по ЗМДТ, а не на основание ЗДДФЛ, средства за лечение, които
са освободени от данък върху даренията, неоснователно обогатяване, средства за
съхранение и други. Констатацията, че РЛ е реализирало доходи не се подкрепя от
банковите документи, които са единствените доказателствени средства на
ревизията. Необходимо е било да се назначат насрещни проверки на съответните
платци, поне що се касае до по-значителните по размер суми. От разпоредбите на
ЗДДФЛ следва разбирането, че доход е положително изменение в имуществото на
физическо лице. Положително изменение в имуществото обаче липсва, след като
няма превишение на разходите над приходите. Възстановяването на предходното
намаляване не представлява облагаем доход, включително при обезщетяване на
вреди – загуби, а доход е лихвата по предоставен заем, но не и върнатата
главница. РЛ не е длъжно да доказва, че срещу паричните средства не е извършил
не парични престации, което е отрицателен факти и непропорционална тежест,
която не стои срещу задължението на приходната администрация да докаже всички
факти от приложения законов състав за облагане на получените по банков път
средства. За да бъдат подведени под чл.35 т.6 от ЗДДФЛ паричните суми то е
следвало преди това органите по приходите да изследват източника. Едва когато
установят, че този източник не е сред изброените в чл.10 ал.1 от закона, могат
да го причислят към общата разпоредба на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. След като не е
извършена насрещна проверка на наредителите на банковите преводи, то източника
не е установен и ревизионния акт е издаден без доказателства за фактите, от
които зависи паричните средства да бъдат обложени с данък върху дохода на
физическото лице.
Оспорва се и правния извод на органите
по приходите, че сумата от 3095.38лв, която е равна на изплатените от Еконт
Експрес ООД наложени платежи и пощенски записи има друг източник по смисъла на
чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, поради това, че изпратените с обявена стойност пратки имали
инцидентен характер и не формирали извод за доход от стопанска дейност на РЛ
като ЕТ. Размерът и периодичността не определят вида на дохода по чл.10 от ЗДДФЛ, а неговия източник. След като описанието на куриерските пратки, съгласно
базата данни на Еконт Експрес ООД визира стоки, то се касае за продажби или
приход от продажби на вещи, но поради липса на годни доказателства за
извършване на тези продажби, квалификацията като доход на посочените суми е
изключена. Товарителници и РКО не са представени в оригинал или в заверени за
вярност копия на хартиен носител. Представеното CD е производно средство за доказване, но не е
годно поради механизма на неговото изготвяне. Справките, представени на този
електронен носител, които не са заверени за вярност разпечатки, не позволяват
да бъдат правно третирани като годни източници на информация за факти, които
имат значение за данъчното облагане. След като не са представени
товарителниците и РКО, то не може да се твърди, че ревизията е доказала приходи
от продажби, а те от своя страна не могат да се подведат под чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, поради инцидентния им характер. Характеристики на електронен документ
притежават единствено изготвените таблици от куриерските фирми, но те са
обобщение на информацията, съдържаща се в товарителници и РКО, които следва да
са представени, за да се зачете верността на данните, посочени в
таблиците. Изрично е посочено от Еконт
Експрес ООД ,че нямат възможност за търсене по ЕГН/ЕИН, а само по телефонен
номер и номера. Уточняват, че за посочения период намерените резултати по
зададен критерий на търсене по имена за куриерски и пощенски услуги с
подател/получател е възможно да има съвпадение с други лица, притежаващи същите
имена. По телефонен номер за куриерски и пощенски услуги с подател/получател е
възможно да има други лица, различни от РЛ, използвали този телефонен номер.
Справките съдържат три имена, които съвпадат с тези на РЛ и телефонен номер.
Тези данни не са достатъчни за индивидуализация на лицето, за което се отнасят.
Товарителницата е документа, който доказва ползването на куриерска услуга,
поради което сами по себе си справките нямат доказателствена стойност за
посочените факти. В доказателствата, събрани в хода на ревизията, не се
споменават товарителници.
В писмени бележки се обсъждат изслушаните в хода на съдебното дирене
показания на К. М. /син на РЛ и наредител на банкови преводи/ и З. Г. – съжител на К. М. и майка на децата
му. Твърди се, че техните показания доказват основанието на преводите,
изключващо облагане на сумите по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. К. М. е предоставял
паричните средства на РЛ, негов баща, защото последния се е грижил за децата
му. Същият свидетел е потвърдил, че получените от Т.Б.парични
средства са дадени с цел семейството на РЛ да полага грижи за нея, поради
влошеното й здравословно състояние, за ремонт на къщата й, за плащане на
хосписа, в който е била настанена. Т.Б.е развивала
дейност като ЕТ от началото на 90-те години. Свидетелят потвърдил, че М. М. е
лице от системата на здравеопазването, на което са превеждани пари за разходи
по лечението на баба му Т.Б.. Свидетеля З. Г. е предоставяла парични средства
на РЛ по същата причина, която и К. М. посочва – отглеждането на двете им деца
и ремонт на две детски стаи. Средствата са били семейни – от трудовите
възнаграждения на М.. От съда се иска да бъде отменен изцяло РА и да се присъдят
разноските по делото.
Ответника Директор ОДОП Пловдив, чрез
процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи,
че същият е издаден при правилно приложение на материалния закон. Поддържат се
правните доводи изложени в решението за потвърждаване на РА като се добавя, че
е изискана информация и доказателства от лицата, направили банковите преводи и
от РЛ относно основанията за постъпилите суми по сметките му. Исканата
информация и доказателства не са представени. РЛ не твърди със сигурност какво
е основанието за тези преводи, а дава предположения за източник, който не
попада в обхвата на ЗДДФЛ. Доходът е придобит от неизяснена дейност, за което
причината е в поведението в РЛ и на наредителите на сумите, които не са предоставили
в хода на ревизията никакви обяснения за основанието. Трайна е практиката да се
облагат по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ получените от физически лица суми по банковите им
сметки, когато те не доказват произхода и основанието за получаването им, като
в този смисъл са Решение №1774/23.02.2022г на VІІІ отделение на ВАС на РБ,
Решение №4150/03.05.2022г на същото отделение и Решение І5206/21.06.2022г на І
отделение на ВАС. РЛ не желае да съдейства в хода на ревизията за установяване
на фактите, имащи значение за определяне на основанието за получаване на сумите
по банковите му сметки, които посочва, че целта е да се укрие източника /
правоотношението/. С паричните преводи се е увеличило имуществото на М., което
е доход по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ, с неустановен източник, обхванат от
чл.35 т.6 от същия закон и не попадащ под обхвата на изключването по чл.13 от
закона. Следователно участва в общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и се
облага с данък върху нея по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. Фактическата обстановка, установена
от ревизията не се променя от показанията на свидетелите, тъй като конкретика и
яснота същите не са внесли. Противно на житейската логика е твърдението на К. М.,
че баба му Т.Б.е притежава голяма сума пари от
порядъка на 400 000лв, които е превеждала по сметка на зет си, а не на
дъщеря си Х. М., за да не станел семеен конфликт между дъщерята и сина й. Такъв
би възникнал именно поради превеждането на голяма сума пари без да са уредени
наследствените правоотношения. Свидетелят посочва, че баба му е имала
здравословни проблеми още от 2005г, като е починала през 2021г, но е превеждала
паричните суми само през 2015г и 2016г, и това съвпада с периода, за който
жалбоподателя е отказал да представи пълни банкови извлечения и съгласие за
разкриване на банкова тайна. Още по –нелогично е обяснението за превод на около
60 000лв в рамките на една година, направен от свидетеля К. М. в полза на
баща му – РЛ, поради това, че последния отглежда децата му. Остава и въпроса
защо след като сумите, преведени от
тъщата, сина и снахата в полза на РЛ са му предоставени, за да се грижи за
тежко болната възрастна жена, съответно за децата на сина, същият е превеждал
големи суми в полза на неустановено лице М. М..
Претендира се възнаграждение за
юрисконсулт в размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а в с условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е частично неоснователна за сумата на доходите, които попадат по чл.13
т.2 от ЗДДФЛ и чието получаване, дори да беше доказано с годните средства не е
основание за определяне на дохода като облагаем, тъй като се касае за продажба
на движими вещи, които са вън от изключението на посочената правна норма.
Материалния закон е приложен неправилно и е допуснато съществено нарушение на
правилата за доказване, чрез годни средства, каквито са заверените копия на
писмените документи – товарителници, РКО и разписки за платени пощенски записи
от Еконт Експрес на РЛ, но не и снимки на писмените частни документи. Вън този порок други нарушения на материалния
закон или производствените правила не са допуснати в хода на ревизията.
Съобразно описаните по-горе факти, при
извършване на ревизията не са допуснати нарушения, отричащи валидността на РА.
Ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, определен от Директора
на ТД на НАП Пловдив, като е иззета от поименно оправомощения да възлага
ревизии Началник сектор при сбъдване на условието по чл.7 ал.3 от ДОПК и
възложена на друг поименно определен Началник сектор. РА е подписан с валиден
електронен подпис на Т. П. и от ръководителя на ревизията. РД е подписан от
органите по приходите, на които е възложено нейното извършване, като не са
събирани доказателства, извън срока за нейното приключване, които да са
послужили за определяне на данъчната основа. Удължен е срока за възражения
против РД, но такива не са представени. На РЛ са изпратени и всички заповеди по
хода на ревизионното производство, след като е поканен да посочи електронен
адрес. Преминаването от особения към общия ред за облагане – установяване на
данъчните задължения с РА съобразно общите правила на чл.112 и сл от ДОПК и изчисляване на техния размер спрямо
установената реална основа на доходите, изключва обсъждане на предпоставките по
чл.122 от ДОПК, съответно значението на изпратените уведомления във връзка с
тази особена процедура за установяване основата за облагане по аналогия, или за
облагане на превишението / материално основание, включено в ДОПК/ на разходите
над приходите. Спазен е принципа на стриктно прилагане на материалния закон
ЗДДФЛ, а именно дори когато се касае за общото основание на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ
да се облага получен доход по този закон, а не разлика между разходите и
установените приходи.
С жалбата против РА / стр.65/ РЛ е сочило,
че след като преводите са получени от роднини по права линия –син, и по
сватовство – тъща и снаха, и с вписано основание „захранване“, прехвърляне на
средства“, „превод“, то същите следва да се за обичайни финансови подпомагания.
Органите по приходите са били длъжни да установят противното, че се касае за
облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ доходи, но изготвените Искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължени трети лица не са им връчени, за да
се твърди, че същите не са ги изпълнили до приключване на ревизията. Те не са
били издирвани по реда на чл.32 от ДОПК, чрез посещения на адреси, обявления,
писма и други. Същите Искания не са връчени и чрез прилагане към данъчните им
досиета, което означава, че не е установен източника на дохода, който се облага
с РА. Правното естество на получените финансови средства по банков път може да
съвпада с посочените в чл.13 от ЗДДФЛ, и
е задължение на органите по приходите служебно да установят източника, чрез
насрещни проверки на лицата, които са наредили банковите преводи.
Същите са доводите и в жалбата му до
съда, като в хода на съдебното производство поддържа дарение като източник на получените парични суми по банков път, което
счита за доказано от показанията на свидетелите К. М. и З. Г., както и от
факта, че преводите са наредени от тъща му, сина му и снаха му –свързани с него
лица, който факт сочи на обичайно финансово подпомагане.
Понятието доход е първия въпрос, по който
страните спорят и следва да получат отговор с оглед на безспорните между тях
факти, че РЛ е получило по банковите си сметки парични суми от Т.Б.–роднина по
сватовство от първа степен, от К. М. – роднина по права линия от първа степен,
и от З. Г. – лице, което е майка на внуците на РЛ, но не е роднина по
сватовство с оглед липсата на сключен граждански брак. Липсата на легално
определение в ДР на ЗДДФЛ не е празнина в закона, тъй като същият съдържа признаци
на реални факти, чието сбъдване се определя като придобиване на доход от
задължените по закона лица, а именно реално получено парично плащане или не
парична престация, която има пазарна стойност.
Критерий за определяне на дохода като облагаем, по аргумент от чл.12 от ЗДДФЛ, не е източника, защото облагаеми са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които не са облагаеми по силата на закон. Следователно източника не
определя понятието доход, а това е така, защото финансовото право, към което
принадлежи и данъчното, има за предмет на правна регулация без обектни
правоотношения. Оттук и състава на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, който посочва, че на
облагане подлежат и доходите от не установени източници, а това означава, че
източника не е необходимо условие за пораждане на данъчното задължение, но се
съобразява дали придобития доход е обложен с окончателен данък по ЗДДФЛ или
ЗКПО. Източника на престацията, дори
когато изключва облагането, не отрича правното й определяне като доход –
аргумент от чл.13 и чл.12 от ЗДДФЛ, а само облагането му или определя реда за
облагане. Следователно факта на придобиване на парични средства или
не парични престации с пазарна стойност е главния, от който за посочените в
ЗДДФЛ лица възниква задължението за данък върху доходите, а след това когато
източника е установен се прилага изключване от облагане, съответно данъка се
определя по реда за конкретния източник, и най-сетне ако източника не е
известен, се проверява дали дохода е обложен с окончателен данък по този закон
или по ЗКПО. Презумпции, че получените доходи от свързани лица по смисъла на §1
т.3 ДОПК, са обичайно подпомагане няма установена в закона, нито в практиката
на ВАС на РБ. По аргумент от чл.12 от ЗДДФЛ, която правна норма изисква
облагане на всички доходи, освен изключените от закон, следва извода, че
твърдението на жалбоподателя за
задължително установяване на източника от органите по приходите не се
подкрепя от закона. Органите по приходите не събират служебно доказателства за факти, които не са
им съобщени и представляват основания по чл.13 от ЗДДФЛ. Органите по приходите
ще приложат чл.13 от ЗДДФЛ, както всеки друг закон, който изключва облагане на
дохода, когато от събраните служебно в хода на ревизията факти установят, че те имат признаците на привилегировани
състави, водещи до изключване от облагане. Органите по приходите са длъжни да
установят фактите, отговарящи на критериите на правната норма, водеща до
възникване на задължение за плащане на данъци, но фактите, които освобождават
лицето от задължение за данък, въпреки получения доход, се сочат от задължените
лица ведно с доказателствата, които ги установяват – чл.37 ДОПК и пак там в чл.
45 е указано, че насрещните проверки са възможност, не и задължителен способ, а
в случая не факта на липса на писмени обяснения на трети лица, а поведението на
субекта /страната/ или това е РЛ, е довело до правни изводи въз основа на
събраните по почин на органите по приходите документи. РЛ е заявило писмено, че
основанията за паричните преводи са посочени от наредителите в платежните
нареждания – превод, захранване на сметка, които са синоними на думата
„плащане“. Заверяването на банковата
сметка е факт, който има признаците на чл.11 от ЗДДФЛ, от който зависи неговата
квалификация като „придобиване на доход“. Следващия факт обаче не е източника –
аргумент от чл.10 ал.1 т.6 вр. с чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, който е изключен от
състава, водещ до възникване на данъчното задължение, а отрицателното условие,
за което се съди по положителния факт на облагане с окончателен данък по този
закон или по ЗКПО, което не се установява по делото. Фактите, имащи признаци по
чл.13 от ЗДДФЛ са в знанието на РЛ и когато те не са посочени, не може да се иска
от органите по приходите да извършват задължителни насрещни проверки.
Твърденията на РЛ в хода на ревизионното производство не влекат последици за
фиска, за субекта – чл.37 ал.2 вр. с
ал.3 вр. с ал.4 от ДОПК, но е така и, защото задължението за данъци е носимо и тук защитата пропуска основен принцип на данъчното
и на финансовото право – регулираните отношения са без обектни. Ето защо в
ЗДДФЛ законодателя посочва източниците по чл.10 от ЗДДФЛ не изчерпателно, но
обратно изисква само по силата на закон
да се изключи облагане на доходите. Липсата на правоотношение като основание за
плащането не изключва дохода от облагане – чл.35 т.6 от ЗДДФЛ е именно състав,
който поражда задължение за данък върху получен доход, без оглед на източника.
Следователно оплакванията за допуснати процесуални нарушения във връзка със
служебното начало, довели до не установяване на съставомерен факт, а именно
източника не са подкрепени нито от приложения състав на ЗДДФЛ, нито от
правилата на ДОПК. Благоприятните факти, водещи до отпадане на признака
„облагаем“ са в знанието на задължените лица и те следва да ги установят, за да
отхвърлят задължението за плащане на данък върху придобит доход – чл.37 ал.2 от ДОПК, а в съдебното производство важи чл. 154 ал.1, и жалбоподателя посочи
гласни доказателствени средства, които ще бъдат обсъдени по-долу. РЛ е
преценило, че няма да дава каквито и да било обяснения по чл.37 ал.2 от ДОПК. В
този случай преценката за съществуване на основание за данъчно облагане се
прави спрямо събраните служебно и чрез разкриване на банкова тайна официални и
частни документи. В тази връзка и с оглед казаното до тук, органите
по приходите не са поставили РЛ в ситуация да доказва отрицателни факти, а
обратното, те са се справили с доказване на първия елемент от състава на чл.35
т.6 от ЗДДФЛ – придобиване на доход, както е посочено в чл.11 от закона, който
не е обложен с окончателен данък по ЗДДФЛ – не е деклариран в подадената за
2015г ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а за следващите ревизирани години такава не е
подадена. Придобиването на дохода е реален факт, а РЛ има задълженията по чл.37
ал.2 от ДОПК и в настоящия случай писмено твърди, че основанията са посочени от
наредителите. Насрещни проверки не е следвало да се извършват, тъй като няма
необходимост да се установява дали лицата са разполагали реално с паричните
суми – след като са ги превели по банковата сметка на РЛ, то очевидно е, че
поне са ги държали. Не връчването на исканията за обяснения на третите за
ревизията лица не се отразил и не може да се отрази на крайния правен извод за
дължими данъци върху получените парични суми по банковите сметки на РЛ, защото
органите по приходите са се позовали, както е посочило РЛ на посочените в
платежните нареждания основания. РЛ в хода на ревизията е поддържало, че не
знае защо са му преведени парите – каквото пише в платежните нареждания, а щом
са от близки, то те по презумпция не са облагаем доход.
На първо място няма презумпция, че всяко
плащане между свързани лица, роднини по права линия и по сватовство, е дарение,
включително и съдебната практика на ВАС на РБ не сочи това обстоятелство като
водещо до задължително заключение, че се касае за дарение, подпомагане, дори
когато реалното предаване на сумите е безспорно и насрещна престация не е
доказан. Тази родствена връзка може да е индиция, ведно с липсата на насрещна
престация и факта, че след като сумите са преведени по банков път от посочените
наредители, то те са разполагали с тях, но реалното предоставяне на парични
средства от тъщата и сина в полза на РЛ не доказва намерение за дарение, още
по-малко превода, нареден от майката на децата на сина на РЛ, която не е
свързано с него лице, поради липса на сключен граждански брак. Нейните
показания не могат да доказват договор на стойност над 5 000лв, за който
не е установена специална форма за валидност – чл. 225 изр второ от ЗДД /
дарението може да се сключи, чрез предаване на движимите вещи/, но съдържанието
на анимуса е елемент от установяване на договорите и
то не може да се установи по аргумент от чл.164 от ГПК от показанията на лице,
което не е близък роднина на РЛ. От показанията на сина на РЛ не се установява
дарствено намерение и за Т.Б.. В
платежните нареждания е отразено намерението на сина, тъщата и несвързаното
лице З. Г. за плащане – захранване на сметка/превод са синоними на плащане, не
на дарение. Освен това няма нито един факт, който да доказва, че дадените от
тъщата суми са превеждани за нейното лечение или за полагани грижи в хоспис и
не са доход за РЛ, който е превел по-голямата част от сумите на трето лице, за
което не дава никакво обяснение. Стойността на така наречените дарения е
необичайно голяма за вдовица от 1983г, която има само 60 дка земеделска земя и
от 2005г отдава под наем търговско помещение срещу сумата от 300лв-400лв,
съгласно показанията на свидетеля К. М.. Междувременно до 2001г е извършвала
търговия на масичка пред къщата си в град Казанлък, а след това до 2004г-2005г
сама е стопанисвала автомивката, от експлоатиране на които имущества е спестила
300 000лв. до 2015г., въпреки известната инфлация в периода 1997г-1998г и
факта, че е сама. За дарение е необходимо не само дарителят да разполага фактически с парите към момента
на заверяване на сметката на РЛ, но и да има отношение към тях като към свои.
Не реално житейски звучи от търговия на тротоара, една жена, която е останала
сама още от 1983г, и от наем в посочения размер, включително рента от 60 дка
земя, и без ноторните инфлационни процеси да е
притежавала собствени близо 300 000лв, които да подари на зет си, за да не
ги наследи сина й . Даренията водят до реализация на правото на запазена част
на наследниците, поради което обяснението за лишаване на бъдещ наследник не
може да е вярно, но доказва обратното – тези средства не са били нейни, а на
този, чиято сметка е заверена. Фактите сочат само на този един възможен извод.
Начина на извършване на така нареченото дарение с 43 броя платежни нареждания
през 2015г. през кратки интервали в съчетание с нейното състояние на
неподвижност, и с притежавана за същия период банкова касета от РЛ в Банка ДСК
ЕАД. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че РЛ е имало договор за
банкова касета с ДСК до 01.01.2014г, което съвпада с периода на платежните
нареждания, изготвени от Т.Б.. На 06.01.2015г е първия превод от 8 000лв,
следващия е на 13.01.2015г за 5000лв, на 20.01.2015г за 6 000лв, следва
превод на 29.01.2015г, на 02.02.2015г, и т.н., а се твърди, че жената е била
обездвижена с множество микро инсулти по същото време
и се е наложило дори да се ремонтира къщата й в Казанлък, което сочи, че е
абсурдно да се приеме за вярно, че е извършила по собствено желания, 43 дарения
на суми през 2015г. през кратки интервали от време, конкретно месеците януари и
февруари, а по същото време и синът К. М. подпомага финансово, защото
преведените от баба му не стигат. Парите са превеждани от нейно име, но дали тя
ги е държала като свои и е искала да ги дари е въпрос, който не може да намери
положителен отговор с оглед показанията на К. М. за една болна от 2005г, която
е неподвижна с множество здравословни проблеми. Както Т.Б.е
превеждала на части през няколко дни, така и РЛ през няколко след като получи
парични суми, превежда на неустановения М. М., за който отказва да даде
обяснения и твърди, че органите по приходите трябва да го търсят, но
задълженията за данъци не е търсимо, а носимо и ако желае да се освободи от него следва да посочи
фактите, водещи до освобождаване. Такива
са посочени в хода на съдебното дирене, но само синът има привилегията по
чл.164 от ГПК, не и жената, с която няма сключен граждански брак и за
установяване на дарственото намерение е нужно писмена форма на доказване, но и
освен това тя заяви, че парите не са нейни, а на К. М., поради което тя дарител
не е. Тъщата превежда пари подарък и едновременно подарък превежда и сина на РЛ
К. М. на 25.02.2015г в размер на 8 000лв, след като на 23.02.2015г баба му
е наредила 5 700лв. Тези факти сочат, че наредителите са превеждали пари,
когато са получавали те самите сумите и то на този, който им ги е дал –РЛ, а
това опровергава тезата, че бабата е имала прибрани у дома 300 000лв,
които през няколко дни и в период, съвпадащ с банковата касета на РЛ, ги е
подарила на зет си, за да не ги наследи сина й. Единственото обяснение е, че те
не са били нейни а на този на когото ги е наредила. Същото важи и за преведените
от З. Г. и К. М. суми. След като баба му превежда суми на баща му, то тогава
няма нужда от финансово подпомагане с оглед възникнали нужди. Сумата от
300 000лв за цялата 2015г не е била достатъчна на РЛ да живее добре,
поради което и сина му дарява още. Няма такава известна житейска ситуация и не
може да се приеме тезата за дарения. Върху преведените по банков път от тримата
наредители парични средства се дължат данъци на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ,
точно защото РЛ не сочи източник, чрез което да се изключи този фактически
състав в хода на ревизията, а в хода на съдебното производство не успява само с
показанията на заинтересования К. М. да установи дарствени намерения за всички
наредители.
Жалбата е основателна в частта й за определените
данъци върху доходите, придобити с изплатени по РКО и ППП суми от Еконт Експрес
ЕООД. Освен, че не са събрани в хода на ревизията заверени за вярност копия на товарителниците,
разходните касови ордери и платените пощенски преводи, които не са съставени
като електронни, а като писмени документи, но дори да бяха събрани, с оглед на
инцидентния характер на продажбата на движими вещи се налага извода за факти,
имащи признаците по чл.13 ал.1 т.2 от ЗДДФЛ – доходи от продажба на движими
вещи, които не са сред посочените облагаеми изключения. Направен е извод в хода
на ревизията, че не се касае за продажба на движими вещи като стопанска
дейност, но въпреки това и без оглед на установените факти, сочещи на основание
по чл.13 ал.1 т.2 от ЗДДФЛ, което означава, конкретен източник на доход,
изключващ от своя страна и състава на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, и противно на
правилата за събиране на годни средства за доказване, органите по приходите се
позовават на снимки на писмени документи – товарителници и РКО, подвеждат
необлагаемия доход с установен източник по неотносимо основание за облагане.
Ето защо от сумата на годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ следва да
бъдат извадени доходи по години и в размер, както следва: 2015г-640.13лв, за
2016г-144.16лв, 2017г-1036.70лв, 2018г-1274.39лв, при което за 2015г сумата на
общата годишна данъчна основа е равна на сбора от данъчната основа по чл.25
-5036.83лв плюс данъчната основа по чл.35 т.6 -342 289лв / дохода по
банковите сметки/, а именно 347 325.83лв, след което се изваждат данъчните
облекчения в размер на 675.13лв и се получава обща годишна данъчна основа равна
на 346 650.07лв., към която се
прилага ставката от 10% и се получава размера на дължимия данък от 34 665лв, от които са платени 453.32лв
или остатък за внасяне равен на 34 211.75лв.,
върху който се дължи лихва от 03.05.2016г. По същата законова формула са
изчислени останалите за плащане данъчни задължения за 2016г: общата годишна
данъчна основа без сумата от 144.16лв е равна на 109 630.30лв, което
означава данък в размер на 10 963.03лв, от който са платени суми в размер
на 463.03лв или остатък в размер на 10 500лв,
върху който се дължи лихва от 02.05.2017г. За 2017г общата годишна данъчна
основа е равна само на основата по чл.25 от ЗДДФЛ -5168.40лв, тъй като посочения
в РА доход по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ в размер на 1036.70лв е с източник по чл.13
т.2 от същия закон, поради което и данък в размер на 103.67лв не се дължи. Същото
важи и за 2018г, тъй като към основата по чл.25 в размер на 5 733.40лв е
добавена сумата от 1274.39лв, за която се сочи да е от продажби на движими вещи
по чл.13 т.2 от ЗДДФЛ. Следователно РА следва
да се отмени в частта му за установени данъчни задължения за разликата над
44 711.75лв и до 45 021.20лв главница и за разликата над
25 193.77лв до 26 055.27лв, лихва до 14.02.2022г. Сумата от 309.54лв,
не се дължи за данъчни периоди от 01.01.2015г до 31.12.2018г, тъй като по
силата на чл.13 т.2 от ЗДДФЛ не се облагат доходите от продажби на движими
вещи, които не могат да се определят като стопанска дейност. Възнаграждението
за юрисконсулт е изчислено по правилото: уважената част /69 905.52лв/,
разделена на предявения материален
интерес /71 076.56лв/, по сумата на минималното адвокатско възнаграждение /0.9835х2627лв=2584лв,
определено спрямо редакцията на чл.7 т.2 от Наредбата бр. 68/31.07.20г, която е
в сила към датата на образуване на делото -12.08.22г, тоест 830лв плюс 3% за
горницата над 10 000лв до 69 905.52лв/. Жалбоподателя не е заплатил
възнаграждение по договор за процесуално представителство и съдействие, но е
представляван по делото от редовно упълномощен по силата на пълномощно на стр.
428, без уговорено възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ РА № Р-16002419006154-091-001/14.04.2022г.
издаден от ТД на НАП –Пловдив в частта за разликата над 44 711.75лв до
45 021.29лв, представляващи главница по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди
01.01.2015г до 31.12.2018г., както и за разликата над 25 193.77лв до
26 055.27лв, представляващи лихва до 14.02.2022г., по жалба на М.К.М. ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М. ЕГН **********
против РА №Р-1600241900154-091-001/14.04.2022г издаден от ТД на НАП Пловдив в
частта за установени данъчни задължения по ЗДДФЛ в периода от 01.01.2015г до
31.12.2018г в размер на 44 711.75лв главница и лихва в размер на
25 193.77лв
ОСЪЖДА
М.К.М.
ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите гр.
София сумата 2584лв / две хиляди петстотин осемдесет и четири/, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт по адм.д.№573/22г по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: