Р Е Ш Е Н И Е
№ /24.10.2017г. гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -
Провадия, III-ти състав, на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Пламен Танев
при секретаря И. В.,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 1272 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 вр. с чл. 8,
т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано
е по молба, подадена от Н.С.Б. срещу С.М.Р. с искане да бъде наложена защитна
мярка на молителката и синът й Г. А. Д., по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН – забрана
на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.
В молбата се релевира, че ищцата и
ответникът се познават от края на август 2015г., като в началото на октомври
2015г. последният се нанесъл да живее в дома на молителката, където живее и
синът на Н.Б. – Г. А. Д.. Излага се, че ответникът е започнал да обвинява Б. в
лъжи и изневери, поради което на 20 ноември 2015г. Р. й нанесъл удар с юмрук в
лицето. Твърди се, че в началото на април 2016г. ответникът отново е проявил
агресия, като е ударил главата на ищцата в стената на банята на нейния дом.
Сочи се, че след това са продължили вербалните нападки от страна на ответника,
като е извършвал психически тормоз, унижения и заплахи за побой и убийство.
Навежда се, че на 26 септември 2017г. Р. е посетил работното място на Б., като
е продължил да налага психически тормоз върху последната. Предвид това,
молителката поддържа, че се е насочила към полицейското управление в гр.
Провадия, за да подаде оплакване. Излага се още, че на 03.10.2017г., около
02:07ч., Р. е започнал да блъска по вратата на дома на молителката, да й праща
СМС-и, придружени с клетви, заплахи, обиди и предупреждения за наказателни
мерки. Поради това моли съда да наложи защитни мерки по ЗЗДН.
В открито съдебно заседание
молителката се явява лично, като поддържа искането си и претендира разноски.
Излага, че желае ограничителната мярка да включва забрана ответникът да
посещава нея и детето й на разстояние по – близо от 50 метра, за срок от една
година.
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично. Признава, че е ударил Н.Б., както и че е проявявал
агресия.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
От
декларация за извършено домашно насилие по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се
установява, че молителката е декларирала обстоятелствата, изложени в исковата
молба, спрямо С.Р., а именно, че на 03.10.2017г. ответникът е проявил домашно
насилие към Б., изразяващо се в блъскане по вратата, стресирайки и заплашвайки
ищцата, поради което е налице психическо насилие.
От приложения протокол за полицейско
предупреждение (приложение 1) се установява, че на 08.04.2016г. в 19:00 ч.
полицейски инспектор е отправил предупреждение към ответника, последният да се
въздържа от прояви на домашно насилие спрямо Н.Б..
От приложение протокол за полицейско
предупреждение (приложение 2) се установява, че на 26.09.2017г. в 15:50 ч.
полицейски инспектор е предупредил С.Р. да се въздържа от домашно насилие
спрямо Н.Б..
В открито съдебно заседание на
24.10.2017г. съдът е допуснал до разпит при режим на водене двама свидетели на
ищцата.
От свидетелските показания на И. П. и
Н. В. се установява, че ответникът е проявявал агресия спрямо молителката,
изразяваща се както в психически, така и във физически тормоз.
При
така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН
за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В
чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита
по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен
срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. Не се спори
по делото, че страните са били във фактическо съжителство, поради което Н.Б.
има процесуална легитимация да участва като молител в производството. От доказателствата
по делото се установи, че последната форма на агресия спрямо нея е проявена на
03.10.2017г., поради което е спазен и едномесечният срок, в който пострадалото
лице, може да потърси закрила от съда.
Разгледана
по същество молбата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие
срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В
настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във
връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Независимо
че в декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и
с други допустими от ГПК
доказателствени средства, съдържащите се в нея обстоятелства са доказателства в
производството, а при тяхно оспорване от страна на ответника, в негова тежест е
да проведе доказване, като обори доказателствената сила на декларацията и
изложеното в нея и докаже своите възражения. (Решение
№ 130 от 07.05.2015 г. по н. д. № 24 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение.)
Ответникът в открито съдебно заседание не
само, че не оспорва изложеното в представената декларация, а признава, че е
проявявал агресия под психическа и физическа форма спрямо Н.Б..
Този
факт се потвърждава и от останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства, поради което единственият възможен извод, до който съдът достига
е, че спрямо молителката Б. е извършен
акт на домашно насилие от Р. на 03.10.2017г., като около 02:07ч., Р. е
започнал да блъска по вратата на дома на молителката, да й праща СМС-и,
придружени с клетви, заплахи, обиди и предупреждения за наказателни мерки.
Не се събраха доказателства за извършено
домашно насилие над детето на молителката, поради което в тази част, искането
на Б. е неоснователно.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30,00 лева. Молителката е претендирала
сторени от нея разноски, но доказателства за направени такива липсват, поради
което съдът намира, че не следва да се произнася по тях.
На
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, във всички случаи, съдът с решението си следва да
наложи на извършителя глоба в размер от 200лв. до 1000лв. Предвид
обстоятелството, че по делото не се събраха доказателства за финансовото
състояние на Р., съдът намира, че следва да му наложи глоба в минимален размер
на стойност 200,00 лв., платими по
сметка на Районен съд – Провадия.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15
във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие,
Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Н.С.Б., ЕГН **********,
с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.М.Р., ЕГН **********,
с адрес *** 50, с когото молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство, като:
ЗАБРАНЯВА на С.М.Р., ЕГН **********,
с адрес *** 50, да се доближава на по-малко от 50 м. разстояние до Н.С.Б., ЕГН **********,
до жилището, в което пребивава тя - ***********************, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на пострадалата, за срок от дванадесет месеца, считано от издаване на заповедта за
защита.
ЗАДЪЛЖАВА С.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** 50, да се въздържа от домашно насилие, независимо
от формата и проявлението му, спрямо Н.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
НАЛАГА ГЛОБА на основание
чл. 5 ал. 4 ЗЗДН на С.М.Р., ЕГН **********, с адрес *** 50, в размер на 200,00 лв. (двеста лева), платима по
сметката на Районен съд – Провадия в двуседмичен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.С.Б.
ЕГН **********, с адрес *** да бъде наложена мярка за защита на сина й Г. А. Д.,
ЕГН **********.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи
на незабавно изпълнение. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението
на заповедта. Предупреждава С.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** 50, че при неизпълнение на заповедта за защита,
полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН **********,
с адрес *** 50, да заплати по сметка на Провадийския районен съд сумата от 30,00 (тридесет) лева, представляващи
сторените по делото такси и разноски.
Преписи от настоящото решение и от издадената
заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да
се изпратят служебно и на РУП Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Варна в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................