Решение по дело №5852/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ 5746/13.12.2019 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5852 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано предявен от Х.Ш.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. Й. Ал., срещу З. „Л.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10,00 лв., представляваща частичен иск от общо 580,76 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв на л.а. „С. Ц4 П.“, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 28.01.2019 г., ПТП в гр. В. по вина на водача на по вина на водача на л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г., около 08.15 часа, в гр.В., управлявал собствения си лек автомобил марка „Ситроен Ц4 Пикасо“, с ДК № * по ул. „Бр.“ и спрял на кръстовището с ул. „С.“ за да качи клиенти. В този момент по ул. „С.“ посока ул. „Бр.“ се движел л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, с водач К. Ж., който при предприетото пресичане на кръстовището не преценил правилно страничната дистанция между двата автомобила и блъснал този на ищеца. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен бил посочен водачът на автомобила „Д. Л.“, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност" с полица № * и срок на действие 17.08.2018 г. - 16.08.2019 г. Ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и след оглед на автомобила изготвил снимков материал и опис - заключение по щета № *. В описа били като увредени отразени следните детайли: броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 141,00 лв., която била недостатъчна за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 721,76 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 580,76 лв. по съдебен ред.  Сочи, че увредените детайли били оригинални, поради което следвало да се подменят с оригинални. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски запис. По изложените съображения моли за  уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор З. „Л.и.” АД, чрез процесуалния му представител – адв. Ст. Р. от САК, с който искът се оспорва по размер. Определя същият като завишен и  неотговарящ на действително претърпените вреди. Счита, че изплатеното застрахователно обезщетение е репарирало действително претърпените вреди от ищеца. Сочи, че претендираното обезщетение не е съобразено с овехтяването на автомобила и не не съответства на средните пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез адв. Ал., а ответникът с докладвана от съда писмена молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая по делото е прието за безспорно, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилoто застрахователно събитие, за което последният е образувал преписка по щета и е изплатил обезщетение от 141,00 лв. При това положение, след като специалното рекламационно производство е отпочнато, а ищецът не е съгласен с размера на определеното от застрахователя обезщетение, съдът намира, че са налице кумулативно необходимите условия въведени с чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ, респективно предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1) че е собственик на л.а. „Ситроен Ц4 Пикасо“, с ДК № *, 2) че на посочената дата 28.01.2019 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 4) че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 5) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.01.2019; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 141,00 лв.

По делото не е било спорно също, а и от приетoто като доказателство свидетелство за регистрация на МПС ІI част (л. 4), съдът приема за установено, че ищецът Х.Ш.Х. е собственик на л.а. „Ситроен Ц4 Пикасо“, с ДК № *.

На практика между страните не е спорно и възникването на процесното ПТП от 28.01.2019 г. по вина на водача на л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, чиято гражданска отговорност ответникът е обезпечавал към дата на произшествието, което обстоятелство се установява и от представения с исковата молба двустранно подписан констативен протокол за ПТП (л. 5) по смисъла на чл. 5, ал.1 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. с рег. № * г. Съгласно чл. 5, ал.1 от Наредбата протоколът е приложим, когато при инцидента са причинени само материални щети, когато между участниците в събитието има съгласие относно обстоятелствата при осъществяването му и когато няма съмнение за това някои от тях да е употребил алкохол или да не притежава СУМПС. Този протокол е сред трите способа за документиране факта и последиците от настъпило ПТП предвидени в чл.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. При дадената законова регламентация не възниква съмнение, че протоколът по чл.5, ал.1 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползва със същата доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този, съставен от служител на МВР  (Решение №15/25.07.2014г. по т.д. №1506/2013г. на 1-во ТО на ВКС).  В случая от текста на ДКП се установява, че на 28.01.2019 г. около 08.15 часа, в гр.В., на кръстовището между ул. „Брегалница“ и спрял на кръстовището с ул. „С.“ е настъпило ПТП, между управлявания от Х.Ш.Х. марка „Ситроен Ц4 Пикасо“, с ДК № * и л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, с водач Константин Желев. В протокола водачът Ж. изрично епризнал вината си за реализираното ПТП, като и двамата шофьори са отразили, че не са употребили алкохол и упойващи вещества. Заявени са и данни за валидни СУМПС – до 10.07.2025. г. и до 29.08.2027 г. При това положение, съдът приема, че реквизитите на представеният протокол за ПТП покриват изискванията на чл.5 от Наредбата, съответно същият притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, която обхваща не само на лично възприетите от съставителите обстоятелства, но и признанието на вината за осъществяване на ПТП, направено от делкивента, чиято отговорност по ГО се обезпечава от ответника. Успешно насрещно доказване на данните от протокола не беше проведено, поради което същите следва да се възприемат изцяло като достоверни.

На следващо място, доколкото ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 190 от ГПК да представи преписката по щетата, при положение, че е бил предупреден за последиците по чл. 161 от ГПК, съдът е длъжен да приеме, че видът на претърпените вреди отговаря на посочения в исковата молба, който кореспондира и на съставения от служители на застрахователя опис-заключение (л.6), с който ответникът собствено е констатирал увреждане на броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв.

От горното следва, че по делото по безпротиворечив начин са установени фактите пораждащи правото на ответника да получи застрахователно обезщетение, а и същите са мълчаливо признати от него с извънсъдебното плащане на сумата от 141,00 лв.

Спорен обаче е размерът на застрахователното обезщетение.

Относимата в случая императивна разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ (чл.208, ал.3 от КЗ отм.) сочи, че той се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно константната съдебна практика стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва да бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Поради това за действителен следва да се приеме размерът на обезщетението за вредите от ПТП съобразен със средната пазарна цена на труда. Критерият средна пазарна цена е включен при определянето на два от вариантите на приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ – 845,90 лв. за автосервизи притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и 481,12 лв. - в сервизи без този сертификат. При това положение доколкото всички варианти за обезщетяване на вредите, които вещото лице е дало надхвърлят сбора на извънсъдебно платеното обезщетение (141,00 лв.) и сумата на частичния иск  (10,00 лв.) – 151,00 лв., съдът намира, че по делото е безспорно установено наличието на правопораждащите факти от фактическия състав на претенцията по чл. 432, ал.1 от КЗ, респективно искът се явява доказан по основание именно в предявения частичен размер. Досежно горницата над сумата на частичния иск от 10,00 лв. решението няма да има силата на пресъдено нещо между страните, поради което и съдът не следва да коментира въпроса, какъв е пълният размер на застрахователното обезщетение, респективно кой от вариантите на експертизата отговаря на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ищeца, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените разноски в цялост. По делото са доказани действително направени такива от 50,00 лв. за държавна такса, 250,00 лв. депозит за вещо лице и 360,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 660,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 10,00 лв., представляваща частичен иск от общо 580,76 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети изразяващи се в увреждане на броня предна облицовка, лайсна предна броня и калник преден ляв на л.а. „Ситроен Ц4 Пикасо“, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 28.01.2019 г., ПТП в гр. В. по вина на водача на по вина на водача на л.а. „Д. Л.“, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

 

ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ш.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 660,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: