Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен
съдия : Йордан Димов
при
секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2311 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по настоящото дело е започнало по жалба
с вх. №12881/20.10.2020 г., подадена от Р.Я.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки №20-0819-001556/23.09.2020
г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е
наложена санкция по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача – до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата е посочено, че административният
орган издал заповедта няма правомощия да налага ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Отделно от това сочи, че съобразно нормата на чл.48, ал.1 от ЗАНН
административно-наказателната преписка се разглежда от
административно-наказателния орган, в чиито район е било извършено нарушението.
Намира, че от административно-наказателната преписка е видно, че нарушението е извършено в гр. Провадия,
поради което намира, че компетентен да издава заповед за прилагане на ПАМ е
Началника на РУ – Провадия. Сочи, че ПАМ се налага чрез издаване на заповед,
която има характеристиките на индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла
на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
норма на специалният закон – чл.172, ал.1 от ЗДвП въвежда изискването заповедта
да е мотивирана, включително и по отношение срока на действие на мярката.
Твърди, че административния орган без никакви мотиви в тази насока наложил
наказание. Моли обжалваната заповед да бъде отменена като нищожна и
незаконосъобразна.
Ответника ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция” не
подава отговор на жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Изразено е становище по жалбата в придружаващото я писмо, като се сочи, че
жабата следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена наложената
мярка.
В съдебно заседание не се явява жалбоподателя или
негов представител. Представител не изпраща и ответника.
Жалбата се явява допустима, като предявена от лице с
правен интерес в предвидения по закон срок. Разгледана по същество последната се
явява и неоснователна.
Съдът констатира от фактическа страна следното: В
рамките на извършена проверка от служител на ОД на МВР – Варна младши
автоконтрольор Г.Г.на 23.09.2020 г. в 01.00 часа в гр. Провадия, ул. „Г.М.” в
близост до Пожарната бил спрян автомобил „***”, модел „**” с ДК №* *** **. На
водача Р.Я.С. била извършена проба за алкохол с техническо средство Alkotest dreger
7510, който не отчел наличие на алкохол.
След това се пристъпило към извършване на тест за употреба на наркотични
вещества с Дрегер „Drug test – 5000” ARAM-0004, но такава проверка реално не била осъществена, тъй
като водачът отказал да съдейства. Предвид това на последния бил съставен АУАН
серия
GA №285486/23.09.2020 г./23.09.2020 г. Актът бил подписан
от водача без възражения и в присъствието на един свидетел. Бил издаден и Талон
за изследване №0039992, в който на водача бил даден срок от 45 минути, в
рамките на които последния е следвало да се яви в ЦСМП – гр. Провадия за
извършване на токсикологично изследване. този талон бил подписан от
жалбоподателя в 03.40 мин на 23.09.2020 г. Впоследствие била издадена
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0819-001556/23.09.2020 г. от ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция”, в рамките
на която предвид констатирания отказ за подлагане от водача на тест за употреба
на наркотични вещества с Дрегер „Drug test – 5000” ARAM-0004, както и не изпълнението на предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози била наложена на основание чл.171, т.1,
б. „б” от ЗДвП ПАМ за отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателят, както и се установява от наличните в преписката Докладна
записка рег. №819-25961/23.09.2020 г., Талон за изследване №0039992 от същата
дата, АУАН серия GA №285486/23.09.2020
г./23.09.2020 г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0819-001556/23.09.2020 г.
Обстоятелствата върху които се акцентира в жалбата са
свързани с неспазване на процедурата по издаване на административния акт.
Предвид установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи: В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК
съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали акта е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0819-001556/23.09.2020 г. е издадена от компетентен
орган и в рамките на неговите правомощия, при спазване изискването за писмена
форма. Направените възражения, за липса на материална и териториална
компетентност на органа издал заповедта са неоснователни. Както може да се
установи от нормата на чл.165, ал.2, т.91 във вр. с ал.1 от ЗДвП – определени
от Министъра на вътрешните работи служби при изпълнението на функциите си по
този закон следва да не допускат управление на МПС от водач, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съобразно Заповед №81213-1524/09.12.2016 г. службите по чл.165 от ЗДвП
включват Областните дирекции на МВР. С приложената в преписката Заповед
№365з-2747/20.07.2017 г. – т.1.9. Директора на ОД на МВР – Варна е оправомощил инспекторите
в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна за цялата територия на ОД на МВР
– Варна, да прилагат ПАМ по голяма част от текстовете посочени в чл.171 от ЗДвП, включително и по чл.171, т.1 от ЗДвП. А процесната заповед е съставена от
полицейски инспектор, в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна. Между
другото същите правомощия са дадени на значителен кръг от служители на МВР с
ранг на началници на отдели, сектори и групи, упоменати в дванадесетте точки на
заповедта. Впоследствие е била издадена Заповед №365з-4340/01.11.2017 г., с
която са променени правомощията на част от лицата с права да налагат ПАМ (по
т.1.7 и т.1.8), но не и по отношение на полицейските инспектори, в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Варна. С друга заповед №365з-5464/31.12.2018 г.
пък е бил намален предметния обхват на хипотези, възложени със заповедта от
20.07.2017 г., но само е била премахната хипотезата на чл.171, т.2, б. „д” от ЗДвП. Ето защо следва да се приеме, че
издалия заповедта е притежавал, както материална така и териториална
компетентност да издаде процесната заповед, доколкото териториалният обхват на
ОД на МВР – Варна се простира и върху Община Провадия.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при
преценката на компетентността на органа следва да се прилага чл.48 от ЗАНН.
Както по-надолу в жалбата самият жалбоподател сочи – Заповедта за налагане на
ПАМ е ИАА, което всъщност изключва приложението на ЗАНН. Освен това ПАМ не се
налага като наказание за извършеното нарушение, каквато може да се наложи с
издаването на НП, а същата е предвидена и съществува на основата на специална законодателна
уредба намерила място в ЗДвП.
ПАМ е издадена вследствие на констатиран отказ за
подлагане на водача на химико-токсикологичен тест чрез кръвна проба. Подобен
отказ е преценен от законодателя като достатъчно тежка форма на нарушение,
която обосновава налагането на ПАМ, предвидена в чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже … да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца…” Неоснователно е възражението, че липсват мотиви за
налагане на мярката в такъв продължителен срок – до 18 месеца. Видно е от
посочената норма, че срокът за налагане на ПАМ всъщност е до решаване на
въпроса за отговорността на водача, като тук явно се включва не само
административно-наказателната процедура, но и възможното обжалване пред съд, а
упоменатия с точност срок – „…не повече
от 18 месеца…” е предвиден като защита насочена към гарантиране правата на
водача, че наложената мярка няма да се превърне в санкция надвишаваща
евентуалната административно-наказателна отговорност. (Последната е уредена в
чл.174, ал.3 от ЗДвП и също е „твърдо” определена (без минимален и максимален
размер) и се изразява в глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да се управлява
МПС за период от 2 години.) Т.е. в настоящия случай не е дадена възможност на
издаващият заповедта за преценка на това за какъв срок се налага ПАМ, както и
при произнасянето си той не може да се отклони от посоченото времетраене на
ПАМ. Предвид това последният не е длъжен да мотивира срок, за който се налага ПАМ.
Действително заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде мотивирана предвид
нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, но това не касае срока, така, както твърди
жалбоподателя в жалбата си. Това не е упоменато в посочения законов текст. Следва
да се има предвид, че ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се
предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване,
доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В
настоящия случай безспорно е установена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП предвид, което са налице материалните предпоставки за налагане на
процесната ПАМ.
Предвид изложеното не са налице основание за отмяна на
наложената с процесната заповед ПАМ, като същата следва да бъде оставена в
сила, като бъде отхвърлена процесната жалба.
От страна на ответника няма направена претенция за
разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ депозираната от Р.Я.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки №20-0819-001556/23.09.2020 г.
на Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя е
наложена санкция по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача – до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: