№ 116
гр. Асеновград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200590 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001236/12.08.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на М. М. К., ЕГН********** от *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание -”ГЛОБА” в размер на 100 лева за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. М. К. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, подадена чрез адв. Т.А. от АК Пловдив моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло, като немотивирано незаконосъобразно, неправилно и издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сходно е и писменото становище подадено от адв. К.Д., в качеството на
повереник, преупълномощен от адв. Т.А.. Той от своя страна счита, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати процесуални и
материални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. От
депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената
жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно,
при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско
възнаграждение до минимално предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
1
адвокатски съвет за размера на минималните адвокатски възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. Д.Е.Б. работи като младши полицейски инспектор в РУ Асеновград. На
15.07.2021г. св. Б. се намирала в района на Кооперативен пазар в гр. Асеновград,
където в качество на служител участвала в СПО. Около 11.30 час, св. Б. се намирала на
ул. „Индустриална” до пазара, където за проверка бил спрян лек автомобил „ Форд
Фокус”,с ДК№ ***. При проверката на водача, се установило, че автомобила се
управлява от М. М. К. от гр. Пловдив, който не могъл да представи валидно
свидетелство за управление на МПС. При извършената справка в регистрите на ПП и
КАТ, се установило, че водача е бил регистриран в миналото, като правоспособен
такъв, но поради извършена от него замяна на българското СУМПС с британско
такова, то същия е бил отписан от регистрите. Водачът К. потвърдил, че притежава
британско свидетелство, но последното се намирало в дома му. Предвид установеното,
същия бил отведен за справка в РУ Асеновград, където му били снети обяснения. При
проведения разговор водача заявил също така, че се е върнал в страната през 2017г. ,
като от тогава управлява с притежаваното британско свидетелство. Докато
жалбоподателя К. се намирал в управлението, там се явил неговия баща, който
представил британското свидетелство за управление на МПС. Предвид установеното в
хода на проверката, св. Б. счела, че от страна на М. М. К. е осъществен състава на
нарушението по чл. 162, ал.1 от ЗДвП вр. чл.150а, ал.1 от ЗДВП, поради което и
съставила спрямо водача АУАН № 789559/15.07.2021г. При връчването на акта,
нарушителят саморъчно отбелязал в него, че няма възражения. Въз основа на акта, на
12.08.2021г. било издадено и обжалваното НП №21-0239-001236, връчено на
15.09.2021г.
Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства, включително и от показанията на св. Д.Е.Б..
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с
направените възражения от страна на двамата повереници, за неоснователна.
Безспорно по делото се установи, че на 15.07.2021г. в 11.30 часа, на ул.
„Индустриална” до №2 в гр. Асеновград, жалбоподателя е управлявал лек автомобил „
Форд Фокус”,с ДК№ ***. Безспорно е и това, че като водач на МПС същия е бил спрян
за проверка от полицейските служители, като макар и на по-късен етап той е
представил свидетелство за управление издадено във Великобритания. Основния
въпрос който се повдига и на който следва да се даде отговор е дали според
българското законодателство водачът е бил правоспособен или не. Анализа на
събраните по делото доказателства и тяхното съпоставяне с текстовете на ЗДвП дават
основание да се направи извод, че към датата на извършване на проверката макар и със
2
валидно чуждо свидетелство за управление, то водачът К. се явява неправоспособен да
управлява МПС в България, поради което следва и да понесе
административнонаказателната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява, че последното издадено от
ОД на МВР Пловдив българско СУМПС на името на М. М. К. е № ********* от
23.04.2014г. Същото е било върнато в Сектор „ПП” при ОД на МВР на 24.11.2014г.
поради това, че лицето го е подменило с издадено във Великобритания
СУМПС/справки л. 48 до 50 от съд.дело/. От намираща се на лист 16 от съд. дело
справка от Сектор „БДС” при ОД на МВР Пловдив, поради нейната очевидна
непълнота, няма как да се направи точен извод, кога е било последното преминаване на
границата на България на М. М. К.. С оглед вмененото нарушение на лицето обаче,
това обстоятелство по делото бе изяснено чрез други писмени доказателства. От
намираща се на лист 52 от съд.дело справка извършена от ТД на НАП Пловдив се
установява, че на 27.02.2020г. нарушителят К. е сключил постоянен трудов договор с
Община Пловдив, който е продължил до 23.01.2021г. когато е бил прекратен. На
16.03.2021г. нарушителят К. е сключил нов последващ постоянен трудов договор с
„Косена Джи” ЕООД Пловдив, който е продължил до 19.07.2021г. когато е бил
прекратен. След като, през продължителен период от време, лицето е имало сключени
постоянни трудови договори с посочените двамата работодатели, то е ясно, че същия
се е намирал на територията на нашата страна, а не в чужбина. Предвид датата на
извършване на нарушението предмет на настоящето дело-15.07.2021г. и периода на
сключените два трудови договора за работа в България, след като нарушителят се е
намирал на територията на страната, то следва и извода, че нарушителят, като
български гражданин се явява адресат на разпоредбата на чл. 162, ал.1 от ЗДвП. От
текста на същата се установява, че „ Българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския
съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната”. Направеното възражението, че към датата на проверката
нарушителят е притежавал валидно свидетелство издадено от страна член по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, което го прави валидно
и на територията на нашата страна, се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение. От анализа на приложените по делото доказателства, след запознаване със
съответното законодателство, както и служебно на запознаване с официалната
информацията качена на сайта на адрес https://www.gov.uk/eu-eea, се установява, че
считано от 31.01.2020г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
/”Обединеното кралство”/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо
пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31.12.2020г. започва да тече 11-месечен
3
преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на
територията на Обединеното кралство. По време на преходния период страните имат
възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на
необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от
тях до 1 юли 2021г. Според информацията в посочения сайт, от 01.01.2021г.
Обединеното кралство следва да се третира, като трета страна, извън тези от ЕС и ЕИП,
т.е. спрямо него ще спре да се прилага правото на ЕС. /в този смисъл е и Решение №
2209 от 18.11.2021 г. по адм. д. № 2368/2021 г. на Адм. Съд Пловдив/. Настоящия
случай е от 15.07.2021г., което означава, че М. М. К. след като се е установил в
страната преди повече от три месеца от датата на проверката, като притежател на
СУМПС издадено във Великобритания е следвало да се съобрази с промените в
законодателството и да не управлява МПС без да притежава българско СУМПС. На
15.07.2021г. управлявайки МПС с наличното СУМПС издадено в страна извън ЕС, той
е нарушил текста на чл.162, ал.1 от ЗДВП. Извода който е направил актосъставителя, а
по-късно и АНО на база събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, включително и след снемане обясненията на водача, се
явява правилен. Т.е. управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП след 3 месеца от датата на влизането му в страната е равнозначно на управление
на МПС без свидетелство за правоуправление.
За извършеното нарушение по тази разпоредбата, АНО е наложил
административното наказание в размер на 100 лв. като се е основал на текста на чл.
177, ал.1,т.2 от ЗДвП. Същия текст предвижда, да се наложи глоба от 100 до 300 лв. на
водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай,
управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП - с чуждестранно
СУМПС /копие от същото на лист 19 от съд.дело/ , след изтичане на тримесечния срок
от датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. В този смисъл решението на АНО да определи
административното наказание по този текст се явява правилно. Относно размера на
глобата, съдът намира, че в тази си дейност АНО в пълна степен се е съобразил с
всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил същото в размер към
минимума предвиден в закона. Предвид установеното в хода на делото, за съда не е
налице възможност да слезе под този размер. Както в акта така и в обжалваното НП,
вмененото нарушение и неговата правна квалификация, са били достатъчно точно и
4
ясно описани, като те не създават някакви основания за по-различно тълкуване на
правната воля на лицата които са ги издали.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Същото се явява правилно и законосъобразно и следа да се потвърди. Предвид
решението на съда направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0239-001236/12.08.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на М. М. К., ЕГН********** от *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание -”ГЛОБА” в размер на 100 лева за нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5