29.09.2020 г. град Сливен
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският административен съд,
в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с
участието на прокурор… като разгледа докладваното от съдия Д. Бозукова административно
дело № 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на Р.А.Б. ***
против Експертно решение /ЕР/ № 0420 от зас. № 038 от 24.02.2020 г. на Специализиран
състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска
комисия /НЕЛК/. С оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено, по всички
поводи, Експертно решение № 5596/215 от 09.12.2019 г. на Териториална експертна
лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински"
АД, гр. Сливен и определената с това решение оценка на работоспособността на Р.Б.
– 40 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, за срок от 1 година
до 01.12.2020г. при дата на инвалидизиране – 10.08.2005 г.
В жалбата се съдържат оплаквания
за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, по съображения за
постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза. Жалбоподателката твърди, че определеният
процент на трайно намалената работоспособност е занижен и не съответства нито
на обективното й здравословно състояние, нито на степента на увреждане на
здравето й, вследствие на заболяването. Направено е искане оспореното ЕР на
Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при НЕЛК да бъде отменено,
като незаконосъобразно, а преписката върната НЕЛК за ново произнасяне.
В открито съдебно заседание
оспорващата Р.А.Б. се явява лично и поддържа жалбата, като моли съда да я
уважи.
Ответникът по жалбата –
Национална експертна лекарска комисия, гр. София, чрез п. си п. – юриск. Е. А.,
в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното експертно решение е правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрсконсултско възнаграждение и разноски
за изготвяне на СМЕ.
Заинтересованата страна – ТП на
НОИ Сливен, РД "Социално подпомагане" Сливен, ТЕЛК Общи заболявания
при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД Сливен и Агенция за хора с
увреждания гр. София, редовно призовани, не се представляват и не изразяват
становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка
на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката в настоящото
производство – Р.А.Б. е лице с трайно намалена работоспособност поради общо
заболяване с водеща диагноза „Х. с. със з. с. н.“ придружена с "Х. о. б.
б." /ХОББ/, "ХДН", „З. д.“ тип * и А. х. с определена дата на
инвалидизиране - 10.08.2005 г. Лицето периодично е било преосвидетелствано,
като до издаването на ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, на Р.Б. е била определена
50% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.
По направено от Р.Б. искане за
преосвидетелствана от ТЕЛК, с ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи
заболявания при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, при
извършеното преосвидетелстване и оценка на работоспособността, на лицето е
определена 40 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Х. с. със
/з./с. н.“ придружена с общо заболяване –"Х. о. б. б." ** степен с
"Х. д. н." /ХДН/ * степен, АХ гр. ***, „Х. с.“, НДББ, ХЗСН ** ФК по
НИХА, З. б. тип * - перорално лечение без усложнение за срок на определения
процент ТНР – 01.12.2020г. за 1 година и дата на инвалидизиране – 10.08.2005 г.
Посочено е, че решението е взето след преглед с участието на определен
консултант – пулмолог, като същото е мотивирано с резултатите от проведен
консултативен преглед с него, епикризи и оценка по отправните точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от
НМЕ на поставената
диагноза на заболяването - АХ гр. ***, „Х. с.“, НДББ, ХЗСН ** ФК по НИХА,
определяща 40 % трайно намалена работоспособност, съгласно част четвърта,
раздел I, т. 2. 1 от приложението. За "Х. о. б. б." **степен с
"Х. д. н." /ХДН/ * степен се определят 30% съгласно част шеста раздел
IХ, т. 2. 1 от приложението, а за з. б. се определят 10% съгласно част девета,
раздел I, т. 1. 1. Определен е краен процент 40% ТНР за една година с цел
клинично експертно проследяване.
Експертно решение № 5596/215 от 09.12.2019
г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен
е било обжалвано от Р.Б. пред Националната експертна лекарска комисия /жалба
вх.№402/10.12.2019 г./, поради несъгласие с определения процент трайно намалена
работоспособност, с искане да бъдат преразгледани представените изследвания и
медицински заключения.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Експертно решение № 0420/038 от 24.02.2020 г. на Специализиран
състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска
комисия, изцяло е потвърдено /по всички поводи/ ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г.
на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен,
включително и определената с това решение 40 % трайно намалена работоспособност
на освидетелстваното лице. В решението се сочи, че същото е взето по документи,
на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, след обсъждане на предоставената
медицинска и друга документация.
Заключението на НЕЛК –
Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ се основава на отразеното в
документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на освидетелстваното
лице в т. ч. извършено през 2019 г. лечение на б. д., амбулаторни листи, етапна
епикриза от пулмолог, консултации с кардиолог, осъществена ЕхоКг и др.
Диагностицираното заболяване – причина за инвалидността е „А. х.“ гр. ** , у.
с., с. ф. и общите заболявания "ХОББ" ** стадий с "ХДН" *
стадий и "з. д. * тип" без усложнения. Направен е извод, че „А. х.“
гр. ** , у. с., с. ф. обуславя приложимостта на част 4, раздел VІ, т. 3а и по аналогия с част четвърта,
раздел първи т 2. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от
НМЕ се определят 40%
ТНР, а ХОББ ** и ХДН * и проведеното несистемно лечение при домашни условия обуславят
определянето на 30% ТНР. По тези съображения НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като
е определила 40 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т. III от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
По делото са приети като
доказателства документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на
лицето, както и медицинските документи, представени от жалбоподателката.
По делото е назначена и изпълнена
съдебно-медицинска експертиза, вкючваща в състава си специалисти Вътрешни
болести, Сърдечно-съдови заболявания и Белодробни болести, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, добросъвестно,
обективно и безпристрастно изготвено. Вещите лица са извършили преглед на
оспорващата и са установили следните реултати от изследванията: ЕКГ с. р., х.
е. п. без СТ и Т промени от и. т. и без в. к. за л. х.; ФИД – н. с., с. средни
е. д. 50 %; ехография на б. - наличие на м. без с. д., не се в. х. с., суспектни
за к.; ЕхоКГ н. р., з. с. ф., без п. н. на п., не се установяват с. н. в к. на
ЛК. Съгласно заключението и дадените при неговото изслушване в съдебно
заседание отговори от експертите, въз основа на представената медицинска
документация, заболяванията, с което е диагностицирана Р.Б. са „А. х.“ – **
степен, ХОББ *- ** степен, ХДН, з. д. * тип на перорално личение, м. - без с. д.
ХОББ, от който страда оспорващата е с х. х., като към момента на
преосвидетелстването болестта протичала в лека форма – к. р. Според вещите лица
съществена промяна в състоянието на пациентката в рамките на една година не
може да се очаква, но при правилно и адекватно лечение е възможно значително подобрение
на основните б. показатели. Вещите лица са категорични, че съобразно
приложимата нормативна регламентация, степента на увреждането на здравето и
статуса на диагнозата, на Р.Б. следва да бъде определен 40 % трайно намалена
работоспособност.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното Експертно решение № 0420/038
от 24.02.2020 г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска
комисия, е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същото е съобразено с изискването
на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно
решение от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на
освидетелстваното лице.
Решението е издадено след
проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 5596/215
от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински"
АД, гр. Сливен, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на
нормативно регламентираните процесуални правила. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската
експертиза, видът
и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
В този смисъл необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и
функционални изследвания, се преценява от административния орган, като съответно
неизвършването им би представлявало съществено нарушение на
административно-производствените правила само когато в резултат на пропуска са
останали неизяснени съществени обстоятелства. В процесния случай такова
нарушение не е налице. Действително, съгласно общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът се издава след като се изяснят
всички факти и обстоятелства от значение за случая, като решаващият орган е
длъжен служебно да събере необходимите доказателства. Но в контекста на
специалната норма на чл. 62 от НМЕ, съставът на НЕЛК, който се произнася по
жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, преценява дали е необходимо за преценката на степента
на увреждане и на функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
назначаването и извършването на допълнителни изследвания и клиничен преглед или
за определянето на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност, е достатъчна медицинската документация, съдържаща се
медицинското експертно досие на освидетелстваното лице, както е в случая.
Относно материалната
законосъобразност на ЕР на НЕЛК, съдът приема, че при определяне на конкретната
оценка на процента на трайно намалената работоспособност, административният
орган, в съответствие с представената медицинска документация, е приложил
относимите материалноправни норми. Принципите и критериите на медицинската
експертиза и редът за нейното извършване са регламентирани в нарочна Наредба,
приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Приложима към конкретния случай, с оглед
датата на извършеното освидетелстване от ТЕЛК, е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ, бр. 51 от 27 юни 2017 г., в
сила от 27.06.2017 г., със съответните й изменения. Според чл. 62 от Наредбата за медицинската
експертиза, видът
и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща
степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система,
и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
В чл. 63, ал. 1 от НМЕ е предвидено, че установеното увреждане,
стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват
със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.
При наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя
по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение
№ 2 (ал. 3 на чл. 63). Съгласно т. III от Приложение № 2 "Методика за прилагане
на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) в проценти (в действащата редакция към датата на
постановяване на ЕР на НЕЛК)" към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с
причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част
на експертното решение.
При определяне на конкретната
оценка на работоспособността и съответно на процента на трайно намалената
работоспособност, административният орган, съобразно представената медицинска
документация, е приложил относимите материалноправни норми. Актовете на
експертизата на работоспособността, включително и експертните решения на НЕЛК,
имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за
здравословното състояние, респективно за работоспособността на
освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни
актове, въз основа на които за това лице възникват определени права /за отпуск,
за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за съответните обезщетения,
за пенсиониране./. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията,
включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и
т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се
изискват специални познания. Изводите относно здравословното състояние на
освидетелстваното лице и следващият се процент трайно намалена
работоспособност/степен на увреждане, съставляващи по своята същност експертно
заключение на медицинските специалисти, включени в състава на НЕЛК, могат да
бъдат успешно оборени чрез заключение на други специалисти със същата или
подобна компетентност.
В случая обаче, заключението на
назначената и изпълнена по делото съдебно-медицинска експертиза, не опровергава
оспорените констатации на НЕЛК и правилността на определения процент трайно
намалена работоспособност на Р.Б. в резултат на диагностицираното заболяване и
степента на увреждане на здравето на освидетелстваното лице. Експертите, въз
основа на извършен анализ на представените медицински документи и обстоен личен
преглед на лицето, са дали заключение относно здравословното му състояние от
гледна точка на всички диагностицирани заболяваня, характера и формата на
заболяванята и степента на увреждането. Приетото по делото заключение на СМЕ потвърждава
изцяло оспорените констатации на НЕЛК, относно анатомичното и функционалното
засягане и обусловения функционален дефицит от заболяванията. Експертите са
приели, че оспорващата страда от „А. х.“ – ** степен, ХОББ *- ** степен, ХДН,
з. д. * тип на перорално личение, м. - без с. д.. ХОББ, от който страда
оспорващата е с х. х., като към момента на преосвидетелстването болестта протичала
в лека форма – к. р. Според вещите лица, съществена промяна в състоянието на
пациентката в рамките на една година не може да се очаква, но при правилно и
адекватно лечение, е възможно значително подобрение на основните б. показатели.
Вещите лица са категорични, че съобразно приложимата нормативна регламентация,
степента на увреждането на здравето и статуса на диагнозата, на същата следва
да бъде определен 40 % трайно намалена работоспособност.
Ето защо съдът намира, че при
извършената експертна оценка на работоспособността, потвърждаваща определяния с
ЕР на ТЕЛК процент на трайно намалената работоспособност, са спазени
изискванията на чл. 63 от Наредбата за медицинската
експертиза -
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит, да са съобразени със съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, а определянето на процента намалена
работоспособност да се извършва съобразно Методиката за прилагане на отправните
точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Определеният процент ТНР за заболяването
на Р.Б. съответства на предвидения такъв в посочените отправни точки от част 4, раздел VI и по аналогия с част 4, раздел I т.2.1 на Приложение № 1
към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, като определеният процент ТНР е 40% /по-високият процент от трите
констатирани заболявания/, съобразно правилото, разписано в т. III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3
от НМЕ
"Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти/ в приложимата й
редакция/.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че Експертно решение № 0420/038 от 24.02.2020 г. на Специализиран
състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска
комисия, с което е потвърдено ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, е
законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила,
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението следва
да посочи, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ освидетелстваното лице разполага с правна
възможност при влошено здравословно състояние да поиска предсрочно
преосвидетелстване със заявление-декларация по образец пред РКМЕ към РЗИ, в
случая РЗИ - Сливен.
Предвид изхода на делото искането
на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателката Р.А.Б.
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във
връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, както и заплащането
за възнаграждение на вещите лица в размер на 450 лева.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Б. ***,
против Експертно решение № 0420 от зас. № 038 от 24.02.2020 г. на Специализиран
състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска
комисия, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.А.Б. *** ЕГН **********,
да заплати на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: