Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 16.10.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретар Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8599 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.03.2019г., гр.д.35234/14г., СРС, 50 с-в
признава за установено, че Л.П. дължи на „Х.А.А.Л.“
ООД поотделно 3 суми от по 8 516.68 лв. съгласно 3 броя записа на заповед,
издадени на 18.09.2008г. от „А.“ ООД и авалирани от Л.П.,
с падеж 01.10.2010г., ведно със законна лихва, считано от 05.08.2013г., като осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 999.67 лв. – д.т. и 949.83 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство, а
за исково - 999.67 лв. – д.т. и 3 706 лв. – адвокатски хонорар.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете Л.Е.П.. Намира иска за недопустим, като подведомствен
на арбитражен съд, предвид арбитражната клауза по каузалния договор за финансов
лизинг. Предвид настъпилото застрахователно събитие – кражба на лизинговия
автомобил, договорът за лизинг е прекратен по право и не се дължи изплащане на
останалите лизингови вноски. Поради неизправност на застрахователния брокер, не
е изплатена застрахователна премия и застраховятелят
отказва изплащане на обезщетение за кражбата. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият
– ищецът „Х.А.А.Л.“ ООД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.535 от ТЗ.
Процесните 3 броя записи на заповед от 18.09.2008г. са
подписани от ответника Л.Е.П. в качеството му на управител на издателя „А.“ ООД
и отделно като авалист. Съдържат всички задължителни
реквизити по чл.535 ТЗ – наименование „запис на заповед”, който израз се съдържа
и в текста, безусловно обещание да се плати на ищеца „Х.А.А.Л.“
ООД, дължими суми от по 8 516.68 лв. и уговорен падеж за плащане
01.10.2010г.
Според съдебно-почерковата
експертиза, ценните книги са подписани от ответника.
Безспорно е, че ценните
книги обезпечават вземания за дължими лизингови вноски по договор за финансов
лизинг № 42914415/18.09.2008г., с който ищецът
„Х.А.А.Л.“ ООД продава на лизинг лек автомобил на „А.“
ООД, с управител ответника Л.Е.П..
Съобразно договора, погасителния план и заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, продажната цена от 42 586.35 евро, с
левова равностойност 90 305.20 лв., включва главница и възнаградителна
лихва. Изплащането се дължи на 60 броя анюитетни
вноски от по 709.89 евро или 1 5062.81 лв., с падеж 1-во число на всеки месец
през периода 01.10.2008г. – 01.09.2013г.
Вещото лице установява, че са изплатени само първите 4
вноски от общо 972.67 евро или 6 200.84 лв. за периода 01.10.2008г. –
30.12.2008г. Дължимият остатък възлиза на 84 104.36 лв.
Безспорно е, че на 10.01.2009г. е извършена кражба на лизинговия
автомобил, който е бил застрахован от ищеца при „ЗАД Армеец“ АД.
При наличие на случайно събитие или непреодолима сила
е налице обективна невъзможност за изпълнение, като неблагоприятните последици
от нея са за сметка или на длъжника, или на кредитора, съобразно правилата за
риска. Нормите, уреждащи риска, са диспозитивни, поради което страните могат да
уговорят нещо различно. При двустранните договори общото правило е, че рискът
се носи от длъжника - чл.89 ЗЗД. Няма обща норма относно случаите, в които
рискът при обективна невъзможност за изпълнение се носи от кредитора, като
регулацията е с отделни разпоредби. Една от тях е нормата на чл.343 ТЗ, която
предвижда, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при
финансов лизинг е за лизингополучателя - кредитор. Когато рискът се носи от
кредитора (чиято престация е възможна), не могат да се приложат правилата на
чл.89 ЗЗД, тъй като те уреждат последиците при носене на риска от длъжника.
Развалянето на двустранен договор по чл. 89, изр.1-во ЗЗД е следствие на това,
че рискът от случайното събитие по този договор тежи върху длъжника - върху
страната, която се освобождава от задължението си, поради обективна
невъзможност то да бъде изпълнено. Когато обаче кредиторът носи
неблагоприятните последици от случайното събитие, тъй като задължението му не е
погасено поради обективна невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу него
няма да получи (изцяло или частично) изпълнение от другата страна по договора.
Ето защо, когато рискът е за кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по
чл. 89, изр.1-во и 2-ро ЗЗД. Противозаконното отнемане (кражбата) на
лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл.343 ТЗ. Кражбата не представлява основание по чл.89, изр.1-во и изр. 2-ро ЗЗД за
разваляне на договор за финансов лизинг, освен ако страните по договорен път не
са дерогирали правилото на чл. 343 ТЗ (решение № 67/09.12.2019г., т.д.1553/18г., ВКС, ІІ т.о.).
Поемането на задължение от страна на лизингодателя да застрахова лизинговата вещ за срока на
действие на договора за финансов лизинг няма отношение към отговорността на
лизингополучателя по чл.343 ТЗ, а обезпечава обезщетяването на вредите при
настъпване на риска от погиване на веща в рамките на договорния срок. Несключената
застраховка не касае финансовия риск от неплащането на вноските, а самата вещ (решение № 24/21.06.2016г.,
т.д.1526/14г., ВКС, І т.о.).
В тази връзка,
неизправността на застраховащия, застрахователя или застрахователния брокер,
както и евентуалното прекратяване на застрахователното правоотношение относно
лизинговата вещ, единствено обуславят правната възможност на лизингополучателя
да претендира обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, от която се е
възползвал с воденото гр.д.1747/11г., СГС, VI-14 с-в. Никоя, обаче от
тези хипотези не освобождава лизингополучателя от изпълнение на основното му
договорно задължение по чл.342, ал.1 ТЗ да погасява падежиралите
лизингови вноски. Предвид спряното им плащане след кражбата на лизинговата вещ,
основателни са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.535 ТЗ за признаване дължимостта на суми от по 8 516.68 лв. по 3 броя записа на
заповед, издадени на 18.09.2008г. от „А.“ ООД и авалирани
от ответника, за да обезпечат вземанията по каузалното правоотношение, произтичащо
от договора за финансов лизинг.
Арбитражната клауза в
договора за лизинг е определяща за подведомствеността само на искове, свързани
със спорове по договора, но не и за спорове, предмет на заповедно производство
по чл.410 и сл. ГПК, включително и продължило като исково по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. Според императивната норма на чл.411, ал.1 ГПК заявлението се подава
пред районния съд. Затова именно същият е компетентния съд по заповедното и
последвалото исково първоинстанционно производство, независимо от арбитражната
клауза.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
о изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.03.2019г., гр.д.35234/14г., СРС, 50 с-в.
ОСЪЖДА
Л.Е.П., ЕГН **********, с адрес: *** 10 да заплати на „Х.А.А.Л.“
ООД, гр.София, ж.к. „******** сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.