№ 1445
гр. София, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500600 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 371349/22.12.2021 г., идентична с
частна жалба с вх. № 371475/22.12.2021 г., на „Геострой–Инженеринг“ЕООД
срещу определение № 265550 от 8.12.2021 г. по т. д. № 2278/2019 г. на
Софийския градски съд, VІ т.о., 6 състав, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател за определяне на нова цена на предявения
от него осъдителен иск на база постигнатата спогодба и за връщане на
надвнесената от него държавна такса. С обжалваното определение съдът е
постановил да се възстанови на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК
сумата от 247,13 лева, представляваща половината от дължимата държавна
такса върху сумата от 12356,38 лева, съобразно постигнатата между страните
по това дело спогодба, обективирана в протокол от открито съдебно
заседание от 23.11.2021 г. по т. д. № 2278/2019 г. по описа на Софийския
градски съд.
В частната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, поради нарушение на съдопроизводствените
правила. Изложени са доводи, че цената на иска е определена приблизително
от първоинстанционния съд въз основа на предявените претенции и към
момента на приключване на делото същата не е била окончателно определена.
1
Поддържа се, че съдът е следвало да определи по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК
окончателно цената на иска съобразно представените писмени доказателства
по делото, като постанови възстановяване на надвнесената държавна такса на
ищеца. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за
определяне на цената на иска.
В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна ЗД „Бул
Инс“ АД.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
В проведено открито съдебно заседание на 23.11.2021 г. по т. д. №
2278/2019 г. ищецът „Геострой – Инженеринг“ ЕООД и ответникът ЗД „Бул
Инс“ АД са постигнали съдебна спогодба, съобразно която ответникът е поел
задължение да заплати на ищеца сумата от 12 356.38 лева по предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В същото открито съдебно заседание
ищецът е направил искане по чл. 78, ал. 9 ГПК, както и искане съдът да
определи окончателната цена на иска и да му бъде възстановена надвнесената
държавна такса. За да постанови обжалваното определение,
първоинстанционният съд е приел, че с определение № 2374/11.10.2019 г. по
гр.д. № 3573/2019 г. РС-Ямбол по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК е определена
приблизително цената на предявения обратен иск в размер на 313 878 лева.
Посочил е, че необжалването на този съдебен акт има за последица
преклудиране на възможността за повторно определяне на цената на иска и
стабилизиране на първоначално определената. Формирал е извод, че
доколкото въз основа на постигнатата съдебна спогодба съдът е десезиран с
разглеждане на спора, няма възможност за преразглеждане на въпроса за
цената на иска. Софийският градски съд е уважил искането по чл. 78, ал. 9 от
ГПК за връщане на половината от внесената държавна такса за завеждане на
делото, като е изчислил размера, подлежащ на възстановяване въз основа на
размера на вземането, за което страните по спогодбата са споразумели, а
именно – въз основа на сумата от 12 356,38 лева.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК предвижда по искове, по които
оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената
2
на иска да се определя приблизително от съда, в която хипотеза попада и
настоящият случай. Със свое определение от 11.10.2019 г. първоначално
сезираният Районен съд - Ямбол е определил приблизително цената на иска в
размер на 313 878 лева. Определението, постановено на основание чл. 70, ал.
3 от ГПК, не подлежи на обжалване и на самостоятелен инстанционен
контрол, тъй като не попада в категорията на определенията по чл. 274, ал. 1,
ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК, доколкото не е преграждащо по- нататъшното
развитие на първоинстанционното производство и възможността за
самостоятелното му обжалване не е изрично предвидена в процесуалния
закон. Това следва и по аргумент a contrario от нормата на чл. 70, ал. 2 от
ГПК, според която на обжалване с частна жалба подлежи само определението
на първоинстанционния съд, с което се увеличава цената на иска. Изводите на
първоинстанционния съд, че необжалването на това определение е
преклудирало възможността за преразглеждане въпроса за цената на иска са
неправилни. В подкрепа на това е и изрично предвидената в чл. 70, ал. 3 от
ГПК възможност впоследствие да се изиска допълнителна такса или да се
върне надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на
делото.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е следвало
да определи окончателния размер на цената на иска съобразно събраните
писмени доказателства, относими към определянето ù, след което да извърши
преценка по основателността на искането за възстановяване на надвзета
държавна такса. Обстоятелството, че делото е приключило с одобряването на
съдебна спогодба, а не с акт по същество на спора, не е пречка за прилагане
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК
съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение. С оглед на това
се налага извода, че към материалноправните последици, които съдебната
спогодба има в качеството на гражданскоправна сделка се прибавят и
държавноправните последици – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила.
Силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба произтича от целта ù– да се
разреши правният спор. Съдебната спогодба слага край на делото – тя
десезира съда, тъй като разрешава спора със сила на пресъдено нещо. Когато
въз основа на съдебната спогодба съдът прекратява делото той обявява вече
настъпилото приключване на процеса, а не го предизвиква. Ето защо,
определението в частта, в която е оставено без уважение искането за
3
окончателно определяне цената на иска следва да бъде отменено и върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, като съдът съобразно писмените доказателства определи цената на
иска и прецени основателността на искането за възстановяване на надвзетата
държавна такса на основание чл. 70, ал. 3 от ГПК.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК е постановено
да се върне половината от държавната такса съобразно сумата, за която
страните са се споразумели да бъде платена по спогодбата, също е
неправилно. За да се определи размера на половината от държавната такса,
която да бъде върната на посоченото по-горе основание,
първоинстанционният съд следва първо окончателно да е определил цената
на иска, както и да е извършил преценка относно това дали се дължи
довнасяне, респективно възстановяване на надвзета държавна такса и едва
тогава ще бъде възможно надлежно упражняване на правомощието по чл. 78,
ал. 9 от ГПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено и в тази
част, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за надлежно
определяне на окончателната цена на иска, съобразно чл. 70, ал. 3 от ГПК, с
оглед на което да бъде определен размерът на таксата, подлежаща на
връщане, съобразно чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 265550 от 08.12.2021 г., пост. по т.д. №
2278/2019 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 6 състав.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно указанията, дадени с настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5