Р Е Ш Е Н И Е
№ 260208
гр. Кюстендил, 02.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на първи юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 63
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 264758/23.12.2020 г. от И.В.С., с ЕГН ********** и Н.Д.С., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** чрез адв. И.Г. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, р-н „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 82А насочена против решение № 260132 от 27.11.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 921/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил, като неоснователни предявените от И.В.С., ЕГН: ********** и Н.Д.С., ЕГН **********, срещу Д.Н.С., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а” и б. „в” от ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 91, том І, peг. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус А.Р.с район на действие PC-Дупница, с предмет недвижими имоти, подробно описани в обжалваното решение, както и за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том ІІ, peг. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015г. на нотариус С.М., с район на действие PC-Дупница, с предмет, описания в обжалваното решение недвижим имот; осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.С. и Н.С., да заплатят на Д.С. направените по делото разноски в общ размер на 905.00 лева
Въззивниците обжалват изцяло постановения от районния съд съдебен акт, релевирайки доводи за неговата неправилност и необоснованост, доколкото правните изводи на съда не кореспондирали с установената по делото фактическа обстановка и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства.
Във въззивната жалба се твърди, че по отношение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е пропуснал да разпредели доказателствената тежест, лишавайки по този начин ищците от възможност да подкрепят с доказателства изложените в исковата молба твърдения.
Във въззивната жалба се прави пространствено изложение в подкрепа наличието на обстоятелствата от фактическия състав, заложен в чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и обуславящ отмяната на договора за дарение.
Подчертава се, че за лошото имуществено състояние на ищците свидетелствала както липсата на каквото и да било лично притежавано имущество, което би послужило за удовлетворяване на част от нуждите им, така и лошото им здравословно състояние и нуждата от специални грижи предвид напредналата им възраст, освен това същите са били лишени от възможността да упражняват трудова дейност с цел набавяне допълнителни доходи, с оглед ограничените им физически способности. Твърди се, че въззивникът С. след претърпените операции е имал необходимост от съдействие във всеки аспект на битовото си обслужване, като вместо подсигуряване на болногледач, поради липсата на средства, за него се грижела съпругата му. Акцентира се, че въззивниците са се лишили от възможност за по-добър живот след като са дарили притежаваното от тях имущество в полза на ответника по делото. Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е изследвал задълбочено всички събрани по делото доказателства, кредитирал е доказателствата, ползващи ответната страна, без да извърши задълбочен анализ на доказателствата, които са в подкрепа на претендираното от ищците право. Базирайки се на цитирано решение на ВКС, се твърди, че ответникът е проявил непризнателност като не се е отзовал, когато ищецът С. е имал нужда и търсил съдействие за събиране на средства за извършване на хирургическите операции, макар да е знаел за лошото материално положение, в което се намирали родителите му.
Твърди се, че по отношение на въззивниците е изпълнен и вторият елемент от фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, а именно, от тяхна страна е била отправена покана до ответника - въззиваем относно извършване на гореспоменатите операции, като последният не се бил отзовал, обстоятелство, което се подкрепяло от свидетелските показания на св. Б.. Въззивниците не споделят твърденията на ответника относно незнанието му, че родителите му се нуждаели от средства за издръжка, тъй като той живеел заедно с тях в една къща. Подчертава се, че от показанията на св. Б. ставало ясно, че ответникът отказвал да има всякакви отношения с родителите си, изтъквайки, че те не са му родители, което сочело за откровена незаинтересованост от негова страна спрямо тях и затрудненото им положение.
Акцентира се върху факта на извършеното от въззиваемия престъпление, във връзка с което е образувано НОХД № 1199/2018 г. по описа на РС-Дупница, по което същият се е признал за виновен за това, че в периода от 26.10.2017г. до 08.08.2018 г. в къщата, в която живеел с въззивниците, при условията на продължавано престъпление, се е заканил на майка си с убийство, т.е. налице е не еднократен акт, а престъпно поведение, което е намерило проявление в продължителен период от време. Твърди се, че и до момента въззиваемият продължавал да извършва подобни противоправни деяния, за които обаче въззивниците не сигнализирали с оглед формиран у тях страх и избягване на по-сериозни последици. Подчертава се, че това му поведение е индикация за ясно изразена непризнателност и сочи както за непочтителното му отношение към ищците, така и за отказа му да им дава издръжка.
С въззивната жалба се прави възражение относно прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на това, че отговорът на исковата молба е депозиран от ответника в лично качество.
По същество се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и недопустимо и постановяване на ново решение, с което да се уважат предявените искове за отмяна на сключените договори за дарение. Претендират се разноските във въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.Н.С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.
- 2 -
И. И.. В отговора се акцентира на установени несъответствия в изписване на обжалваното решение във въззивната жалба. Определят се като неоснователни твърденията на въззивниците за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт.
Възразява се като неоснователни на твърденията на въззиваемите за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който по първия от исковете е пропуснал да разпредели доказателствената тежест. Сочи се, че с проекта за доклад, обективиран в определението от 11.09.2020 г. съдът е допуснал на страните по двама свидетели, които да дадат показания относно твърдените в исковата молба и отговора обстоятелства, сред които е и твърдението, че синът на ищците се е опитвал да ги убие многократно.
По отношение на съображенията относно това защо не е налице основанието за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.“а“ от ЗЗД, въззиваемият се позовава на изложеното в отговора на исковата молба и писмените бележки по делото, както и подробните съображения на съда в решението си.
Изложените твърдения в жалбата относно необходимостта от съдействие на Н.С. във всеки един аспект на битовото му обслужване и подсигуряване на болногледач за него се определят като пресилени, като се сочи, че видно от присъствието му в залата в о.с.з. на 08.10.2020 г. е неговото възстановяване след операциите и това, че същият нямал нужда от болногледач. В отговора се посочва, че след получаване на исковата молба ответникът е започнал да превежда суми на ищците, което продължавало и към момента на подаването му, които суми въззивниците отказвали да получават, а сами продължавали да заплащат разходите си за ел.енергия и вода. Предвид на изложеното в отговора се твърди, че кумулативно необходимите основания в разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД не са налице, за да бъде уважен иска на С..
Въззивният съд, след преценка на
твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС – Дупница е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 227, ал. 1 б. „а“ и б. "в" от ЗЗД, които ищите И.В.С. и Н.Д.С. са предявили против своя син Д.Н.С., за отмяна на сключени между страните и обективирани в нотариален акт № 91, том І, peг. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус А.Р.с район на действие PC-Дупница и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том ІІ, peг. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015г. на нотариус С.М., с район на действие PC-Дупница, договори за дарение на недвижими имоти, индивидуализирани в исковата молба. Инвокираните основания за отмяна на договора са опит за убийство на дарителите от страна на надарения им син и непризнателност на последния, изразяваща се в непредоставяне на необходимата издръжка на дарителите, чиито доходи са недостатъчни да посрещат ежедневните си нужди.
Надареният ответник оспорва исковата претенция с възражения, че никога не е правил опит да убие ищците, че влошените им отношения се дължат единствено на поведението на ищците, изразяващо се в провокиране на скандали, грубо и вулгарно отношение към него и съпругата му. По втората искова претенция също възразява, твърдейки че ищците никога не са му споделяли, че имат нужда от издръжка, респективно не са му отправяли покана за заплащане на такава. Заедно с това твърди, че преимуществено заплаща битовите сметки за жилището, където съвместно живеят с неговата съпруга и дарителите, като последните му давали символична сума за покриване на техните разходи за електрическа енергия и вода.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че с нотариален акт № 91, том І, рег. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус А.Р.с район на действие РС-Дупница и нотариален акт № 95, том ІІ, рег. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015 г. на нотариус С.М. с район на действие РС-Дупница, ищците са дарили на сина си, ответника в процеса, свои собствени недвижими имоти, между които и семейното им жилище, находящо се в с. Стоб, община. Кочериново, където понастоящем живеят съвместно.
Не е спорно и обстоятелството, също доказано в процеса, че Д.С. се признал за виновен в това, че за времето от 26.10.2017г. до 08.08.2018г., в село С., община К., област К., в къща на ул. ****, в условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, се е заканил на майка си-ищцата И.С. с убийство, като на 26.10.2017г. година е заявил „Сега ще те убия“, вдигайки чук над главата й и на 08.08.2018г. е заявил „Ей сега ще те убия и намушкам“, държейки в ръка дървена дръжка от метла и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
От представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 2845/15.11.2011г. се установява, че ищецът Н.Д.С. е с ТНР 80 % вследствие на Хипертонична болест на сърцето, ІІІ-ти стадий.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт № 22, том ІІІ, peг. № 8240, дело № 398 от 18.05.2005г. на нотариус И. К. с район на действие PC-Благоевград, ищците са дарили на ответника *****от жилищен блок № ***, находящ се в ж.к. *****.
Ищците са представили и касови бележки за закупувани от тях лекарства, както и скици и данъчни оценки на процесните имоти.
Ответникът е представил с отговора на исковата молба разписки, видно от които е изпращал след предявяване на иска парични преводи до ищците в размер на 30.00 лв., но същите са отказани. Представил е и разписки за заплащане на сметки за електроенергия, изразходвана след предявяване на иска.
Видно от приетите като доказателства по делото справки от Национален осигурителен институт, на ищцата И.В.С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 293.60 лева, а на ищеца Н.Д.С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 496.32 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства като свидетелите свидетелстват за действително влошените отношения между страните – дарители и надарен.
За да отхвърли като неоснователни предявените обективно съединени искове първоинстанционният съд е приел по иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ ЗЗД, че от ангажираните в процеса доказателства не се установява наличието на соченото основание за отмяна на дарението – извършен опит за убийство, за който ответника да е осъден с влязла в сила присъда, респ. наличие на влязло в сила решение на гражданския съд, постановено по реда на чл.124, ал.5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство в тази насока. Като илеревантно за спора е приел обстоятелството, че по НОХД № 1199/2018 г. по описа на РС – Дупница ответникът се е признал за виновен и
- 3 -
е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК за закана за убийство по отношение на ищцата И.С..
По иска с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ е формирали извод, че в производството не е установено ищците да са изпаднали в такова трайно материално затруднение, което да налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Според чл. 227, ал. 1, б. ”в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Цитираната правна норма, която регламентира основанието на втория предявен от ищците иск мотивира извод, че основателността на този иск е предпоставена от установяването на три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората е свързана с имущественото състояние на дарения и третата – с отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка - адресирана от дарителя - към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип.
Фактическият състав на това основание изисква наличието на три групи обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.
Първият елемент от същия, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер.
В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества /Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС/. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди.
От изложеното следва, че обстоятелствата, които следва да бъдат установени в това производство са дали действително дарителят има нужда от издръжка, която той не може сам да удовлетвори и при покана надареният да е отказал да му даде издръжката. В принципен план е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, когато тя има характера на покана, както правилно районният съд е приел, че датата на депозиране на исковата молба, се счита за дата на поканата, оправена от ищците – дарители към ответника – надарен техен син.
Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства /писмени, гласни и експертни заключения/, като в тежест на ищците е да установят, че са изпаднали в трайна нужда от издръжка и материалните им възможности не позволят да покриват нуждите си /Решение № 420/24.08.2009 г., по гр.д. № 1795/2008 г. на II г.о. на ВКС/.
В случая от съвкупността на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал не може да се субсидира извод, че ищците са изпаднали в трайна нужда от издръжка, която да предопределя необходимостта от отмяна на дарението. Следва да се подчертае, че задължението да бъде дадена издръжка на дарителите от надарения не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от издръжка. Затова и тази необходимост следва да бъде безспорно установена и доказана в процеса.
В конюнктурата на изложеното, като относими към спорния предмет следва да бъдат обсъдени представените по делото справки от НОИ установяващи, че дарителите имат месечен доход от пенсии в общ размер на 789.92 лева, който съпоставен със социално-икономическите условия в страната, съдът приема за достатъчен за покриване на екзистенциалния минимум. Ищците не излагат твърдения, а и не се установява от събраните в производството доказателства на същите да са липсвали парични средства за задоволяване на основните им житейски нужди, съпоставени и със здравословното им състояние. Не се установява да се отправяли и искане в този смисъл до ответника. Дори във връзка с операционните интервенции на ищеца Н.С. нужните средства са били поискани не лично от тях, а от внука им св. А. Б.. Последният от своя страна също е имал качеството на надарен и е поел нравствения си дълг към дарителите, като им е осигурил средства за операциите. Отделно от това тази нужда не се отличава с траен характер, а е спорадична. Следва също така да бъде отчетено, че след получаването на поканата за издръжка, инкорпорирана в исковата молба, ответникът е започнал да изпраща на ищците парични преводи, които последните са отказали да получат видно от приложените към отговора разписки. Надареният също така преимуществено е поемал разходите за електрическа енергия и вода, като от ищците е получавал символична сума от около 30 лева.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че отмяната на дарението е изключителна мярка, която се допуска от закона, само ако непризнателността е приела драстична форма. Между страните в производството безспорно има личностни конфликти и трайно неразбирателство, което обаче не може да бъде предпоставка за отмяна на дарението, без да е установена кумулативната наличност на изискуемите от закона предпоставки за това, посочени по-горе в изложението, доказателствената тежест за установяването на които, е върху ищците.
- 4 -
С оглед на всичко изложено, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че исковата претенция по чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД е неоснователна, при което обжалваното решение, с което искът е отхвърлен в тази част, следва да бъде потвърдено.
Във връзка с изложението във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство касаещи непълнота на обявения в първоинстанционното производство доклад, в съдържанието на който липсва разпределение на доказателствената тежест по иска по чл.227, ал.1, б. „а“ ЗЗД, въззивната инстанция, констатирайки необходимост от уточняване на твърденията в исковата молба относно факти и обстоятелства относно тази искова претенция е дала указания до въззивниците за конкретизирането им, след което да бъдат извършени процесуални действия по чл. 145 от ГПК. Същевременно е и разяснена спецификата на тази искова претенция във връзка с твърдението, че надареният се е опитал да убие дарителите и как следва да бъде установен този факт. вместо да бъдат изпълнени указанията, в проведеното по делото о.с.з. е заявено, че не се поддържат твърденията във връзка с този иск.
Предвид изложеното и липсата на конкретни доводи за порочност на решението в тази част, въззивната жалба се явява бланкетна /липсва надлежно изявление за оттегляне на въззивната жалба, респективно за отказ от иска, поради което въззивният съд дължи произнасяне./ . За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че изводите на първоинстанционният съд относно неоснователност на този иск се споделят изцяло от въззивната инстанция като правилни. решението и в тази част като правилно следва да бъде потвърдено.
Възражението на въззивниците за прекомерност на присъдените в полза на ответника по иска съдебни разноски за процесуално представителство пред първата инстанция не се споделя от настоящата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.78/ заплатеното на адв. И. И. адвокатско възнаграждение е за изготвяне на отговор по чл.131 ГПК и процесуално представителство и защита по гр.д.№921/2020 г. по описа на РС – Дупница. Производството пред районния съд се е развило в няколко съдебни заседания, събирани са доказателства, включително и гласни такива, като производството е по две обективно съединени искови претенции, които се отличават с фактическа и правна сложност. При тези доводи решението на районния съд и в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 700 лева, съгласно приложен към делото Договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260132 от 27.11.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 921/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.В.С., ЕГН: ********** и Н.Д.С., ЕГН: ********** да заплатят на Д.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, направените по делото разноски въввъззивното производство в общ размер на 700.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: