№ 1312
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100513226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Т. С. М. и Р. Г. М. срещу решение №
15969/05.10.2023 г. по гр.д. № 41624/2023 г. по описа на СРС, 62 състав, в частта, с
която е признато за установено, че жалбоподателите дължат поравно и разделно на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на 511,94 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № 33482, за периода
м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането; сумата в размер на 69,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 09.02.2023 г.;
сумата в размер на 35,17 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
1
Жалбоподателите - Т. С. М. и Р. Г. М., твърдят, че решението в обжалваната част
е неправилно. Поддържат, че по делото не е доказано в имота да са предоставени
топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума. Оспорват дължимостта и на
главницата за дялово разпределение. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците Т. С. М. и Р. Г. М. дължат поравно и разделно в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 615,15 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № 33482, за периода
м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането; сумата в размер на 83,15 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 09.02.2023 г.; сумата в размер на 35,17 лв. - главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 6,01 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. – 09.02.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответниците
дължат поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на
511,94 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 22, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. №
33482, за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането; сумата в
размер на 69,29 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020
г. – 09.02.2023 г.; сумата в размер на 35,17 лв. - главница, представляваща цена на
2
услугата дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която предявените срещу тях
искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
основателността на претенциите в уважената от районния съд размер, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
В отговорите на подадената исковата молба ответниците са оспорили
претенциите единствено с аргументите, че задължението за главница за топлинна
енергия е погасено по давност, не се дължи в полза на ищеца главница за дялово
разпределение, ответниците не дължат мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия и такава върху главницата за дялово разпределение, тъй като не са изпаднали в
забава. Ответниците не са оспорили: че са потребители на топлинни услуги в
процесния имот, че процесният имот е топлоснабден, че за исковия период е доставена
топлинна енергия в размер на исковата сума, както и че в имота е извършвана услугата
дялово разпределение през исковия период от „Т.С.“ ЕООД, като посочените
обстоятелства са отделени за безспорни с доклада на делото, срещу който страните не
са възразили.
Следователно, наведеното възражение във въззивната жалба относно липсата на
доказателства, че в имота са предоставени топлинни услуги в размер на
претендираната сума, е преклудирано, тъй като е релевирано за първи път във
въззивното производство, без да се сочат предпоставки затова.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е налице основание за
„Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
3
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в
своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е
спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово
разпределение“ е уважен правилно от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15969/05.10.2023 г. по гр.д. № 41624/2023 г. по
описа на СРС, 62 състав, в частта, с която е признато за установено, че Т. С. М., ЕГН
**********, и Р. Г. М., ЕГН **********, дължат поравно и разделно на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата в размер на 511,94 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот: апартамент № 22, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № 33482, за периода
м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането; сумата в размер на 69,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 09.02.2023 г.;
сумата в размер на 35,17 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г., до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, и Р. Г. М., ЕГН ********** да заплатят в
4
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД,
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5