П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Гр. Сливен, 23.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети юни  през две хиляди и петнадесета година,  в следния състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА                                     

СЪДЕБНИ ЗАСЕАТЕЛИ: Г.Г.

                                                                     Т.Ж.

           с участието на секретаря П.С. и окръжен прокурор  П. СТЕФАНОВ като разгледа НОХД  № 147 по описа за 2014година докладвано от Председателя

 

                             П   Р   И   С   Ъ   Д   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.К.Ц. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 20.11.2013 г. в гр.Сливен, в съучастие с Н.Д.Б., като съизвършител, отвлякъл другиго – Т. ***, поради което и на основание чл.  142 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от ПЕТ години.

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.К.Ц. със снета по горе самоличност за ВИНОВЕН в това че:

На 21.11.2013 г., в района на общ.Ямбол, се съвкупил с лице от женски пол – Т. ***, като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 предл. 2 във връзка с чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от ПЕТ години.

На основание чл.23 ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Ц.К.Ц. едно общо наказание, а именно най-тежкото - ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от ПЕТ години

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Д.Б. - родена на *** ***, българка, българска гражданка, със средно образование, работи, омъжена, неосъждана, ЕГН********** за ВИНОВНА в това, че:   

На 20.11.2013 г. в гр.Сливен, в съучастие с Ц.К.Ц., като съизвършител отвлякла другиго – Т. ***, поради което и на основание чл.  142 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ години.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подс. Ц.К.Ц. е бил задържан с взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в периода от 22.11.2013  г. до 06.12.2013г.

ОСЪЖДА подсъдимия Ц.К.Ц.  да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 810.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.Д.Б. да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 400.00лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Вещественото доказателство – 1бр. компакт диск VERBATIN  CD – RMб с надпис „по рег. № 5663/21.12.13” и фабричен № 3175106 МА27841 след влизане на присъдата в сила да се върне на „Районен център 112” – гр.Бургас – Дирекция „Национална система 112”.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас  в 15- дневен срок, считано от днес.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19 от 23.06.2015 г. по

НОХД № 147/2014 г. на СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 Сливенска окръжна прокуратура е повдигнала обвинения против подсъдимия Ц.К.Ц. за извършени престъпления по чл.142 ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.152 ал.1 т.2 предл.2 от НК и срещу подсъдимата Н.Д.Б. за престъпление по чл.142 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвиненията. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Ц.    по първото обвинение наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се търпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а по второто обвинение-наказание лишаване от свобода за срок от три години. Съобразно правилото на чл.23 ал.1 от НК предлага да се определи общо наказание, а именно най-тежкото  от така предложените две наказания-лишаване от свобода в размер на четири години, което да се търпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Относно наказанието на подс.Б. прокурорът предлага  то да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като предложеният размер е лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подс.Ц. пледира за оправдателна присъда. Счита, че събрания на досъдебното производство доказателствен материал, както и доказателствата от съдебното следствие налагат извода за несъставомерност на извършените деяния. Пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият Ц. не се признава за виновен. Солидаризира се със становището на защитника си. Моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подс.Б.  намира обвинението за абсолютно недоказано както от обективна, така и от субективна страна. В този смисъл моли съда да признае подс.Б. за невиновна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.142 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

Подс.Б.  се присъединява към становището на защитника си адв.Г. и моли съда да постанови оправдателна присъда.

След преценка  на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс.Ц. е син на  подс.Б.. Подс.Ц. бил разведен и през 2010г живеел в гр.Ямбол, където живеели и неговата майка и съпруга й. Между двамата подсъдими отношенията  се базирали на привързаност и взаимно уважение. Подс.Ц. споделял с майка си както личните, така и професионалните си проблеми.

От месец декември 2010г подс.Ц. заживял на семейни начала със свид.Д.. Двамата се запознали няколко месеца по-рано във връзка с работата на подсъдимия като шофьор, когато свид.Д. още била омъжена. Д. решила да напусне съпруга си, при когото останало да живее и детето й. Подс.Ц. и свид.Д. заживели заедно на квартира в кв.Речица на гр.Сливен. Първоначално отношенията им били добри, но постепенно подсъдимият започнал да ревнува свид.Д., станал много подозрителен  и предизвиквал скандали, при които отправял закани за насилие. При един от скандалите ударил свид.Д.. Последната започнала да обмисля възможността да напусне подсъдимия Ц.. Когато споделила това с подс.Ц., същият започнал още повече да ревнува свид.Д.. Звънял й по телефона многократно, докато свид.Д. била на работа.

През месец септември 2013г подс.Ц. и свид.Д. се преместили да живеят самостоятелно във вилата на Ц. ***. С тях заживял и сина на подсъдимия, който по това време бил на четиринадесетгодишна възраст. Този факт и влошените отношения между Д. и Ц. станали причина  свид.Д. да вземе решение окончателно да напусне подсъдимия. В средата на месец септември 2013г Д. си събрала вещите и оставила писмо на подсъдимия/тъй като той бил извън дома им/. С това писмо Д. уведомявала подс.Ц., че се прибира при родителите си, че желае да живее сама и сама да решава проблемите си. В писмото посочила, че  при подс.Ц. всичко е наред, прибрал е сина си, докато тя своето дете „зарязала“, заради подсъдимия, понеже“хукнах подире ти, без да се погрижа за него“.

Когато установил, че свид.Д. го е напуснала и след като прочел писмото, подсъдимият  се разстроил. Опитал се да се срещне с Д., посетил дома на родителите й, но свид.Д. отказала да разговарят. Въпреки този неуспешен опит да се свърже с Д., подс.Ц. продължил да я търси по телефона, изпращал й текстови съобщения по телефона като настоявал тя да се върне при него.

През м.октомври 2013г свид.Д. работила  на смени в „Биофарм Инженеринг“ АД-Сливен. Производствената база на дружеството била разположена в северозападния край на гр.С., на бул.“Т.“№*. Подс.Ц. продължил да се обажда по телефона на свид.Д., което създавало напрежение у свид.Д.. Това обстоятелство било забелязано и от колегите на свидетелката.

На 24.10.2013г подс.Ц. решил да посети дома на свид.Д. ***, за да изяснят имуществените си проблеми  и да получи вещите си, за които имал претенции. Възникнал конфликт  и в тази връзка на всеки от двамата бил съставен протокол за предупреждение / л.10 и л.11 от досъдебното производство, т.ІІ/ да разрешават спорните въпроси по установения от закона ред.

Седмица след този инцидент подс.Ц. и подс.Б. започнали да получават по мобилните си телефони заплашителни и обидни съобщения от неизвестен за тях номер:“Ей, мухльо, как се чувстваш, как е къщурката си сега, да видим какво ще се случи на сина ти“,“Тази седмица ще разбереш какво мога аз и моите хора.Мухльо, голям  бой те чака и пази лигавото си синче, защото ще му се случи инцидент, за който много ще страдаш , а и проклетата ти къща съм измислила изненада, очаквай я“,“Копеле долно мръсно“, „Ей, мухльо, как си, добре ли си, скоро ще ти се стъжни“,“Какво правиш бе, боклук, ти си жалък и страхлив педераст“,“Ще те спукат от бой, а сина ти ще го ебът“.

По този повод те сезирали Районна прокуратура-гр.Ямбол с жалби с вх.№3844/13г и №4198/13г.

В тази връзка подс.Ц. продължил да получава текстови съобщения:““Ти си бил много долен боклук, опитваш се чрез ямболските прости полицаи да ми навредиш, но преди да успееш аз ще постигна това, което съм решила, искам да страдаш за сина си, после да те пребият до смърт, наистина искам да те убият и ще го постигна с цената на всичко, каквото и да ми коства това, за една жена това не е проблем“, „Какво става бе мъж много тъмнееш, да не спиш, не ти ли духа през прозореца.,“Ей ти кой плашиш с тези прости полицаи, бе мухльо, ще те запаля и изгоря жив в къщата ти“,“Ще те изгоря жив“,“Тази седмица ще разбереш какво мога аз и моите хора.Мухльо, голям бой те чака и пази лигавото си синче, защото ще му се случи инцидент, за който много  ще страдаш а и проклетата ти къща съм измислила изненада, очаквай я“, „“Ей, боклук, радвай се на свободата си, докато можеш, ще ти запаля къщата , ще те пребият, а после ще те вкарат в затвора, ще разбереш с кои си имаш работа“.

Подс. Б. също получава конкретни заплахи и обиди: „“Дъртата мастия вече спи май, мръсна курва“,“Мръсна нечистоплътна  долна курво“,“Недъгава мастийо,синът ти е най-големия педераст и боклук“,“Мръсна долна  курво, помия грозна, ти си най-голямата проститутка на света“,“Цяла вечер лампите отвън на вилата на сина ти  светят, да не би да го е страх, а сега пак светят, страхливец“,“Курво долна, очаквай всеки момент всичко най-лошо да се случи на сина ти, той скоро ще умре от  големи мъки, ако не-ще умре от бой, знам къде ходи и какво прави по всяко едно време, а и сина му не е късно да се случи нещо на това малкото педерасче““, „Дърта мастийо, как е синчето ти, порадвай му се още малко, че скоро ще го целуваш студен“. 

 Двамата подсъдими били убедени, че свид.Д. е свързана с тези съобщения. След като получили и двамата заплашителни съобщения, касаещи сина на подсъдимия, респективно внука на подсъдимата, подс.Б.  предложила на сина си да отидат до гр.Сливен и да  принудят Д., която отказвала да говори с подс.Ц.,  да разговаря с тях. За целта на 20.11.2013г, преди приключване на работната смяна на свид.Д., около 20.30ч двамата подсъдими пристигнали в гр.Сливен с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№У 8223.  Подс.Б. останала в лекия автомобил, докато подс.Ц. успял да проникне в автомобила на свид.Д. „Фиат Пунто“, тъмнозелен на цвят с рег.№ СН 8405НС и се скрил на задната седалка. Свид. Д. приключила работния си ден. Било вече тъмно. Влизайки в автомобила си , свид.Д. забелязала, че стъклата на прозорците  са запотени. Привела автомобила в движение и се насочила по обичайния си маршрут-по улицата, на която се намира  сградата на ВиК по посока центъра на града. Докато пътувала чула шум в автомобила.  Забелязала, че една кола препречва пътя й.Докато се опитвала да заобиколи колата и да продължи по пътя си, усетила в движение как някой  зад гърба й я сграбчва и с ръце я хваща за лицето. След това чула гласа на подс.Ц.:“Аз съм, аз съм,тихо“. Свид.Д. спряла автомобила от движение, опитала се да излезе от него. Подс.Б., която всъщност управлявала автомобила, препречил пътя на движение на свид.Д., застанала до шофьорското място, докато подсъдимият излезе от задната седалка на автомобила на пострадалата. Когато подс.Ц. застанал до предната лява врата, подс.Б.  препречила пътя за бягство на свид.Д. откъм предната дясна врата. Подс.Ц. отворил предната лява врата на автомобила на свид.Д., избутал с тялото си последната към предната дясна седалка. При преместването левия крак на пострадалата останал на шофьорското място, затиснат от тялото на подс.Ц.. Междувременно свид.Д. натискала клаксона на автомобила си и викала силно за помощ.Докато подсъдимият изблъсквал с ръце  тялото на съпротивляващата се пострадала от шофьорското място към предната дясна седалка  на свид.Д. били причинени наранявания в областта на лицето, шията и мишниците. Пострадалата се опитвала да излезе от предната дясна врата на автомобила си, но там пътят й бил препречен от подс.Б., която започнала да я блъска обратно навътре в купето. Междувременно подс.Ц. вече успял да се настани на шофьорското място и привел автомобила в движение, продължавайки да затиска с крака си левия крак на пострадалата като по този начин окончателно възпрепятствал възможността й да излезе от превозното средство. Подс.Б. затръшнала  предната дясна врата  и казала на сина :“Давай, давай, както сме се разбрали.“Подсъдимият потеглил в посока гр.Ямбол. Подс.Б. се качила на автомобила си и поела в същата посока.

Свидетели на случилото се станали преминаващите по това време покрай обръщалото на тролеите на ул.“Димитър Пехливанов“ свид.П. и С. Г. и свид.С. /С./ В.. Двамата разбрали, че се случва нещо необичайно и без съгласието на жената, която викала за помощ, поради което решили да сe обадят на телефон 112. Свид.В. подал сигнала от телефонния апарат на свид. П.Г.. На оператора на Районен център 112-гр.Бургас описал всичко, което е видял, в това число и марката и регистрационния номер на автомобила на свид.Д..

След като подс.Ц. поел управлението на автомобила на свид.Д. по описания по-горе начин, освободил крака на свид.Д. едва , когато излезли извън града  и когато пострадалата се оплакала, че крайникът я боли. Ц. се разпоредил свидетелката да не извършва никакви движения, да стои мирно, да не прави опити да излиза от колата и   най-вече да й вижда ръцете. Свид.Д. имала два телефона, които се намирали в дамската й чанта. Докато пътували единият телефон звъннал. По мелодията на повикването свид.Д. разбрала, че се обажда майка й свид.П.. Подсъдимият изпаднал в паника. Разрешил на свид.Д. да разговаря, но я предупредил да внимава какво говори. Д. се опитала да говори спокойно и обяснила на майка си, че е излязла с колежки. Подс.Ц. притеснено се осведомил дали Д. няма й друг апарат.

Половин час след разговора между свидетелките Т.Д.  и Й.П., на последната се обадила по телефона бившата свекърва на свид.Д.-И. П.. И. П. съобщила на М. П.,*** са пристигнали полицейски служители, търсещи информация за Т., тъй като са получили сигнал от телефон 112 за възникнал инцидент с Д. и нейния автомобил. Полицейските служители установили още, че свид.Д. след развода си не е променила адресната си регистрация, поради което я издирвали на адреса на бившата й свекърва.

След разговора  с И. П., свид.Й.П. прозвънила на втория телефон  на дъщеря си.Подс.Ц. вдигнал телефона, но мълчал. Свид.П. чула молещия глас на дъщеря си да пита:“Кой ме търси?“ и тъй като се уплашила, започнала да пита:“Т., Т., къде си?. Тогава чула мъжки глас да казва “Да“, след което  връзката била прекъсната. Многократно свид.П. след това се опитвала да се свърже с дъщеря си и по двата й  телефона, но те вече били изключени.

През цялото време, докато пътували, подс.Ц. говорел на пострадалата, че се чувствал наранен, защото го е напуснала, че мислил как да си отмъсти. Повдигнал въпроса и за заплашителните и обидни съобщения, но свид.Д. отрекла да е техен автор. Ц. разказал, че майка му-подс.Б. е била много гневна от съдържанието на съобщенията, че се заканвала на пострадалата и искала да се саморазправя с Д.. Разкрил и целта на пътуването  им в гр.Сливен, а именно, че са дошли с подс.Б. да се саморазправят с Д.-първо подсъдимия, а след като приключел той, после щял да  отведе пострадалата при майка си.

Междувременно двамата навлезли в района на с.Безмер. Подсъдимият видял, че има отворено заведение. Спрял пред него, но после потеглил отново като заявил, че няма да влизат вътре, за да не избяга свидетелката.  Отново потеглили, като подсъдимият управлявал автомобила по черен път. Там спрял колата. Казал на пострадалата, че носи спрей и че ако се наложи ще го използва, както и че никога няма да я остави на спокойствие. Свид.Д. изпитвала силен страх, тъй като по време на съвместното им съжителстване подс.Ц. й разказвал, че предходната жена, с която е живял-Н. в един от случаите, когато избягала от него, била „привардена“ на пътя, заведена от подсъдимия до р.Тунджа. Ц. я съблякъл гола и я накарал да влезе в реката. Паралелът с този случай и обстоятелството, че било тъмно, че се намирали близо до р.Тунджа, засилил страха на свид.Д.. Разговорите продължили до около 04.30ч сутринта на 21.11.2013г. Подсъдимият казал на свид.Д., че наближава време да отива на работа, но преди това имал желание да правят секс.Свид.Д. го попитала“Мислиш ли, че след всичко това искам да правя секс“, а подс.Ц. отвърнал:“Да,да,зная“. Д. не се противопоставила на действията на подсъдимия. Подсъдимият й заявил, че след секса ще се прибере и няма да има никакви проблеми. Свид.Д. се съблякла, въпреки, че не желаела да осъществява полов контакт с подсъдимия. Подсъдимият легнал върху нея и осъществил полов контакт, прониквайки с пениса си във влагалището на пострадалата. След няколко минути подс.Ц. накарал пострадалата да поеме в устата си пениса му, след което той еякулирал там. След половия контакт подсъдимият заявил на пострадалата, че няма да я води при майка си и ще я пусне да се прибере у дома.  С колата на пострадалата подсъдимият отишъл до дома си в гр.Ямбол, слязъл от автомобила. Пострадалата се качила на шофьорското място и потеглила за гр.Сливен. По пътя се обадила по телефона на майка  си –свид. П. и й съобщила, че се прибира. Когато се върнала у дома си, свид.Д. казала на майка си, че подсъдимият я „привардил“, разказала й как подс.Ц. бил в колата й, а майка му-подс.Б. й препречила пътя с колата си, как подсъдимият я завел в покрайнините на Ямбол, поискал да правят секс, а тя не се противопоставила, защото нямала помощ отникъде.

На 21.11.2013г в 09.00ч пострадалата Д. отишла в полицията, където била разпитана в качеството си на свидетел, а по-късно била освидетелствана от съдебен лекар.

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в областта на челото пострадалата е получила две повърхностни охлузвания под формата на одрасквания, с дължина около 4-5 см, констатирани са били такива охлузвания и в областта  на носа и двете половини на лицето, както и  в областта  долната челюст с дължина от около от един до три-четири см, охлузване на полулигавицата на ръба на дясната половина на долната устна с кръвонасядания и умерено изразен болезнен травматичен оток на меките  тъкани с размери около два см, охлузвания под формата на одрасквания със зачервяване на кожата в областта на лявата назолабиална гънка, лентовидни охлузвания с червеникав цвят с дължина около 7-8см и широична около 4-5 мм в областта на брадичката и подбрадичковата област, с болезнена оточност на тъканите. Повърхностно синкаво кръвонасядане с диаметър около 1 см било установено в областта на предната повърхност на горната третина на дясната мишница. Продълговато охлузване под формата на одраскване с дължина 4см било установено в областта на основата на четвърти пръст на дясната ръка, а в областта на задната повърхност на лявата колянна става било установено повърхностно охлузване върху кръвонаседнат участък на  кожата с размери около 4-5 см.

В областта на гърба било установено синкаво-мораво кръвонасядане с размери около 3-4/7-8см, с умерено изразена болезнена оточност на тъканите.

В областта на долната половина на корема вдясно били установени повърхностни охлузвания под формата на одрасквания с дължина около 4-5 см, няколко на брой, разположени едно до друго. Тъканите били леко оточни и кожата – зачервена и болезнена.

В областта на гръбната повърхност на лява длан било установено кръвонасядане с диаметър около 4 см, а в областта на задната повърхност на лявата китка имало повърхностни одрасквания с дължина около 4-5см.

Експертното заключение сочи, че описаните увреждания са причинили на пострадалата болки и страдания. Уврежданията в областта на лицето, носа и устните добре отговарят да са получени при захващане и натискане на тези области на тялото с ръце. Лентовидните охлузвания в областта на шията отпред непосредствено в областта на брадичката и подбрадичковата област добре отговарят да са получени от нокти на човек. Уврежданията в областта на задната повърхност на лявото коляно добре отговарят да са получени при натискане на крака в тази област върху твърд тъпоръбест предмет  и добре съвпада да са получени при натискане на пострадалата с крака на уличеното лице. Всички увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, съобщени от пострадалата.. При прегледа на последната вещото лице е посочило, че не са били установени травматични увреждания в половата област.

На 21.11.2013г подс.Ц. бил доведен в РУ“Полиция“-Сливен, където дал писмени сведения по случая, след което бил освидетелстван от съдебен лекар. При освидетелстването  било установено, че подс.Ц. се намира в състояние на добро клинично здраве и няма видими травматични увреждания по тялото. От главичката на половия му член съдебният лекар взел натривки, при изследването на които се установило наличието на плоски епителни клетки повърхностни клетки и наличието на суперфициални клетки с обичайната си форма и големина от влагалищен произход. Наличието на такива клетки по половия член на подс.Ц. е сигурен признак за извършване на вагинално полово сношение с жена.

В хода на съдебното следствие д-р Ч.-автор и на двете съдебно-медицински експертизи  е уточнил, че нараняванията, получени от свид.Д. в областта на шията и брадичката са повърхностни, под формата на одрасквания и добре отговарят да са получени от пръстите на ръце при натиск, по механизма на душене. Силата на натиска не е била голяма, но е била достатъчна, за да се получат само повърхностни охлузвания под формата на одрасквания в областта на епидермалния слой на кожата. Оздравителният процес за тези увреждания продължава  от около седмица до десет дни. Вещото лице е установило и размерите на подс.Ц. и пострадалата Д.: подс.Ц. е с ръст 172см и тегло около 85кг, а свид.Д.-ръст 160 см и тегло около 56кг. В с.з. експертът е уточнил още, че епителните клетки, които е установил, макар и в неголямо количество по горната част на половия орган на подсъдимия  представляват специфични клетки и такива има само в женското влагалище/ т.е.такива няма в мъжкия организъм/.

 В хода на разследването бил извършен  на 21.11.2013г оглед на лекия автомобил на свид.Д., при което по лявата странична част на горната лява част на шофьорската врата била установена побитост с дължина около 1,5 см. Иззети били дактилоскопни следи от левите врати на автомобила  и от предната  дясна врата.

От назначената дактилоскопна експертиза се установява дактилоскопната следа, иззета от гредата на прозореца на задна лява врата на лекия автомобил „Фиат“ с рег.№СН 8405 НС е оставена от дясната длан на подс.Ц..

В хода на съдебното следствие бяха назначени две комплексни психиатрични и психологични експертизи. Чрез тях се установи, че свид.Т.Д. е с нормален интелект и не страда от душевно заболяване. Със запазени годности е да възприема правилно и адекватно важните по делото факти и обстоятелства, които имат значение и да дава достоверни показания за тях. Към инкриминираните две дати експертите намират, че липсват каквито и да са данни за разстройство на съзнанието, което да я е лишило от възможностите да разбира и контролира действията си. Експертите са я очертали като адаптивна личност, решителна, уверена в себе си, егоцентрична, с чувство на неудовлетвореност.

Във втората комплексна експертиза вещите лица са посочили, че подс.Ц. няма интелектуални нарушения или заболявания, които да представляват разстройство на съзнанието по смисъла на НК, лишаващи го от годност да разбира и води постъпките си по време на извършване на деянието, в които е обвинен, както и да осмисля правилно важните по делото факти и обстоятелства и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. В част V експертно обсъждане вещите лица са посочили, че подсъдимият е бил обект на специализирани консултации и лечение относно психичното си състояние. Началото на оплакванията на подсъдимия от тревожния регистър и единични панически атаки е през 1998-1999г., т.е. след раздяла с първата му съпруга. Освидетелстваният сам е потърсил консултация с личния си лекар и психиатър, като му е била назначена терапия с бензодиазепини в продължение на срок от шест месеца. След това сам е продължил лечението си с тези медикаменти. През 2005г. по повод ново влошаване на състоянието му към терапията са включени АД-ципралекс. Към момента на клиничното интервю на експертите с подсъдимия последният е споделил оплаквания от тревожния регистър, без данни за разгърнати панически атаки и акцентираща тревожност. Отчетен е нисък фрустрационен праг, свръхценностни и себеотносни интерпретации. Към момента на освидетелстването (още от м.март 2015г.) подсъдимият отново приема Есциталопрам в комбинация с Ксанакс. Според вещите лица от наличната медицинска документация се установява, че се касае за паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност). Основна характеристика за паническото разстройство са повтарящите се пристъпи на силна тревожност, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредсказуеми. В пристъп на паника често се отчитат нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака и понякога се стига до значимо ограничаване на всекидневието. Паническите атаки без лечение са склонни да хронифицират, като в хода на заболяването може да се включат и симптоми от депресивния регистър. Острите конфликти, претоварвания, раздели и разочарования, са често повод за първата паническа атака. Експертите са категорични, че паническото разстройство не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на НК. Психологичното изследване, което е извършено от вещите лица, е довело до техния извод, че става въпрос за личност с ниско ниво на емоционална устойчивост, егоцентризъм, повишена обидчивост и подозрителност спрямо околните. Личностовият конструкт е разположен в границите на негативен социален резонанс, с дефицити в общуването, затруднение в комуникацията, понижен интрапсихичен контрол, ригидност и склонността да прехвърля вината за нарушените междуличностови връзки, както и житейски неудачи върху другите. Подсъдимият е със затруднени адаптационни възможности, нисък фрустрационен толеранс. При него се отчитат и повишени нива на агресивност, емотивност на нагласите, преживяване чувства на гняв и враждебност, както и склонност да реагира с вербална и физическа агресия. За възникването на психична реакция по даден повод е необходимо интерферентното съчетание на три базисни фактора – интензивен дразнител, особена стойност на събитията за конкретния индивид и съответен личностов терен, който е особено податлив на именно такъв вид травма, когато индивидът не е в състояние пълноценно и адаптивно да се справи сам с травмата. Вещите лица са посочили, че мотивацията и механизмите на деянията не са от болестен характер и са в контекста на битов конфликт.

При изслушване на експертите в с.з. същите поясняват, че при изследване психиката на свид.Д. последната е била подложена на тест, при който има и скала на лъжата. Резултатът от теста е „валиден“, което означава, че няма данни за преувеличаване или за манипулиране на тестовите въпроси. Към момента на травмата е реагирала с условията и миналият си житейски опит, който притежава – опитът, който носи от миналото и от нейните преживявания. Начинът, по който е реагирала при инцидента, е бил обусловен от страх, насложен от преживяното от нея преди инцидента. Въпреки изпитания от нея страх, същата правилно е възприела събитията и е дала достоверни показания за тях.

По отношение на заключението, касаещо подс.Ц., експертите са взели предвид множеството амбулаторни листи, представени от прокуратурата и приобщени от съда като доказателствен материал по делото, в които листи е отразена основна диагноза на подсъдимия – тревожно разстройство, страхова невроза. Отразено е също, че към момента на извършване на прегледа от вещите лица на подсъдимия, последният провежда лечение с антидепресанти. Всички, описани в експертизата разстройства са от тревожния кръг. Медикаментите Ксанакс и Есобел, които е приемал подсъдимият, е възможно да обуславят сексуални проблеми, а именно затруднение в етапа на еякулация. Вещите лица са посочили, че тези медикаменти не влияят върху сексуалното желание, а само върху крайния етап на сексуалния акт като това се случва най-често при мъжете. Финално вещото лице д-р Н. е посочило, че психичното заболяване на подсъдимия е от областта на т.нар. малка психиатрия, в която се включват неврологичните разстройства. В областта на голямата психиатрия са включени психози с разстройство на съзнанието като коментираното по-горе разстройство е извън обхвата на голямата психиатрия.

От изисканите по служебен път справки и запитвания от РП – Ямбол се установява, че на 19.12.2013г. в РП – Ямбол е постъпила тъжба от подс.Н.Б. и подс.Ц.Ц., въз основа на която е била образувана преписка вх.№ 4308/2013г. по описа на РП – Ямбол. Тази преписка е била присъединена към досъдебно производство № 1144/2013г. по описа на РУ Полиция – Ямбол (преписка вх.№ 4198/2013г. на РП – Ямбол). В тъжбата е било посочено, че на 18.12.2013г. към 20:00 часа лицето Т.Д.С., придружена от двама непознати мъже, е отишла до дома на Б. и Ц., находящ се в м.“Кайнашки баир“ – Ямбол, в който имот живеела бабата на Ц. – Е.Т.К.. В жалбата е посочено, че двамата мъже са подпалили дървета в непосредствена близост до имота, влезли са в двора и с тухли са замеряли прозорците на къщата. Наказателното производство по ДП № 1144/2013г. по описа на РУП – Ямбол е спряно с постановление на РП – Ямбол от 25.11.2014г. на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК – поради неразкриване извършителя на престъплението. Към датата на издаване на цитираното писмо от прокурор Н.Петкова при РП – Ямбол – 27.04.2015г. органите на РУП – Ямбол, на които е възложено да продължат издирването на извършителя на деянието, не е постъпила информация, касаеща извършителя/извършителите на деянието.

Преди да бъде спряно цитираното досъдебно производство № 1144/2013г. с постановлението от 25.11.2014г, то  е било прекратено с постановление за прекратяване от 28.04.2014г. От обстоятелствената му част е видно, че производството е било образувано на 19.12.2013г. срещу НИ за това, че на 07.12.2013г. в гр.Ямбол се е заканил с престъпление против личността на Ц.Ц. – убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Ц. за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. Отразено е, че по делото безспорно е установено, че Ц. и майка му Н.Б. са получавали текстови съобщения от два телефона, но съдържанието на тези съобщения не съдържали преки закани за убийство на Ц., а по-скоро обидни и нецензурни думи към него и майка му. По жалбата на подс.Ц. срещу описаното по-горе постановление за прекратяване на наказателно производство се е произнесъл РС – Ямбол с определение от 01.07.2014г. по ЧНД № 648/2014г. Съдът е отменил прекратителното постановление и върнал делото на ЯРП за продължаване на разследването с конкретни указания. По въззивен частен протест е било образувано ВЧНД № 220/2014г. на ОС – Ямбол. С определение № 111/28.07.2014г. ОС е потвърдил акта на първата инстанция, като освен дадените указания от РС е дал допълнителни такива, с които да се изясни обективната истина по делото. 

Подсъдимият Ц. е със средно образование, разведен е, има две деца. След развода си живял на семейни начала с лицето Н.М.Х. ***, от която има едно дете. По време на съвместното им съжителство и след приключването му Ц. е упражнявал системно насилие върху Х., поради което последната през 2010г е инициирала производство по Закона за закрила от домашното насилие пред РС – Ямбол. Не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С влязло в сила на 28.03.2007г. решение по НОХД № 10/2007г. на Военен съд – Сливен му е наложена глоба в размер на 1500 лева за извършени деяния по чл.343в ал.1 и чл.343 от НК.

Подсъдимата Б. е със средно образование, работи като счетоводител, омъжена е. Няма криминалистични регистрации и не е осъждана.

Горната фактическа обстановка се базира на събраните по делото писмени доказателства, а именно протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, медицински справки относно подс.Ц., справка от мобилен оператор, писмо от МВР, Дирекция „НС 112“, регионален център 112 – Бургас, протокол за оглед на веществени доказателства, заверени преписи от решение № 7/10.01.2011г. по гр.д. № 3566/2010г. на РС – Ямбол, Заповед издадена от РС – Ямбол на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН и решение № 73/14.04.2011г. по в.гр.д. № 81/2011г. на ОС – Ямбол, справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки, постановление от 12.09.2014г. на ОП – Сливен по преписка вх. № 2473/2014г. на РП – Сливен, постановление за изпращане по компетентност от 11.07.2014г. на РП – Сливен, жалба от подсъдимата Б. ***, копие от текстови съобщения, уведомително писмо от „ДКЦ-1 Сливен“ ЕООД, писмо от „ДКЦ-2“ ЕООД – Сливен, както и на база приложеното по делото веществено доказателство 1 бр. CD със запис на разговор от 20.11.2013г. и изготвените в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза съдебно-медицински експертизи, комплексни психиатрични-психологични експертизи, дактилоскопна експертиза.

Съдът кредитира показанията на свид.Д., в това число и относно начина, по който е била заставена да спре автомобила. Свидетелката многократно е заявявала както на досъдебното производство, включително и при разпита си пред съдия в досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие, че още  при влизането си в автомобила е забелязала, че стъклата на прозорците са изпотени, че първо е чула зад гърба си шум и че подс.Ц. се е намирал зад нея и я хванал с ръце за лицето и шията. Заявявала е неизменно, че подс.Б. е препречила със своя автомобил  пътя на пострадалата  като по този начин двамата подсъдими са мотивирали свидетелката да спре. Съдът кредитира показанията на Д. и в  частта, в която е посочила, че докато подс.Ц. е бил зад нея в автомобила, подс.Б. е стояла до предната лява врата на колата й, за да осуети възможността на Д. да излезе навън, а след като подс.Ц. се е настанил на шофьорското място, избутвайки с тяло и ръце пострадалата встрани, Б. е застанала до предната дясна врата на автомобила на Д. със същата цел- да й попречи да избяга. Този механизъм е различен от възприетия от прокурора в обвинителния акт, поради което съдът е длъжен да изясни причините, поради които кредитира  изцяло показанията на свид.Т.Д.. За да прецени дали да възложи доверието си изцяло на показанията на Д., съдът проведе очна ставка между нея и подс.Ц. и едва след това изслуша и двамата експерти, разполагащи със специални знания в областта на психиатрията и психологията. Вещите лица са категорични, че показанията на тази свидетелка са обективни и Д. правилно е възприела случващото се с нея, за което е дала достоверни показания.   Групата свидетели-братята Г. и свид.С.В. чрез показанията си допринасят съществено за извода на съда за обективност на показанията на свид.Д.. Макар, че свидетелите П.Г. и С.В. в съдебно заседание не успяха да си припомнят всички свои възприятия от икнриминираната нощ, съдът по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК прочете показанията им, дадени на досъдебното производство, които двамата свидетели изцяло потвърдиха. В. и Г. не са забелязали около колата, чието спиране са възприели и от която са чували викове за помощ две лица, а само едно лице-жена на възраст около 50г. Това допълнително допринася за извода за достоверност на показанията  свидетелката Д.. Показанията на свид.П., които  същата даде пред настоящия съдебен състав и тези, дадени от нея на досъдебното производство/ прочетени при условията на чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК/ кореспондират напълно с показанията на свид.Д.. В тях се съдържа преразказ на споделеното от пострадалата пред нейната майка непосредствено след като се е завърнала от гр.Ямбол и този преразказ съдържа същата информация, която е отразена в протоколите за разпит на Д. от досъдебното производство, респ. пред съдебната инстанция.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели-полицейски служители, а именно:Е.Д.,С.А. и С.Г., които се допълват помежду си и са в унисон с показанията на свид.Д. и свид.П., както и с писмените материали, приобщени по делото, в частност протоколите за предупреждения на подс.Ц. и пострадалата Д. от 21.10.2013г, материалите от РЦ 112 Бургас.

Показанията на свид.С. също са кредитирани от съда и допринасят за изясняване на отношенията между Ц. и Д.. Подобни са и показанията на съпруга на подс.Б.- свид.В., които също осветляват първоначалните взаимоотношения между подсъдимия и пострадалата. Показанията на свид.В. кореспондират и с писмените материали, получени по служебен път от РП-Ямбол  и по-конкретно в частта, касаеща палежа на вилата на подс.Ц., в която вила по време на палежа се е намирала и бабата на Ц..

Съдът частично кредитира и обясненията на двамата подсъдими  относно първоначалните отношения между пострадалата и Ц., относно възникналите спорове между последните двама по повод изясняване на имуществените отношения, ескалирали до степен да им бъдат съставени предупредителни протоколи, относно получените заплашителни и обидни текстови съобщения по телефоните на двамата подсъдими, относно подадените срещу пострадалата жалби, по повод на които са били образувани преписки и досъдебно производство, описани подробно във фактическата обстановка. Не кредитира  обясненията в частта, в която двамата подсъдими отричат да са целели отвличането на пострадалата, твърдейки, че са искали само да се разберат с нея  да престане да им изпраща тези съобщения. Не кредитира и обяснението на подс.Ц. в частта, в която същият е заявил, че осъщественият полов контакт между него и Д. е бил по инициатива на пострадалата и че е бил напълно доброволен акт и от двете страни. Посочените части от обясненията на двамата подсъдими, на които съдът не се довери остават изолирани от целия доказателствен материал, обсъден по-горе и са резултат от тяхната защитна теза.

От анализа на събраните по делото доказателства и след отделянето на спорното от безспорното съдът стигна до извода, че подсъдимите Ц. и Б. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на  чл.142 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК като на 20.11.2013г  в гр.Сливен в съучастие помежду си като съизвършители отвлекли Т.Д.С..

         От събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин се установи, че подсъдимите при общност на умисъла са лишили свид.Д.  от възможността свободно да се придвижва по своя воля и желание като са я принудили със сила да преотстъпи управлението на автомобила, за да може подс.Ц.  да я отведе на място, където тя категорично не е искала да отиде. От обективна страна безспорно е установено, че подс.Ц. е изненадал с присъствието си в автомобила пострадалата, като внезапно зад гърба й с ръце я сграбчил, разпореждайки „Аз съм, тихо, тихо“, а подс.Б.  междувременно е пресякла пътя на Д. с автомобила си. Принудата се изразява и в препятстване на възможността Д. да излезе от автомобила, тъй като подс.Б. е застанала до шофьорското място, докато сина й-подс.Ц.  излезе от задната врата и се настани на шофьорското място, а после-препятствала  изхода от автомобила на свид.Д. откъм предната дясна врата. Съпротивата на Д. е сломена чрез телодвиженията на подс.Ц., който сядайки на седалката на водача е затиснал левия крак на пострадалата, а междувременно и е изблъсквал тялото й като по този начин  й причинил телесните увреждания в областта на лицето, шията и мишниците. От друга страна подс.Б. при опита на пострадалата да излезе от предната дясна врата на автомобила си я блъскала обратно навътре в купето. След като подс.Ц. се настанил на шофьорското място, продължавайки да затиска с тялото си левия крак на пострадалата като по този начин окончателно възпрепятствал възможността й да излезе от превозното средство, подс.Б. затръшнала  предната дясна врата  и казала на сина си:“Давай, давай, както сме се разбрали.“ Подсъдимият потеглил в посока гр.Ямбол. Подс.Б. се качила на автомобила си и поела в същата посока. Описаната принудителна промяна в местонахождението на пострадалата подсъдимите са извършили с цел противозаконно да лишат свид.Д. от свобода, като я лишат от правото й на свободно придвижване и от възможността да напуска определено място без нейната воля.

Авторството на деянието е категорично изяснено. На първо място същото се установява чрез разпитите на пострадалата, при които не бяха констатирани каквито и да е противоречия досежно относимите към казуса въпроси къде се е намирал първоначално подсъдимия, причините да преустанови свидетелката движението на лекия си автомобил, какво е било участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.142 от НК, какви словесни изрази са изрекли подсъдимите, какво е било поведението на подсъдимия, след като е поел управлението на личното превозно средство на свид.Д.. Тези показания на пострадалата кореспондират с показанията на свид.П.-нейна майка, на свидетелите Г. и В..  Показанията на разпитаните свидетели-полицейски служители, както и материалите от РЦ“112“-гр.Бургас  и изготвените съдебни експертизи-четири медицински и една дактилоскопна допринасят за  изясняване на фактическата обстановка, а оттам и  авторството на деянието.

          Освен коментираните обективни признаци на разследваното деяние по чл. 142 от НК,  съдът счита, че е налице и  субективния елемент на разглежданото престъпление - отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подсъдимите, с оглед на възрастта, житейския и социалния им опит, физическо и психично развитие, степен на образование, а за подс.Ц. и съдебно минало, добре са разбирали, че извършват нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона като са принудили свид.Д. да преотстъпи управлението на автомобила си, за да може подс.Ц. да я отведе на място, където пострадалата категорично не е искала да отиде.

Подс.Ц. безспорно е съзнавал, че поведението му е в разрез със закона. В тази връзка съдът следва да посочи,че за да направи този извод се позовава изцяло на обективно изследваните по делото факти, а именно: тъмна част на денонощието, която е била подходяща за проникването в автомобила на пострадалата, за да може подсъдимият да заеме подходяща позиция на изненада; извършване на телодвижения първоначално с ръце зад гърба на пострадалата, когато последната е започнала да управлява превозното средство, в резултат на което по лицето и шията на свид.Д. са нанесени увреждания като уврежданията по шията са причинени по механизма на душене, макар и силата на натиска да е била достатъчна, за да се получат само повърхностни охлузвания под формата на одрасквания в областта на епидермалния слой на кожата; блъскане на тялото на пострадалата, затискване на левия й крак със собственото си тяло, изричане на забрана пострадалата да разкрие действителното си местонахождение, лишаване на свид.Д. от възможност да ползва двата си телефона, управление на автомобила по черен път, извън населени места, спиране на автомобила в район извън населено място. Самият подсъдим е разкрил пред пострадалата целта на пътуването  им в гр.Сливен, а именно, че са дошли с подс.Б. да се саморазправят с Д.-първо подсъдимия, а след като приключел той, после щял да  отведе пострадалата при майка си.

      Подс.Б. също е съзнавала, че поведението й е несъвместимо с установените чрез закона норми. След като е получила множество  текстови съобщения по мобилния телефон с обиден и заканителен характер от неизвестен автор, но очевидно от женски пол, подсъдимата е била убедена, че именно пострадалата е техен съставител и е предложила на сина си да отпътуват за гр.Сливен и да се саморазправят с Д.. Описаното във фактическата обстановка поведение на подсъдимата и начина, по който Д. е била принудена да отстъпи управлението на автомобила си-пресичане на пътя й, възпрепятстване да излезе първо от предна лява врата, а след това-от предна дясна врата, блъскане на пострадалата обратно в купето на превозното средство и на последно място-изричане на думите“Давай,давай, както сме се разбрали“ към сина си налагат категоричния извод, че подсъдимата Б. е осъществила деянието с пряк умисъл. Поради гореизложеното съдът счита, че целта на подсъдимата не е била да помогне на сина си да се срещне с пострадалата, за да се разберат. Ако беше вярно това нейно твърдение, което според съда е проява на защитната й теза, то  тази среща между тримата не би била планирана в тъмната част на денонощието и по описания в обстоятелствената част на съдебния акт начин.

       И двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Подсъдимите са действали с пряк умисъл, който е единствената възможна форма на умисъла при това престъпление.

      Подбудите и причините за извършване на деянието са ниската обща и правна култура на подсъдимите, слабите им морално-волеви задръжки, агресивния  характер на подс.Ц., незачитане правата и личните свободи на хората, стремеж да демонстрират надмощие и сила.

При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите съдът изходи от общите разпоредби на закона, уредени в нормата на  чл.54 от НК, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвиденото в специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

Разпоредбата на чл.142 ал.1 от НК предвижда налагането на наказание„Лишаване от свобода” в размер от три до десет години.

При определяне размера на наказанията на подсъдимите съдът изходи от степента на обществена опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства за подс.Ц. съдът отчете липсата на самокритичност, обстоятелството, че подс.Ц. е извършил престъплението  през нощта, променяйки местонахождението на пострадалата от местоработата й в гр.Сливен на усамотено място извън  града, причиняването на телесни увреждания, описани подробно във фактическата обстановка, обремененото съдебно минало на подсъдимия. Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение на подсъдимия, родителските му задължения към две  ненавършили пълнолетие деца като спрямо едното от тях са му предоставени за упражняване родителските права, здравословното му състояние, подробно описано във фактическата обстановка. Решаващо при индивидуализацията  и определяне размера на наказанието за съда бе обстоятелството, че след  конфликта между подс.Ц. и пострадалата по повод изясняване на имуществени отношения, подс.Ц. е получавал съобщенията по телефона, които несъмнено имат обиден и заплашителен характер. Само за прецизност съдът държи да отбележи, че тези съобщения  подсъдимият е продължил да получава и по време на съдебната фаза на настоящото производство.  Няма спор, че авторът им е лице от женски пол и че очевидно е запознат в детайли с ежедневието на подсъдимия, с неговото имущество и със семейните му и родствени връзки. Акцент бе поставен върху текстовите съобщения, които съдържат закана относно телесната неприкосновеност на сина на подсъдимия. Психическият тормоз, на който е бил подложен подсъдимият и в комбинация с коментираната от вещите лица д-р Н. и психолога Б. диагноза на Ц.-„Паническо разстройство“ съдът изведе като решаващи за определяне на наказание в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно-лишаване от свобода за срок от три години. Това наказание ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна цел, предвидена в разпоредбата на чл.36 от НК.

При определяне размера на наказанието, което съдът наложи на подс.Б. съдът отчете наличието на многобройни  смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което бе приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и бе наложено наказание под законоустановения минимум, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година. В случая се касае за подсъдима, която е в зряла възраст-на 61г, без каквито и да е криминални прояви, с чисто съдебно минало, с много добри характеристични данни, с влошено здравословно състояние /данни от представени болнични листи по делото/, постоянна трудова заетост. Обидните и заканителни съобщения са повлияли изключително негативно върху психичното и физическо здраве на подсъдимата, което бе взето предвид при прилагане на текста на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Двамата подсъдими  не са осъждан  на лишаване от свобода за престъпление от  общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието  и преди всичко за поправянето им   не е необходимо да изтърпяват наказанията, определени по размер по- горе. Поради тези съображения съдът отложи изтърпяването на наказанията за изпитателен срок от пет години за подс.Ц. и три години-за подсъдимата Б. при спазване на разпоредбата на чл.66 ал.2 от НК.

Подс.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.152 ал.1 т.2 предл.2 от НК, тъй като на 21.11.2013г в района на общ.Ямбол се съвкупил с лице от женски пол-Т. *** като я принудил за това със заплашване.След обсъденото по-горе отвличане, подс.Ц. е отвел пострадалата на безлюдно място край гр.Ямбол и в продължение на часове я държал против волята й в автомобила, отправял й заплахи, които са довели до сломяване на съпротивата й.Въпреки липсата на активна физическа съпротива от пострадалата срещу действията на подсъдимия, съдът намира, че при осъществяване на съвкуплението в ранните часове на 21.11.2013г край гр.Ямбол липсва дадено от нея съгласие. При анализа на доказателствения материал съдът прие, че поведението на подсъдимия, включващо извършено отвличане, отправяне на заплахи и закани, в това число, че носи спрей и ще го използва, ако се наложи, както и че никога няма да я остави на спокойствие, отвеждането на свид.Д. на безлюдно място в тъмната част на денонощието, пострадалата не е имала възможност да се противопостави на подсъдимия и единствената й възможност за справяне със ситуацията е била да се подчини на действията на Ц..

Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавал е, че се съвкуплява с пострадалата против нейната воля като я принудил за това със заплашване. Този извод се потвърждава от  отговора, който е дал на пострадалата дали след всичко, което е сторил с нея мисли, че тя иска да прави секс с него:“Да,да, зная“.

При определяне размера на наказанието, което да се наложи на подс.Ц. за това престъпление съдът отчете сравнително невисоката обществена опасност на деянието и дееца, липсата на травматични увреждания по тялото на пострадалата в половата област, обстоятелството, че сношението е осъществено между лица, които в близкото минало са били сексуални партньори и са живеели на семейни начала, както и заявеното в съдебно заседание от пострадалата желание  да забрави за инцидента, за да може всеки да поеме по пътя си, както и че подсъдимият е млад човек и  Д. „не таи злоба към никой“. Изброените до момента смекчаващи отговорността обстоятелства, както и констатираните по-горе  в правните изводи, касаещи първия престъпен състав  обуславят извода на настоящия съдебен състав, че целите на наказанието биха били постигнати чрез наказание в минималния размер, предвиден в чл.152  ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което не е необходимо да се търпи ефективно чрез изолирането на подсъдимия от обществото, а при условията на чл.66 от НК следва да се отложи за изпитателен срок в максималния му размер, а именно-пет години.

При условията на чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс.Ц. едно общо наказание-най-тежкото, което в конкретния случай е лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване да се отложи за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс.Ц. е бил задържан с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в периода от 22.11.2013г до 06.12.2013г.

Всеки от двамата подсъдими бе осъден да заплати направените по делото разноски като за подс.Ц. сумата е в размер на 810лв, а за подсъдимата Б.-400лв.

 

Постановено бе веществените доказателства –един брой компакт диск с надпис „ по рег. №5663/21.12.2013г“ и фабричен №3175106 МА 27841 след влизането на съдебния акт в сила да бъде върнат на „Районен център 112“-гр.Бургас, Дирекция „Национал система 112“.

 

              Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: