№ 9942
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110101500 по
описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу А. Л. Д. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 2768,69 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
10.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното
изплащане, за топлоснабден имот в гр. София, бул. „К.А.Д.“ № 5, вх. А, ет. 2, апартамент,
аб. № 390589, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39698/2021 г. на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
дружеството.
В срока за отговор ответницата чрез особения си представител оспорва процесният
апартамент да е топлофициран, както и че е доставяно твърдяното количество топлинна
енергия. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми по давност за периода
10.2017 г. – 06.07.2018 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
Със Заповед за изпълнение по гр. д. № 39698/2021 г. на СРС, 82 състав, А. Л. Д. и
Любомир Миленов Василев са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.” ЕАД следните суми:
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. - 30.04.2020 г. в
размер на 3886,56 лева, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 10.06.2021 г. в размер на 562,16
лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. -
30.04.2020 г. в размер на 46,15 лева, мораторна лихва от 01.10.2018 г. до 10.06.2021 г. в
размер на 8,60 лева. С оглед подаване на възражение по чл. 414 ГПК само от А. Л. Д. се е
развило исково производство, във връзка с което е било образувано настоящото дело.
С молба от 23.02.2023 г. ищецът посочва, че се е удовлетворил за процесните
вземания от солидарно задължения длъжник по заповедта, като непогасени са останали
единствено сторените в производството разноски. В проведеното съдебно заседание по
делото ищецът признава извършеното плащане и посочва, че непогасените разноски
възлизат на 239,17 лева и на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Поради изложеното съдът приема, че процесните суми са били изцяло погасени в хода на
производството, доколкото удовлетворяването на кредитора от един от солидарно
задължените длъжници погасява вземането и по отношение на другия длъжник. С оглед на
това е безпредметно обсъждането на събраните по делото доказателства.
В резултат на изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради
погасяване на претендираните суми в хода на процеса.
Доколкото ответницата е станала повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба и са били погасени в хода на процеса,
същата дължи сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 20,67 лева,
депозит за особен представител в размер на 220 лева и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева. Следва да бъде
съобразено, че по гр. д. № 39698/2021 г. на СРС, 82 състав, издаденият изпълнителен лист е
включвал и разноски в размер на 90,07 лева – държавна такса и 25 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат приспаднати, доколкото съгласно т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Така на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 155,60 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Л. Д., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
2
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2768,69
лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 10.2017 г. – 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, за топлоснабден имот в
гр. София, бул. „К.А.Д.“ № 5, вх. А, ет. 2, апартамент, аб. № 390589, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39698/2021 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА А. Л. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 155,60 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3