Номер 109314.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело №
20203100501970 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от С. Н. Н. ,
ЕГН **********, чрез адв.Т. против Решение № 1196 от 06.03.2020 година,
постановено по гр.дело № 7393/2019 година, по описа на ВРС, двадесет и пети
състав, с което са били отхвърлени исковете на ищцата против МУ „Параскев
Стоянов“ – Варна, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3; чл.214 КТ и чл.226
ал.2 от КТ.
С жалбата, молителката отправя искане атакувания съдебен акт да бъде
отменен, като неправилен поради противоречие със закона; излага се, че съдът
превратно е тълкувал приложените писмени и гласни доказателства и на тази база
неговия извод се явява погрешен.По същество се прави разбор на писмените
доказателства, които според въззивницата не обуславят отхвърлителен
диспозитив.Искането е да се отмени атакувания съдебен акт, а исковите претенции да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивницата е редовно призвана, не се
явява, представлява се от адв.Т., която моли съдът да отмени съдебното
решение и да уважи исковите претенции.
Адв.Станев, които представлява МУ „Параскев Стоянов“ счита, че
тези доводи са неоснователни и моли съдът да потвърди атакувания
съдебен акт.
1
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС са били предявени искови претенции от страна на С. Н. Н. против
Медицински Университет „Професор – доктор Параскев Стоянов“ – Варна, по реда
на чл.344, aл.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.214 КТ, както следва: за признаване на
незаконно на уволнението на ищцата и постановяване на неговата отмяна, отмяна на
Заповед №35/20.07.2018г., възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност „ Организатор“ при Факултет „Дентална медицина“, осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 4 950 лева - представляваща обезщетение
за оставането й без работа, считано от 20.03.2019г. до заседанието по съществото на
спора, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба -16.05.2019г. до окончателното й
изплащане, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 600 лева,
претендирана като обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода
20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска – 16.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Евентуално тя e предявява иск с правно основание чл.226,ал.2 КТ за присъждане на
обезщетение в размер на 6600 лева за причинени вреди вследствие на незаконно
задържане на трудовата книжка за периода 20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й
изплащане.Според исковата молба ищцата е била назначена след спечелен конкурс на
длъжността „Организатор“и започнала да изпълнява задълженията си на 14.06.2018
година.Съгласно трудовия й договор №108 от 29.06.2018 година, работния ден бил 8
часа, с пет дневна работна седмица и основно трудово възнаграждение 825 лева.
Срокът на договора бил постоянен с изпитателен срок в полза на двете
страни.Ищцата не възразила трудовата й книжка да остане на съхранение у
Работодателя.Според исковата молба на 20.07.2018 година прекият й ръководител
проф. П. й наредил да предаде службата си на служителката Е, Д., тъй като работата
й в университета приключила.Твърденията са, че ищцата се е явила на работното си
място едва на 23.07.2018 година – понеделник, чекирала се и се явила на работното
си място.Тя установила, че вратата на работния й кабинет е заключена, стояла два
часа и се прибрала у дома.Ищцата излага, че на следващия ден се е случило същото,
когато от своя неназована колежка узнала, че от понеделник има нова служителка на
нейното място, стаята е заключена, за да не влезе, а новата служителка работи на
четвъртия етаж.В сряда на 23 юли след като се чекирала и изправила отново в 8.30
часа пред заключената стая, покрай нея минали колеги, които я уведомили, че има
нова служителка, която от понеделник работи нейната работа, като й посочили една
млада жена, която минавала покрай тях.
Според исковата молба на 20.03.2019 година от служба „Човешки ресурси“ й
2
връчили Заповед № 65 от 20.07.2018 година за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ, считано от 24.07.2018г. и й върнали
трудовата книжка.
Твърди, че от 20.07.2018г. до 20.03.2019г. е била незаконно отстранена от
работа, като през същия период е била задържана и трудовата й книжка. Излага, че
съгласно чл.335,ал.2, т.3 КТ трудовото правоотношение се прекратява от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, като към
20.03.2019г., когато й била връчена заповедта за уволнение са били изминали повече
от шест месеца и изпитателният срок е бил изтекъл, поради което работодателят не
може да се позовава на това основание и да прекрати трудовия й договор, което
прави уволнението й незаконно.
От фактическа страна било установено от решаващия съд, и това не се оспорва
от страните, че МУ “Професор Д-р П.Стоянов“ Варна е публикувало в jobs.bg обява
за свободна позиция „Организатор“ за периода 15.05.2018г. – 12.06.2018г.
От представените писмени доказателства е видно, че по силата на Трудов
договор № 108 от 29.06.2016 година ищцата С. Н. Н. е назначена на длъжността
„Организатор” в „Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов” Варна с
място на работа „Факултет по дентална медицина“, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ
вр. чл.70,ал.1 КТ за неопределено време и с основно месечно възнаграждение 825
лева.
Със Заповед №65/20.07.2018г., издадена от Ректора е прекратено
трудовото правоотношение със С. Н. Н. , считано от 24.07.2019г. с
посочено основание -прекратяване на трудовия договор в срока за
изпитване. Заповедта е оформена като връчена на 20.07.2018 година, с
удостоверяване от подписалите я две лица едното, от които Е, Д. и с
дата на връчване 20.03.2019г.
На 23.07.2018г. е изпратено електронно писмо на ел.поща на С. Н.
от З. Т.- експерт управление на човешките ресурси при МУ“Професор
Д-р П.Стоянов“ Варна , в което е отправена покана за явяване в Отдел
„Човешки ресурси“ на дата 23.07.2018г. за оформяне и подписване на
документи за прекратяване на трудовия й договор.
На 24.07.2018г. е изпратено писмо от Ръководителя на Отдел
„Човешки ресурси“ при МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна до С. Н.,
в което същата е уведомена, че следва да се яви в сграда Ректорат на
МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна, Отдел „Човешки ресурси“ в
дните от понеделник до петък за получаване на заповед
№65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото й правоотношение и
трудовата книжка чрез Български пощи, като видно от върнатата
разписка пратката е отбелязана като „непотърсена“.
3
С телеграма, изпратена чрез Български пощи, получена на
25.07.2018г., адресирана до МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна, С. Н.
е поискала изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди поради неправомерното й отстраняване от работа,
на основание чл.214 КТ.
С телеграма, изпратена чрез Български пощи на 01.08.2018г.,
адресирана до С. Н. ръководителят на Отдел „Човешки ресурси“ при
МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна е оправил покана за явяване в
сградата на Ректората в срок до 10.08.2018г. за деклариране на банкова
сметка, по която да се преведе дължимото възнаграждение и за
получаване на трудовата книжка. Видно от приложеното известие за
доставяне телеграмата е върната като „ непотърсена“ .
С декларации от 20.03.2019г. С. Н. е посочила банковата си сметка
и е декларирала, че е получила трудовата си книжка.
Видно е също така, че на 23.07.2018 година ищцата е подала жалба
до Дирекция „Инспекция по труда“Варна, в която е изложила, че на
20.07.2018г. ръководителят на Факултета по „Дентална медицина“ й е
наредил да предаде ключовете от кабинета и работата си на Е, Д..
Посочила е, че на 23.07.2018г. се явила на работа, но се оказало, че вече
не работи и нейното място има назначен човек. Заявила е, че е
отстранена от работа незаконно и е поискала намесата на дирекцията и
да й бъде възложена работа, съгласно трудовия договор и длъжностната
характеристика.
С писмо от 22.08.2018г. Дирекция „Инспекция по труда“ Варна е
уведомила С. Н., че работодателят е издал Заповед №65/20.07.2018г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 24.07.2018г.,
която тя не е подписала, но че същата се счита за връчена с
присъствието на двама свидетели. Посочено е, че ако счита заповедта за
незаконосъобразна има право да предяви иск за оспорването й в
двумесечен срок от прекратяването на договора. Посочено е също, че
следва да се яви при работодателя за получаване на трудовата си
книжка и посочване на банкова сметка.
Според Протокол №ПР1826937/31.08.2018г. за извършена
проверка на МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна от Дирекция
„Инспекция по труда“Варна е установено нарушение при издаване на
служебна бележка за първоначален инструктаж на лицата, които
постъпват на работа в това число и С. Н. Н. , тъй като няма подпис на
инструктираното лице и в тази връзка да издадени предписания. Други
нарушения не били установени.Представена е справка от НАП-Варна,
съгласно която прекратяването на трудовото правоотношение между
МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна и С. Н. е регистрирано с дата
24.07.2018г.
4
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – на първо място
свидетеля С. В. П. – Декан на Факултета по „Дентална медицина“ и той
излага, че С. Н. работела във Факултета по „Дентална медицина“ като
организатор- секретар на Декана. Работното й място било в кабинет 209
в преддверието на деканския кабинет, където е нямало пропускателен
режим. Достъпът бил свободен за пациенти, студенти, граждани и
преподаватели.Той сочи още, че прекратяването на трудовото
правоотношение на С. Н. станало в петък следобед на 20-ти, като той е
настоял пред Д. – другата му секретарка, да извика С. в кабинета му 401
и в нейно присъствие я уведомил, че има издадена заповед от Ректора за
прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване.
Мотивирал защо е направил предложение за прекратяването на
трудовото правоотношение и я помолил да предаде работата си на Е, Д..
Помолил я в понеделник да се яви в Отдел „Човешки ресурси“ за
получаване на трудовата книжка. След като приключил с обясненията
предложил на С. да се запознае със самата заповед, след което тя е
реагирала положително, станала и излязла и от този момент повече не я
видял. Получил информация от „Човешки ресурси“ , че С. не се е явила
в понеделник. Били неуспешни опитите да се свържат с нея по
телефона. След напускането на кабинета му С. предала работата си на Е,
Д., така както била помолена. След като Е, Д. се върнала в неговия
кабинет се оказало, че С. е напуснала сградата и не си е взела заповедта.
Тогава се обадил в Отдел „Човешки ресурси“ и им обяснил казуса и
оттам го посъветвали да запише това нещо в заповедта, да се
удостовери, че той и Е, Д. са я запознали със заповедта.
Разпитана пред ВРС свидетелката Е, Д. - организатор във
Факултета на „Дентална медицина“, излага, че ищцата е заемала
длъжността „Организатор“ във Факултета на „Дентална медицина“.Тя
сочи още, че в нейно присъствие св.П. - пряк ръководител на
свидетелката я извикал в кабинета си, където била С. и тогава казала на
С., че има издадена заповед от Ректора за прекратяване на трудовото й
правоотношение в срока за изпитване. Изнесъл мотивите си защо се
прекратява трудовия й договор. След това й казала в понеделник да
отиде в Отдел „Човешки ресурси“, за да оправи документите си за
прекратяване на трудовия договор, както и да прехвърли остатъка от
задачите си на свидетелката. След това й връчил въпросната
заповед.Ищцата е напуснала кабинета, като в кабинет № 209 тя и
свид.Д. си предали необходимите задължения и след това ищцата е
напуснала, като двете се разделили на изхода на сградата.
Според назначеното и неоспорено Съдебно счетоводно
заключение ищцата няма пълен отработен месец - отработила е 16 дни
през месец юли 2018г., като БТВ е 600 лева, докато за пълен работен
месец би било 825 лева.
Съгласно заключението по изготвената СТЕ с картата за достъп
5
на ищцата е осъществен достъп във Факултета по „Дентална медицина“
на 23.07.2018г. в 8:33:05 часа; на 24.07.2018г. в 08:21:45 часа и на
25.07.2018г. в 08:21:14 часа като излизане от Факултета на тези дати не
е регистрирано. Няма данни за изтрити регистрации на тези дати, като
системата не позволява да бъде редактиран записани архив в базата
данни на системата.
При тези данни ВРС е заключил, че допуснато нарушение на
трудовото законодателство от страна на Работодателя няма, че реално
ищцата се е запознала с уволнителната заповед и че не е атакувала
същата в сроковете по КТ.
Становището на ВОС е следното:
Страните не спорят по изложените дотук факти. Спорно, а и
преюдициално е дали уволнителната заповед на Работодателя, е
надлежно (в срок) връчено, респ. дали е породило целените с нея правни
последици.В обжалваното решение районният съд е дал положителен
отговор на този въпрос, като е заключил, че волеизявлението на
Работодателя за прекратяване на отношенията е достигнало до
въззиваемата Н., тъй като тя е била уведомена за тази Заповед и същата
й е представена от свидетеля П. и свид.Д.; отделно от това са налице
множество опити на отдел „Човешки ресурси“ към МУ да се свърже с
въззивницата по телефон, чрез поща на посочен от нея адрес, било чрез
имеил.Този извод на съда съответства на установените по делото факти,
не противоречи на закона и е довел до постановяване на правилно
решение. Действително, за да породи правни последици Уволнителната
заповед, е редно да се връчи на въззивницата.Връчването става лично
или когато това е невъзможно-с препоръчано писмо с обратна разписка,
в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ, която е
приложима в настоящия случай.Страните спорят, че към момента на
издаване на Заповедта тя не е била връчвана на въззивницата /според
нея/, а според МУ-Варна тя е била уведомена за тази заповед още на
20.07.2019 година.В подкрепа на горното са и показанията на
свидетелите П. и Д..Прави впечатление, че Работодателя е положил
максимални усилия, за да осъществи контакт с въззивницата –
например: на 23.07.2018 година е изпратено електронно писмо на
ел.поща на С. Н. от З. Т.- експерт управление на човешките ресурси при
МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна , в което е отправена покана за
6
явяване в Отдел „Човешки ресурси“ на дата 23.07.2018г. за оформяне и
подписване на документи за прекратяване на трудовия й договор; на
24.07.2018 година е изпратено писмо от Ръководителя на Отдел
„Човешки ресурси“ при МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна до С. Н.,
в което същата е уведомена, че следва да се яви в сграда Ректорат на
МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна, Отдел „Човешки ресурси“ в
дните от понеделник до петък за получаване на заповед
№65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото й правоотношение и
трудовата книжка чрез Български пощи, като видно от върнатата
разписка пратката е отбелязана като „непотърсена“; С телеграма,
изпратена чрез Български пощи на 01.08.2018 година, адресирана до С.
Н. ръководителят на Отдел „Човешки ресурси“ при МУ“Професор Д-р
П.Стоянов“ Варна е оправил покана за явяване в сградата на Ректората
в срок до 10.08.2018г. за деклариране на банкова сметка, по която да се
преведе дължимото възнаграждение и за получаване на трудовата
книжка. Видно от приложеното известие за доставяне телеграмата е
върната като „непотърсена“.Не без значение е и факта, че самата С. Н. е
декларирала адресите и телефона си.нещо повече – факт е, че на
23.07.2020 година Н. се е обърнала за съдействие съм Дирекция
„Инспекция по труда“, като само месец по късно – на 22.08.2020 година
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна е уведомила същата, че
Работодателят е издал Заповед №65/20.07.2018г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 24.07.2018г., която тя не е
подписала, но че същата се счита за връчена с присъствието на двама
свидетели.Ето защо и според въззивния съд уволнителната заповед е
била връчена още на 20.07.2020 година, като не може да се вменява във
вина на Работодателя самото отсъствие на въззиваемата.Т.е. той е
процедирал в рамките на установеното от закона и по тази причина,
настоящия съд го приема за валидно.Невръчването на Заповедта не е
резултат от неизпълнение на задължението на пощенските служби за
връчването му на адресата, нито е плод на неизпълнение на задължения
до доставяне на интернет /изпращано и електронно писмо/, а също така
и телеграма.Въззивницата Н. не е оспорила получаването на известието
от пощенската служба, то е поставено на адреса й, също до там е
адресирана и телеграмата, също на нейния имеил е пратено електронно
7
писмо. Отделно от горното, въззивницата е била уведомена още на
22.08.2019 година, че по отношение на нея е била издадена уволнителна
заповед от Дирекция „Инспекция по труда“, следователно наслагването
на тези факти и обстоятелства не определят виновно поведение у
Работодателя.Последния е извършил всичко нужно в рамките на
допустимото и възможното, за да осъществи контакт с нея.Вярно е
също така, че за да породи правно действие, писменото изявление на
работодателя трябва да достигне до работника.От данните по делото
става ясно, че това е било осъществено още на 20.07.2019 година и
удостоверено с подписите на свидетелите П. и Д..Останалите и
изброени по – горе от ВОС факти, свидетелстващи за желанието на МУ
„Параскев Стоянов“ да уведоми въззивницата са наличието на тази
заповед, са само допълнителни основания да се приеме, че нарушение в
тази насока няма.
Уволнителната заповед е валидна, още от деня на узнаване на
нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение и правното
основание, на което това е направено.Според ВКС – конкретно
Решение № 31 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията С. Б. за предявяване на конститутивен иск по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ е предвиден шестмесечен /тогава, а сега
двумесечен/ давностен срок, който започва да тече от момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от момента на
узнаването на този факт.В настоящия случай въззивния съд, при това
на база на представените доказателства, приема, че в хипотезата на
липса на лично връчване на заповедта за уволнение, прекратяването на
трудовия договор, респективно началният момент на 2-месечната
погасителна давност за предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ са
от узнаването на писменото волеизявление на Работодателя за
прекратяване на трудовия договор и основанието за това. Този
отговор на поставения въпрос е в съгласие със задължителната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК - /решение № 283-2010- III ГО, р.
№ 39-2012-III ГО и р. № 31-2014-IV ГО/, където е прието, че при
липса на лично връчване на заповедта за уволнение, трудовото
правоотношение се счита прекратено от узнаването на
същественото съдържание на заповедта за уволнение -
волеизявлението на работодателя и основанието за това.
Срокът за предявяване на исковете – съгласно чл.358 ал.1 т.2 от
КТ - в тази хипотеза е двумесечен и пресметнат от посочената дата.С
изтичане на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, работникът е
изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно
8
уволнение поради което и разглеждането на изложените основания за
незаконосъобразност и произнасянето по същество е недопустимо.
Приетото в решението на ВРС не е в противоречие с практиката
на ВКС.ВКС намира, че изброяването в разпоредбата на чл.195 ал.2 от
КТ за начините на връчване на заповедта за уволнение не е
изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и по друг начин,
като за давностния срок е от значение да се установи факта на
узнаването.Също в тази насока е редно да се отбележи и Определение
№ 307 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6946/2013 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията М. И., според което в новата и задължителна
практика на ВКС по чл.290 от ГПК приема, че "дисциплинарното
наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или
получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение чл.195 ал.3 КТ,
още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание -
изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение и правното основание, на което това е направено“. В
случая това е станало още на 20.07.2020 година, когато свидетелите П.
и Д. са запознали ищцата с наличието на Заповед за прекратяване на
трудовите правоотношения.Не без правно значение е и факта, че още с
Отговора си против исковата молба, Работодателя – въззивник е
направил нарочно изявление в тази насока – вж.л.20, а именно, че е
изтекла предвидената в чл.358 от КТ, давност.
Друг аргумент се явява отново практиката на ВКС – според ВКС
изброяването в разпоредбата на чл.195 ал.2 КТ не е изчерпателно. То
има за цел да гарантира фактът на узнаване на уволнението -
достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия
конкретен адресат, като аргумент от чл.355 КТ. Този факт е от
съществено значение в трудовото право, тъй като определя моментът
на прекратяване на договора, а от тук и броенето на срокове по чл.194
ал.1 и чл.358 КТ. Той е от значение и в друга насока - открива
възможност на работника или служителя да заведе иск за отмяна на
незаконно уволнение и други свързани с него искове, дори и
работодателят да поддържа в процеса, че трудовия договор не е
прекратен поради липса на данни за връчване на заповедта по реда на
чл.195 ал.2 КТ.Или практиката е уеднаквена по реда на чл.290 от ГПК
в посочения и от въззивния съд смисъл - уволнението е извършено в
деня на несъмненото узнаване от страна на работника за писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор .
Оттогава тече и давностният срок по чл.358 КТ.Конкретните данни по
делото и събраните в хода му множество доказателства – показанията
на свидетелите, пощенските писма, телеграмата, електронното писмо и
Становището на Дирекцията „Инспекция по труда“, дават основание на
съда да приеме, че въззиваемата е узнала на наличието на
уволнителните заповеди много по рано от твърдяното от нея.Само като
допълнение съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на
9
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда
действие с достигане на изявлението до адресата, т. е. съобразно
общите правила на ЗЗД за действие на договорите - правилата за
пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора.
Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или
чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с
обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението
е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил
препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да
удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали
работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не
е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно
значение. С достигане на изявлението на посочения от работника
адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е
породило правно действие.В този смисъл Върховният касационен съд
се е произнесъл и с решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. №
507/2009 г. на III г. о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. №
410/2011 г. на III г. о., в които е прието, че при невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се
смята за наложено от деня на нейното получаване; че за да е
осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл.
47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при
връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния
закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
Ето защо и по тези съображения, ВОС намира, че въззивната
жалба не съдържа в себе си основания, годни да променят виждането
на настоящия състав.Предвид изхода на спора в полза на МУ следва да
бъдат присъдени сторените разноски – 400 лева – адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1196 от 06.03.2020 година,
постановено по гр.дело № 7393/2019 година, по описа на ВРС, двадесет
и пети състав.
ОСЪЖДА С. Н. Н. , ЕГН: ********** да заплати в полза на
Медицински университет “Професор Доктор Параскев Ив.Стоянов“ –
Варна сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща реализирани
разноски в производството по делото – адвокатски хонорар пред ВОС,
10
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11