№ 1962
гр. Пазарджик, 22.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220101099 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 10:37 часа, се явиха:
Ищецът Л. Г. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
чрез пълномощника си, не се явява. Представлява се от пълномощника му адв.
Д., редовно упълномощена от преди.
Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
редовно уведомен от предходното съдебно заседание, чрез пълномощника си,
се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен от преди.
Явява се вещото лице Л. Ц..
АДВ. Д.: - Да се даде ход на делото.
ЮРК. Р.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото допълнително заключение
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от
вещото лице Л. Ц. на 11.10.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на заключението по допуснатата
допълнителна съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.
1
Ц..
На вещото лице, със снета по делото самоличност, се напомни
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В.Л. Ц.: - Уважаема госпожо председател, поддържам представеното
допълнително заключение.
АДВ. Д.: - Аз имам един въпрос към вещото лице, който е свързан с
конкретна правна норма от ППЗИНЗС, и беше поместена в първоначално
депозираната експертиза, а именно чл. 16е, който беше цитиран от Вас в
първоначално депозираното заключение. Понеже има няколко заключения,
искам да Ви попитам последното заключение съобразно тази правна норма ли
е - чл. 16е от ППЗИНЗС, в конкретния член съгласно ал. 3 и ал. 4 при 12 часов
график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено
време, а по 24 часов график на дежурство се заплащат 24 отработено време.
Въпросните изчисления, които са депозирани в допълнителното заключение,
вече са на база извънреден труд, а не отработено време – така ли е?
В.Л. Ц.: - Първият вариант от допълнителното заключение, съм го
изчислил при сумарно изчисляване на работното време, а втория и третия
вариант съм взел по половин час и един час извънреден труд за всеки наряд.
АДВ. Д.: - Кой от всичките варианти, които сте разработили, ако броим
и първото заключение, стават общо четири, кой отговаря на изискванията на
закона?
В.Л. Ц.: - Нямам правомощията и компетентност да отговоря да
отговоря на този въпрос, кой от всички тези варианти отговаря на
изискванията на чл. 16е от ППЗИЗНС.
АДВ. Д.: - Относно начина на изчисление, който до този момент се
прилага от ГДИН, 12 часа отработено време ли се заплаща от тях или 12 часа и
30 минути отработено време?
В.Л. Ц.: - От ответната Дирекция се заплаща 12 часа и 30 минути и
съответно 24 часа и половина на наряд.
АДВ. Д.: - А добре, това според Вас не противоречи ли на конкретната
правна норма?
В.Л. Ц.: - Не мога да отговоря дали този начин на плащане противоречи
на разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС.
2
АДВ. Д.: - Нямам повече въпроси.
ЮРК. Р.: - Аз нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, запознах се с така
депозираното заключение, разгледах подробно всичките изложени от вещото
лице варианти, и считам, че в така депозираното заключение и по-конкретно в
последният вариант поместен в точка 2.2 от допълнителното заключение,
считам, че в този вариант изцяло се отговаря на изначално депозираната
искова молба, и по този начин, считам, че вещото лице е успял да вникне в
конкретната претенция формулирана от нас и е дал аргументирано
заключение. По подробни съображения ще изложа в защитата по същество. Да
се приеме заключението.
ЮРК. Р.: – Госпожо председател, съгласно възложените задачи на
вещото лице, считам, че изчисленията, които направи са съобразно това, което
му беше заложено като задача, така, че моля да се приеме заключението, не
възразявам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА допълнителното заключение на съдебно-икономическа
експертиза, депозирано от вещото лице Л. Ц. на 11.10.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 139,95 лв.,
които да бъдат изплатени първоначално от бюджета на Пазарджишкия
Районен съд.
АДВ. Д.: - Аз нямам други доказателствени искания. Няма да соча други
доказателства. Бих искала да направя изменение на иска на осн. чл. 214 от
ГПК, с оглед факта, че при изначалното предявяване на исковата претенция
нямах достъп до ежедневните ведомости, нямах достъп до всички
доказателства представени по делото и нямах възможност нито да знам броя
на нарядите и съответно от там да извърша изчисления, прецизни, които да
формират размера на исковата претенция, това налага днешното ми искане за
промяна на исковата претенция. От друга страна, считам, че за по-прецизното
изчисление са необходими специални знания и умения с каквито разполага
само вещото лице. Поради всичко това, моля да приемете, исковата претенция
да считате за намалена, като искът да бъде считан за предявен вместо за
3
сумата от 5200 лв. за сумата от 2170,07 лв., а размерът на претендираната
мораторна лихва да бъде считан за предявен вместо за сумата от 500 лв. за
256,12 лв.
ЮРК. Р.: - Не възразявам.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка в присъствието на
надлежно упълномощен представител на ответника да се допусне изменение
на исковата претенция чрез намаление на нейния размер, поради което и на
осн. 214, ал. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявените претенции за главница и
мораторна лихва, чрез намаление на техния размер, от претендирания с
исковата молба размер от 5200 лв. на 2170,07 лв. за главницата и от 500 лв.
на 256,12 лв. за мораторната лихва.
АДВ. Д.: - Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
ЮРК. Р.: - Да се приключи делото. Нямаме други доказателствени
искания.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, моля посредством съдебния
акт, който ще постановите, да уважите исковата претенция изцяло съобразно
направеното изменение в днешното съдебно заседание. Основният спор
между страните, считам, че беше констатиран за реалната продължителност на
всеки един наряд и именно в тази връзка бяха допуснати всички
доказателства, свидетели, видеозаписи, експертизи и други. Основната
претенция на ищеца е фокусирана върху въпроса полага ли се извънреден труд
за всеки един наряд. Считам, че от всички събрани по делото доказателства,
безспорно се доказва, че се полага извънреден труд за всяко едно дежурство, за
всеки един наряд. В тази посока бяха свидетелските показания и разпитаните
двама свидетели. Изцяло се припокриха свидетелските показания и на
разпитаните от наша страна свидетели и разпитаните свидетели от страна на
ответника, имаше разминавания единствено и само от гледна точка на точното
4
начало на работния ден и точния край на работния ден. Считам, че превес
следва да вземат свидетелските показания на свидетелите, които работят в
наряд. Такива свидетели бяха единствено и само разпитаните от ищцовата
страна свидетели. Всички останали свидетели, които не работят в наряд, нямат
преки и непосредствени впечатления, а изхождат от гледна точка на
действащата заповед. Относно представените видеозаписи, считам, че същите
не следва да бъдат приемани като годно доказателство в процеса.
Използването на видеозаписи и звукозаписи, като доказателствено средство в
гражданския процес е допустимо, единствено и само, ако насрещната страна
не е оспорила същите. В случай, че има оспорване, следва да има насрещна
експертиза, която да потвърди и да даде експертна оценка на конкретните
записи. Считам, че има съдебна практика задължителна на ВКС, с която
решението следва да бъде съобразено в тази посока. От гледна точка на
изчисленията, които бяха извършени в съдебно-икономическата експертиза,
моля да приемете като меродавен вариант последния разработен вариант от
вещото лице, поместен в т. 2.2 от допълнителното заключение на СИЕ, което
изслушахме в днешното съдебно заседание. Единствено и само този вариант
дава отговор на конкретно поставените въпроси, а именно, полага ли се
извънреден труд на всеки един наряд или не се полага такъв. Тук изначалната
ни претенция е свързана с полагането на извънреден труд за всеки един наряд
от ищеца. Бих искала да обърна по-конкретно внимание на разпоредбата на
чл. 143 от КТ. В него е дадено легално определение на понятието извънреден
труд. По дефиниция извънреден труд е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за
него работно време. Всичко над 12 и 24 следва да бъде зачитано и заплащано
като извънреден труд. Позовали сме се на тази законова разпоредба още
изначално с исковата молба, като това съответно беше оспорено от ответната
страна, по аргумент, че трябва да бъде приложен специалният закон. Ние сме
напълно съгласни с тези твърдения на ответника, само че кой конкретно член
от специалния закон в случая, има отношение по конкретния спор и по
конкретното дело. Категоричен в тази посока смятам, че чл. 16е от ППЗИНЗС,
на който бих искала да обърна специално внимание, при постановяване на
решението, и който бих искала да си позволя да цитирам с точност в
днешното съдебно заседание, съгласно чл. ал. 3 при 12-часов график на наряд
5
или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, забележете, а
не 12 часа и 30 минути, както се прави от години в ГДИН. Съгласно ал. 4 при
24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и съответно заплащат 24
часа отработено време, а не 24 часа и 30 минути, както до този момент се
прави от ГДИН. Считам, че този метод на отчитане и заплащане на часовете
труд е напълно погрешен, и просто е наложен като общоприета практика.
Всичко над 12 часа и всичко над 24 часа следва да бъде отчитано и заплащано
като извънреден труд. В този дух са и двете законови разпоредби – едната от
КТ, другата от специалния закон, на които се спрях. От гледна точка на
сумарното изчисление, бих искала да кажа, че тази претенция, която ние
имаме, в никакъв случай не противоречи на чл. 16д, на който се позовава
отново ответникът, че работното време на държавните служители, работещи в
наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Моля
да обърнете внимание, че в конкретната правна норма сумирано за тримесечен
период е поставено накрая на законовата разпоредба, тоест, първо се
изчислява и отчита на база чл.16е, който има конкретни указания, и чак на
последно място се сумира. Ако всичко това бъде извършвано за напред, по
този начин няма да има никакви искови претенции от страна на служителите
срещу ГДИН. Считам, че този алгоритъм на изчисление, който в момента се
прилага от ГДИН, поставя в неравностойно положение конкретна прослойка
държавни служители. Служителите в Главна Дирекция са си държавни
служители. Недопустимо е само и единствено спрямо тях да се прилага
различен начин на изчисление. Всички останали служители, които работят в
сферата на МВР и спрямо които се прилага специален закон, на тях им се
заплаща извънреден труд. Ако днес са се забавили от работа с един час, им се
заплаща един час извънреден труд, не им се заплаща един час отработено
време, както се прави в Главна Дирекция, така, че моля да постановите
решение, което да бъде законосъобразно, да бъде съобразено с конкретните
правни норми и да постави край на порочната практика, която е заложена от
ГДИН. От гледна точка на разноските, размерът на адвокатското
възнаграждение беше в твърде висок размер и се оказа непосилен от
заплащане от страна на доверителя ми, поради тази причина представлявах
същия безплатно в конкретното производство, и поради тази причина, моля
уважаемият съд да ми присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от
ЗАдв. и в тази връзка представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с
6
договор за правна защита и съдействие. Бих искала да ми дадете възможност
за представяне на писмени бележки в срок, който Вие прецените.
ЮРК. Р.: - Уважаема госпожо председател, считам, че така предявената
искова молба от служителя Л. Г. К. е неоснователна и остана недоказана.
Считам, че на служителя регулярно са изплащани всички часове положен
труд, за занятия, стрелби, вдигане под тревога, както и трудът положен на
официални и празнични дни, като на служителите са били зачитани 30 минути
над нормативно определеното при 12 часа по закон, и 30 минути над
нормативно установените 24 часа. В случая, това отчитане се извършва на три
месеца, сумарно, съгласно чл. 16д от ППЗИНЗС, който посочва специална
правна норма, и в случая, тя дерогира КТ, и посочения от колегата чл. 143 от
КТ. Моля уважаемият съд да вземе предвид следните факти. Служителите в
затворите са държавни служители по ЗМВР, който урежда служебните
правоотношения на служителите, съответно с държавата, като форма на
трудово правоотношение. Естеството на работа, обаче, не се урежда от
ППЗМВР, а се урежда от ЗИНЗС и от ППЗИНЗС, който в случая се явява
специален закон спрямо ЗМВР. Тъй като естеството на работа в затворите е
много различно от това, което е на служителите в другите сектори на исковете
за МВР, поради което относно работното време и добавеното работно време
30 минути съгласно Заповед на Главния Директор, чл. 16а, ал. 5 ППЗИНЗС
много ясно посочва, че със Заповед на Началника на затвора може да бъде
удължавано работното време. Тази заповед е била наложена с оглед решенията
на Окръжен съд Бургас от 2017-а до 2020-а година, когато е имало претенции
на служители, поради което Окръжен съд Бургас е дал 30 минути
допълнително над 24-те часа, съответно ГДИН, тъй като няма друг вариант,
съгласно чл. 16а, ал. 5 ППЗИНСЗ, Началниците на затвори издават заповеди за
допълнително зачетени 30 минути, след което чл. 16е посочва какъв трябва да
е нарядът, а чл. 16д, следващият, уточнява, че трябва да се изчислява
сумирано и на тримесечие, защото подчертавам, извинявам се, първо е „д“ и
после „е“, защото нарядите на тримесечие, тъй като са на всеки три дни, на
четвъртият служителите са наряд на 24 часа, а и по-голямата част от
претенциите са за 24 часа работно време, се пада така, че единия месец са 8
наряда, следващия месец се уцелват 7 наряда, и в случая, единият месец може
да има надработване, следващия месец да има по-малко изработено, и накрая с
третия месец от тримесечието се изчислява и се компенсира, ако се мине над
7
нормата, която е определена за служителите редовна смяна на тримесечие по
осем часа – 504 часа, когато се прехвърли тази норма се заплаща извънреден
труд, или се дава компенсация служителят да не ходи наряд. Когато нормата
не може да бъде изпълнена идват допълнително, съответно, на обучение или
на стрелби служителите, поради което считам, че изчислението е много
правилно. По отношение на свидетелските показания, моля да вземете
предвид факта, че показанията на свидетелите от наша страна, дадените от тях
показания кореспондират най-точно с видеофайловете, които бяха прегледани
в съдебното заседание по делото, на които видеофайлове много ясно се вижда
как служителите започват от 8:03 ч., 8:04 ч. до 8:11 ч., да влизат през КПП-то,
като си показват пропуските, мястото е също идентично със съда, където се
показват пропуските на служителите, когато влизат на работа, след което след
като влязат в затвора, в този период от време от 10-11 минути се вижда, че те
вървят в една редица, която показва, че нямат такова твърдо задължение точно
в 8 часа да са на работа, 15 минути преди започване на работното време. На
всички видеофайлове се вижда как служителят Г. Ф. – инспектор по охраната в
8:14 ч. точно влиза в стаята за наряд. В случая инспекторът по охраната има
най-точни наблюдения, тъй като той е сутрин по време на наряда, прави
инструктаж на наряда, след това старият наряд, когато си тръгват той отново е
там, така че най-точно вижда кога си тръгват и идват и служителите. По
отношение истинността на видеозаписите моля да вземете предвид, че
Затвора Пазарджик е част от правосъдната система, не е кварталната бакалия,
нито е фирма, за да си позволи хипотетично някаква форма на манипулация на
видеозаписите. Да не говорим, че в системата няма такава техника, за да може
да се допусне това нещо. За служителите и началниците на затворите има
директна заплаха от най-строга наказателна отговорност, ако си позволят
такова манипулиране на видеозаписите. Записите в затворите единствено
обслужват и когато бъдат изискани от органите на държавната власт, в смисъл
от съдебните, следствените и прокурорските органи, съответно по дела, за
които има необходимост да бъдат представени записи, както е в случая.
Поради тази причина Ви моля да бъдат приети видеофайловете, и считаме, че
оспорването от страна на колегата е неоснователно, а и в крайна сметка
видеофайловете помагат най-точно на уважаемия съд да получи преценка
относно естеството на работа и истинността на показанията на свидетелите, и
за да може да възтържествува правдата и съдът да прецени дали е основателна
8
претенцията по делото. Моля уважаемият съд, също така да приеме съдебна
практика на Окръжен съд Бургас, която ще Ви представя накрая по делото,
където по идентични дела на Районен съд, на първа инстанция, съдът отсъжда
за различните служители между 30 и 40 и 50 минути допълнително, когато не
е имало изискване за допълнително над 24 часа - 30 минути – не е имало
такова изискване. След това Окръжен съд уравновесява всички искове на 30
минути допълнително, в резултат на което ГДИН започва да отчита тези 30
минути допълнително и ги залага със Заповед на Началниците на Затворите.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в случай, че обективните искове на
ищеца бъдат отхвърлени, както и частично уважени, и претендираните
разноски да бъдат частично уважени спрямо главния иск, и съответно Ви моля
за юрисконсултско възнаграждение за ГДИН. За всичко останало моля да ми
дадете срок за писмени бележки и представям решението на Окръжен съд
Бургас – Решение № V-230 от 23.11.2020 г. по гр.д № 2290/2020 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, второ гражданско отделение пети въззивен състав.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: – Запозната съм с конкретното решение. Считам, че
същото е неотносимо към конкретния правен спор, по конкретното дело.
Касае се за различен спор, касае се за съвсем различен период на работа, а и
самите искови претенции на ищците са били формулирани по по-различен
начин, поради тази причина, считам, че приложената съдебна практика не е
относима и съдът не следва да се съобрази с нея.
Съдът ДАВА на процесуалните защитници на страните по делото
петдневен срок считано от днес, за представяне на писмени защити, и
ОБЯВЯВА на страните, че ще постанови решение по делото в установения от
закона едномесечен срок, но не по-късно от 22.11.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9