№
5
гр.
Силистра,
23.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година
, като разгледа докладваното търговско
дело № 186/2014 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иискове с правно основание чл. 79, във вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– С.П.С., чрез адв. М.Д. ***, съдебен адрес за призоваване и кореспонденция:
гр. Силистра, ул. „Христо Ботев" 2, ет.З, офис 6 - адв. М.Д., желае съда
да осъди ответника ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III" №136. да
му заплати парична сума в размер на 1316451,15 лв. (един милион триста и
шестнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и петнадесет стотинки),
представляваща вреди/пропуснати ползи, настъпили от забавата в изплащането на
безвъзмездната финансова помощ по Договор №
2942/10.08.2007г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и
селските райони в Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до датата на пълното изплащане на сумата, както и сумата от 430 480,41
лв., представляваща законната лихва върху главницата от датата на изплащане на
финансовата помощ до 10.08.2014 год.
Претендира
разноски.
Ответникът
- ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III"
№136, чрез процесуален представител адв. К. упълномощена от изпълнителния
директор на фонда Лозана Василева намира предявените искове за неоснователни,
като излага подробни мотиви в подкрепа на становището си. Претендира сторените
деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Страните
по делото са били в облигационни отношения произтичащи от сключени между тях
Договор № 2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). От
клаузите на договора е видно, че ответникът се е задължил при наличието на
определени предпоставки да заплати на ищеца в качеството му на частен
земеделски производител безвъзмездна финансова помощ в размер до 977 880
/деветстотин седемдесет и седем хиляди осемстотин и осемдесет/ лева,
представляващ 50 % от целия размерна на одобрената инвестиция. Съобразно
клаузите на договора ищеца, в качеството на ползвател се е задължил да извърши
инвестицията – предмет на договора в срок до 31.07.2008г.
По
делото не е спорно, че ищеца изпълнил проекта /инвестицията/ в договорния срок,
след което на 21.08.2008г. подал заявка за плащане на договорената субсидия, но
до края на договорния тримесечен срок - 21.11.2008г. не получил плащане. След
депозирани няколкократни покани за изпълнение ищецът инициирал административно
производство срещу мълчалив отказ на фонда да му заплати договорената субсидия.
Образувано е адм.д. № 11/2010г. на Административен съд Силистра, който с
Определение №70 от 18.02.2010г. потвърдено с Определение №7122 от 31.05.2010
год., постановено по адм. д. № 5259/2010г. на Върховен административен съд е
оставил без разглеждане жалбата на ищеца с мотива, че спорът следва да се
разреши по гражданско правен ред.
От
представените с исковата молба писмени доказателства може да се установи, че през
изследвания период ищецът е сключил с различни заемодатели следните договори за
парични заеми:
1.
Договор за кредит № 068/2008 от 15.02.2008г. и Договор за инвестиционен кредит
№ 069/2008 от 15.02.2008г. сключени с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД.
2.
Договор за паричен заем от 14.03.2008 год., сключен със заемодател
„КРЕМОНИНИ" АД.
3.
Договор за новация на договори за паричен заем от 01.12.2008 год., сключен със
заемодател „МЕКОМ" АД -.
4.
Договор за паричен заем от 22.12.2008 год., сключен със заемодател
„МЕКОМ".
5.
Договор за паричен заем от 30.07.2008 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС"
ООД.
6.
Договор за паричен заем от 02.02.2008 год., сключен със заемодател „АГРОСПЕКТЪР
ИНВЕСТ" АД.
7.
Договор за паричен заем от 26.01.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
8.
Договор за паричен заем от 14.04.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
9.
Договор за паричен заем от 13.07.2009 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
10.
Договор за паричен заем от 28.10.2009 год., сключен със заемодател
„САДИМЕКС" ООД.
11.
Договор за паричен заем от 12.01.2010 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
12.
Договор за паричен заем от 14.01.2010 год., сключен със заемодател
„САДИМЕКС" ООД.
13.
Договор за паричен заем от 13.04.2010 год., сключен със заемодател
„САДИМЕКС" ООД.
14.
Договор за паричен заем от 21.09.2010 год., сключен със заемодател „САДИМЕКС"
ООД.
15.
Договор за паричен заем от 23.04.2010 год., сключен със заемодател
„ДОБРУДЖАНСКА МЕСНА КОМПАНИЯ –
16.
Договор за паричен заем от 29.08.2010 год., сключен със заемодател „МОДЕНА
08" ООД.
17.
Договор за паричен заем от 24.02.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
18.
Договор за паричен заем от 26.05.2011 год., сключен със заемодател „МЕКОМ"
АД.
19.
Договор за паричен заем от 03.01.2011 год., сключен със заемодател
„САДИМЕКС" ООД.
От
заключението на вещото лице изготвило основната и допълнителна ССЕ се
установява следното: През периода от 13.08.2007г. до 31.07.2008г. /периода от
сключване на договора представляващ правопораждащ факт в процесното
правоотношение до изпълнението на договорното задължение на ищеца/ С.П.С. е
ползвал финансиране по сключени два броя договори за банкови кредити и двадесет
броя договори за парични заеми с различни търговски дружества. Общият размер на
усвоените по тези правоотношения парични средства е 2763685 /два милиона
седемстотин шестдесет и три хиляди шестстотин осемдесет и пет/ лева, от които
по банкови кредити отпуснати от „Банка Пиреос България“ АД, до 31.07.2008г. са
били усвоени общо 1463485 /един милион четиристотин шестдесет и три хиляди
четиристотин осемдесет и пет/ лева, а от заеми от търговски дружества общо в
размер на 1370200 /един милион триста и седемдесет хиляди и двеста/ лева. По -
конкретно усвоените от търговски дружества парични средства през периода от
13.08.2007г. до 31.07.2008г. са следните: Сключени с „Меком“ АД, седемнадесет
броя договори за паричен заем в общ размер на 870200 /осемстотин и седемдесет
хиляди и двеста/ лева, усвоени по банков път, които средства са част от договор
за новация от 01.12.2008г.; Сключен със „Садимекс“ ООД, един договор за паричен
заем в размер на 70000 /седемдесет хиляди/ лева усвоени по банков път. Сключен
един договор с „Кремони“ АД, за паричен заем от 380 000 /триста и
осемдесет хиляди/ лева усвоени по касов път и един договор с „Агроспектър
инвест“ АД, договор за паричен заем в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева усвоени по касов път. Касовите плащания са установени от вещото лице чрез
проверка на писмени счетоводни документи. Пак от заключението на експерта може
да се установи, че усвоените през коментирания период /докато е извършвана
инвестицията по процесния договор/ парични средства са били използвани за
следните цели: Получените по банков път суми по паричните заеми 940200
/деветстотин и четиридесет хиляди и
двеста/ лева са били използвани за финансиране на собственото участие при
усвояването на кредитите от банката, така и за погасяване на задължения по
банковите кредити – лихви, такси и застраховки, като усвоените средства по
банковите кредити са били използвани за разплащане с доставчици. С получените
по касов път суми от парични заеми 430000 /четиристотин и тридесет хиляди/ лева
са били закупени животни за угояване. В заключението си експерта е посочил
конкретно за всеки един кредит датата на усвояване на средствата, техният
размер, цел на използване на средствата, както и размера на платените от ищеца
лихви по обслужването на кредитите и заемите. Платените за периода от
13.08.2007г. до 31.07.2008г. общо лихви по парични заеми са били в размер на
127931.04 /сто двадесет и седем хиляди деветстотин тридесет и един лева и четири
стотинки/. Според заключението на експерта през този период /от сключване на
договора до завършване на инвестицията/ липсват данни за начислени и заплащани
от ищеца неустойки по изследваните договорни и кредитни правоотношения.
Експертът
посочва, че всички описани в заключението му финансови операции са надлежно
отразени и осчетоводени в счетоводствата на ищеца и неговите кредитори, а
установените данни са съпоставими при извършените насрещни осчетоводявания. За
усвоените по банков път суми към заключението са приложени банкови извлечения,
от които се установява конкретната дата и размера на паричното усвояване. За
усвоените касово парични средства при кредиторите са осчетоводени съответните
РКО, съответстващи на ПКО заведени в счетоводството на ищеца и включени в
касовия му оборот. Респективно експертът е констатирал същата счетоводна
изрядност при погасяването на главниците и при лихвените плащания по
коментираните заемни и кредитни правоотношения, като кредиторите на ищеца са
отразили коректно извършените плащания в редовно водените си счетоводства.
Според експерта осчетоводените лихвени плащания участват при формирането на
оборотите и крайните салда по сметките на кредиторите и са включени в обявените
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията Годишни финансови отчети на
ищцовите кредитори.
От
заключението на вещото лице също се установява, че е налице разлика между общия
претендиран от ищеца размер на платени от него възнаградителни лихви и
неустойки и действително платените такива, като разликата е в размер на 2228.11
лв. /две хиляди двеста двадесет и осем лева и единадесет стотинки/ по малко от
претендираните за лихви и 890 /осемстотин и деветдесет/ лева за неустойки или
общо 3118.11лв. /три хиляди сто и осемнадесет лева и единадесет стотинки/ се
претендират в повече от действително платените.
От
представените писмени доказателства може да се установи, че ищецът многократно
е приканвал ответника с нарочни писмени покани да му изплати договорената
парична субсидия.
От
представените като доказателства копия от вътрешноведомствени документи
/докладни записки/ и други книжа може да се установи, че в ДФ „Земеделие” е
инициирана проверка по повод съмнения за евентуални нередности във връзка с
подписания между страните договор по повод, на която е изпратен сигнал до
прокуратурата. Пак от представените доказателства е видно, че по подадения
сигнал е извършена предварителна проверка приключила с влязло в законна сила
прокурорско Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
поради липса на данни за извършено престъпление.
Видно
от приложеното уведомително писмо за извършени плащания ищецът е получил
субсидия в размер на 864 305,77 лв. /осемстотин шестдесет и четири хиляди
триста и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ изплатена на 02.06.2011г.
От правна страна
Съдът
намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по
същество съдът намира основния и акцесорния искове за частично основателни по
следните съображения:
Според
изявленията на ищеца сумите получени от описаните договори за парични заеми са
му били необходими за да посрещне разходите, които първоначално възнамерявал да
покрие с очакваните от процесния договор средства и тъй като изплащането от
страна на ответника се забавило повече от две години всички направени
допълнително разходи включващи изплащане на лихви и неустойки по договори за
заем сключени с цел погасяване на възникнали във връзка с неизпълнения в срок
от страна на фонда договор по САПАРД задължения представляват вреди за
земеделския производител, тъй като тези задължения небиха възникнали, ако същия
бе получил субсидията си в срок.
Направените
в срока по чл. 367 от ГПК, възражения на ответника накратко са следните:
Ответникът
намира, че не е изпаднал в забава относно изпълнението на договорното си
задължение в договорния тримесечен срок да изплати финансовата помощ след
успешното осъществяване на инвестиционния проект, тъй като за времето на
извършваната прокурорска проверка /инициирана по подозрение за злоупотреба/
производството по изпълнение на договорното му задължение представляващо
административна процедура било спряно и срокът не е текъл.
Ответникът
намира, че за да бъде задължен да отговаря за твърдените от ищеца вреди следва
той /ответника/ виновно да е причинил забавата и между нея и настъпването на
вредите да е налице причинно следствена връзка – данни за което според
процесуалния му представител липсват.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на размерите на договорените между ищеца и
неговите кредитодатели и заемодатели погасителни вноски, установени с клаузите
на сключените договори за заем и кредит, като приема, че страните по тях са
свързани лица имащи за цел увреждането му.
Ответникът
намира, че липсва предвидимост на твърдените от ищеца вреди, както и
недоказаност на твърдените от ищеца извършени плащания на лихви и неустойки.
В
срока по чл. 373 от ГПК, ответникът оспорва общо съдържанието на договорите за
кредити и за заем, на които ищеца обосновава претенциите си.
В
последното проведеното открито съдебно заседание ищеца оспорва заключението на
вещото лице изготвило назначената от съда допълнителна ССЕ в частта относно
данните за сключените между ищеца и „Меком“ АД, договори за заем. Аргумента на
ответника за това оспорване е твърдяното от процесуалния му представител
обстоятелство, че всички писмени счетоводни документи ползвани от експерта за
изготвяне на тази част от заключението са му били предадени от ненадлежен
представител на дружеството заемодател. За да аргументира становището си
процесуалният представител на ответника твърди, че се свързал със синдика на
„Меком“ АД, /или с негов представител/ който заявил, че не е предоставял данни
от счетоводството на дружеството на вещото лице изготвило назначената от съда
допълнителна ССЕ. В подкрепа на това твърдение е представена заверена
разпечатка на електронен документ /писмо изпратено по електронна поща/ датирано
28.11.2016г. 18:28ч., изпратено от Владимир Петков до адв. П.К., в което е
обективирано твърдение, че никой не е предоставял на синдика или съответно
искал от него информация относно заемните правоотношенията между „Меком“ АД, и С.П.С..
Позовавайки се на тази електронна кореспонденция представителя на ответника
оспорва заключението в тази му част с довода, че е възможна недостоверност на
данните ползвани от експерта поради неяснота в произхода и източника им. От
показанията на вещото лице дадени в последното проведено открито съдебно
заседание по повод източника на счетоводните книжа, на които е основана
коментираната част от заключението се установява, че същите са му били
предоставени /донесени/ от счетоводител изпратен от лицето Н.П. Ж. легитимирал
се, като търговски пълномощник на „Меком“ АД, упълномощен с пълномощно с
удостоверена на 22.03.2013г. нотариална заверка на подписа от изпълнителния
директор на дружеството А. М. Ц.. След извършена служебно справка в Търговския
регистър по партидата на „Меком“ АД, съдът установи, че с Решение № 584 от
30.03.2016г. постановено по т.д.н. № 8464/2012г. на СГС, по реда на чл. 630 от ТЗ, е открито производство по несъстоятелност на „Меком“ АД, обявена е
неплатежоспособността на дружеството, свикано е общо събрание на кредиторите и
за временен синдик е назначена Ралица Топчиева. От същата справка съдът
установи, че с Решение № 59 от 10.11.2016г. постановено по т.д.н. № 8464/2012г.
на СГС, по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, откритото производство по
несъстоятелност на „Меком“ АД, е спряно. Така установеното мотивира съда да
отхвърли ответниковото оспорване на заключението на вещото лице в частта
относно отношенията между ищеца и „Меком“ АД, основано на твърдяното
обстоятелство, че документите ползвани за изготвяне на тази част от
заключението били предадени на експерта от лице без представителна власт и без
знанието на временния синдик, който бил единствения легитимен представител на
„Меком“ АД, към него момент. Както бе коментирано в постановеното по реда на
чл. 630 от ТЗ, решение за откриване на производство по несъстоятелност на
„Меком“ АД, липсва диспозитив лишаващ управленските органи на дружеството от
представителна власт, както би било ако решението бе постановено по реда на чл.
710 от ТЗ, и правомощията на същите биха били прекратени. От друга страна
постановеното на 10.11.2016г. решение по реда на чл. 632
от ТЗ, с което производството по несъстоятелност е спряно лишава назначения от
съда временен синдик от правомощието му да представлява предприятието през
периода на спирането. В този смисъл съда приема, че не следва да кредитира
електронната кореспонденция между процесуалния представител на ответника и
назначената за временен синдик на „Меком“ АД, Р.Т. /или неин представител/, тъй
като към датата на кореспонденцията 28.11.2016г. последната не е представлявала
дружеството, защото производството по несъстоятелност срещу него е било спряно
по реда на чл. 632 от ТЗ. От представеното от вещото лице и приложено, към
делото заверено копие от търговско пълномощно /лист № 2472/ може да се установи,
че Н. П. Ж. в качеството си на представител на „Меком“ АД, предал на вещото
лице счетоводните документи ползвани за изготвяне на заключението е разполагал
с достатъчен обем представителна власт да действа от името на управителните
органи на дружеството чиито правомощия все още не са прекратени по смисъла на
чл. 710, ал.1, т. 3 от ТЗ. Дори да се приеме, че конкретния упълномощител А. М.
Ц. по настоящем вече не е изпълнителен директор на „Меком“ АД, даденото от него
в качеството му на изпълнителен директор на търговско дружество търговско
пълномощие може да се прекрати само по реда на чл. 28 от ТЗ, който препраща към
гражданското законодателство уредено в текста на чл. 41 от ЗЗД. Според
цитираната правна норма ако упълномощителя е юридическо лице пълномощието се
прекратява с оттеглянето му, отказване от него, смърт на пълномощника или
поставянето им под запрещение, а когато са юридически лица /както е в случая за
упълномощителя/ с прекратяването им. Съобразявайки липсата на данни по делото
за наличие на някоя от предпоставките за прекратяване действието на
пълномощното легитимирало Николай Петров Жеков, като представител на „Меком“
АД, в отношенията му с назначеното по делото вещо лице съдът намира
коментираното ответниково възражение за неоснователно и счита, че следва да го
отхвърли по изложените съображения, а заключението на вещото лице да се цени,
като доказателствено средство по делото в цялост.
В
проведеното на 30.03.2016г. открито съдебно заседание след двойната размяна на
книжа и приетия доклад по делото ищеца прави възражение за изтекла погасителна
давност за всички претендирани от ответника вземания за вреди настъпили преди
29.10.2009г. За да обоснове допустимостта на коментираното възражение
ответникът се позовава на т. 4 от ТР № 1/2013г. на ВКС. В
същият процесуален етап ответника прави и възражение за нищожност на
уговорените неустойки по процесните договори за заем позовавайки се на чл. 9,
ал. 2 от ЗЗД, поради прекомерност. Възражението за изтекла погасителна давност се
оспорва от ищеца с довода, че възможността за него е преклудирана с изтичането
на срока по чл. 367 от ГПК.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните по този въпрос намира, че следва да
остави това ответниково възражение без разглеждане поради настъпила преклузия.
Според мотивите на т. 4 от ТР № 1/2013г. на ВКС „По силата на изричната
разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По
силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока
за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност.
Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да
се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се
прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. По изложените съображения следва да
се приеме, че постановките на ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според които е допустимо пред въззивния съд
ответникът да си служи с нови защитни средства като възражения срещу предявения
иск, за да се избегне преклудирането им от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение, като общо правило следва да се считат за изгубили актуалност
при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./“. Мотивиран от цитираният текст
от тълкувателното решение настоящия съдебен състав намира направеното от
процесуалния представител на ответника след двойната размяна на книжа и приет
доклад по делото възражение за изтекла погасителна давност за част от исковите
претенции за недопустимо поради настъпила преклузия.
Направеното
на същия процесуален етап възражение за нищожност на сключените от ищеца
договори за паричен заем според съда кореспондира с направеното още в отговора
на исковата молба възражение за прекомерност на договорените между страните по
договорите за кредит и заем неустойки и твърдението на ответника, че
съконтрахентите по тях са свързани лица действали с цел да го увредят, което
обуславяло нищожността на клаузите за неустойки. По тези съображения ОС намира,
че възможността за това възражение не е преклудирана и същото следва да бъде
разгледано в рамките на това производство.
Основното
възражение на ответника, е че не е изпаднал виновно в забава относно
изпълнението на договорното си задължение в договорния тримесечен срок да
изплати финансовата помощ след успешното осъществяване на инвестиционния
проект, тъй като за времето на извършваната прокурорска проверка /инициирана по
подозрение за злоупотреба/ производството по изпълнение на договорното му
задължение представляващо административна процедура било спряно и срокът не е текъл.
Като допълнителен довод обосноваващ тази теза ответникът изтъква
обстоятелството, че договорното му задължение за плащане следва да настъпи едва
след представяне от страна на бенефициента на всички необходими документи
доказващи направената инвестиция, а последните такива са предоставени от ищеца
едва на 03.02.2011г., което довело до изплащането на помощта на 02.06.2011г.
Представителят на ответника не оспорва, че представените на 03.02.2011г.
документи са поискани допълнително с оглед актуализацията на вече представените
такива наложена от изминалия продължителен период от време. Съдът не споделя
тези ответникови аргументи изхождайки от клаузата на чл. 6.1 от самия договор
която точно преповтаря разпоредбата на чл. 25а, ал. 1 от Наредба № 14 от 18.05.2001г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма
на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република
България (САПАРД). Според коментираният нормативен текст „Държавен фонд
"Земеделие" изплаща финансовата помощ по проекта в срок три месеца от
постъпване на заявката за плащане заедно с всички необходими документи,
доказващи направената инвестиция“. По делото не е спорно, че инвестицията е
направена, при това съобразно изискванията и в договорения срок, който
приключил на 31.07.2008г. и ищецът на 21.08.2008г. подал коментираната заявка,
от който момент започнал да тече регламентирания в договора и наредбата
тримесечен срок изтекъл на 21.11.2008г. без да е извършено плащане. Не е
оспорено по делото и твърдението на ищеца, че в този тримесечен срок не е бил
уведомен от фонда за наличието на някакви неточности, нередности и непълноти в
представената заявка и нейните приложения, каквото уведомление евентуално би
могло да обуслови наличието на хипотезата на чл. 25а, ал. 2 от коментираната
вече Наредба № 14 от 18.05.2001г. според която „Срокът за плащане по ал. 1, не
тече през времето за отстраняване на непълнотите или неточностите в представените
документи“. От представеното, като доказателство от ответника писмо /лист №
108/ може да се установи, че едва на 07.12.2009г. с писмо изх. № 01-6500/23734,
представител на фонда уведомил ищеца, че обработката на подадената от него
заявка за плащане от 21.08.2008г. е временно преустановена, а на 11.02.2011г. с
изх. № 01-6500/7952 е изпратено писмо от ДФЗ до бенефициента /лист № 130/, с
което е уведомен да представи допълнителни документи за актуализация на вече
представени в срок със заявлението такива. Изложеното мотивира съда да приеме
коментираното ответниково възражение за неоснователно. Според съда след, като
съобразно договора ищецът изпълнил инвестицията и подал заявление за изплащане
на субсидията за ответника е възникнало облигационно задължение в договорния и
нормативно определен срок да изплати съответната сума, а в случай, че са били
налице предпоставките на чл. 25а, ал. 2 от Наредба № 14 от 18.05.2001г.,
последния е следвало в така определения срок да уведоми бенефициента за това.
Неизпълнението на поне едно от двете коментирани задължения води до виновно
неизпълнение на поето от ответника договорно задължение, което пък влече като
правна последица правото на изправната страна в правоотношението да търси
обезщетение за претърпените вреди.
Съдът
не споделя и ответниковото възражение за липса на причинно следствена връзка
между забавата в договорното плащане и настъпването на твърдените от ищеца
вреди, както и твърдяната липса на предвидимост на същите. При договорната
отговорност длъжникът отговаря за всички вреди, които непосредствено е
причинил, които са в пряка и непосредствена връзка с неговото поведение. Ако
длъжникът не изпълни и/или не осъществи задължението, което е поел по договора,
то за него възникват вредни последици, които трябва да се поправят. Ако е
налице неизпълнение на задължението, то за длъжника ще се породи ново
задължение, което се изразява в това да поправи вредите породени от неговото
едностранно неизпълнение. В доктрината е прието, че при договорната отговорност
за вредите отговаря този, който не е изпълнил задължението поради небрежност,
но е могъл да предвиди вредите. Обезщетението в този случай трябва да обхваща
загубата, която е претърпяна и ползата, която е пропусната. В настоящият случай
според съда предвидимостта за настъпване на твърдените от ищеца вреди се
обуславя от приложените, като доказателство кореспонденция между страните
водена в периода след изтичане на тримесечния срок за плащане /листи от 81 до
109/ съдържаща писма до ответника, в които изрично ищеца го е уведомил, че за
да покрие разходите по извършване на инвестицията – предмет на договора между
тях е теглил кредити и сключил договори за заем, а средствата които очаква са
му нужни за да се издължи на кредиторите си. Нещо по - вече от коментираните доказателства
се установява, че в него период на ответника е била представена и част от
самите договори за заем и представляващите фонда лица следва да са били наясно
с обстоятелството, че земеделския производител има кредитори, на които в случай
на забава ще дължи неустойки. По тези съображения съдът намира, че ответника е
можел да предвиди настъпването на ищцовте вреди изразяващи се в плащане на
лихви и неустойки към кредитори възникнали пряко и непосредствено от забавеното
от фонда договорно изпълнение. Коментираните доказателства оборват и
ответниковото твърдение, че договорите за кредит и заем чието изпълнение от
страна на земеделския производител генерира предпоставки за дължимост на
търсеното обезщетение са съставени фиктивно за целите на настоящото производство,
тъй като както се установи част от тях са му били предявени още през 2009г. и
още тогава ищецът го е предупредил писмено за потенциалното наличие на
възможността да търси обезщетение за вредите, които търпи вследствие забавеното
договорно изпълнение.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на размерите на договорените между ищеца и
неговите кредитодатели и заемодатели погасителни вноски, установени с клаузите
на сключените договори за заем и кредит, като приема, че страните по тях са
свързани лица имащи за цел увреждането му. Съдът не кредитира и това
ответниково възражение на първо място поради липсата на събрани по делото
доказателства, които да го обосноват и подкрепят. Колкото до договорните клаузи
регламентиращи твърдяната от ищеца прекомерност на някои от договорените лихви
съдът намира, че с оглед качеството – търговци на страните по тези договори
няма как същите да бъдат поставени в рамките на някакъв ограничителен режим
препятстващ свободата на договаряне между стопанските субекти. По делото не е
установена, а и не се твърди наличие на значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при тези двустранни договори нито пък е направено искане
за прогласяване на тяхната нищожност в контекста на чл. 26 от ЗЗД. Свободата на
договарянето е рамкирана от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали
са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД, го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.
Доколкото възмездните сделки и в частност кредитът е каузална сделка, то следва
да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най - често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно
при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на
значим допустим от закона интерес. В този смисъл само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че е налице прекомерност в престацията
на една от страните.
Според
мотивите към ТР№ 1 от 15.06.2010г. постановено по ТД № 1/2009г. на ОСТК на ВКС
„Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД, в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните
договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Преценката за
прекомерност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като следва да се
съобразят редица фактори, като например размерът на задълженията, които
обезпечават, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и други, вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Неустойката следва да се приеме за прекомерна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение
на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди“.
Според същото тълкувателно решение не е нищожна /респективно прекомерна/
неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който
тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави
поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. Възприемайки изцяло така изложените аргументи и най – вече предвид
липсата на доказателства в този смисъл съдът намира за недоказано ответниковото
възражение за прекомерност на ищцовите задължения по коментираните договори,
както и твърдението, че те са сключени между свързани лица с цел увреждане на
Държавен фонд Земеделие.
Съобразявайки
всичко изложено до тук съда намира исковите претенции за установени и доказани
по основание. Това е така защото вследствие на виновното договорно неизпълнение
на ответника изразяващо се в забавено с по - вече от две години след
договорения срок изплащане на финансовата помощ за ищеца са настъпили вреди
представляващи изплатени от него лихви и неустойки за парични кредити и заеми
тегленето на които не би се наложило в случай, че фондът би изпълнил изправно в
срок задължението си по договора между тях.
Колкото
до размера на исковите претенции съдът намира същите за доказани до стойностите
посочени в заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ,
поради което в останалата част същите следва да се отхвърлят. Становището на
процесуалния представител на ответника, че събраните от вещото лице при
изготвянето на експертизата доказателства не следва да се ценят, като годни
такива по делото не се споделя от съда. За да изготви заключението си експерта
е извършил множество действия включително и осигуряване, запознаване и преценка
на множество писмени доказателства предимно счетоводни документи възоснова, на
които е изградил преценката си относно релевантните факти и обстоятелства
обективирана в заключението. Тези писмени доказателства са приложени, към
заключението – респективно налични са по делото. Именно на тях прилагайки
специалните си знания, каквито съда ням експертът след преценка е обективирал
заключението отговаряйки на поставените от страните въпроси имащи отношение,
към предмета на доказване. Според експерта част /конкретно определена/ от
претендираните като вреди суми са платени от ищеца на неговите кредитори на
основание сключени договори за кредит и заем реалното изпълнение, на които е
установено от вещото лице и това е отразено в приетото, като доказателствено
средство по делото заключение. Ето защо
съда намира, че исковите претенции са доказани до размера посочен от
експертизата и следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1743282,16 лв. /един милион седемстотин четиридесет и три хиляди двеста
осемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ от които главница в размер на
1313333.04 лв. /един милион триста и тринадесет хиляди триста тридесет и три
лева и четири стотинки/ представляващ вреди претърпени от ищеца настъпили от
забавата в изплащането на безвъзмездната финансова помощ по Договор
№2942/10.08.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) от
13.08.2007 год., и сумата от 429949.12 лв. /четиристотин двадесет и девет
хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки/ законната
лихва върху така посочената главница главницата от 02.06.2011г. - датата на
изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год., когато е образувано
настоящото производство , а в останалата част да отхвърли исковете, като
неоснователни. Предвид частичната основателност на главния иск съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената
главница от 1313333.04 лв. /един милион триста и тринадесет хиляди триста
тридесет и три лева и четири стотинки/ от 11.08.2014г. до окончателното
събиране на сумите.
В последното проведено по делото открито
съдебно заседание проведено на 30.11.2016г. съдът е задължил страните да внесат
по набирателната сметка на СОС допълнителни суми за възнаграждение на вещото
лице присъдени му поради големият обем свършена работа. Задължението за ищеца е
в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, а за ответника в размер на 490
/четиристотин и деветдесет/ лева съобразно количеството на поставените от
страните въпроси, към експерта. След като съобрази, че страните не са изпълнили
коментираното задължение до постановяване на настоящото решение съдът намира,
че следва по реда на чл. 77 от ГПК, да ги осъди да платят посочените суми в
приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, от където да се
изплатят на вещото лице.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 34755.38 лв. /тридесет и четири хиляди
седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща
28962.82 лв. /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и два лева и
осемдесет и две стотинки/ адвокатски хонорар изчислена съобразно размера на
присъдените суми и чл. 7, ал. 2, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 5792.56лв. /пет хиляди
седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ ДДС, дължим
съобразно представеното удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" №136, да
заплати на С.П.С., сумата от 1743282,16
лв. /един милион седемстотин четиридесет и три хиляди двеста осемдесет и два
лева и шестнадесет стотинки/ от които главница в размер на 1313333.04 лв. /един
милион триста и тринадесет хиляди триста тридесет и три лева и четири стотинки/
представляващ вреди претърпени от ищеца настъпили от забавата в изплащането на
безвъзмездната финансова помощ по Договор №2942/10.08.2007г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна
програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в
Република България (САПАРД) от 13.08.2007 год., и сумата от 429949.12 лв.
/четиристотин двадесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и
дванадесет стотинки/ законната лихва върху така посочената главница главницата
от 02.06.2011г. - датата на изплащане на финансовата помощ до 11.08.2014 год.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" №136, да
заплати на адв. М.Д. , сумата от 34755.38 лв. /тридесет и четири хиляди
седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
28962.82 лв. /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и два лева и
осемдесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение и 5792.56лв. /пет хиляди
седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ ДДС.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ" с адрес гр. София бул. „Цар Борис III" № 136, на
основание чл. 77 от ГПК, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на
ОС – Силистра сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева.
ОСЪЖДА
С.П.С.,
на основание чл. 77 от ГПК, да заплати в
приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА
в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.