Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260523 27.10.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
пети октомври Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 364 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД против М.М.Д. и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 26,42 лв., представляваща сбор от
неплатени задължения за предоставени на ищеца от „БТК“ ЕАД мобилни услуги през
периода 08.11.2016 г. - 07.04.2017 г., съгласно пет фактури, издадени през
периода 08.11.2016 г. - 08.03.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са част
от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9986/2019
г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски
в настоящото и в заповедното производство. Ищецът твърди, че процесните
вземания произтичат от сключени между ответника и „БТК“ ЕАД Договор №
830623066507062011-22129878/07.06.2011 г. и Допълнително споразумение към него
№ 830623066513062012-25024966/ 13.06.2012 г., като до настоящия момент сумите
не са платени. Твърди също така, че с Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. процесните вземания са били прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.
Груп“ ООД, а с Договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г. същите са
прехвърлени на ищеца, като на ответника са били изпратени уведомления за двете
цесии, а освен това той е узнал за цесиите с получаване на книжата по делото. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество, но с молби
от 20.07.2020 г. и от 09.09.2020 г. е заявено поддържане на иска, както и е
направено възражение за прекомерност на евентуално платено от ответника
адвокатско възнаграждение, ако то надвишава минималното такова. Ангажирани са писмени
доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
С исковата молба е бил предявен и установителен иск по
отношение на присъдената със заповедта за изпълнение сборна мораторна лихва в
общ размер от 8,87 лв., но с молба от 13.02.2020 г. ищецът е заявил, че оттегля
иска в тази му част, поради което с определение от 14.02.2020 г. съдът е
прекратил частично производството по делото в частта относно предявения
установителен иск относно мораторната лихва и е обезсилил заповедта за
изпълнение в тази й част.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който се твърди, че искът е неоснователен и недоказан и се моли да бъде
отхвърлен. На първо място ответникът е направил възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Твърди също така, че
не е бил уведомен за извършената цесия в полза на ищеца. На следващо място ответникът
заявява, че договорът, въз основа на който се претендират процесните суми, е
бил прекратен преди периода, за който са начислени те, като през м. ноември
2015 г. той е заплатил всички дължими суми по договора и е подал молба за
прекратяването му, а при проверка през м. април 2016 г. в офис на „Виваком“ му
е било казано, че на негово име няма задължения. Ответникът също така твърди,
че след подаване на молбата за прекратяване на договора той не е ползвал
мобилни услуги на абонамент, както и че процесните фактури не са му били
връчвани, а той е узнал за тях от настоящото дело. Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител, редовно призован, не ангажира
доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М.Д. Договор № 830623066507062011-22129878
от 07.06.2011 г. за предоставяне на мобилни услуги, като същият е със срок на
действие 12 месеца. В договора се съдържа клауза, съгласно която след
изтичането на горепосочения срок действието му се счита продължено за
неопределен срок при същите условия, ако абонатът не е отправил едностранно
писмено предизвестие за прекратяване на договора или не е подал заявка за
преминаване на план с по-ниски параметри, както и че след изтичане на минималния
срок на договора абонатът може да го прекрати с 30-дневно предизвестие, без да
дължи неустойки.
Представено
е и копие на Допълнително споразумение № 830623066513062012-25024966 от
13.06.2012 г. към горепосочения договор, с което е сменен първоначалният
абонаментен план и срокът на договора е продължен с още 12 месеца, при
запазване на останалите условия по първоначалния договор.
Ответникът
не е оспорил автентичността и валидността на горепосочените договор и
допълнително споразумение към него, но твърди, че действието им е било
прекратено с подадена от него молба през м. ноември 2015 г. По делото обаче не
са представени доказателства в тази насока. Поради това и при липсата на
доказателства за отправено от абоната до оператора писмено предизвестие за
прекратяване на договора им, съдът намира, че след изтичане на уговорения в
допълнителното споразумение 12-месечен срок действието на договора е било
продължено за неопределен срок, съгласно наличната в договора клауза в този
смисъл, поради което следва да се приеме, че същият е действал и през периода,
за който са начислени процесните задължения, а именно 08.11.2016 г. - 07.04.2017
г.
Видно
от представените по делото 5 бр. фактури и приложенията към тях, процесните
задължения представляват дължими от абоната месечни абонаменти такси, като
липсват начислени суми за ползвани услуги. С оглед на това и тъй като в случая
не се претендира заплащане на суми за ползвани мобилни услуги, съдът намира за ирелевантно
възражението на ответника, че след м. ноември 2017 г. той не е ползвал такива
услуги. Поради това и тъй като по делото се установи, че през периода, за който
са начислени процесните суми, сключеният между ответника и „БТК“ ЕАД договор
все още е действал, то ответникът е следвало да заплаща уговорената в този
договор месечна абонаментна такса, дори и да не е ползвал реално услугите. С
оглед на това съдът намира, че сумите, описани в представените по делото 5
фактури, които са на обща стойност 26,90 лв., са били дължими от ответника на
„БТК“ ЕАД. Ищецът твърди, че от тази сборна сума е налице неплатен остатък в
размер на 26,42 лв., като ответникът не е представил доказателства за плащане
на тази сума към настоящия момент.
По
делото са представени Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018
г., извлечение от Приложение № 1 към него и Потвърждение
за сключена цесия, от които се установява, че „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД свои вземания, едно от които е
процесното вземане към М.Д. в размер на 26,42 лв.
Представени са и Договор за прехвърляне на
вземане от 26.08.2019 г. и приложение № 1 към него, с които горепосоченото
вземане е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД.
Като доказателства по делото са
представени две уведомления за извършените цесии, адресирани до ответника, но
липсват доказателства същите да са му били връчени преди предявяването на иска.
Въпреки това съдът намира, че ответникът е редовно уведомен за цесиите с
връчване на исковата молба по настоящото дело и приложенията към нея, сред
които са и тези уведомления. С оглед на това съдът намира, че цесиите
имат действие спрямо ответника и ищецът е надлежен кредитор на процесното
вземане.
По
отношение възражението на ответника, че не дължи сумите по петте процесни
фактури, поради изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на тези
вземания, съдът намира същото за неоснователно, тъй като видно от фактурите,
срокът за плащане на най-старото задължение (по фактура № **********/08.11.2016
г.) е бил до 25.11.2016 г., т.е. същото е станало изискуемо на 26.11.2016 г. и
погасителната 3-годишна давност по отношение на това задължение би изтекла на
26.11.2019 г., а задълженията по останалите четири фактури биха изтекли след
тази дата. Видно от приложеното заповедно производство, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е входирано в съда на 25.11.2019 г.,
т.е. преди изтичане на тригодишните давностни срокове за задълженията по всички
фактури. Поради това и с оглед образуването на настоящото производство по чл.
422 от ГПК, искът по което се счита за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 от ГПК), съдът
намира, че на осн. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД погасителната давност е била
прекъсната от момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и към момента не е изтекла.
С
оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца присъдената
със заповедта за изпълнение главница в размер на 26,42 лв., а на осн. чл. 86 от ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Поради това
предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
Предвид уважаването
на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, които са в размер на 325 лв. (300 лв. – адвокатско възнаграждение
и 25 лв. – държавна такса), както и направените разноски в заповедното
производство, възлизащи на общо 325 лв. (300 лв. – адвокатско възнаграждение и
25 лв. – държавна такса).
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.М.Д., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д., сумата от
26,42 лв. (двадесет
и шест лв. и четиридесет и две ст.), представляваща сбор от неплатени
задължения за предоставени на ищеца от „БТК“ ЕАД мобилни услуги през периода 08.11.2016
г. - 07.04.2017 г., съгласно пет фактури, издадени през периода 08.11.2016 г. -
08.03.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са част от предмета на Заповед № 4484/ 26.11.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9986/2019 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д., сумата
от 325,00 лв. (триста двадесет и пет лв.), представляваща направените от него разноски
в настоящото производство, както и сумата от 325,00 лв. (триста двадесет и пет лв.),
представляваща направените разноски в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА