№ 105
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901232 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от М. И. Р. от с.T., чрез пълн. адв. Св.С. - ВАК,
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати сума в размер на 200 000 лева, претендирани като
неимуществени вреди за претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие смъртта на съпруга й И.Н.Р., настъпила при ПТП на 23.10.2018г. в
гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на застрахователната претенция 23.07.2020г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2018г., около 13.44ч., в гр.
Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ е настъпило ПТП, при което л.а. „Тойота РАВ
4“ с рег. №******, управляван от К.А.И., е блъснал пресичащия булеварда
като пешеходец И.Н.Р.. Ударът настъпил поради шофиране с несъобразена
скорост, значително превишаваща разрешената, като водачът не успял да
реагира своевременно на създалата се опасност. Вследствие на удара
пешеходецът получил множество травматични увреждания и починал на
място.
1
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и било
образувано ДП по описа на ОД на МВР – Варна, което било прекратено след
внасяне на обвинителен акт в съда поради настъпилата смърт на подсъдимия
К.А.И..
За вредите, причинени при управлението на л.а. „Тойота РАВ 4“ с
рег. №******, се сочи, че е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответното дружество с полица № 061180013309978, валидна
до 06.05.2019г., въз основа на което ищецът е отправил застрахователната си
претенция спрямо „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Твърди се, че в резултат на смъртта на съпруга си ищцата изпитала и
продължава да изпитва психически болки и страдания поради внезапната и
непоправима загуба. Сочи се в исковата молба, че връзката между ищцата и
съпруга й е била изключително силна, двамата са разчитали много едни на
друг, след смъртта му в живота й настъпила огромна празнота,
продължителен период от време не можела да намери покой, плачела,
сънувала кошмари.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „Тойота
РАВ 4“ с рег. №******. Възразява за съпричиняване от страна на пострадалия
въз основа на твърдение, че е допуснал грубо нарушение на правилата за
движение по пътищата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по
размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в
страната. Сочи, че претенцията е било възможно за бъде разгледана
извънсъдебно, което не се е осъществило поради непредставяне от страна на
ищеца на необходимите документи. Оспорва предявената претенция за
заплащане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
претенция до застрахователя, въз основа на твърдение, че ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор се
поддържат твърденията и съответно възраженията на страните.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните факти: факта на настъпване на на 23.10.2018г., около 13.44ч., в гр.
Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ на ПТП между л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.
№****** и пресичащия булеварда като пешеходец И.Р.; наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек
автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. №******.
Приети са по делото заверени преписи на констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2748 от 23.10.2018г., справка за сключена
застраховка ГО за МПС с ДКН ****** за периода от 07.05.2018г. до
06.05.2019г., удостоверение за наследници на И.Р., поч.на 23.10.2018г. в
гр.Варна. Приети са също по делото застрахователна претенция от М.Р.,
постъпила в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 23.07.2020г. и отговор от
13.08.2020г.
Представени са също застрахователна претенция от М.Р., постъпила
в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на 23.07.2020г. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
съпруга й И.Р., както и отговор от застрахователя от 13.08.2020г., с който
уведомява молителя, че ще се произнесе по претенцията след представяне на
посочени в писмото документи.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено,
се установява, че непосредствената причина за смъртта са несъвместимите с
живота увреждания – разкъсване на мозъчния ствол и разкъсване в началната
част на аортната стена, получени при съчетана травма на тялото от ПТП на
23.10.2018г. В заключението си вещото лице сочи, че видно от документите
по делото починалият И.Р. е имал високо кръвно, но не е вземал лекарства,
констатираната остеопороза и генерализирана атеросклероза са нормални за
човек на 89 години, намаляването на теглото е също характерно за възрастта
на починалото лице и няма общо с болестта кахексия, при която болните се
нуждаят от чужда помощ.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза, заключението по която се кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП между
И.Р. като пешеходец и МПС с рег.№****** е настъпило на 23.10.2018г.,
около 13:50ч., на входа на гр.Варна, в посока центъра на града, на
бул.“Вл.Варненчик“, преди отбивката за десен завой за навлизане в
3
успоредното /локално/ платно на булеварда. Времето е било слънчево, ясно, с
добра видимост, пътната настилка е била суха, без неравности, дупки или
следи от ремонт. В конкретния участък пътното платно е две ленти за
движение във всяка посока, дясната с ширина 3,40м, лявата с ширина 4,40м.
Платната за движение са разделени от затревен остров, в който е изградена
метална ограда с височина 1,15м. В района на ПТП няма пешеходна пътека,
подлез или надлез за пресичане на пешеходци. Автомобилът „Тойота РАВ 4“
с рег.№****** се е движил в лявата лента в посока център на гр.Варна,
пешеходецът е пресичал отдясно наляво, като първо е преминал през дясната
лента с ширина 3,40м, след което е навлязъл в лявата лента и е бил ударен от
автомобила. Според заключението на вещото лице за водача на автомобила не
е съществувала техническа възможност да спре или да предприеме
спасителна маневра, тъй като пред процесния автомобил в дясната пътна
лента се е движил микробус по данни от свидетелските показания, който е
ограничавал видимостта на водача. Според вещото лице опасната зона при
спиране е 81,63м, а автомобилът се е намирал на разстояние около 13-14м от
пешеходеца, тоест пешеходецът е бил в опасната зона на автомобила. Според
изчисленията на вещото лице, основани на деформациите на автомобила и
мястото, на което главата на пострадалия се е ударила в автомобила,
скоростта на автомобил е била в границите 48 – 72 км/час, като при скорост
48 км/час опасната зона при спиране е 36,92 м, а при скорост 72 км/час
опасната зона при спиране е 65,13 м. Според вещото лице процесното ПТП не
би настъпило, само ако автомобилът се е движил със скорост до 21,05 км/ч, а
поведението на пешеходеца е представлявало внезапна опасност, доколкото
водачите не очакват да има пресичащи пешеходци в конкретния пътен
участък, в който няма пешеходна пътека и двете платна са разделени със
затревен остров и метална ограда с височина 1,15м.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание e разпитана като
свидетел Ж.Н. Я.а /без родство и дела със страните/, от чийто показания се
установява, че познава ищцата и починалия й съпруг от много години като
техен съсед в с.T.. Св.заявява, че те били добри хора, живеели заедно от много
години и ищцата тежко изживяла неговата смърт, и към момента
продължавала да скърби за съпруга си. След смъртта му получила инсулт и
оттогава не била добре здравословно. Ищцата и дъщеря им понастоящем
преживявали много трудно, тъй като са разчитали на финансовата помощ на
4
починалия.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като
се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на МПС
5
„Тойота РАВ 4“ с рег.№ ****** и „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД не е спорно
между страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което
от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по
чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия
случай поради прекратяване на производството на установяване пред
гражданския съд подлежи факта на неговото извършване, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие не е спорен между страните и се установява посредством
приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални
удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и постановление за прекратяване на наказателното производство.
Воденото срещу К.И. наказателно производство е прекратено поради
настъпила смърт на дееца на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НК.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е
изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно заключението на вещото
лице ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил в лявата лента на
платното за движение. По безспорен начин се установява, че пешеходецът е
пресичал на необозначено за целта място, на което дори платната за движение
са разделени с ограда, препятстваща преминаването, поради което водачите
не очакват да възникне опасност от такъв характер. Същевременно обаче
автомобилът се е движил със скорост, превишаваща разрешената съобразно
чл.21 от ЗДвП, въпреки че точната стойност не е установена по категоричен
начин. Според заключението по АТЕ, изготвена в досъдебното производство,
6
автомобилът се е движил с 84 км/ч, докато според приетата в настоящото
производство САТЕ скоростта е била в рамките на 48 – 72 км/ч, средна
стойност 60 км/ч, която е също над разрешената в населено място скорост от
50 км/ч. Според вещото лице, при еднакви други условия ПТП не би
настъпило, само ако автомобилът се е движил със скорост по-ниска от 21.05
км/ч. Управляването на МПС с такава ниска скорост не би могло да се
изисква в конкретния участък на пътя, дори би създало опасност за другите
участници в движението. Същевременно следва да се има предвид, че
вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства
за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо
тази на пешеходците. /в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС
по т. д. № 3871/2013г., I т. о., ТК/ В този смисъл водачът е бил длъжен да
възприеме преминаващия пешеходец и да предприеме аварийно спиране
преди момента, в който пешеходецът навлиза в лява лента. В случая
спирачният път е след мястото на удара, тоест водачът не е възприел
пешеходеца до този момент. Не се установяват от доказателствата по делото
изложените от водача в досъдебното производство твърдения за наличие на
микробус, който е възпрепятствал видимостта отдясно на процесния
автомобил. Следва да се отбележи, че дори този факт да би бил установен,
микробусът е бил спрял, за да пропусне пешеходеца, което е следвало да бъде
възприето от водача като индиция за препятствие или опасност за
движението. Действително според заключението водачът е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП, но изчисленията се базират на приемането,
че времето за реакция започва от момента, в който пешеходецът е навлязъл в
лявата лента. Водачът е бил длъжен да следи за възникнали опасности за
движението в изпълнение на задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не се
установява по безспорен начин наличието на препятствие, ограничаващо
видимостта. Изложените изводи мотивират обосновано становище за
противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил,
който се е движил със скорост над разрешената и не е изпълнил задължението
си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, което представлява нарушение на чл.20, ал.2 и чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
7
между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е
източник на вредите. Водачът на МПС е могъл да предотврати или поне да
намали силата на удара, като се движи в рамките на разрешената скорост и
следи пътя за евентуална опасност, при което би могъл да забележи
пресичащия пешеходец преди навлизане в неговата лента за движение.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените
имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява
по безспорен начин, че смъртта на И.Р. е настъпила вследствие
травматичните увреждания, получени при ПТП.
Вследствие на настъпилата смърт на И.Р. съпругата му, ищец по
настоящото дело, е преживяла тежка и продължителна скръб, която не е
преодоляна и до момента. От свидетелските показания на Ж. Я.а, които съдът
кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че ищцата и съпругът й са живеели добре като семейство, строили
къща дълги години, преди смъртта му живеели заедно с дъщеря им, като
основно починалият подпомагал финансово семейството с работата си като
разносвач на вестници. Непротиворечиво се установява, че съпругата на
починалия И.Р. много тежко е изживяла загубата, дори е получила инсулт.
Все още продължавала да скърби за съпруга си, споменавала го често и много
се разстройвала.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което била причинена смъртта на И.Р., в резултат на което
ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и
продължителна скръб поради внезапната загуба на най-близкия си човек.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
8
го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че болките и страданията и
другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а
продължават и след това. В случая от заключението на вещото лице и
свидетелските показания, кредитирани от съда поради тяхната
непосредственост и непротиворечивост, се установяват по безспорен начин
както сериозните негативни промени в психичното състояние на ищцата към
момента на смъртта на съпруга й и към настоящия момент, така и
настъпилото влошаване на здравословното й състояние.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, като
намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 100 000 лв., която
съдът приема за справедлива с оглед обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на изложеното съдът намира, че
определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на ищеца от обезщетяване. За разликата до претендираната
сума от 200 000 лева, имайки предвид и съдебната практика по сходни
случаи, съдът намира претенцията за надценена, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърденията са, че
пешеходецът е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата, като е пресичал на необозначено за целта място, без съобразяване с
пътната обстановка, разстоянието до приближаващите превозни средства и
тяхната скорост на движение.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012
г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. №
679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо
т. о., ВКС/ във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът
9
на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела.
За установяване на изложените в отговора твърдения, на които се
основават възраженията за съпричиняване, са поставени задачи на вещото
лице по САТЕ. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че действително пострадалият е пресичал на необозначено за
целта място, където платната за движение са разделени от затревен остров, в
който е изградена метална ограда с височина 1,15м. В района на ПТП няма
пешеходна пътека, подлез или надлез за пресичане. Предвидената в чл.113,
ал.2 от ЗДвП възможност пешеходците да пресичат платното за движение
извън определените за това места, когато в близост няма пешеходна пътека, е
неприложима, доколкото тя се отнася за двулентовите двупосочни пътища в
населените места, а в случая пътят е четирилентов, с по две ленти във всяка
посока. Освен пресичането на необозначено място, пешеходецът е нарушил и
задължението по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно преди да навлезе на
платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства, доколкото от заключението по САТЕ се установява, че
пешеходецът е предприел пресичане в опасната зона на автомобила – при
навлизане в лявата лента пешеходецът се е намирал на около 13-14м от
автомобила, а опасната зона на автомобила дори при най-ниската възможна
скорост 48 км/ч е 36,92 см/ч. Установява се и нарушение на правилото по
чл.113, ал.1, т.4 от ЗДвП пешеходците да не преминават през ограждения от
парапети или вериги, доколкото в конкретната част от пътя платната за
движение са разделени от затревен остров с метална ограда.
При така събраните данни по делото съдът приема, че с поведението
си пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП, като е пресякъл
двулентово платно за движение не само при липсата на пешеходна пътека, а и
на място, на което водачите не предвиждат евентуална опасност предвид
наличието на разделителна ограда, поради което и възражението за
съпричиняване е основателно. Съобразявайки изложеното високорисково
поведение на пострадалия и множеството извършени от него нарушения на
ЗДвП, съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в
10
размер на 60%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и след приспадане от размера на определеното
обезщетение от 100 000 лв, на сума, съответна на степента на
съпричиняването, следващото му се обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на сумата 40 000 лв., като претенцията следва да се отхвърли за
разликата над тази сума до определения размер от 100 000 лв., като
неоснователна.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъдат разгледани
и претенциите за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45
ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за
забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание
функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494,
т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./,
приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е
ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая
ищците са уведомили застрахователя за събитието, настъпило на 23.10.2018г.,
със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано на
23.07.2020г. С оглед на изложеното претенциите за обезщетение за забава се
явяват основателни и следва да бъдат уважени от датата на предявяване на
застрахователна претенция 23.07.2020г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно
уважената част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на
ответника. В съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗА и представените договори за правна защита и съдействие, както и
съобразно уважената част от исковете в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер 1730 лв., изчислена по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
11
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени 3558 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове съобразно представения списък по чл.80 от ГПК с описани разноски -
внесени депозити за вещи лица и за призоваване на свидетели, както и
адвокатски хонорар в размер 5530 лв. с ДДС.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се
събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на общо 1600 лева, както и 350 лв.
заплатен от бюджета на съда депозит по СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Р., ЕГН
********** от с.T., сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на съпруга й И.Н.Р., настъпила при ПТП на 23.10.2018г. в
гр.Варна, причинено от К.А.И. при управление на л.а. „Тойота РАВ 4“ с рег.
№******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на застрахователната претенция 23.07.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 200 000 лева главница.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Св.С., ВАК, ЕГН **********,
адрес *****, сумата 1730 лева за проц.представителство, съразмерно на
уважената част от предявения иск, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН ********** от с.T. ДА ЗАПЛАТЯТ на
12
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
сумата 3558 лв. за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, държавна такса върху уважения размер на исковете в размер
на общо 1600 лева, както и 350 лв. заплатен от бюджета на съда депозит за
вещи лица, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13