Решение по дело №500/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……./ 30.11.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                  

 

                                                   СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

При участието на секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 500 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена искова молба от И.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С.С. ***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 566 /хиляда петстотин шестдесет и шест/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено медицинско изделие съгласно талон код№ М05051020000015 по фактура № **********/22.12.2014г. на стойност 1 450лв. и заплатена такса за болничен престой за периода 19.12.2014г. – 12.01.2015г. на стойност 116лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на всеки разход до окончателното изплащане на задължението и сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат от претърпяно от ищеца пътнотранспортно произшествие на 19.12.2014г., при което лицето Г.В.Г. като водач на лек автомобил марка „Рено Меган“, рег.№ В 0064 РК е причинил по непредпазливост на И.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото бедро, обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, всички суми дължими на третото ползващо лице - пострадал от застрахователя като обезщетение по силата на сключен между последния и делинквента Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г., ведно със разноските по делото.

 

          Сочи се в исковата си молба, че на 19.12.2014г. в гр. Варна, Г.В.Г. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Рено Меган“, с рег.№ В 0064 РК, нарушавайки правилата на ЗДвП по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото бедро, обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак за период от около 10-12 месеца. Излага се, че като пешеходец е бутал велосипеда си по ул. „Капитан Райчо“ в гр. Варна и мястото на удара е било по дължината на улицата около 0.68м. преди продължението на десния край на пътното платно на ул. „Академик Н. Обрешков“. Твърди се още, че водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца, да намали скоростта и да спре, като избегне удара, но не го е сторил. Обяснява се, че след инцидента ищецът е бил транспортиран по спешност в МБАЛ „Св.Анна“ и е приет на същата дата 12.12.2014г. с диагноза – счупване на бедрената шийка в ляво. Впоследствие, на 29.12.2014г. му е извършена операция – частична смяна на тазобедрената става тип – „Мюлер“ и е изписан на 12.01.2015г. с препоръки за движение с помощни средства поне 6 месеца, видно от Епикриза ИЗ № 21553/14г. Твърди, че във връзка с ПТП е образувано НАХД № 5525/15г., по което Г.В.Г. е признат за виновен, решението по което е влязло в законна сила на 12.12.2015г. Сочи, че във връзка с уврежданията е извършил разходи, изразяващи се в заплатена такса за престой в болничното заведение в размер на 116лв. и 1450лв. за изготвяне на медицинско изделие по фактура № **********/22.12.2014г. Твърди, че вследствие на увреждането е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания. Излага, че не е бил обезщетяван за извършеното ПТП и предвид сключената между делинквента и застрахователя „БУЛ ИНС“ АД застраховка гражданска отговорност по полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г., има право да търси обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди пряко от застрахователя-ответник по чл. 267 КЗ/отм./, вр. чл. 226 КЗ/отм./, поради което предявява и настоящите искове. Претендира присъждането на разноски по делото. В допълнителната искова молба, поддържа исковете и репликира оспорванията на ответната страна.

Претенциите се поддържат в съдебно заседание от процесуален преставител, който претендира и разноски.

Ответникът „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, с писмен отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не оспорва валидно действащото към датата на ПТП застрахователно правоотношение. Сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пресичал пътното платно на необозначено за целта място, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващото МПС по изключително рисков начин. Отделно излага, че претендирания от ищеца размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен. Не подава отговор на допълнителната искова молба. В съдебно заседание не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид влизането в сила от 01.01.2016г. на новия Кодекс на застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г./, който отмени Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), съдът съобразява, че в § 22 от ПЗР на КЗ /2016г./ е уреден въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди тази дата, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия кодекс. Съдът приема, че спрямо процесното застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, доколкото от представената от ищеца справка е видно, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на дата 31.03.2014г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред съда. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

          За установяване основателността на предявените претенции ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а именно: 1/Фактът на настъпилото ПТП; 2/ Наличие на валидно застрахователно правоотношение ; 3/ Настъпването на неимуществени вреди; 4/ Настъпването на имуществени вреди – изразяващи се в разходи за проведеното лечение на ищцата ; 5/Причинно-следствена връзка между ПТП и вредоносния резултат.

В тежест на ответника „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, е да установи наличието на тквърдяното съпричиняване за вредоносния резултат, както и погасяването на задълженията.

Между страните липсва спор относно факта на ПТП-то, а именно че на 19.12.2014г. е реализирано ПТП между лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ В 0064 РК с водач Г.В.Г. и пешеходецът И.Н.Т..

Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* и собственика на лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ В 0064 РК Г.В.Г..

По въпросите за факта на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента се е произнесъл наказателния съд по НАХД № 5525/15г. по описа на ВРС, поради което настоящият състав е обвързан от задължителната сила на присъдата по наказателното производство за обстоятелствата по чл. 300 от ГПК.

Доколкото изводът на съда относно всеки един от елементите на фактическия състав на деликта е категоричен, а отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента (безспорна поради влязлата в сила присъда на наказателния съд), исковете са доказани по основание.

За установяване сторените разходи за лечение във връзка с настъпилото ПТП по делото са ангажирани писмени доказателства: Епикриза ИЗ №21553/14г от Клиника по ортопедия и травматология, при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД; талон за медицинско изделие код № МО 05051020000015; Фактура № **********/22.12.2014г.; талон за платена такса 116 лв. за престой в болнично заведение от 12.01.2015г., неоспорени от насрещната страна, поради което съдът приема искът за репариране, причинените имуществени вреди за доказан и основателен в претендирания размер от 1566 лева.

От друга страна безспорно причинените увреждания са създали неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Установява се, че произшествието неизбежно се отразило върху обичайния начин на живот на ищеца, поради което съдът намира, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото увреждане. Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинените телесни увреди и психически травми в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от увредения морални болки и страдания.

За обосноваване размера на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира в цялост, като обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства, заключението на вещото лице по назначената по делото СМЕ, съгласно което в резултат на ПТП от 19.12.2014г. ищецът е получил счупване на лявото бедро в областта на бедрената шийка, опората на левия долен крайник е невъзможна, пострадалият не би могъл да се придвижва без помощни средства, в резултат на усложненията ще доведат до осакатяване, което ще остане завинаги.  Ето защо съдът заключава, че ищецът е претърпял тежка травма, която е предопределила живота му, като до края на житейския си път същия ще остане инвалидизиран без каквато и да е възможност за подобрение в състоянието му. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. И.Н., които макар и дадени от близък родственик, съдът кредитира изцяло като вътрешнологични и непротиворечащи на събраните до момента по делото доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че преди инцидента ищецът е водил активен начин на живот, като настъпилото произшествие сериозно е засегнало физическо и емоционално състояние на пострадалия. Свидетелят сочи за неуспешно оперативно лечение, продължаващи и към настоящия момент болезнени изживявания във връзка с нанесената травма и липса на каквато и да е реално възможност ищецът да се възстанови. Споделя за емоционалното състояние и шокът преживян от ищеца. С оглед на обсъдените по-горе доказателства съдът преценява искът за изцяло основателен в предявения размер от 40000лева.

При този извод на съда основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В тази връзка следва да бъде разгледан и вторият спорен момент в процеса - наличието на причинно - следствена връзка между настъпилите телесни увреждания и поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване от негова страна.

За установяване механизма на настъпване на ПТП е допусната САТЕ, която съдът кредитира в цялост. Вещото лице заключава, че с оглед данните по делото не може да се установи по категоричен начин обстоятелствата по настъпване на ПТП-то относно поведението на ищеца. Изказани са предположения за начина на пресичане и възприел ли е или не приближаващия се автомобил. Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г./.

Задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, /в този смисъл постановените по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,  Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./.

 Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради което така определеното от съда обезщетение не следва да се редуцира.

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива, на ищеца се следва сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 2000 лева.  

В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, дължими за държавна такса за уважените искове  и СМЕ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда в общ размер на 1862.64 лева на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1 566 /хиляда петстотин шестдесет и шест/ лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено медицинско изделие съгласно талон код№ М05051020000015 по фактура № **********/22.12.2014г. на стойност 1 450лв. и заплатена такса за болничен престой за периода 19.12.2014г. – 12.01.2015г. на стойност 116лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на всеки разход ( съответно от 22.12.2014г. за сумата от 1450 лева и от 12.01.2015г.- за сумата от 116 лева) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, настъпили в резултат от претърпяно от ищеца пътнотранспортно произшествие на 19.12.2014г., при което лицето Г.В.Г. като водач на лек автомобил марка „Рено Меган“, рег.№ В 0064 РК е причинил по непредпазливост на И.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото бедро, обусловило трайно затруднение на движенията на левия крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като обезщетение по силата на сключен между последния и делинквента Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02114000972104, валидна до 01.04.2015г., на правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П., ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 2000 лева (две хиляди лева),  представляваща сторени разходи за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 1862.64 лева (хиляда осемстотин шестдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща държавна такса и депозити за вещи лица, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :