Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,
1401.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2790 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с
вх. № 20191219145135, депозирана от търговско дружество – „Р.Х.2.“ ЕООД, чрез
адв. К., против отказ № 20191212175920/12.12.2019 г. на Агенцията по
вписванията - Търговски регистър, с който е отказано обявяване на Годишния
финансов отчет (ГФО) за 2015 г. Жалбоподателят сочи, че длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ, приемайки, че след
дадените към заявителя указания чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за представяне на
определени документи във връзка със заявеното обявяване на ГФО /пълномощно с
нотариална заверка на подписа на пълномощника за учредената представителна
власт в полза на И.Х.Ц., която през м.06.2016 г. е подала за обявяване пред АВ
изготвения за 2015 г. ГФО на дружеството-жалбоподател/ не е последвало надлежно
изпълнение в определения срок. В жалбата се подчертава, че коментираното
пълномощно е било предоставено във фактическа власт на упълномощеното лице още
след издаването му - 2016 г. и доколкото
към момента законния представител на жалбоподателя е изгубил контакт с И.Ц./тя
вече не изпълнява счетоводно обслужване на „Р.Х.2.“ ЕООД/, то е възпрепятстван
да осигури посочения документ. Независимо от това в контекста на дадените
указания, адресатът им с нарочно депозирано заявление Ж 1 е представил по
охранителното производство пред АВ-ТР изрично адвокатско пълномощно, с което
законния представител на дружеството – жалбоподател е упълномощил адвокат К. с
права да го представлява пред АВ на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ
сред които и такива за заявяване за обявяване на обстоятелства и актове, в т.ч.
и ГФО отнасящ се за 2015 г., както и да представлява същото във връзка с
отстраняване на указания дадени с акт от 10.12.2019 г. по повод разглеждане на
заявление с вх. № 20160629224646/29.06.2016 г., вкл. да подаде заявление за
отстраняване на нередовността провокирала тези указания, като представи
издаденото пълномощно в негова полза. Поддържа се, че когато ДЛР е пристъпило
към произнасяне по същество във връзка с подаденото заявление за обявяване на
ГФО от 2015 г. не се е запознало със съдържанието на представеното пред него
със Заявление Ж 1 пълномощно, тъй като учредената с него представителна власт
ясно отразявала волята на „Р.Х.2.“ ЕООД да отстрани констатираната нередовност,
изразяваща се в липса на нотариална заверка на подписа на пълномощника, чрез
потвърждаване действията на лицето депозирало заявление с вх. №
20160629224646/29.06.2016 г. от надлежно и изрично упълномощен адвокат. Акцентира
се и върху това, че дори „Р.Х.2.“ ЕООД да има желанието да извърши
упълномощаването на И.Х.Ц. в изискуемата от чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ форма, то
това няма как да се направи, тъй като нотариалното удостоверяване няма не може
да извърши с предходна дата. Допълва се,
че „Р.Х.2.“ ЕООД съвсем добросъвестно и в пределите на разписаните в чл. 38,
ал. 1, т 1 от ЗСч. е заявил за публикуване своя ГФО за 2015 г. на 29.06.2016
г., но разглеждането на заявлението за вписване е станало повече от 3 г. след
депозирането му, което неминуемо е период предполагащ настъпването на определени
факти – в случая преустановяване на отношенията по счетоводно обслужване с
лицето депозирало заявлението през 2016 г. Ефектът от тази забава не трябвало
да се възлага в тежест на заявителя, защото същия бил подал за обявяване отчета
си в нормативно установените срокове.
Предвид изложеното,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни
указания на Агенция по вписванията – търговски регистър за обявяване на
заявения за това акт – ГФО за 2015 г.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
заявление Г2 вх. № 20180531115145, намира следното от фактическа и правна
страна:
Със заявление Г2 вх. №
20160629224646, депозирано по електронен път от И.Х.Ц., посочена като лице
съставител на финансов отчет, е поискано обявяването на ГФО за 2015 г.
Представен е ГФО към 31.12.2015 г., Протокол от решение на едноличния
собственик за разглеждане и приемане на ГФО, декларации по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ
от управителя – И.Б.Б., изрично пълномощно за упълномощаването на И.Х.Ц., да
представлява „Р.Х.2.“ ЕООД пред АВ, като от името и за сметка на същото подаде
необходимите документи за публикуването на ГФО за 2015 г. Представен е и
документ за внесена в полза на АВ държавна такса.
На 10.12.2019 г.
пристъпвайки към разглеждане на заявление Г2 вх. № 20160629224646 ДЛР е
констатирало, че в отклонение от изискването на чл. 15, ал. 3 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ
към заявлението е приложено пълномощно, което
няма нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя. Предвид
това до заявителя на основание чл. 22, ал. 5, във връзка с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е дадено указание за подаване на заявление по
образец Ж 1 към което да се приложат нотариално заверено пълномощно, както и
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
На 12.12.2019 г. от адвокат
С. К., в качеството му на изрично упълномощен процесуален представител за
извършване на представителство на „Р.Х.2.“ ЕООД пред АВ-ТР е депозирано по
електронен път Заявление образец Ж 1, с което на вниманието на ДЛР са
представени изрично адвокатско пълномощно и декларация относно истинността на
заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване
актове.
На 14.12.2019 г. е
постановен обжалваният отказ с мотиви, че заявителят И.Х.Ц. не е представил,
нито със заявлението, нито в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ нотариално
заверено пълномощно, което е издадено в полза на съставителя на ГФО за 2015 г.,
което предполага постановяването на отказ по така депозираното заявление за
обявяване на акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното то правна страна:
Жалбата е подадена
против подлежащ на обжалване акт на ДЛР и в разписания от закона срок,
доколкото отказът е постановен на 14.12.2019 г., а жалбата е депозирана на
19.12.2019 г. Съществен е въпросът, дали жалбата е упражнена от субект
разполагащ с правото на жалба по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като
отказът предмет на обжалване е постановен в рамките на образувано регистърно
производство по заявление, което е подадено от
лице по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ – съставител на ГФО. Тоест „Р.Х.2.“ ЕООД
няма качеството на заявител по цитираното производство. Независимо от това в
правната сфера на „Р.Х.2.“ ЕООД се е
породило процесуалното право на жалба по отношение на постановения отказ, тъй
като този негативен охранителен акт е от категорията на засягащите интереса на
посочения правен субект, защото преследвания резултат е именно по неговата
партида да се обяви съставения за 2015 г. ГФО. Нужно е да се отбележи, че за
възникването на специалната процесуална легитимация на съставителя на ГФО по
чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ освен изричния законов текст, които я признава е
необходимо съставителят на отчета да бъде надлежно упълномощен от търговеца,
чиито отчет подлежи на обявяване по реда на чл. 38, ал. 1 ЗСч. Воля за подобно
делегиране упражняването на определени
права и изпълнението на задължения пред ТР очевидно е налице, доколкото към
заявлението Образец Г 2 е представено изрично писмено пълномощно, макар и без
нотариално удостоверяване на подписа на законния представител на „Р.Х.2.“ ЕООД.
Нужно е да се отбележи и това, че специалната легитимация на съставителя на ГФО
е ограничена единствено до иницииране на производството пред АВ-ТР, но не се
разпростира и по отношение на евентуалното обжалване по реда на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като за представителството пред съд на общо основание се прилагат
правилата на чл. 32 ГПК, където за съставителя на ГФО не е предвидена специална
процесуална правоспособност. Това подкрепя разбирането, че търговецът по чиято
партида е отказано обявяването на съставен и приет ГФО е процесуално
легитимиран да обжалва подобно произнасяне на ДЛР, дори и не той да е заявител
по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:
Проверката за
допустимостта на заявеното обявяване обхваща и проверката относно лицето, от
името на което се иска съответното вписване или обявяване, т.е. дали то изхожда
от оправомощено лице по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В член 15
ЗТРРЮЛНЦ е определен кръга от лица, оправомощени да заявяват вписване или
обявяване. Нормата е императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това
субекти. Всяко друго лице, което заяви вписване, заличаване или обявяване от
името на търговеца, извън лимитативно изброените от закона лица, ще бъде
нелегитимирано, а вписването, извършено по искане на такова лице, ще е
недопустимо.
Съгласно разпоредбата на
чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ обявяването в ТР
и в РЮЛНЦ на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на
финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено
пълномощно. В случаят с обявяването на ГФО за 2015 г. по партидата на „Р.Х.2.“
ЕООД е използван именно този процесуален ред, тъй като Заявление Г2 вх. №
20160629224646 е депозирано по електронен път от И.Х.Ц., която се е обозначила,
като съставител на този финансов отчет. Заявлението й обаче не е било
придружено от изискуемото според законовата норма нотариално заверено
пълномощно, а напротив към него е било приложено пълномощно в обикновена
писмена форма, с което законният представител на „Р.Х.2.“ ЕООД, е упълномощил „Е.А.И.“
ЕООД /съставител на ГФО за 2015 г./, чрез управителя му – И.Ц.да декларира
нужните данни и да подаде необходимите документи за публикуване на ГФО на „Р.Х.2.“
ЕООД за 2015 г. Предвид това напълно основателно от ДЛР е представена
възможност за заявителя да преодолее този недостатък, като представи в
съответния срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ пред органа по регистрацията
пълномощно, което да е в изискуемата за това форма. Първият въпрос, който
следва да получи отговор в разглеждания случай е възможно ли е в рамките на
висящо регистърно производство, което е инициирано от лице по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, самият търговец, по чиято партида е заявено искането за обявяване на
ГФО да извършва правно валидни действия, които да обвързват органа по
регистрация, в т.ч. да извършва действия отнасящи се до изпълнение на дадени
указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорът би следвало да е
утвърдителен, тъй като интересът от обявяването на акта по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗСч. по партидата му е на търговеца, а
възможността процедурата пред ТР във връзка с това действие е осигурена от
законодателя с цел постигане на улеснения във връзка с изпълнението на това
императивно задължение на търговците. В потвърждение на този извод е и
обстоятелството, че фактическия състав необходим за упражняване възможността от
субект по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ да подаде заявление с образец Г 2 е обусловен
от изпълнението на две предпоставки – 1./ това лице да е съставило заявения за
обявяване ГФО, и 2./ то да е упълномощено от търговеца, за когото се отнася
съставения ГФО да го заяви за публикуване. Следователно ако на определен етап
от развитието на охранителното производство се констатира, че всички или някоя
от тези предпоставки отсъства, търговецът, чиито е задължението по чл. 38, ал.
1 ЗСч. би следвало да се смята за легитимиран да се намеси и да приведе в
изправност несъответствията на заявлението, доколкото именно той е
заинтересован да постигне обявяването на ГФО по партидата си. Неуместно би било
обратното ограничително тълкуване, тъй като между започването на производството
по чл. 13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ и момента на даването на указания по реда на чл.
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ може да са настъпили ред обстоятелства, които да са довели
до преустановяване на специалната представителна власт създаваща легитимация на
заявителя по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, или пък последния да е изгубил интерес от
съдбата на производството, което неминуемо ще рефлектира върху законните права
и интереси на търговеца. В тази връзка, според настоящата инстанция „Р.Х.2.“
ЕООД е субект разполагащ с процесуалното правомощие да интервенира в
производството инициирано по Заявление Г 2 вх. № 20160629224646, вкл. като
изпълнява указания дадени по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Така с подаденото заявление Ж 1 от
12.12.2019 г. адвокат К., в качеството му на пълномощник на търговецът „Р.Х.2.“
ЕООД е потвърдил от името на последния заявеното искане до органа по
регистрация, което е предмет на Заявление Г2 вх. № 20160629224646 подадено от
лице по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Липсата на представено нотариално заверено
пълномощно в полза на съставителя на ГФО по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ при подобно
потвърждаване от търговеца не може да се възприема като пречка за допускане на
поисканото действие по обявяване, тъй като волята на търговеца е еднозначно
изразена от неговия процесуален представител в производството, а именно желае
се обявяване на приетия от дружество ГФО за 2015 г. по партидата на „Р.Х.2.“
ЕООД. Направените с жалбата изявления от името на „Р.Х.2.“ ЕООД също ясно
показват, че това дружество потвърждава действията по подаденото от лицето по
чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ заявление Г2 вх.
№ 20160629224646, като в този случай изискването за наличие на пълномощно с
нотариална заверка на подписа на пълномощника не следва да се съблюдава, защото
тази по специална форма на едностранната сделка по упълномощаване е предвидена
с цел осигуряване правна сигурност,
когато се предприема обявяване на ГФО по партидата на дадения търговец. Когато
обаче самият търговец в процесуално изявление до органа по регистрация или до
съда контролиращ отказа на органа по регистрация изрично заяви, че потвърждава
действията на лицето по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, то няма основание тези
изявления да не се вземат предвид, тъй като преследвания със специалната форма
на пълномощното по чл. 15, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ резултат е постигнат.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че заявлението отговаря на всички изисквания,
предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, вкл. е придружено от представена декларация по
смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Спазени са и останалите формални изисквания
за обявяване на Годишния финансов отчет за 2015 г. на дружеството-заявител,
поради което обжалваният отказ е неправилен и следва да бъде отменен.
Воден от горното,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 20191219145135, депозирана от „Р.Х.2.“ ЕООД, ЕИК*********, чрез
адв. К., ОТКАЗ на длъжностното лице
по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър с № 20191212175920/12.12.2019 г.
УКАЗВА
на Агенцията по вписвания, Търговски регистър да извърши обявяване по Заявление
Г2 с вх. № 20160629224646 на приетия от „Р.Х.2.“ ЕООД, ЕИК********* - ГФО за
2015 г. по партидата на цитираното дружество.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: