РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Омуртаг, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100240 по описа за 2020 година
Предявени са два установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал.
1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със законен представител
Е. Р. Д., действащ чрез пълномощника си адв. И.М. Л. от САК, съдебен адрес: **** , твърди
в исковата си молба, че на 28.05.2020г. било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника по повод, на
което било образувано ч.гр.д. №90/2020г, по описа на РС-Омуртаг. В
законоустановения срок длъжникът депозирал възражение на основание чл. 414, ал. 2
от ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от иницииране на настоящото
производство. Сочи се в молбата, че на 04.04.2015г. между БТК и Х. Д. Х. бил сключен
Договор за телекомуникационни услуги. С договора били предоставени мобилни
услуги за телефонен номер ********** с абонаментен план „Maxi Cal XS“. Срокът на
Договора бил 24 месеца, като същият влизал в сила в деня на подписването му. За
ползваните от ответника услуги били издадени следните фактури: На 08.06.2017г. била
издадена фактура №********** за отчетен период 08.06.2017г. до 07.07.2017 год.,
която включвала стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен
абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет/ в размер на 53,00 лв., от която
сумата от 49,54 лв. не била заплатена. На 08.07.2017г. била издадена фактура №
********** за отчетен период 08.07.2017г. до 07.08.2017г., която включвала
стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни
разговори и мобилен интернет/ в размер на 37,55 лв., която не била заплатена. На
08.07.2017г. била издадена фактура №********** за отчетен период 08.07.2017г. до
07.08.2017г, която включвала стойността на ползваните телекомуникационни услуги
/месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет/ в размер на 5,80 лв.,
която не била заплатена. Претендира се и лихва за забава, както следва: 14,58 лв. по
1
фактура № **********/08.06.2017 г. за отчетен период от 08.06.2017г. до 07.07.2017 г.;
10,75лв. по фактура № **********/08.07.2017г. за отчетен период от 08.07.2017г. до
07.08.2017 г.; 1,62 лв. по фактура № **********/08.08.2017г. за отчетен период от
08.08.2017г. до 07.09.2017 г.; Посочените суми не били заплатени от ответника.
Посочено е в молбата, че на 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД сключило договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД по силата, на
който дружеството цесионер придобило вземанията по всички горепосочени фактури.
„СГ Груп“ ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД изпратило уведомление до Х. Д. Х. на основание чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите. На 26.08.2019г. „СГ Груп“ ООД прехвърлило
всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект“
ЕООД, „СГ Груп“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на
вземания сключен на 26.08.2019 г. изпратило уведомление по пощата до Х. Д. Х. на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Предвид изложените в
исковата молба факти и обстоятелства ищецът моли съдът да постанови решение, с
което спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата в
размер на 92,89 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 04.04.2015г., сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с
№**********/08.06.2017г., №**********/08.07.2017г., № **********/08.08.2017г.,
както и сумата в размер на 26,95лв. представляваща сбор от мораторните лихви върху
всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка
една от тях до датата на подаване на заявлението - 27.04.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски по заповедното производство и по настоящото
исково производство. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпила молба от процесуалният представител на
ищцовото дружество, в която е направено искане при наличие на законовите
предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът Х. Д. Х., с адрес: ****, редовно призован съгласно разпоредбата
на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител. Не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е подал писмен отговор.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В процесния случай
ищцовата страна е направила искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение
против ответника. Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства. Видно от материалите по делото съобщението с
исковата молба и приложенията към нея са изпратени на посочения по делото адрес на
ответника и са му връчени лично. В изпратените книжа са указани последиците от
бездействието на ответника, който не е депозирал писмен отговор и не се е явил по
делото, не е изпратил и писмено становище. Изпратената до ответника призовка за
2
насроченото съдебно заседание не му е връчени на адреса, на който веднъж е било
връчено редовно изпратеното съобщение по делото, поради което и ответникът е приет
за редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В проведеното съдебно заседание
същият не се е явил лично, не се е явил и негов процесуален представител. При
преценката на вероятната основателност на предявения иск съдът взе предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и приетите писмени доказателства,
представени от ищеца – декларация на осн. чл. 147а, ал. 2 и 3 от ЗЗПотребителите,
заявление/договор от 27.03.2015 г. с дата на влизане в сила 04.04.2015 г., месечна
сметка № **********/08.06.2017 г., ведно с приложение месечна сметка №
**********/08.07.2017 г., ведно с приложение, месечна сметка №
**********/08.08.2017 г., ведно с приложение, договор за прехвърляне на вземания №
**********/16.10.2018 г., потвърждение за сключена цесия, пълномощно, уведомление
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на вземане от 26.08.2019 г., приложение
№ 1 към договор за прехвърляне на вземане от 26.08.2019 г., пълномощно,
уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно, договор за правна защита и
съдействие, списък на направени разноски, приложение № 1 към договор за
прехвърляне на вземане от 26.08.2019 г., приложение № 1 към договор за прехвърляне
на вземане от 16.10.2018 г., както и приетите и приложени като писмени доказателства
по делото материали по ЧГД № 90/2020 г. по описа на РС - Омуртаг. При преценка на
посочените доказателства се стига до извод за вероятна основателност на иска, като
иска с правно основание чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, като се признае за
установено вземането на ищеца от ответника до претендирания размер.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, като съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК то не се
мотивира по същество. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе
по дължимостта на разноските направени в заповедното производство, включително и
когато не е налице изменение на същите. Предвид обстоятелството, че предявеният иск
се уважава изцяло ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски в заповедното производство, а именно сумата от
25.00 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство за
платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Предвид претенцията на ищеца в исковото
производство за присъждане на деловодни разноски и с оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
направените по настоящото производство разноски сумата общо в размер на 325.00
лева, включваща сумата от 25.00 лева, представляваща направени разноски по делото
за платена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, по представен договор за правна защита и съдействие.
Поради неизпълнение от страна на ищеца на указанията дадени му с
Разпореждане № 260030/27.07.2020г. постановено по ЧГД № 90/2020 г. по описа на РС
– Омуртаг при предявяване на установителните искове, по които е образувано
настоящото производство, да довнесе допълнително дължимата държавна такса общо в
размер на 75.00 лева и допуснат пропуск да бъде указано на ищеца да заплати
дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева по иска с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка
на РС – Омуртаг сумата в размер на 50.00 лева, представляваща дължима държавна
такса по посочения иск.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че съществува вземането на „Евро Финанс Колект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, със законен представител Е. Р. Д., от ответника Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: ****, по Заповед за изпълнение № 393/01.06.2020г., с правно
основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 90/2020г., по описа на РС – Омуртаг,
за сумата в размер на 92.89 /деветдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни
услуги от 04.04.2015 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
Компания“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури № **********/08.06.2017 г.,
№ **********/08.07.2017 г. и № **********/08.08.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД , че съществува вземането на „Евро Финанс Колект“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, със законен представител Е. Р. Д., от ответника Х. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес: ****, по Заповед за изпълнение № 393/01.06.2020г., с правно
основание чл. 410 от ГПК, постановена по ЧГД № 90/2020г., по описа на РС – Омуртаг,
за сумата в размер на 26.95 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/
лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по
издадените фактури № **********/08.06.2017 г., № **********/08.07.2017 г. и №
**********/08.08.2017 г., считано от датата на падежа на всяка от тях до датата на
подаване на заявлението – 27.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до Районен съд – Омуртаг – 28.05.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. Д. Х., ЕГН **********, с
адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, със законен
представител Е. Р. Д., направени разноски по заповедното производство за платена
държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева по
представен договор за правна защита и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. Д. Х., ЕГН **********, с
адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, със законен
представител Е. Р. Д., сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, включваща сумата
от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща направени разноски по делото за
платена държавна такса по настоящото производство и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева, по представен договор за правна
защита и съдействие.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, със законен представител Е.
Р. Д., да заплати по сметка на Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 50.00 лева
/петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по иска с правно основание
4
чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД, съгласно чл.1 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
5