Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1546
гр.
Пловдив,28.09.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Петя Петрова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 1764 по описа за 2023 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И.А.срещу Решение № 82/31.05.2023 г. по АНД 20235310200005/2023 г. по
описа на РС - гр. Асеновград, с което е отменено Наказателно постановление №
657836-F649664/23.08.2022n издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите - М.
М.Р., с което на „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, Промишлена зона Север на основание чл.185 ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева, за нарушение на чл. 59А ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 т.3 от ЗДДС..
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. В касационната жалба се навеждат аргументи за
липса на основание да се приемат аргументите на съда. Сочи се, че не е
установена правилно фактическата обстановка. Излагат се аргументи, че следва да
се отмени решението на РС Асеновград и да се потвърди оспореното НП. Претендират
се разноски по делото.
Ответната страна – „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД редовно призован
не се явява, не се представлява. По делото е постъпил отговор на касационната
жалба, в който подробно се излагат аргументи за потвърждаване решението на РС Асеновград,
с което е отменено процесното НП. В молба преди заседанието процесуалния
представител адв.М.П. излага аргументи за потвърждаване решението на РС
Асеновград и се претендират разноски за касационната инстанция.
Прокурорът сочи в становището си, че следва да се
остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на РС Асеновград като
законосъобразно и правилно.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Асеновград е посочил в решението си
следната фактическа обстановка :
От приетите писмени доказателства по
делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 24.02.2022 г.
била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, с предмет спазване на
разпоредбите на ЗДДС и конкретно тези от Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ. В хода на проверката
било установено, че в обекта е налице работещо, въведено и монтирано фискално
устройство -Електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел “Ойл СИС 2.0-Д-Ки’
с ИН на ФУ OS005959 и ИН фискална памет /ФП/ 58005959 с бензиноколнка и
нивомерна система, одобрена със съответното свидетелство на БИМ. Към ЕСФП бил
свързан и баркод четец за въвеждане на документи по доставката на гориво. В
хода на проверката се установило, че на 04.01.2022 г. в обекта е получена
доставка на гориво - ДМГ с код по КН 27102011 и количество - 8001 л. съгласно
АДД с УКН 0000000006589303 от 04.01.2022 г. От дружеството е предоставен
служебен бон за доставка по документ /документална доставка/ с №
х000011518/04.01.2022 г. на който е отразено постъпилото количество. От
постъпилото писмено обяснение от присъствалото при проверката лице -
свидетелката М.С.станало ясно, че е извършено преместване на бензиноколонката в
обекта и при първата доставка на гориво след преместването на 04.01.2022 г.,
ЕСФП не отпечатва служебен бон за доставка по нивомер, а доставката по документ
е въведена в ИСФП ръчно от служителя.
С оглед установеното в хода на
проверката актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 59а ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като приел, че при ръчното въвеждане на
доставката по документ не е използван свързания към системата баркод четец и
срещу „ТЕХНОМОНТАЖ” ЕООД бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН, по- късно било
издаденото и обжалваното НП, с което за горното нарушение на жалбоподателя е
наложена съответната имуществена санкция в размер на 500 лева.
В
мотивите си съдът е приел, че след анализ на доказателствата по делото се
констатира, че дружеството не е осъществило нарушението по чл. чл. 59а ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. С оглед на това е отменил наказателното постановление.
В касационната жалба се навеждат
аргументи за липса на основание да се приемат аргументите на съда. Сочи се, че
не е установена правилно фактическата обстановка. Излагат се аргументи, че
следва да се отмени решението на РС Асеновград и да се потвърди оспореното НП.
Претендират се разноски по делото.
Решението на първоинстанционният съд е
правилно.
По делото безспорно е установено, че
причината за неизпращане на съответните данни на НАП и липсата на обратната
връзка от там до ФПр, което пък е и причина за липсата на служебен бон, се
дължи на софтуерен проблем в монтирания в резервоара за съхранение на горивото
нивомер. В тази насока са ценени показанията на управител на фирма "Микро
Инженеринг" ЕООД извършващата сервизното обслужване на въведената в обекта
система за отчитане на горивото и изпращане на данните до НАП.
Безспорно се установява и са изложени
обосновани мотиви в тази насока, че целия процес по отчитането на всяка една
получена доставка на гориво в обекта е регламентиран. Постъпилото от цистерната
гориво в резервоара и неговото отчитане, се извършва напълно автоматично, без
възможност за никаква човешка намеса спрямо монтираното техническо устройство -
т. н. нивомер. При завършване на доставката, същото техническо устройство
изпраща напълно автоматично и данните за постъпилото гориво на ЕСФП, което от
своя страна също напълно автоматизирано изпраща информацията за полученото
гориво по изградената дистанционна връзка до сървърите на НАП. След нейното
получаване, се връща обратна информация към ЕСФП в обекта, след което фискалния
принтер отпечатва служебен бон потвърждаващ нивомерната доставка.
След извършената доставка на гориво на
04.01.2022 г. фискалния принтер не е отпечатал служебен бон потвърждаващ
нивомерната доставка. Към онзи момент, С. - управител на фирма "Микро
Инженеринг" ЕООД не е бил наясно относно точната причина за липсата на
служебен бон, за което на 04.01.2022 г. той е указал на служител С. да извърши
т. н. "документална доставка".
Същата се изразява в сканиране на
баркода намиращ се на еАДД с УКН 0000000006589303 от 04.01.2022 г. чрез
намиращото се в обекта техническо устройство свързано към ЕСФП-т. н
"баркод четец" и изпращане по дистанционната връзка към НАП на
информацията съдържаща се в еАДД с УКН.
Това, че на 04.01.2022 г. служител С.,
като служител в бензиностанцията, е изпълнила задълженията си и съответно е
използвала т. н "баркод четец", за да направи т. н.
"документална доставка" на полученото в обекта гориво-8001 литра
дизел, се установява безспорно по делото.
Съдът като е кредитирал приложения
служебен бон № 0011518 от 04.01.2022 г. / със статус "ОК"/ разпечатан
от фискалния принтер в обекта, за извършена документална доставка, и
показанията на С. - управител на фирма "Микро Инженеринг" ЕООД, е
обосновал извод, че е невъзможно да се извърши и регистрира такава доставка на
информация, без използване на баркода съдържащ се на ЕАДД с УКН и то чрез
сканирането му т. н "баркод четец".
След като дружеството е изпълнило
задълженията си да монтира, да подържа и да използва съответните технически
средства, чрез които да въвежда УКН на еАДД за доставени количества гориво по
документ, постъпили обект с ЕСФП, чрез използване именно на "баркод –
четец" при постъпването им, то няма как на същото да бъде вменено във вина
описаното в АУАН и НП нарушение извършено на 04.01.2022 г. касаещо доставката
на 8001 литра дизел.
Съдът обосновано е приел, че не е
осъществен състава на нарушението по чл. 59а, ал. 1, изр. 3-то от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.
Наличието на служебен бон за доставката
на гориво от 04.01.2022 г. с изрично отбелязване ОК означава, че тази доставка
е изпратена чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни за
постъпилото количество гориво. При така установеното се налага извод, че
доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти, не се установява неизпълнение
на задължения към Държавата, съответстващ на фактическия състав по чл. 118, ал.
10 ЗДДС.
Несъстоятелно е твърдението на касатора,
че първоинстанционният съд е постановил решението си в резултат на неправилен
анализ на установеното от фактическа страна, както и че направените от съда
правни изводи са необосновани. Анализът на събраните писмени и гласни
доказателства обосновава категоричен извод, че към момента на извършване на
проверката използвана от търговеца система за връзка с НАП поради софтуерен
проблем е действала по начин, непозволяващ на търговеца да разбере дали и в
какъв обем се получава подадената информация.
Ето защо съдът намира, че неправилно и в
размер със събраните доказателства административно-наказващият орган е счел, че
е осъществен състава на административно нарушение и издал наказателното
постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството. Атакуваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при
спазване изискванията на процесуалния закон, поради което решението следва да
бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна – да бъде оставена без
уважение.
При този изход на спора на ответната
страна се следват претендираните своевременно разноски за осъществената пред
касационната инстанция защита. Същите се констатираха в размер на 400 лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
82/31.05.2023 г. по АНД 20235310200005/2023 г. по описа на РС - гр. Асеновград.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –
София да заплати на "ТЕХНОМОНТАЖ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, Промишлена зона – Север,
представлявано от Г.Ж.Ж., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................