М
О Т И В И : На подсъдимия Н.П.А. *** е предявено обвинение за това, че на 19.04.2013 година, около 16.00 часа, в
гр.Габрово, в жилище на ул. Младост ***,
действайки при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 55 евро,
4 рубли и дебитна карта „VISA Elektron” издадена от „Sosiete Generale Експресбанк” с
№ 4390 5800 5118 0272 с титуляр М.Т., на обща стойност 107.76 лева, от
владението на М.П.Т. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил сила, за да запази владението върху отнетите вещи /с юмрук нанесъл
удар в областта на лявото око и множество удари с ръце по главата на П.М.Т.,
който го е заварил на местопрестъплението/- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във
връзка с чл.198 ал.3 във вр. с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Съвместно с наказателния процес
са приети за разглеждане граждански искове, както следва: предявеният от М.П.Т.
*** против подсъдимия Н.А. граждански иск за сумата от 107,76лева-
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законните последици, на основание чл.45 ЗЗД и предявеният от непълнолетния
П.М.Т., действуващ със съгласието на баща си М.Т. против подсъдимия Н.А. граждански иск за сумата от 2000 лева-
претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните
последици, на основание чл.4 ЗЗД.
В съдебно заседание подсъдимият
Н.П.А. заявява, че е получили препис от обвинителния акт и че разбира предявеното
му обвинение. Дава обяснения по същото, като отрича да е извършил деянието, за
което е привлечен като обвиняем и моли да бъде оправдан.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение, като прави искане подсъдимият А. да бъде признат за виновен и му се
наложи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над
средния размер на предвиденото в закона, като се определи и съответния режим на
изтърпяване.
Повереникът на частните
обвинители и граждански ищци се присъединява към искането на прокурора относно
отговорността и наказанието на подсъдимия, като прави искане да се уважат
изцяло предявените граждански искове, ведно със законните последици от това.
От
съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия, събраните писмени и гласни
доказателства, веществените доказателства и заключенията на експертизите съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
От
приложения по делото бюлетин за съдимост се установява, че подсъдимият Н.А. е
осъждан многократно за престъпления от общ характер, като всички те са свързани
с посегателства срещу собствеността на граждани. Последните му осъждания са както
следва: по нохд №287/2009 година на РС- Велико Търново за извършено
престъпление по чл.196, ал.1 т.2 от НК; по нохд № 993/2009 година на РС-
Благоевград за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК и по нохд
1187/09 година на РС- Казанлък за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК. С
протоколно определение по чнд № 1418/2009 година на РС Казанлък, влязло в сила
на 17.02.2010 година по посочените три присъди, на основание чл.25, ал.1 във
вр.с чл.23, ал.1 от НК, на Н.А. е наложено общо наказание от две години
лишаване от свобода, което да търпи при строг режим, като е приложена и
разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК. От изтърпяването на наложеното общо
наказание до инкриминираната дата не са изминали пет години.
Въпреки
многократните му осъждания, подсъдимият Н.А., продължил с престъпната си
дейност. На 19.04.2013 година той отново решил да извърши кражба. За целта, на
тази дата, след 15.00 часа, той паркирал управлявания от него лек автомобил
м.”Рено Меган Сценик” с рег. № ** на паркинг зад жилищен блок на бул. Могильов **.
Взел със себе си един чифт текстилни бели ръкавици, чифт черни чорапи, метална
черна планка с остър край, Г- образен метален шестограм, метална плоска
пластина с канали от двете страни, 1брой метален детайл с изтънели краища и
напречен отвор, метален детайл от едната страна с два канала, а от другата с
един канал, всички тези вещи предназначени за осъществяване на намерението му
за извършване на кражбата. Предвижил се пеша до жилищен блок, находящ се на
ул.”Младост” **. Блокът е с три входа и е на осем етажа. Около 15.20 часа
подсъдимият влязъл във вход ** на жилищния блок. Изкачил се пеша до петия етаж
на същия, като след това слязъл на четвъртия етаж, на който в ап. №7 живее
семейството на св. М.Т.. Този апартамент се намирал вляво от асансьора и към
него нямало пряка видимост от външната страна на входа. Към този момент никой
от семейството не си е бил в къщи. Там подсъдимият се забавил около десетина
минути. В този момент от петия етаж излязъл и започнал да слиза по стълбите,
живеещият там мъж - П.. Присъствието на този човек било явно възприето от
подсъдимия, който побързал да слезе по стълбите преди него и напуснал входа,
като непосредствено след това влязъл в съседния вход- №6. Там се забавил около четири-
пет минути и след това отново се върнал във вход **. Влязъл във входа и се
качил направо на четвъртия етаж, като се отправил директно към апартамента на
семейство Т.. Цялостното поведение на подсъдимия било възприето от св. Г.М.,
който по това време се е намирал на пейка пред блока и от показанията му се
установява, че от мястото, където се е намирал, е имало добра видимост към
входа, като от там е виждал стълбищата и етажните площадки включително до 4-я
етаж. Свидетелят обяснява, че не е можел да види коридора и апартамента на
пострадалите, тъй като те се скривали от асансьора. В показанията си този
свидетел обяснява, че в един момент е видял, че подсъдимият има нещо бяло на
ръцете си, като обяснява, че според него може да е било ръкавици, но не е много
сигурен в това, тъй като лицето се е намирало на разстояние от него. Връщайки
се до апартамента на семейство Т. подсъдимият, с помощта на носените с него пригодени
инструменти, отключил секретната ключалка на входната врата и проникнал в
жилището, като вратата останала открехната. Там от стая, която е използвана за детска, от буркан, който се намирал в шкафа на компютърната маса, подсъдимият
взел банкнота от 5 евро и четири банкноти
с номинал от по една рубла. След това влязъл в съседната стая,
използвана за спалня. Там, от чекмедже на гардероба взел намиращата се в него дебитна карта „VISA Elektron”
издадена от „Sosiete Generale Експресбанк” с № 4390 5800 5118 0272 с титуляр М.Т. и
лист хартия с надпис „Това е вашият ПИН 8804. Това е номерът на вашата банкова
карта 5118 0272.” От черно кожено мъжко портмоне, оставено на ракла в тази стая
подсъдимият взел намиращата се в него банкнота с номинална стойност от 50 евро,
като продължил да търси и други ценности.
По същото време, около 16.00 часа, св.М.Т.
паркирал автомобила си пред входа на ул.”Младост” **. С него бил непълнолетният
му син св.П.Т.. Последният слязъл от
автомобила, като е трябвало да отиде до жилището им и да си остави раницата, а
след това баща му да го откара на шофьорски курс. Бащата останал в автомобила,
за да го изчака. Св. П.Т. влязъл във входа и се качил до жилището им, а именно
ап. №7, находящ се на четвъртия етаж. Когато стигнал до апартамента забелязал,
че входната врата е леко открехната. Влязъл в антрето, като затворил вратата
след себе си. На огледало в антрето той
забелязал силует, който се намирал в спалнята. Първоначално помислил, че е по –
малкият му брат, но в следващия момент забелязал, че това е едър на ръст човек
и че същият, който бил с гръб към него правел някакви въртеливи движения с
ръцете си. Това бил подсъдимият Н.А.. В показанията си св. П. Т. заявява, че
като е видял непознат човек в дома си се изплашил и останал на едно място. Подсъдимият
явно усетил присъствието на свидетеля, обърнал се и с приведена напред и надолу
глава излязъл в коридора на жилището. На главата си имал качулка, която
придърпал напред и така прикрил наполовина лицето си. Приближил се към
свидетеля П. Т., като вдигнал ръцете пред лицето си, свити в юмруци, рязко
тръгнал към него и го ударил с десен юмрук в лявото око. От показанията на св.
П. Т. се установява, че нанесеният удар е бил силен, като от него загубил
равновесие и паднал на земята. Тогава подсъдимият тръгнал да напуска жилището,
като отворил входната врата. В този момент обаче св. П.Т., макар и уплашен от
случилото се, го хванал за крака, като смятал по този начин да го задържи.
Подсъдимият се опитал да се освободи с резки движения на крака, като го влачил
със себе си и така двамата се озовали на площадката пред апартамента. Там св.
П.Т. успял да се изправи и се опитал да
задържи подсъдимия, като през същото време
със силни викове призовавал баща си за помощ. Между двамата настанало
боричкане на площадката и надолу по стълбите, като подсъдимият нанасял удари на
Т. по тялото и по главата, а последният продължавал да се мъчи да го задържи. Така
двамата стигнали почти до площадката на третия етаж. П. продължавал да вика за
помощ баща си, като викал „Тате, помощ, крадец, крадец”. Това поведение на
двамата било забелязано от св. Г.М., който извикал на св. М.Т., че нещо става
със сина му да отиде и да види. Последният веднага слязъл от автомобила и се
отправил към входа, за да помогне на сина си. Върнал се за ключа на входната
врата, която към този момент била
затворена и се отваряла само с ключ, след което влязъл във входа и се отправил
пеша към горните етажи, за да окаже помощ на сина си. В този момент подсъдимият
тръгнал надолу, за да избяга от мястото, но като видял, че пристига св. М.Т. се
върнал обратно и тръгнал да бяга по стълбите към последния етаж. Св. М.Т. видял
сина си, който бил много изплашен и разтреперан, казал му да се обади на
тел.112 за да извика полиция, след което тръгнал към горните етажи, за да
намери подсъдимия. В показанията си свидетеля М.Т. заявява, че когато е тръгнал
след подсъдимия, нагоре по етажите е чувал лопане и събаряне на неща. Стигайки
до последния осми етаж на входа свидетелят видял подсъдимия, който си изтривал
дланите и си оправял ръкавите на връхната си дреха. М. Т. го попитал дали е
крадец и какво прави в дома им. Подсъдимият отрекъл, като непосредствено след
това рязко и заплашително тръгнал към свидетеля. Когато го приближил, посегнал
да го удари по лицето, но той успял да се предпази, като отбил удара. След това
двамата се сборичкали, тъй като подсъдимият направил опит да избяга, а св.Т.
искал да го задържи, докато дойдат полицейски служители. Преди площадката на
шестия етаж подсъдимият А. се издърпал
от св. Т., като при това загубил равновесие и паднал надолу по стълбите, като
се претъркулил. Спрял се на площадката на шестия етаж и останал в седнало
положение. Св. М.Т. видял, че на главата на подсъдимия има кървяща рана, при
което взел, намираща се наблизо изтривалка и с нея се опитал да спре кръвта,
като при това му действие подсъдимият му се заканил, че ще го съди. Извикал на
сина си да се обади на Спешна медицинска помощ и да му занесе вода. Св. П. Т.
занесъл на баща си шише с вода, която той предложил на подсъдимия. Първоначално
той отказал да вземе, но после самият той си поискал да пие вода.
Малко
след това, по повод на подадения сигнал, мястото било посетено от патрулни екипи
на РУП- Габрово. Първоначално на място пристигнал намиращият се най- близо
патрулен екип в състава на който били свидетелите Е.Р. и Х.М.. От показанията
на св.Е.Р. се установява, че когато пристигнали на мястото пред входа имало събрали
се хора, от които разбрали, че на горните етажи имало задържан крадец. Те се
качили с колегата си, като на площадката на шестия етаж установили подсъдимия А..
Свидетелят заявява, че от проведен с Т. разговор разбрал, че П. е сварил подсъдимия
в дома си, като същият му нанесъл побой и тръгнал след това да бяга. След това М.Т.
започнал да го гони по етажите, като между тях станало спречкване. Св. М. Т.
обяснил, че при дърпане подсъдимият паднал по стълбите и така се наранил. Полицейските служители извършили повърхностно
претърсване на подсъдимия само с опипване, като не са правили личен обиск, за
оръжие и му поставили белезници, като поставили същите отпред, тъй като той се
оплаквал от болки в ръката. В показанията си св. Р. заявява, че е опитал да
проведе разговор с подсъдимия, но той мълчал и само казвал, че го боли главата,
но е бил адекватен. Тъй като бил с наранявания служителите сигнализирали в
ЦСНМП, за да му се окаже помощ. Малко след това на мястото пристигнал втори
патрулен екип на РУП, в състава на който били свидетелите Д.С. и Д.Х..
Пристигнал и екип на СМП. В показанията си св. Д.С. обяснява, че при проведени
разговори с пострадалите, както и св. Г.М. са му пресъздали описаната по- горе
фактическа обстановка. Той също е направил опит да говори с подсъдимия, който е
бил напълно адекватен, но последният отказал. Подсъдимият бил прегледан от
пристигналия екип на СМП, като било указано, че трябва да се откара в болнично
заведение, където да му се окаже медицинска помощ. По повод на това на място
бил извикан и трети екип, като там се отзовал св. Ц.Г.. Подсъдимият бил откаран в Спешното отделение
на МБАЛ- Габрово, като е бил съпроводен в линейката и в болничното заведение от
свидетелите Д.С. и Ц.Г.. След като му е оказана медицинска помощ подсъдимият е
бил транспортиран до районното полицейско управление. Със заповед от същата
дата подсъдимият А. е задържан на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от
24 часа. На основание чл.68 от ЗМВР му е извършен личен обиск, за което е
съставен протокол/ л.87 от ДП/. Видно от протокола е, че при този личен обиск в
подсъдимия е намерен един брой метален детайл с дължина 5,7мм и ширина 8мм, от
едната страна с два канала, а от другата с един канал, както и други вещи,
описани в протокола. Н.А. е бил освободен на 20.04.2013 година в 16.10 часа,
като тогава са му върнати иззетите при обиска лични вещи, за което е съставена
разписка, подписана от него без възражения. Не е върнат само иззетия метален
детайл. С протокол за доброволно предаване/ л.86 от ДП/ св. Д.Х. – полицейски
служител е предал на разследващия полицай иззетия метален детайл и протокола за личен обиск на
подсъдимия. От показанията на св. Ц.Г. се установява, че той е върнал вещите на
подсъдимия при освобождаването му от изолатора. Вещите му са били поставени в
найлонов плик, надписан с името му и се съхранявали върху масичка, която се
намира в помещението за временно задържане. Свидетелят обяснява, че в това
помещение не се съхраняват други вещи, извън иззетите от арестуваните лица при
задържането им. При предаването на вещите подсъдимият не му е връщал някаква
вещ, за която да е казвал, че не е негова, а си е проверил наличните в плика
вещи и е подписал протокола за предаването им, като не е направил възражение.
На
19.04.2013 година, за времето от 15.05 часа до 18.20 часа, е извършен оглед на
местопроизшествието, за което е съставен протокол и приложен към него фотоалбум/
л.2-10 от ДП/. При огледа е иззета един брой двустранна ключалка за вкопаема
брава с един брой ключ за нея, иззети от входната врата на апартамента, един
брой метална пластинка с продълговата форма, боядисана в син цвят, иззета от
земята на междустълбищната площадка на шестия етаж. Същият ден, след като е
установено, че подсъдимият е бил с автомобила си, който е паркирал зад жилищен
блок на бул.”Могильов” **, е извършено претърсване и изземване от този
автомобил, за което е съставен протокол и фотоалбум към него/ л.12-20 от ДП/.
При това претърсване от автомобила на подсъдимия са иззети вещи, подробно
описани в приложения протокол, които са приобщени като веществени доказателства
по делото.
От
показанията на св. К.Я.- поемно лице при огледа, се установява, че по време на
извършване на самия оглед св. М.Т. е обяснявал какви пари са били отнети от
жилището, като е посочил от къде са взети парите общо от 55 евро. Обяснил е и
къде има и други ценности в жилището, които констатирал, че не са пипани, като
те са се намирали в друга стая. От показанията на св. Т. се установява, че при
влизане в жилището непосредствено при извършване на огледа е установил, че от
буркана, намиращ се на етажерка на бюрото в детската стая са взети 4 бр.
банкноти от по една рубла и една банкнота от 5 евро. Свидетелят обяснява, че
това са били пари на малкия му син – св. Ж.Т., който той си събирал, като
рублите му били дадени от дядо му преди доста време, а петте евро му били
останали от екскурзия в Гърция. Свидетелят е установил и че от коженото
портмоне, намиращо се на раклата в спалнята е взета банкнота от 50 евро. За
тези пари обяснява, че са на сина му св. П.Т., като му били подарени от баба му
и те му ги пазели, за да си купи нещо с тях. След това проверил и за останалите
пари и накити, които се намирали в друга стая на жилището и установил, че те не
са пипани и не са били взети. При тази проверка свидетелят не е установил
липсата на дебитната си карта, като не се е сетил за нея, тъй като не я е
ползвал, поради невалидността й. Свидетелят е категоричен, че предния ден
парите, които установил да липсват, са се намирали на мястото си. Неговите
показания в тази насока се потвърждават и от показанията на свидетелите П.Т., Ж.
Т. и Н.Т..
Късно,
същата вечер, св. М.Т. внимателно огледал стълбището и площадките между
етажите, като се надявал да намери парите на децата си, които били откраднати
от дома им. На площадката на седмия етаж, в една бяла маратонка, оставена пред
входната врата, той намерил деформирана дебитна карта „VISA Elektron”
издадена от „Sosiete Generale Експресбанк” с № 4390 5800 5118 0272, като
същата била намачкана и обвита в хартия с надпис „Това е вашия ПИН 8804. Това е
номерът на вашата банкова карта 51180272”.
Св. Т. обяснява, че е бил забравил за тази карта, тъй като тя отдавна
била невалидна и той не я е използвал, но
че същата е държал в чекмедже на гардероба в спалнята, където е стоял и
портфейла с банкнотата от 50 евро и където синът му е сварил подсъдимия. В картонен кашон, оставен в етажерка за
обувки, намиращ се на площадката между седми и осми етаж св. Т. намерил чифт замърсени бели текстилни ръкавици, един
черен чорап, 1 бр. метална черна пластина с остър край с дължина 7см., 1бр. Г-
образен метален шестограм с размери 5/2см, 1бр. метална плоска пластина с
канали от двете страни с дължина 6см., 1бр. метален детайл, изтънен от двата
края и с напречен неправилен отвор с дължина 8см. и ширина 1,5см. На същата площадка
намерил и втори черен текстилен чорап. При тези му действия е присъствал св. Б.Б.,
който използвал шкафчето за обувки. Той потвърдил пред Т., че тези вещи не са
негови и че за първи път ги вижда. Свидетелят обяснява, че дори е питал съпругата
си за намерените чифт бели текстилни ръкавици, но тя казала, че те са нейни.
След това всички тези вещи св. М. Т. предал доброволно в РУП, за което е
съставен протокол / л. 85 от ДП/.
През
месец юни 2013 година, след като подсъдимият А. е бил привлечен като обвиняем и
задържан по мярка за неотклонение, негови близки свидетелите Ц.П., С.А. и И.З.
правили опити и се срещали с членове на семейство Т., като са настоявали да
оттеглят оплакването си до полицията, за да не ходи подсъдимият в затвора. По
повод на тези им действия, с които са притеснявали семейството на пострадалите,
на 09.09.2013 година и на 18.09.2013 година на основание чл.56 от ЗМВР
свидетелките И.З. и Ц.С. са предупредени за отговорността им по чл.293 и чл.294
от НК. Посочените лица са разпитани като свидетели по делото. Съдът не дава
пълна вяра на показанията на тези свидетели относно мотива им за издирване на
семейство Т. и водените по повод на това разговори, както и за обстоятелствата
свързани с извършеното от подсъдимия деяние. На първо място и тримата свидетели
се намират в много близки отношения с А., като св. З. живее на съпружески
начала с него, св. П. е тяхна много близка приятелка, а св. С.А. живее на
съпружески начала със сестра му, което сочи на предубеденост и явен стремеж да
оневинят подсъдимия. Освен това техните показания относно случилото се на
процесната дата се основават само и единствено на негови обяснения и са в
напълно противоречие с останалите, събрани гласни и писмени доказателства по
делото.
От
приложеното по делото съдебно - медицинско удостоверение/ л.40 ДП/, изготвено
от д-р Я. К., се установява, че при инцидента на 19.04.2013 година П.Т. е
получил следните телесни увреждания: кръвонасядане на долния клепач на лявото
око, малка разкъсно- контузна раничка от вътрешната страна на долната устна
вдясно, кръвонасядане с охлузване на лявата мишница, кръвонасядане и
болезненост на дясната предмишница, охлузвания по гърба на дясната длан и трети
пръст на дясната ръка, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване
на дясната подбедреница. В удостоверението е посочено, че получените увреждания
могат да са причинени по време и начин, съобщени от пострадалия, както и че
същите са довели до болки и страдания, за период от около 7-10 дни.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно- дактилоскопна експертиза,
изготвено от вещото лице С.Х.. Вещото лице поддържа заключението и същото не се
оспори от страните по делото. Съдът намира заключението за обосновано и
правилно. Видно от него е, че обект на експертизата е била предадената с
протокол за доброволно предаване от св. М.Т. дебитна карта/ описана по- горе/. В
заключението вещото лице сочи, че след лабораторна обработка на същата, по
повърхностите на картата са се появили два броя дактилоспкопни следи, като №1 е негодна, а тази под №2 е годна за
сравнително идентификационно изследване. От извършеното сравнително изследване
между тази следа с дактилоскопните отпечатъци на М.Т. и на подсъдимия Н.А. се е
установило, че следата е оставена от ляв палец на Н.П.А..
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно- трасологическа експертиза,
изготвено от вещото лице С.Х.. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението и същото не се оспорва от страните по делото. Съдът приема
заключението за обосновано и правилно. Видно от него е, че представената за
изследване двустранна секретна ключалка без обозначение, иззета от входната
врата на апартамент в гр.Габрово, ул.”Младост” ** при огледа на
местопроизшествието на 19.04.2013 година е технически изправна. Върху работните
повърхности на седемте секретни щифтчета и профилният канал за ключа на
работния цилиндър от външната страна на ключалката се констатирали трасологически
следи под формата на драскотини и трасета с различна дължина, форма и метален
блясък, оставени от техническо средство с остър ръб. Върху работните
повърхности на всяко едно от седемте секретни щифтчета, както и в профилния
канал за ключа има наличие на вещества/ черно или синкаво на цвят/, състоящо се
от лепкава смес/ подобна на гел/ и микро- влакна с различна дължина. Дадено е
заключение, че трасологическите следи, открити върху щифтчетата на секретната
ключалка е възможно да са оставени: или от върха на металната пластинка/ обект
№3 иззет при огледа на местопроизшествието/ боядисана в синьо, с обща дължина
100мм или от метална пластинка, черна на цвят с остър край, с обща дължима
70мм, предадена от М.Т. с протокол на 20.04.2013 година. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че е констатирал следи от оказано насилие с техническо
средство, не с ключ. Вещото лице заявява, че металните предмети, обект на
изследването имат предназначение именно за отключване на ключалки.
По
делото е прието заключение на съдебно- оценъчна експертиза, изготвено от вещото
лице К.. От него се установява, че стойността на 55 евро към 19.04.2013 година
е общо в размер на 107,57 лева.
Съдът
не цени заключението на експертизата в частта, с която е дадена оценка на 4 рубли, тъй като не се
установи от доказателствата по делото отнетите рубли да са били действаща към
момента валута и съответно да са имали каквато и да е стойност.
По
искане на защитника на подсъдимия в съдебното следствие е допуснато и изслушано
заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Р..
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и същото не се оспори
от страните по делото. От него се установява, че при инцидента на 19.04.2013
година подсъдимият Н.А. е получил следните телесни увреждания: разкъсно- контузна
рана с линеен ход и дължина 4см в лявата теменна област на главата, на която са
наложени 4 единични шева; разкъсно- контузна рана, с косо хоризонтален ход,
разположена на 1,5-2см зад горната рана с наложени два шева. Вещото лице сочи,
че поради направената хирургична обработка част от белезите, характеризиращи
раната не могат да се наблюдават. Причинено е кръвонасядане на външната горна
трета на лявата мишница на площ 12 13 см в диаметър. Има кръвонасядане на
долната външна трета на лявата мишница с жълт цвят. По гърба на лявата длан има
оток и жълто кръвонасядане на площ от 6см в диаметър. Направени са били рентгенографии
на лявата раменна става и лявата гривнена става, при което не са установени
травматични увреждания на костите. Причинено е счупване на предкитковата кост
на палеца на дясната ръка и счупване на основната фаланга на палеца на същата
ръка. Счупването е разположено от двете страни на ставата между основната
фаланга на десния палец и първата предкиткова кост. В заключението вещото лице
сочи, че относно механизма на причиняване на травматичните увреждания, не може
да се направи категорично разграничаване между двата възможни механизма за
причиняването им – падане от собствен ръст по стъпалата или нанасяне на удари с
твърд тъп предмет с продълговата форма. Липсват травматични увреждания с
характерна форма и вид, които да говорят за използване на продълговати твърди
тъпи предмети, като това не изключва възможността такива да са били използвани.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Т., П.Т., Н.Т., Г.М., Д.Х., Е.Р., Д.С., К.И., Б.Б., К.Я., Ж.Т., Х.М., заключенията
на съдебните експертизи, писмените доказателства- медицински удостоверения,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи за
доброволно предаване, протокол за личен обиск и други, както и веществените доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият дава обяснение
по предявеното му обвинение. Той отрича да е извършил деянието за което е
привлечен като обвиняем. Обяснява различна от установената по делото фактическа
обстановка. Подсъдимият не оспорва, че на посочената дата и в посоченото време
е ходил до блока, находящ се на ул.”Младост” №2-6. Обяснява, че бил спрял с
личния си автомобил до детска градина „Мики Маус”, тъй като имал лична работа в
блока, съседен на този, в който са станали събитията. Заявява, че не желае да
каже при кого е ходил, тъй като това било много лично и щял да засегне много
хора. След това решил да потърси жена, за която знаел, че се занимава с кучета,
но не знаел къде живее, като знаел само имената й, както и че живеела на седми
етаж. Стигнал до входа на пострадалите, където влязъл и тъй като асансьора не
работел се качил пеша до последния етаж и тъй като не видял такова име по
табелките слязъл обратно и отишъл в съседния вход. Там с асансьора се качил до
последния етаж и там не видял такова име. Тръгнал да слиза пеша като срещнал
жена, която питал за тази, която търси, като тя му била казала, че не познава
такова лице, но че в съседния вход имало жена, която се занимавала с кучета,
като му била казала, че е някъде до четвъртия етаж. По тази причина той отново
се върнал във входа на ** и се качил пеша до четвъртия етаж, но тъй като не
видял такова име, се качил до седмия етаж и след това отново тръгнал пеша
надолу по стълбите. Слизайки на площадката на четвъртия етаж видял момче, което
го попитало „ти ли си крадеца, ти ли влиза у дома”, като му се видяло много
афектирано. Първоначално подсъдимият обяснява, че казал на момчето да не се
занимава с такива работи, а по късно в обясненията си заявява, че му бил казал,
че е ходил при майка му. После тръгнал да слиза надолу по стълбите. Тогава
момчето се нахвърлило безпричинно върху него, като го съборило на земята и го
било хванало за крака. Това станало на площадката пред вратата на апартамента.
Момчето започнало да вика „Помощ, тате, крадец..”. Подсъдимият се опитал да се
отърве и му викал да спре, но момчето продължавало да е агресивно настроено.
Подсъдимият решил да премине по стълбите и тогава момчето му се нахвърлило на
гърба, като продължавало да го удря. Подсъдимият твърди, че в нито един момент
не е нанасял удари на момчето, като само може да го е закачил, докато се
отбранява от неговото нападение. В този момент видял, че от кола слиза мъж,
който държи нещо като щанга в ръката си и след това чул, че някой влиза във
входа и се удря по парапета. Видял, че бащата идва отдолу по стълбите, държейки
метална щанга или тръба и тогава тръгнал по стълбите да се качва нагоре. Бащата
постоянно замахвал с щангата към него, а той заднешком отстъпвал по стъпалата.
Подсъдимият му казвал да спре, но той не спирал и така стигнали някъде до пети -
шести етаж, когато се появило и момчето с дървена бухалка в ръка, като веднага
започнало да му нанася удари с нея. След това започнал да му нанася удари с
металната щанга и бащата, като и двамата нанасяли ударите в областта на главата
му и той само се предпазил с ръце. В един момент почувствал силна болка в
областта на палеца на дясната ръка, а след това и в главата, като заявява, че
след това нямал спомен, а имал такъв едва от болницата, където му е оказана
медицинска помощ. Подсъдимият обяснява, че след като е откаран в полицейското
управление му е бил извършен обиск, при който са му взели намиращите се в него
лични вещи. След това отново му бил извършен друг обиск от цивилен полицай,
който със свита ръка бръкнал в джоба на дънките му и от там се направил, че
извадил метална пластина, за която подсъдимият твърди, че не е негова.
Подсъдимият обяснява, че на следващия ден го освободили от задържането, като
при предаването на личните му вещи полицаят му подал и дебитната карта/ описана
по- горе/. Подсъдимият я взел в ръката си и като видял, че не е негова я върнал на полицая, като по този начин
обяснява попадането на негов пръстов отпечатък върху тази дебитна карта.
Подсъдимият отрича веществените доказателства по делото, извън тези, които са
иззети от лекият му автомобил, да са негови, като заявява, че не ги е виждал. Той
заявява, че не е носил бели ръкавици на ръцете си, а че е носил бяла салфетка,
на която било записано името на жената, която търсел. Не знае какво е станало после
с тази салфетка.
Съдът
не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия А.. Те се опровергават изцяло от
събраните по делото доказателства, обсъдени и анализирани по- горе. От тези доказателства съдът намира за
безспорно установено авторството на подсъдимия в извършване на престъпното
деяние. Безспорно е, че с обясненията,
които дава в края на съдебното следствие, подсъдимият се стреми да изгради
защитна версия, с която да опровергае събраните по делото доказателства, като
оневини извършеното от него и избегне
наказателната отговорност за това.
При установената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказано, че като на 19.04.2013 година,
около 16.00 часа, в гр.Габрово, в жилище
на ул. Младост ***, действайки при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 55 евро, на стойност 107.57 лева, от владението на М.П.Т. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил сила, за да запази
владението върху отнетите вещи /с юмрук нанесъл удар в областта на лявото око и
множество удари с ръце по главата на П.М.Т., който го е заварил на
местопрестъплението/ подсъдимият Н.П.А. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна престъпния състав на чл.199 ал.1 т.4 във връзка с чл.198
ал.3 във вр. с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, за което съдът го призна
за виновен и му наложи наказание.
От обективна страна съдът
намира за безспорно установено, че подсъдимият на посочената дата и време, чрез
използване на техническо средство, е проникнал в жилището, обитавано от
семейството на св. М.Т., като е отнел от владението на последния, без негово
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои две банкноти с обща
номинална стойност 55 евро, на стойност 107,57 лева. Отнемането предполага
прекъсване на досегашното и установяването на ново владение върху вещта. То се
счита за приключило, когато деецът е установил своя фактическа власт върху
вещта. Безспорно се установява, че подсъдимият е отнел от владението на Т. гореописаните
банкноти евро, като явно ги е поставил в джоб или друга част на дрехата си. С
оглед на вида и характера на отнетите вещи /пари/ съдът приема, че в този
момент той е прекъснал фактическото владение върху тях и е установил своя
фактическа власт. Установява се, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил заварен на местопрестъплението от непълнолетния св. П.Т.,
като първоначално именно с цел да запази владението върху отнетите вещи - пари,
подсъдимият, виждайки срещу себе си момче е употребил сила, като му е нанесъл
силен юмручен удар в областта на лицето, от което пострадалият паднал на земята
в коридора на жилището. След това подсъдимият тръгнал да напуска същото. Тъй
като пострадалият направил опит да го спре подсъдимият с влачене го измъкнал на
площадката пред апартамента, където продължил да му нанася удари, тъй като Т.
се мъчел да го задържи. Съдът, с оглед всички доказателства по делото, приема,
че към този момент деянието на подсъдимия е било довършено. Последващото бягане
на подсъдимия по стълбището и спречкването
между него и св. М.Т., с които действия явно подсъдимият вече е имал
намерението да избяга и да се укрие, съдът намира, че са несъотносими към вече
довършеното от него престъпление.
Безспорно, с оглед данните за
съдимост на подсъдимия е, че е налице и квалифициращият признак на чл.199,ал.1
т.4 от НК, а именно, че деянието същият е извършил при условията на опасен
рецидив и в частност чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действувал при форма на вина пряк умисъл, обективиран от неговото
поведение, действията му спрямо пострадалия, а така също и последващото му
поведение, свързано с освобождаването му от вещи, които са могли да го уличат в
извършването на престъплението, а така също и от отнетите от дома на Т. пари –
предмет на престъплението и дебитната карта.
В пледоарията по съществото на
делото защитникът на подсъдимия на първо място прави възражение, че на
досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като обвинителният акт не отговарял на изискванията на закона и с
него прокурорът не е посочил основните факти по обвинението, което го правело
неясно, като това сторил едва при хода на делото по същество. Съдът намира
възражението за неоснователно. Обвинителният акт съдържа конкретни данни за
времето и мястото на извършване на деянието. В него подробно са описани
извършените от подсъдимия действия, които обуславят съставомерност на повдигнатото
му обвинение, като е налице и съответствие между диспозитивната и
обстоятелствената му част. Очертан е в пълнота кръга на правнорелевантните
факти по делото. С оглед на това съдът приема, че обвинителният акт удовлетворява стандарта на
чл.246 НПК и не създава пречки пред пълноценното реализиране на правото на
защита на подсъдимия.
На второ място защитникът прави
възражение по доказателствата, като счита, че следите от щифтовете на
ключалката не са иззети по предвидения в чл.156 НПК ред, както и
дактилоскопната следа от процесната дебитна карта, поради което същите следвало
да се изключат от доказателствения материал по делото. Съдът намира и това
възражение за неоснователно. Видно от доказателствата по делото е, че при
извършения оглед на местопроизшествие е иззета един брой двустранна секретна
ключалка за вкопаема брава с един брой
секретен ключ за нея от входната врата на жилището на семейство Т.. Действието
е извършено в присъствието на поемни лица. Поради необходимостта от специални знания
по делото е допусната трасологическа експертиза, с поставена задача/ подробно
описана в постановлението на разследващия/. На вещото лице е предоставена
иззетата двустранна секретна ключалка, като същото е извършил съответните
изследвания и въз основа на тях е дал отговор на поставените му задачи. С оглед
на това съдът намира, че не е нарушен реда за сбирането на това доказателство,
както и че не е налице основание да не се дава вяра на заключението на вещото
лице, още повече, че то не се оспори от подсъдимия и защитника му. По отношение
на дактилоскопните следи върху дебитната карта съдът също намира, че не е
нарушена процедурата по НПК, тъй като тя е била предадена с протокол за
доброволно предаване от св. М. Т.. Във връзка с това, че е била необходима специална
обработка на картата, с оглед установяването на отпечатъци по делото е
допусната съдебно дактилоскопна експертиза, като картата е била предоставена на
вещото лице. Последното след извършване на необходимите изследвания е дал
отговор на поставените му задачи. Не е нали основание да не се дава вяра на
заключението на вещото лице относно това, че върху дебитната карта е открит
отпечатък, който е от ляв палец на подсъдимия Н.А.. Самият подсъдим не оспорва
обстоятелството, че върху картата е намерен негов пръстов отпечатък, като дори
се стреми да изгради защитна версия по какъв точно начин и кога е оставил тази
следа, която версия се опровергава категорично от доказателствата по делото.
Неоснователно е и възражението
на защитника на подсъдимия, че тъй като в жилището на семейство Т. не са
намерени пръстови отпечатъци от подсъдимия, както и че след като не са намерени
и банкнотите, за които се твърди, че са
откраднати от него, то по никакъв начин не се доказвало авторството му в извършване
на деянието. Както се посочи и по- горе авторството на подсъдимия съдът намира
за безспорно установено от всички събрани по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Обстоятелството, че при огледа в жилището на св. М.Т., не са били открити
пръстови отпечатъци на подсъдимия, както и че впоследствие не били намерени
отнетите банкноти само по себе си не сочи на негово невиновно поведение.
Установява се, че подсъдимият е ползвал при извършване на деянието бели текстилни
ръкавици, които в един момент е махнал,
а впоследствие укрил в кашон на площадката на седмия етаж, ведно с предмети,
които е носил в себе си и са били предназначени именно за проникване в
жилището, чрез отключване на входната врата. Действително той си е отворил
вратата, след като е съборил св. П.Т. с удар в коридора, но по делото не се
установи как точно е сторил това, че да се приеме за безспорно, че е следвало
да остане негов пръстов отпечатък върху бравата, както се твърди от защитника.
Липсата на парите, които подсъдимият е отнел от владението на М. Т., също по
никакъв начин не опровергава извършването на престъпното деяние. Съдът намира,
че се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия, след като е
проникнал в жилището е отнел от владението на св. Т. описаните банкноти от 50
евро и 5 евро, собственост на синовете му. Безспорно е и, че след като разбрал, че бащата на момчето се качва по
стълбите, подсъдимият е избягал към последния етаж, като преди да бъде
настигнат е успял да се отърве от отнетата от дома му дебитна карта/ описана
по- горе/, от по- голямата част от носените в него предмети, които са били
предназначени имено за извършване на кражбата, като в него е останал само един
брой метален детайл, който е иззет при личния му обиск. Обстоятелството, че в подсъдимия не са намерени откраднатите
банкноти при извършения му личен обиск в районното управление, което е станало
едва след като му е била оказана медицинска помощ в МБАЛ- Габров, както и че
същите не са били намерени от св. М.Т. при огледа на стълбищните площадки и
асансьорната шахта, по никакъв начин не опровергава авторството му в извършване
на деянието.
Неоснователно е и твърдението
на защитника на подсъдимия, че цялостното процесуално поведение на свидетелите М.Т.
и П.Т. е насочено към укриване на тяхно престъпно поведение спрямо подсъдимия, а
именно агресивното им поведение спрямо него и нанесеният му безпричинен побой.
Това твърдение е голословно и некореспондиращо с нито едно от доказателствата
по делото обсъдени по – горе. С него по- скоро се цели да се оневини
поведението на подсъдимия и той да бъде представен като жертва, като по този
начин да избегне отговорността за извършеното престъпно деяние.
По отношение на отнетите от
подсъдимия А. четири броя банкноти с номинал от по една рубла съдът намира, че
не се установи по безспорен начин, те да са били действаща валута и същите да са
имали стойност. Видно от показанията на свидетеля М. Т. е, че тези банкноти са подарени
на сина му – св.Ж.Т. от неговия дядо, който преди много години е работил в Русия,
като не може да се уточни точното време, както и дали те са били действаща
валута. От приложеното по делото писмо с изх. № 26035/31.01.2014 година на БНБ-
София е видно, че от 01.01.1998 година в руската федерация са в обръщение само
банкноти с емисия 1997 година, като всички банкноти емитиране от ЦБРФ преди
01.01.1998 година са извадени от обръщение. С оглед на това съдът приема, че не
се установява по безспорен начин рублите да са имали реална стойност. Такава
стойност не е установена и по отношение на отнетата от подсъдимия дебитна карта „VISA Elektron”, издадена от „Sosiete Generale Експресбанк”
с № 4390 5800 5118 0272 с титуляр М.Т..
Една от характеристиките на
предмета на кражбата е, че за да бъде годен предмет на кражба, движимата вещ
трябва да има определена стойност, изчислима в пари. Предмет на кражбата могат
да бъдат само вещи, които притежават някаква стойност, като тя се определя по
средни пазарни цени към момента на деянието. Същото се отнася и до документи и
всякакъв вид други ценни книжа, които не материализират стойност или други
вещни права. В случай, че в предмета на обвинението са включени вещи без
стойност то подсъдимия следва да бъде оправдан за тях./ в този смисъл е и
практиката на ВКС/
По изложените съображения съдът
призна подсъдимия Н.А. за НЕВИНЕН в
това по същото време и място, и при същите условия да е отнел от владението на М.Т. и 4 рубли на стойност 0.19 лева, както и
дебитна карта „VISA Elektron” издадена от „Sosiete Generale Експресбанк”
с № 4390 5800 5118 0272 с титуляр М.Т. /без стойност/ и го ОПРАВДАВА в тази част от предявеното му обвинение по чл.199 ал.1
т.4 във връзка с чл.198 ал.3 във вр. ал.1 във вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера
на наложеното на подсъдимия Н.П.А. наказание
съдът взе предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната му
отговорност: извършеното от подсъдимия деяние е с изключително завишена степен
на обществена опасност, изключително завишена е степента на обществена опасност
и на личността на подсъдимия, с оглед множеството му предишни осъждания, извън
тези обуславящи квалификацията на деянието, като всички те са за престъпления,
свързани с посегателство върху собствеността на гражданите, безспорно утвърдените
му криминални навици и явното му нежелание да спазва установените правила и
норми, както и да поправи и превъзпита поведението си. От друга страна съдът
отчете ниската стойност на предмета на престъплението и семейното му положение.
Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че
е налице баланс на обстоятелствата, като с оглед на това определи на подсъдимия
наказание към средния размер на предвиденото в закона от десет години лишаване от свобода.
На
основание чл.60,ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание подсъдимият А. да изтърпи
първоначално в затвор, при първоначален строг режим.
Видно от доказателствата по
делото е, че подсъдимият не притежава движимо или недвижимо имущество, поради
което съдът не му налага алтернативно предвиденото в закона наказание –
конфискация.
Съдът,
с оглед всички данни по делото, приема, че с така наложеното наказание ще се
постигнат по най- ефективен начин целите му, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подсъдимия Н.А. по взета спрямо него мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 15.05.2013 година до 08.08.2013
година, както и периода, в който е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”,
считано то 08.08.2013 година до 29.10.2013 година, като два дни домашен арест
се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, както следва : 267лева- по сметка на ОД на МВР- Габрово и
сумата от 170 лева- по сметка на ГОС.
С присъдата съдът постанови веществените
доказателства – 1 брой смачкана бяла хартия с надписи „Това е вашият ПИН” 8804
и „Това е номерът на вашата банкова карта” 5118 0272; 1 брой дебитна карта „VISA Elektron” издадена от „Sosiete Generale Експресбанк”
с № 4390 5800 5118 0272 на името на М.Т. /намира се в делото/; 2 броя бели на
цвят текстилни ръкавици; 2 броя черни на цвят текстилни чорапи; 1 брой метална
пластина черна на цвят с остър край с дължина 7 см; 1 брой „Г”-образен метален
шестограм с размери 5/2 см; 1 брой метална плоска пластина с канали от двете
страни с дължина 6 см; 1 брой метален детайл изтънен в двата края с напречен
неправилен отвор с дължина 8 см и ширина 1,5 см; 1 брой метален детайл с
дължина 5.7 см и ширина 8 мм, от едната страна с два канала, а от другата
страна с един канал; 1 брой двустранна секретна ключалка за вкопаема брава с
ключ за нея; 1 брой метална пластина с продълговата форма, боядисана в син
цвят; 1 чифт бели текстилни ръкавици; 1 чифт бели ръкавици
текстилни; 1 чифт чели текстилни
ръкавици – да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила, а
веществените доказателства – 1 брой черна плетена шапка; текстилна чанта с две
дръжки, сива на цвят; спрей за ключалки с черен капак; черен текстилен калъф
вътре с метални клещи с надпис на една от дръжките „Брама олио”; Черен
текстилен калъф с надпис „Smith&Wesson” вътре в него с
метални клещи, сиви на цвят; 3 броя бели листчета с различна големина; 1 брой
бутилка /флакон с прозрачна течност с надпис “Swiss dent” /вода за уста/ да се
върнат на подсъдимия Н.П.А., след влизане на присъдата в законна сила.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съвместно с наказателния процес
е приет за разглеждане предявения от непълнолетния П.М.Т., действуващ със съгласието на баща си М.Т. против подсъдимия
Н.А. граждански иск за сумата от 2000 лева – претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законните последици, на основание чл.45 ЗЗД.
Безспорно се установява по делото , че на
19.04.2013 година пострадалият П.Т. е
получил следните телесни увреждания: кръвонасядане на долния клепач на лявото
око, малка разкъсно- контузна раничка от вътрешната страна на долната устна
вдясно, кръвонасядане с охлузване на лявата мишница, кръвонасядане и болезненост
на дясната предмишница, охлузвания по гърба на дясната длан и трети пръст на
дясната ръка, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната
подбедреница. С оглед на установеното в наказателната част на присъдата съдът
намира за безспорно установено, че тези увреждания са в пряка и причинна връзка
с виновното и противоправно поведение на подсъдимия А.. С оглед на това съдът
намира иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за основателен.
Като взе предвид броя и
характера на причинените му телесни увреждания, претърпените в резултат на тях
болки и страдания, периода на възстановяването на пострадалия, както и
отчитайки критерия за справедливост, съдът намира, че претърпените от П.Т.
болки и страдания следва да се оценят в размер на 2 000 лева. С оглед на
това съдът прие, че предявеният граждански иск е основателен и доказан в пълния
му размер. Поради това и на основание чл.45 от ЗЗД осъди подсъдимия Н.А. да
заплати на гражданския ищец сумата от 2000 лева – неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от престъплението, ведно със законната лихва, считано
от дата на увреждането 19.04.2013 година до окончателното й изплащане.
Съвместно с
наказателния процес е приет за разглеждане и предявения от М.П.Т. против подсъдимия Н.А. граждански иск за сумата от 107,57
лева – претърпени имуществени вреди от престъплението, на основание чл.45 ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че отнетите
от подсъдимия А. от владението на М.Т. банкнота от 50 евро е била собственост
на сина му – св. П.Т., а банкнотата от 5 евро – на сина му св. Ж.Т.. С оглед на
това не може да се приеме, че М.Т. е претърпял имуществените вреди от
престъплението, тъй като такива се търпят от техните собственици, а не от
владелеца. По отношение на четири броя
рубли не се установи безспорно от
доказателствата по делото същите да са били действаща валута и да са имали
стойност. По изложените съображения съдът намира предявеният граждански иск за
неоснователен и недоказан, като на това основание го отхвърли изцяло.
Съдът осъди подсъдимия Н.А. да
заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 80 лева.
Съдът осъди подсъдимия Н.А. да
заплати на частните обвинители М.Т. и П.Т. сумата от 400 лева- направени по
делото разноски, на основание чл.189, ал.3 НПК.
В
горният смисъл е произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: