Решение по дело №912/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 330
Дата: 17 септември 2021 г.
Съдия: Александър Димитров Муртев
Дело: 20212100500912
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100500912 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
П. Р. А., ЕГН: **********, с адрес за призоваване и съобщения по делото – ***, против
Решение № 260029/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 10273 /2019г. по описа на БРС,
поправено с Решение № 260612/06.11.2020г. по гр.д. № 10273 /2019г. на БРС, по силата на
което е допусната съдебна делба между “Чачу” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “Младост 1”, бл.98Б, вх.Б, ет.6, ап.38, представлявано от Мария
Михайлова, “Реликс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. София,
ул . “Любляна” № 69, ет.2, представлявано от Спас Крушков, и П. Р. А. от ***, ЕГН
**********, на следните съсобствени недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.247 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1125 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.236 и 07079.621.252, заедно с построената в гореописания
имот сграда с идентификатор 07079.621.247.1, административен адрес: ***, застроена площ
от 219 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда за транспорта;
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.236 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1241 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.235, 07079.621.252, 07079.621.247 и 07079.621.251, при
квоти от 1/ 3 ид.ч. за “Чачу” ЕООД, 1/3 ид.ч. за “Реликс” ЕООД и 1/3 ид.ч. за П.А..
Постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва в цялост като
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Жалбоподателката релевира оплакване за неправилност на решението по следните
съображения:
1
На първо място се твърди, че съдът е допуснал до делба поземлен имот с
идентификатор № 07079.621.427 по КК и КР на гр. Бургас, като посочва, че нито в исковата
молба ищецът е поискал допускане до делба на поземлен имот със сочения по-горе
идентификатор, нито с отговора на исковата молба е сочила, че въпросния имот е
съсобствен и е предмет на делбеното производство. От исковата молба пък било видно, че
ищецът “Чачу” ЕООД е поискало съдебна делба на поземлен имот с друг идентификатор, а
именно идентификатор № 07079.621.247. Въззивницата сочи, че не притежава идеални
части от поземлен имот с идентификатор 07079.621.427, поради което намира обжалваното
решение за постановено при грубо нарушение на материалния закон.
На второ място жалбоподателката изтъква, че решението е постановено и при
нарушаване на процесуалните правила, като се обосновава с твърдения за лишаването й от
право на участие в процеса. Сочи, че не й е връчван проект на доклад по делото и не е
вземала становище по същия. Излага, че по здравословни причини не й е било възможно да
се яви на насроченото за 13.07.2020г. от 9,15 ч. о.с.з. по гр.д. № 10273 /2019г. на БРС, като в
тази връзка своевременно била представила болничен лист от 10.07.2020г. и помолила съда
да отложи съдебното заседание за друга дата през месец септември, но въпреки това същият
не се бил съобразил с направеното искане.
По така изложените съображения, жалбоподателката претендира отмяна на
първоинстанционното решение в цялост, като делото бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от фазата, от която е била лишена от участие в процеса. Не се
сочат нови доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от “Реликс” ООД, чрез адв. Мариян Христов
– САК, с която същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че
оплакването на жалбоподателката досежно идентификатора на имота вероятно е било
основателно към датата на депозиране на въззивната жалба, но предвид обстоятелството, че
съдът е констатирал допуснатата техническа грешка в атакуваното решение и е постановил
такова по чл.248 ГПК, то същата се явява неоснователно. Не взема становище по
оплакванията на жалбоподателката, свързани с лишаването й от участие в процеса като в
тази връзка предоставя на съда. Не се сочат нови доказателствата.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от “Чачу” ЕООД, ЕИК *********, , чрез
пълномощника му адв. Росен Христов, с което същата се оспорва като неоснователна. Сочи,
че с Решение № 260012/06.11.2020г. по същото дело е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, като идентификаторът на сочения във въззивната жалба имот е бил
поправен на 07079.621.247, като цитираното решение не се споменава във въззивната жалба.
Намира, че обжалваното решение е законосъобразно и с него правилно е била допусната
делба върху съсобствените имоти съобразно притежаваните от съделителите квоти. С тези
аргументи потвърждаване на първоинстанционното решение. Не се сочат нови
доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на
въззиваемия “Чачу” ЕООД, ЕИК *********, против П. Р. А. и “Реликс” ООД, за делба на
следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.247 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1125 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.236 и 07079.621.252, заедно с построената в гореописания
имот сграда с идентификатор 07079.621.247.1, административен адрес: ***, застроена площ
от 219 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда за транспорта;
2
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.236 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1241 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.235, 07079.621.252, 07079.621.247 и 07079.621.251, при
квоти от 1/ 3 ид.ч. за “Чачу” ЕООД, 1/3 ид.ч. за “Реликс” ЕООД и 1/3 ид.ч. за П.А..
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС, вр.чл.69 от ЗН.
Ответницата П. Р. А. е представила писмен отговор на исковата молба. Оспорва
исковата молба, счита същата за недопустима, като евентуално прави искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Не излага съображения и доводи в подкрепа на исканията
си.
Ответникът “Реликс” ООД не подава отговор на исковата молба.
С Решение № 260029/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 10273 /2019г. по описа на
БРС, поправено с Решение № 260612/06.11.2020г. по гр.д. № 10273 /2019г. на БРС,
първоинстанционният съд е допуснал съдебна делба между “Чачу” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 1”, бл.98Б, вх.Б, ет.6, ап.38,
представлявано от Мария Михайлова, “Реликс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр. София, ул . “Любляна” № 69, ет.2, представлявано от Спас Крушков и П. Р.
А. от ***, ЕГН **********, на посочените в исковата молба съсобствени недвижими имоти.
С Решение №260612 от 06.11.2020 г. Районен съд – Бургас е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 260029/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 10273 /2019г.,
като в диспозитива на решението, на страница първа, на ред четвърти отдолу нагоре, след
думите „поземлен имот с идентификатор“, вместо изписаното, да се чете „07079.621.247“.
Посоченото решение не е обжалвано в законоустановения за това срок и е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на следните недвижими имоти:
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.247 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1125 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.236 и 07079.621.252, заедно с построената в гореописания
имот сграда с идентификатор 07079.621.247.1, административен адрес: гр. Бургас, ул.
“Тодор Александров”, застроена площ от 219 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда
за транспорта;
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.236 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1241 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.235, 07079.621.252, 07079.621.247 и 07079.621.251, при
квоти от 1/ 3 ид.ч. за “Чачу” ЕООД, 1/3 ид.ч. за “Реликс” ЕООД и 1/3 ид.ч. за П.А..
Последният факт се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, а именно нотариален акт № 66/2018 г. на нотариус Антоанета Дичева, вписан
под № 450 на Нотариалната камара. Липсва оспорване на представените доказателства.
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Следователно правото на делба на
съсобствена вещ е потестативно право, което може да се упражни във всеки един момент, от
всеки един от съсобствениците, като не може да бъде отречено от други лица, включително
и съсобственици. Следва да бъде посочено, че видно от самия нотариален акт, “Чачу”
ЕООД,“Реликс” ЕООД и П.А. са придобили собствеността на имотите при равни дялове,
тоест всеки притежава по 1 / 3 ид.ч. от правото на собственост върху всеки имот.
3
Именно поради гореизложено, правилно първоинстанционният съд е допуснал съдебна
делба на процесните имоти между “Чачу” ЕООД,“Реликс” ЕООД и П.А. при квоти от 1 / 3
ид.ч. за всеки.
Настоящият съд намира, че конкретните оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни и по следните съображения:
На първо място се твърди, че съдът е допуснал до делба имот, който не е съсобствен на
страните по делото, а именно поземлен имот с идентификатор № 07079.621.427. В случая е
налице очевидна фактическа грешка, допусната от страна на първоинстанционния съд,
която обаче е била поправена с Решение № 260612/06.11.2020г. по гр.д. № 10273 /2019г. на
БРС, което от своя страна е влязло в сила и е неразделна част от обжалваното по настоящем
съдебно решение. Погрешното изписване на идентификатора на недвижимия имот, предмет
на иска, в диспозитива на съдебно решение, в който са индивидуализирани страните по
спора и техните представители и е посочено правното основание на иска, не е порок който
да е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на
първоинстанционния съд при условията на чл. 270, ал. 3 ГПК, нито пък за неговата отмяна,
още повече че очевидната фактическа грешка е била поправена от първоинстанционния съд.
/Решение №125/12.03.2021 по дело №612/2020 на ВКС; Решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр.
д. № 2282/2018 г. на ВКС; Решение №77/17.05.2021 по дело №513/2009 на ВКС, ГК, I г.о/. В
случая се касае не за порок при формиране на волята на съда, а за несъответствие между
формираната и изразена в съдебния акт воля на съда относно един от индивидуализиращите
белези на имота и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Редът за
поправка на този порок е не по пътя на въззивното обжалване, а по реда на чл.247 от ГПК,
което именно е било направено от първоинстанционния съд.
На следващо място е наведено оплакване във въззивната жалба, че решението е
постановено при нарушаване на процесуалните правила, като въззивницата е била лишена
от възможност да участва в процеса. Следва да се отбележи, че при извършено от
първоинстанционният съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
лишаване на възможността от пълноценно участие в процеса, то въззивният съд дължи
отстраняване на този порок. Ако при разглеждане на въззивната жалба въззивният съд е
осигурил на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с
това допуснатите от първата инстанция нарушения в тази насока са санирани, като именно
това е направено от настоящия съд. Това следва пряко и от позитивната уредба, при която
липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.
Нарушаването на правото на страната на участие в процеса е порок, който обосновава
неправилност на първоинстанционното решение и може да се коригира от въззивния съд по
реда на обжалването без отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата
инстанция /Така Решение № 687 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., II г. о., ГК/.
За пълнота следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е извършил твърдяните
във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Действително на 10.07.2020 г. е постъпил имейл, на който е придаден вид, че изхожда от
П.А., с който същата уведомява съда, че поради здравословни причини не може да
присъства в съдебно заседание и моли отлагане на делото. Не са приложени каквито и да
било доказателства за невъзможността лицето да присъства в съдебното заседание на
13.07.2020 г., поради което искането й се е явявало неоснователно.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението
на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260029/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 10273
4
/2019г. по описа на БРС, поправено с Решение № 260612/06.11.2020г. по гр.д. № 10273
/2019г. на БРС, с което е допусната съдебна делба между “Чачу” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 1”, бл.98Б, вх.Б, ет.6, ап.38,
представлявано от Мария Михайлова, “Реликс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр. София, ул . “Любляна” № 69, ет.2, представлявано от Спас Крушков и П. Р.
А. от ***, ЕГН **********, на посочените в исковата молба съсобствени недвижими имоти,
а именно:
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.247 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1125 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.236 и 07079.621.252, заедно с построената в гореописания
имот сграда с идентификатор 07079.621.247.1, административен адрес: ***, застроена площ
от 219 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: сграда за транспорта;
Поземлен имот с идентификатор 07079.621.236 по КК и КР на гр. Бургас, с
административен адрес: ***, целият с площ от 1241 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, съседи на имота: 07079.621.235, 07079.621.252, 07079.621.247 и 07079.621.251, при
квоти от 1/ 3 ид.ч. за “Чачу” ЕООД, 1/3 ид.ч. за “Реликс” ЕООД и 1/3 ид.ч. за П.А..

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5