Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 9044 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 80870
от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 64465/2016 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I Гражданско отделение, 175-ти състав, районният съд е отхвърлил
предявения от А.С.А., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД осъдителен иск с правно
основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сума в размер на 688,68 лева,
представляваща платена без основание сума за недължима стойност на електрическа
енергия, начислена по фактура № ********** от 29.09.2016 г., за имот, находящ
се в град Долна Баня, ул. „*********На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е
разпределил отговорността за разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Ч.Р.Б.” АД на страната на
ответника.
Срещу така постановеното решение в указания законoустановен срок по реда на
чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от
А.С.А.,
в която са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на същото. Жалбоподателят
твърди, че СРС неправилно е приел, че към датата на извършването на проверката
и към датата на извършване корекцията съществува ред за уведомяване на клиента
за извършената корекция в съответствие с изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Поддържа,
че ответникът няма право едностранно да извърши корекция на сметката на абоната
– потребител за минал период в съответствие с приложимите Общи условия. Сочи,
че дори да се приеме, че има законово основание за извършване на едностранна корекция, ответното
дружество фактически не е уведомило ищеца за същата. Цитира съдебна практика,
която намира за относима. Съобразно изложеното прави искане обжалваното решение
да бъде отменено изцяло и предявеният осъдителен иск да бъде уважен. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – „Ч.Е.Б.” АД,
в срока за отговор по чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Ч.Р.Б.”
АД на страната на ответника, не взема становище по депозираната въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената разпоредба са уредени три
самостоятелни фактически състава. Фактическият състав на чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на получаване на процесната сума от
ответника, след доказване на който факт в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно
така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че
процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. С оглед данните по делото и в рамките на
правомощията си, предвидени в чл. 269 ГПК, въззивният съд намира обжалваното
решение за правилно. В тази насока настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба непреклудирани доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
С изменението в ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия (в този смисъл: решение № 111 от 17.07.2015 г. на І ТО на ВКС,
постановено по т. д. № 1650/2014 г., решение № 173 от 16.12.2015 г. на ІІ ТО на
ВКС, постановено по т. д. № 3262/2014 г.), какъвто ред е предвиден в чл. 17, чл. 18 и чл. 49,
ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ответното
дружество.
В настоящия случай корекционната процедура е
извършена по реда на обнародваните на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г. (ПИКЕЕ). Същите са издадени от председателя на ДКЕВР (приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. ал. 2 ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на
електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР
и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и съгласно правомощията
на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата
са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
Извършената от ответника проверка, обективирана в
констативния протокол от 17.02.2016 г. (л. 62 от делото пред СРС), за проверка на неточно измерване
и/или неизмерване на електрическата енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите
от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради
което и последните са приложим материален закон към отношенията между страните
по повод извършените от ответника действия по установяване на неточно измерване
и начисление на цена за ел. енергия на основание същото.
Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на потребителите на електрическа енергия при
констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда,
корекцията е в тежест на дружеството-снабдител. По този начин законодателят е
предвидил специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в
случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната електрическа
енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно
състояние, без да отдава значение за причината за това обективно състояние,
като целта на нормативният акт е не да санкционира потребителя за виновно
неизпълнение на негови договорни задължения, а да осигури измерване на
доставяната ел. енергия, съответно на действително доставяната такава, при
констатирано неточно измерване или неизмерване на последната. Разпоредбата на
чл. 48 ПИКЕЕ урежда начина на определяне на количеството измерена чрез СТЕ
електрическа енергия, в случаите на неизмерена или измерена с грешка, но потребена ел. енергия, за да се определи
и размера на цената, която крайният потребител следва да заплати, не като
санкция за виновно поведение, а в изпълнение на задължението си по договора за
заплащане на потребената ел. енергия, количеството на която е измерено по
установения ред през определен период. В този смисъл е решение № 118/18.09.2017
г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по т. д. № 961/2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и при
тълкуването и във връзка с чл. 104а ал. 2, т. 5, б. „а" и чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът,
че на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди реда и методиката при
правоотношения, възникващи при „установяване случаите на неизмерена, неправилно и
/или неточно измерена електрическа енергия" в т. ч. и начините за
извършване на корекция на сметките за доставената електрическа енергия. В този
смисъл
е и определение №
556/21.06.2016 г. по дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО.
Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета
от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат
задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на
нормативен акт, то при прилагането им не се касае за „договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При
наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. не се прилага с
оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е транспониран и в пар. 12а от ДР на
ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не
се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и
подзаконови разпоредби. Действително,
с решение № 2315/21.02.2018
г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл.
51 ПИКЕЕ (отм.),като решението е влязло в сила на 23.11.2018 г. По
аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК,
обаче, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Тъй като през исковия период посочените разпоредби на ПИКЕЕ (отм.) не
са отменени с влязъл в сила съдебен акт, същите намират приложение в
разглеждания случай, противно на доводите на въззиваемия.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на
мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството.
В чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), ДКЕВР е
уредила възможност, при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия
за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни, както при наличие на точен измерител количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване /т. 1а/, а при липса на
точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета
от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно
осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство
за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели,
проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване /т. 1б/.
Процесният констативен протокол от 17.02.2016 г. отговаря на всички изисквания на разпоредбите на чл. 47 вр. чл. 48 ПИКЕЕ (отм.), поради което за ответното дружество е възникнало
правото да извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да претендира
заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това право, в който смисъл е
и решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС. Извод
в тази насока следва и с оглед констатациите на извършената последваща метрологична експертиза на СТИ.
Във връзка с доводите
на въззивника е необходимо да се посочи и в чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия е предвидено задължение за ответника за
уведомяване на клиента за корекцията, а в чл. 49, ал. 2 от същите е посочен
реда за това, поради което дружеството – продавач на електрическа енергия е изпълнило изискването на закона (така и решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г.
ВКС, II т. о., ТК). При възприемане на регламентирания в Общите условия ред за
уведомяване – седмодневен срок от извършване на корекцията, то следва, че е
налице фактически състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при спазване на установения в ПИКЕЕ и общите условия ред за
това.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е спазил процедурата по извършване на едностранна корекция на
законово основание, поради което начислената сума за потребена за минал период
електроенергия в размер на 688,68 лв., за която е издадена фактура № ********** от
29.09.2016 г., се дължи
от ищеца,
т.е. същата не е платена без основание, каквито фактически твърдения са
изложени в депозираната искова молба.
В обобщение, доводите
на въззивника, че неправилно
районният
съд е приел, че към
датата на извършването на проверката и към датата на извършване корекцията
съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция
в съответствие с изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, включително и че
ответникът няма право едностранно да извърши корекция на сметката на абоната –
потребител за минал период в съответствие с приложимите Общи условия, са
неоснователни.
Неоснователно е и
възражението на въззивника, че фактически не е уведомен за извършената
едностранна корекция на сметката му. Както е констатирано и от районния съд,
видно от представеното уведомление и известие за доставяне, операторът на
мрежата е изпратил с препоръчано писмо, връчено лично на ищеца на 23.02.2016 г.
копие от констативния протокол и от уведомлението, съгласно изискването на чл.
47, ал. 4 от ПИКЕЕ. Възражението на ищеца, че това
уведомяване е извършено от „Ч.Р. Б.” АД,
а не от ответника е неоснователно, тъй като цитираната норма задължава
оператора на съответната мрежа да изпрати преписа от протокола, а не крайния
снабдител. Същевременно уведомяването на клиента по реда на чл. 17, ал. 2, вр.
чл. 49, ал. 2 от ОУ е извършено именно от ответника, видно от изходящото от
него уведомление, връчено лично на ищеца на 04.10.2016 г.
С оглед
неоснователността на непреклудираните доводи на въззивника и предвид съвпадането
на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното съдебно решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
При този изход на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна, от която се
претендира юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.),
съобразно извършената от юрисконсулта дейност в настоящата инстанция, въззивният
съд определя юрисконсултско възнаграждение в полза на
въззиваемия в размер на 100 лв.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80870 от
01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 64465/2016 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I Гражданско отделение, 175-ти състав.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*********, на основание чл. 78 вр. чл. 273 ГПК, сума
в общ размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Ч.Р.Б.”
АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.