Определение по дело №311/2013 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 1181
Дата: 15 декември 2014 г. (в сила от 6 март 2015 г.)
Съдия: Веселин Ангелов Петричев
Дело: 20135210100311
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

град Велинград 15.12.2014г.

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в  следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдията Петричев гражд.дело   311 по описа за 2013  година и взе предвид, че:

 

Предявен е иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР/изм./,във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

С исковата си молба  ищците Д.Г.П. и Н.Д.П., чрез адв. С. Ц. от АК-Пазарджик твърдят против ответниците С.Т.К. и Д.Т.Б., че са собственици на дворно място съставляващо УПИ IV-2820 в кв. 162 по кадастралния план на Велинград, с площ 510 кв.м. по нотариален акт и 505 кв.м. по скица, с приложена за УПИ регулация при съседи на дворното място: от изток УПИ V-2821; от запад УПИ III-2819; от север улица и от юг УПИ XIII-7054 и УПИ XIX-7055.

         Поддържа се, че ответниците са собственици на съседното дворно място съставляващо УПИ V- 2821 в кв. 162 по кадастралния план на Велинград, при съседи на дворното място: УПИ V-2820; улица "Боров парк", УПИ XIX-7055 и УПИ XII-2825.

         Имотът на ищците е придобит от техния праводател - Г.Щ. П. - баща на първия и дядо на втория чрез покупко-продажба, на 21.03.1956г. видно от приложения Нотариален акт № 43, том II, дело 108/1956г.

         При въвеждане на регулацията през 1969 г. се променят границите на имота и от ПИ №90 се образува парцел IV отреден за имот пл.№ 90 съставляващ УПИ IV-90 в кв.162 по плана на Велинград от 1969г. Видно от приложения отрязък от плана от 1969г. и Нотариален акт за регулация №344, том И, дело 631/1969г. към имота на Г.Щ. П. се придават 10 кв.м. от имот №91, собствен на ответниците и 34 кв.м. от западно съседния имот УПИ № III-89 всички в кв.162 и се изправят границите между имотите. В следствие на прилагането на регулацията имотът на ищците към онзи момент 1969г. става с площ 510 по нотариален акт и придаваеми 10 и 34 кв.м. или общо 554 кв.м. Тази промяна в площта на имота не е отразена в техническа служба, въпреки че се твърди, че  праводателя на ищците е заплатил тези придаваеми 44 кв.м на своите съседи Д.Т. и Т. Б..Видно от приложения Нотариален акт № А 88, том I, дело 183/18.04.1985г. през 1985 г. ищеца Д.П. приема дарението от баща си на УПИ IV-90 в кв.162 по плана на Велинград, но имота вече е с нови номера. През 1983г. е приет нов кадастрален план на който имотът на ищците е означен като парцел IV, отреден за имот с пл.№ 2028 съставляващ УПИ IV-2028 в кв.162 с площ 510 кв.м. по нотариален акт и 505 кв.м. по скица, вместо реалните 554 кв.м., с приложена за УПИ регулация при съседи на дворното място: от изток УПИ V-2821; от запад УПИ III-2819; от север улица и от юг УПИ XIII-7054 и УПИ XIX-7055. При заснемането и съставянето на този план от имота на ищците са отнети 49 кв.м.

         През 1986г. е издадена скица виза, с която се разрешава в двата процесии имота на ищците и на ответниците проектиране на гаражи по нанесените с червени петна./приложена към исковата молба/

         През 1987г. ищецът Д.П. придобива строително разрешение №19/26.01.1987г. от отдел "Архитектура и благоустройство" към общински народен съвет Велинград/приложено/ и построява своя гараж. Подписва Декларация - обяснителна записка представена в дирекция "ТСУСА" Община Велинград /приложена/.

         През 2011г. ищецът Д.Г.П. дарява на сина си /втория ищец Н.П./ 1/2 идеална част от УПИ IV-2028 и построената в него сграда - нотариален акт № 70, том1, рег.№873, дело 69/2011г. /приложен към исковата молба/. При подготвяне на документите за сделката установяват, че на издадената им скица регулационната граница между собствения им имот и този на ответниците е различна от реалната им материализирана граница, както и че в имота на ответниците е отразена ПС, която никога не е съществувала. Видно от плана от 1969 - тази сграда не съществува.

         През 2011г. е извършено ГЕОДЕЗИЧЕСКО ЗАСНЕМАНЕ от ЕТ "Бучков-91-Васил Вучков" с обект: Верни имотни граници на ПИ № 2820 и сграда ГАРАЖ в кв162 по плана на гр.Велинград - /приложено към исковата молба/. Видно от приложената комбинирана скица реалната граница на имота на ищците с имота на ответниците е права линия и границата от кадастралния план на Велинград е задраскана с X. Сградата от имота на съседите - ответници не съществува и имотът на ищците е с площ 531 кв.м.

         Със Заявление с вх.№ 032-11/11.08.2011г. ищецът Д.П. е предприел действия за започване на процедура за съставянето и подписването на Акт за попълване на кадастралния план с вярна имотна граница на имот №2820 и сгради в него в кв.162 по плана на Велинград. С писмо от Община Велинград двете страни - съседи са уведомени, че на 24.08.2011г. в 10ч. ще се подпише цитирания по-горе акт на самото място. Наследодателят на ответниците не се е явил на срещата и съгласно указанията от писмото е издаден отказ за продължаване на процедурата.

        

         Излага се, че действащия кадастрален план е бил одобрен при съществено закононарушение, тъй като без правно основание, без вярно заснемане на имотните граници, без да се пренесат данни от предходните планове, площта на имота на ищците е съществено намалена от 554 кв.м на 505 кв.м., променена е границата между двата имота и се е появила незаконна постройка. При изготвянето на регулационния план, одобрен със заповед РД 14-03-163 от 13.10.1983 година на МСА била допусната грешка при нанасянето на имотната граница в кадастралната карта между двата имота, довела до заснемането на около 15 кв.м. от собствения на ищците имот в имота на ответниците.

 

Искането до съда е да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците С.Т.К. с ЕГН ********** *** и Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** - н-ци на Т. Д.Б., че към момента на влизане в сила на кадастралния план, одобрен със заповед РД 14-03-163 от 13.10.1983 година на МСА е допусната ГРЕШКА относно верните имотни граници между УПИ IV-2820 и УПИ V-2821 в кв. 162, която грешка следва да бъде отстранена от действащия кадастрален план, както и че ищците са собственици на 15 кв. м. от имота на ответниците.

 

         На основание  чл.131 от ГПК в срок са постъпили отговори, с които ответниците са оспорил иска по същество, като са изложили подробни съображения за това.

 

В тежест на ищеца е да докаже твърдените от него факти, както и наличието на грешка в кадастралната основа, а също и правото си на собственост, съобразно своите претенции.

 

В тежест на ответника е да докаже всички други обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, на които основава своите възражения, както и че липсва грешка в кадастралната основа.

 

СЪДЪТ е предоставил възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

 

В хода на процеса са приети съдебно-технически експертизи, а така и тройна такава. И единичната, и тройната експертизи са категорични, че през 2014г. по време на висящност на спора,  e влязъл в сила нов кадастрален план на Велинград, а съгласно петитума на иска, уточнен в допълнителната молба ответниците владеят около 49 кв.м. от имота на ищците, които погрешно са заснети като тяхна собственост по плана от 198Зг.До приключване на съдебното дирене по делото ,липсва искане за изменение на петитума на предявения иск,съобразен с посочените новонастъпили в хода на процеса фактически обстоятелства.

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото намира, че искането на адв Ш. за прекратяване на производството поради липсата на правен интерес от завеждане на предявения иск с посоченото правно основание,направено в хода по същество се явява основателно,поради което следва да бъде уважено,като след отмяната на хода по същество се прекрати производството по делото поради неговата процесуална недопустимост.

На основание чл.130 от ГПК, Съдът служебно следи за наличието на правен интерес от момента на предявяване на иска и във всеки един момент от развитието на процеса, както и за наличието на абсолютните правни предпоставки, една от които е правният интерес и в съответствие с текста на закона и установената съдебна практика прекратява като недопустимо всяко производство, по което ищцовата страна не е доказала правния си интерес. И единичната, и тройната експертизи са категорични, че през 2014г. e влязъл в сила нов кадастрален план на Велинград, а съгласно петитума на иска, уточнен в допълнителната молба, ответниците владеят около 49 кв.м. от имота на ищците, които погрешно са заснети като тяхна собственост по плана от 198Зг.,вече отменен,като интереса от вида на търсената с иска правна защита,очевидно липсва ,ако следва да се зачете позитивно съдебно решение с което евентуално констатираната грешка в кадастъра би се отразила във вече отменен план.

В законовият срок не е постъпило искане от ищцовата страна за изменение на иска, а такава промяна не може да бъде направена по почин на съда, поради което и крайният съдебен акт следва да бъде постановен в рамките, които ищеца е определил. Освен това съдът, счита ,че след като ищцовата страна не е изменила петитума на исковата си молба,съобразен по начин отразяващ новите фактически обстоятелства посочени в тройната съдебно техническа експертиза ,то съдът не може да се произнесе по тези  обстоятелства ,тъй като би се произнесъл по непредявен иск ,което е процесуално недопустимо.С оглед изложеното, съдът счита, че предявения иск е недопустим.За ищцовата страна съществува процесуалната възможност за нов процес и упражнено право на иск,съобразен с посочените по горе обстоятелства,съобразени вече към релевантния момент ,а именно действащия към момента кадастрален план на гр.Велинград от 2014г.

На второ място, следва да се отбележи, че по време на висящността на настоящето производство са влезли в сила изменения на Закона за кадастъра и имотния регистър, включително и относно разпоредбите, касаещи изменение на кадастралните планове поради допуснати непълноти или грешки в тях. Според действаща редакция на чл. 54, ал.2 от ЗКИР "когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КК и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по С. ред". Съставянето на комбинирана скица представлява дейност на компетентния административен орган (съответната служба по геодезия, картография и кадастър). Според граматическото тълкуване на цитираната норма съставянето на комбинирана скица трябва да предшества исковото производство, като адм. орган "очертае" грешката или непълнотата в кадастралния план, за която е налице спор за материално право. В този смисъл, съдът счита, че измененията в ЗКИР, публикувани в ДВ бр.49 от 2014 г. обуславят като задължителна предпоставка на допустимостта на иска за грешка в кадастъра на провеждането на административна процедура по съставяне на комбинирана скица. Допълнителен аргумент за това си становище съдът намира и в образуваното тълкувателно дело № 4 по описа за 2014 г. на ОСГК на ВКС един от въпросите за решаване по което е: "Обусловена ли е допустимостта на иска по  чл. 53, ал.2 ЗКИР (изм.) от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал.1 ЗКИР (изм.) по констатиране на непълноти или грешки в КК.

Измененият текст на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, новата редакция на който гласи, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Цялостната нова редакция на чл. 54 ЗКИР е подчинена на едно компромисно тълкуване на новата дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в контекста на свързване с предходния, по-широк смисъл на законовото понятие за грешки и непълноти в кадастъра. Член 54, ал 3 ЗКИР отново определя като „непълнота или грешка“ в одобрената карта и регистри въвеждането на данни, достоверността на които е обвързана със спор за материално право. Наличието на спор за материално право не кореспондира нито с грешка, нито с непълнота на данните или с несъответствие спрямо действителното състояние на имотите. Опит за обособяване на процедурата при наличие на спор за материално право е създаването в чл. 54, ал. 2 ЗКИР на самостоятелно производство,  при което спорните данни се отразяват в комбинирана скица и се редактират окончателно в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване не спора по съдебен ред. Тази тенденция е продължена и с новата разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР гласяща, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същ имот, в кадастралния регистър се записват данните за всички лица и документи. Нещо повече - направеното в чл. 54, ал. 3 ЗКИР ограничение, според което не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредба. Според актуалната редакция на чл. 51, ал. 1 ЗКИР, се измени формулировката на хипотезите, представляващи основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като се намали броя им от три на две, като значително се промени и съдържанието им. Към настоящия момент, методът на разграничение в спорните случаи следва да се основава най-вече на изследване на датата на възникване на основанието за изменение на кадастъра, тъй като грешките и непълнотите са били допуснати при одобрение на кадастралната карта и регистри, докато измененията в данните за обектите в кадастъра са настъпили след този момент.

 

Предвид горните съображения съдът счита, че е сезиран с недопустим иск, поради което определението, с което е даден ход на делото по съществото на спора следва да бъде отменено, а производството по делото – прекратено.

 

Водим от горното, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.11.2014 г., с което е даден ход по същество и са обявени устните състезания за приключени.

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 311 по описа за 2013 г. на РС-Велинград.

 

 ОСЪЖДА  Д.Г.П. с ЕГН-********** и Н.Д.П. с ЕГН-**********,*** да заплатят на С.Т.К. с ЕГН ********** *** и Д.Т.Б. с ЕГН ********** ***,сторените съдебно деловодни разноски в размер на 1000 лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез РС-Велинград до Окръжен съд Пазарджик, в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

                                                   Районен съдия: