Р Е Ш Е Н И Е
№5138/22.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17172 по описа на Варненски районен съд
за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 74727/ 14.11.2018 г. от
„К. Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** срещу К.М.Г., с
ЕГН: **********, с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 349.50 лв., представляваща
неизплатена главница, дължима по Договор за кредит № *, сключен на 20.05.2015г.
между „*“ ЕООД и К.М.Г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 14.11.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението и 78.38 лв.,
представляваща наказателна лихва, начислена на основание т. 13.3 от ОУ на
договора за кредит, за периода 17.11.2015 год. – 31.01.2018 год., които
вземания, по силата на Договор за цесия от 01.02.2018 г., са прехвърлени от „*“
ЕООД на „К. Б.” ЕАД. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на
20.05.2016 год. между „*“ ЕООД, като кредитор и Ц. Б. К. (кредитополучател) е
сключен Договор за кредит *, по силата на който на последната е предоставена, в
брой, на каса на „* *“, сумата от 350.00 лв., дължима в срок до 19.06.2015 год.
Крайният срок за изпълнение на продължаван неколкократно, като финално е
определен на 16.11.2015 год. До посочената дата изпълнение от страна на
заемополучателя не е предприето, поради което от страна на заемателя, на
основание т. 13.3 от ОУ, е начислена наказателна лихва, в размер на основния
лихвен процент, определен от БНБ (10.01 %). До 31.01.2018 год. размерът на
наказателната лихва е 78.38 лв. На 01.02.2018 год. между „*“ ЕООД и ищцовото
дружество е сключен договор за цесия, по силата на който процесните вземания са
прехвърлени от заемателя на ищеца.
Ответникът – К.М.Г.,
чрез назначения му особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност
на претенцията. Възразява срещу валидността на цесията, а от там – и срещу
легитимацията на ищеца, а също и срещу
надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит. Оспорва валидността на облигационната връзка, на която
ищецът основава правата си, изправността на заемателя, реалното получаване на
отпуснатата сума от длъжника. Оспорва и действителността на договора, поради
противоречието му със закона. Релевира възражение за погасяване на вземането за
наказателна лихва по давност. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените
положителни правопораждащи твърдения, на които основава претенцията си, а
именно: съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и
ответника по договор за кредит, в изпълнение на който отпусната сума е
предадена на ответника; настъпване на падежа на задължението; валидно сключен
договор за цесия с „*“ ЕООД, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено
вземането по договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на
ответника.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.
В
настоящата хипотеза, установява се от представения на л. 14 и сл.
договор № */ * год. и
приложенията към същия, обстоятелството, че между ищеца, в
качеството му на цесионер и „*” ЕООД,
в качеството му на цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по
договор за кредит № */ 20.05.2015
г.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 - прехвърлянето на
вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него
на длъжника. В настоящата хипотеза, липсват доказателства за надлежно
съобщаване на длъжника за сключения договор, преди депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба. Цесията
е редовно съобщена на длъжника, чрез
особения му представител.
След изпълнение на процедурата по чл. 47,
ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици (така и в Решение № 198/ 18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018
год., ВКС, І т. о.). В подкрепа на този извод следва бъде отбелязано, че право
на кредитора е да избере начина на съобщаване за прехвърлянето на вземането. В
случай, че избере това да се осъществи чрез нотариална покана и връчването ще е
редовно и при надлежно проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47, ал. 1 -
5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е.
и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. При невъзможност за откриване на длъжника, съобщаването на
цесията на особеният представител (който е лице с юридически познания),
охранява правата му в по голям обем, в сравнение с гореописаната процедурата по
връчване чрез залепване на уведомление, разписана в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането, а и за настъпване
на предсрочната изискуемост на вземането, е настъпило с
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към същата уведомление
за цесия (л. 54, а именно - на 17.05.2019
год., което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. След като е известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
На
следващо място – кредиторът основава вземането си, предмет нацесията, на договор за кредит
от 20.05.2015
год., за който се твърди, че е сключен между цесионера и
ответника, и по силата на който за кредитодателя е възникнало задължението да
предостави на кредитополучателя сумата от 350.00
лв.
С
договора за заем заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а последниятт се задължава да върне
заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е неформален - не е необходима
определена форма за неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия.
Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва когато
въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага постигането на
съгласие между двете страни по
него за сключването му.
В разглеждания
случай, липсват каквито и доказателства за осъществена кореспонденция между
страните, която евентуално би могло да удостоверипо надлежен начин заемното правоотношение,
което ищецът твърди, че е възникнало. Липсват данни, за отправено от цедента
предложение, посредством средство за комуникация, респ. за неговото приемане от
ответника, а от това – и за постигнато между страните съгласие за сключването
на заемно
правоотношение. Приложеният към исковата молба договор за кредит не носи
подписа на ответника, поради което и по никакъв начин не го обвързва.
От друга страна,
както бе посочено по – горе, договорът за заем е реален, т .е. същият се счита сключен едва когато
въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на
заемателя. Доказателства, годни да установят, получаване на сумата в общ размер
на 350.00 от ответника на каса на „* *“ също не са ангажирани. За установяване
изправност на цесионера по договора за кредит, респ. на предаване на заетата
сума на ответника, по делото е представена разписка за нареждане на сумата от
350.00 лв. към „* *“, в полза на К.М.Г. (л. 13). Същата е без подпис нито на
наредителя, нито на получателя, поради което от една страна не е в състояние на
обоснове безспорен извод за извършване на твърдяния превод, още повече – че
сумата е реално предадена на бенефициента.
По изложените съображения, се налага извода, че фактическият
състав на чл. 240, ал. 1 ЗЗД не е осъществен, поради което и предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед изхода
на спора по главния иск, неоснователна е и на акцесорната претенция за
присъждане на наказателна лихва върху главницата.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К. Б.” ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** срещу К.М.Г., с ЕГН: **********,
с адрес *** искове за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумите от 349.50 лв. (триста четиридесет и девет
лева и петдесет стотинки), представляваща
неизплатена главница, дължима по Договор за кредит № *, сключен на 20.05.2015г.
между „*“ ЕООД и К.М.Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението и 78.38
лв. (седемдесет
и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
наказателна лихва, начислена на основание т. 13.3 от ОУ на договора за кредит,
за периода 17.11.2015 год. – 31.01.2018 год., които вземания, по силата на
Договор за цесия от 01.02.2018 г., са прехвърлени от „*“ ЕООД на „К. Б.” ЕАД, на основание с чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: