Присъда по дело №3/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 20
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20231720200003
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. Перник, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
и прокурора Т. Г. Н.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20231720200003 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Б. К. Б. - *** с ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че за периода от месец ноември 2021 г. до месец октомври
2022 г., включително, в гр. Перник, след като е осъден с Решение №
1224/26.07.2019 г., постановено по гр. дело № 03721/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник, влязло в законна сила на 26.07.2019 г., да издържа свой
низходящ - сина си Б. Б. Б., роден на 15.11.2004 г., като заплаща месечна
издръжка в размер на 500.00 (петстотин) лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски, поради което на основание чл.183, ал.1 от НК, вр. чл.54, вр.
чл.57 ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 4/четири/ месеца.
На основание чл. 66 ал.1 от НК, изпълнението на така определеното
наказание, се отлага за срок от 3 /три/години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. К. Б. да заплати на частния обвинител Б. Б.
Б. , с ЕГН **********, сумата от 1450 лв./хиляда четиристотин и петдесет
лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение на неговия повереник.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда № 20 от 26.04.2023г. по НОХД № 00003/2023г.
на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на Б. К. Б. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец ноември 2021г. до месец октомври 2022г. вкл. в гр. П., след
като е осъден с Решение № 1224/26.07.2019г., постановено по гр.д. №
03721/2019г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на
26.07.2019г., да издържа свой низходящ – сина си Б. Б. Б., роден на *******г.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 500.00лв (петстотин лева),
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 месечни вноски.
Съдебното производство е проведено по реда на диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 от
НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура П.
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му бъде наложено наказание „пробация” със съвкупност от
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК, предвид посочените
от прокурора смекчаващи отговорността обстоятелства –чистото съдебно
минало на дееца към момента на извършване на деянието и доброто му
процесуално поведение по делото, като се отчете като отегчаващо такова
големия размер на неплатените издръжки.
Конституираният в производството като частен обвинител Б. Б. Б.
лично и чрез процесуалния му представител адв. Н.В. от САК счита, че
безспорно е установено извършеното престъпление. Повереникът пледира
съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага да се наложи
алтернативно предвиденото наказание „лишаване от свобода”. Прави искане
за осъждане на подсъдимия да заплати на доверителя направените разноски
по воденето на настоящото дело.
Подсъдимият Б. К. Б. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за виновен по
предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв. Б.Б. от ПАК, се солидализира с
искането на прокурора по отношение на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подзащитния й. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от частния обвинител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна :
Подсъдимият Б. К. Б. е роден на *******г. в гр. П.. Има висше
образование. Към момента да долуописаната деятелност е бил неосъждан. Не
1
е трудово ангажиран.
Подсъдимият Б. К. Б. и св. К.Н.Б.-Б.а са бивши съпрузи, като по време
на брака се родил сина им Б. Б. Б. (роден на *******г.). С решение № 1224 от
26.07.2019г. по гр.д. № 03721/2019г. по описа на Районен съд П., влязло в
законна сила на 26.07.2019г. родителските права върху детето били
предоставени на майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 500.00 лева на своя низходящ , която била платима в гр.
П.. След влизане в сила на решението, подсъдимият първоначално изпълнявал
редовно задължението си за заплащане на издръжка на своя син, което
преустановил през. м. май 2021г. За своето бездействие в периода от месец
май 2021г. до месец октомври 2021г. вкл. Б. К. Б. е бил признат за виновен за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и осъден с Присъда № 23 от 16.06.2022г.
по НОХД № 1962/2021г. по описа на Районен съд П., която е влязла в сила на
04.11.2022г.
Междувременно, в хода на горепосоченото наказателно производство
подсъдимият не изпълнил задължението си да издържа своя низходящ, като
не изплатил дължимата издръжка за м. ноември 2021г. м. декември 2021г., м.
януари 2022г., м. февруари 2022г., м. март 2022г., м. април 2022г., м. май
2022г., м. юни 2022г., м. юли 2022г., м. август 2022г., м. септември 2022г. и м.
октомври 2022г., т.е. повече от две месечни вноски, а именно 12 такива в общ
размер на 6000.00 лева.
По доказателствата:
Задължението на подсъдимия за ежемесечна издръжка на низходящия
Б. Б. Б. по несъмнен начин се доказва от приетия като писмено доказателство
препис на Решение № 1224 от 26.07.2019г. по гр.д. № 03721/2019г. по описа
на Районен съд П., влязло в законна сила на 26.07.2019г., с което е бил
определен ежемесечния размер от 500.00 лева на дължимата от Б. Б. издръжка
за своя син.
Съдът прие като безспорно доказано, предвид самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от
дадените в хода на досъдебното производство свидетелски показания на Б. Б.
Б. и К.Н.Б.-Б.а, които еднопосочно установяват, че през инкриминирания
период деецът не е извършил никакви плащания във връзка с дължимата от
него издръжка, въпреки естеството на това му задължение, което цели
задоволяване на ежедневни нужди на детето.
Не е спорно, с оглед приетите като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия с рег. №
230419005000179947 от 19.04.2023г. на бюрото за съдимост при Районен съд
П., ведно с приложени към нея два броя преписи на бюлетини за съдимост, че
Б. Б. не е бил осъждан към момента на реализиране на престъплението, за
което е предаден на съд по настоящето дело, като след това са последвали две
негови осъждания - с Присъда № 23 от 16.06.2022г. по НОХД № 1962/2021г.
по описа на Районен съд П., влязла в сила на 04.11.2022г. за престъпление по
2
чл. 183, ал.1 от НК, реализирано в периода от м. май 2021г. до м. октомври
2021г. вкл. и с Присъда № 260021 от 28.09.2022г. по НОХД № 468/2021г. по
описа на Районен съд П., влязла в законна сила на 14.02.2023г. за извършено
на 30.12.2019г. престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От правна страна:
Съдът намира, че подсъдимият Б. К. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец ноември 2021г. до месец октомври 2022г. вкл. в гр. П., след
като е осъден с Решение № 1224/26.07.2019г., постановено по гр.д. №
03721/2019г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на
26.07.2019г., да издържа свой низходящ–сина си Б. Б. Б., роден на *******г.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 500.00лв (петстотин лева),
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 12 месечни вноски.
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие – Б. Б. не
е плащал дължимата ежемесечна издръжка за сина си за горепосочения
инкриминиран период, който включва 12 месечни вноски.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Този извод се
налага, с оглед неговите обективни действия, тъй като Б. Б. е съзнавал
характера на задължението си, защото е бил наясно със съдържанието на
влязлото в сила с Решение № 1224/26.07.2019г., постановено по гр.д. №
03721/2019г. по описа на Районен съд П., но въпреки това не е осъществил
дължимото според закона поведение.
Изложените от защитника на подсъдимия доводи, че същият е
безработен и не получава парично обезщетение за безработица не могат да
мотивират съда да приеме наличието на обективна невъзможност да заплаща
присъдената издръжка на непълнолетното си деца. По делото не се
установиха данни, сочещи на невъзможност деецът да полага труд или да е
страдал от продължително общо заболяване, с оглед на което липсата на
трудови доходи съдът приема като дължащи се на субективни причини.
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдимия.
По вида и размера на наказанието:
Съставът на чл. 183, ал.1 от НК предвижда налагане на алтернативни
наказания - „лишаване от свобода” до една година или „пробация”.
Съдът, след като прецени визираните в чл. 54 от НК предпоставки, във
вр. с чл. 57, ал.1 от НК, намери, че адекватно на извършеното и личността на
дееца се явява по-тежкото по вид наказание - „лишаване от свобода”.
При определяне вида и размера на наказанието настоящият състав
отчете наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
3
положителното процесуално поведение на подсъдимия, изразеното
съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало към момента на
реализиране на процесното престъпление. Самопризнанието на Б. Б. в хода на
съдебното следствие не третира допълнително като смекчаващо
обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по
предвидената в глава 27-ма от НПК диференцирана процедура.
Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена в
закона (чл.373, ал.2 НПК), поради което и то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение. В този смисъл са и задължителните указания в
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г.по т.д. № 1/2008г. на ВКС, ОСНК.
Същевременно съгласно обхвата на обвинението става въпрос за
дължима и неизплатена от осъдения издръжка която се равнява на 12 месечни
вноски, или общо дължимата сума е в размер на 6000.00 лв, т.е. касае се за
продължителен период от време, в рамките на който дееца не е изпълнявал
задължението си да издържа своя низходящ. С оглед данните по делото, съдът
счита, че процесната деятелност е с по-висока степен на обществена
опасност, предвид постановената Присъда № 23 от 16.06.2022г. по НОХД №
1962/2021г. по описа на Районен съд П., влязла в сила на 04.11.2022г., с която
подсъдимият е бил осъден за реализирано в периода от месец май 2021г. до
месец октомври 2021г. вкл. спрямо същия низходящ престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, т.е. за период, който непосредствено предхожда
инкриминираното бездействие по настоящето дело. Следва да се посочи, че
въз основа на доказателствената наличност настоящият състав изведе извод,
че и самия подсъдим е лице със завишена степен на обществена опасност,
доколкото в негативен план го характеризира и осъждането с Присъда №
260021 от 28.09.2022г. по НОХД № 468/2021г. по описа на Районен съд П.,
влязла в законна сила на 14.02.2023г. за извършено на 30.12.2019г.
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Именно посочените последващи
две осъждания определят Б. Б. като личност с недобри характеристични
данни, които съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства.
При съобразяване на всички обсъдени по-горе обстоятелства,
очертаващи степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът
прие, че определеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде
отмерено в размер на шест месец, като счита, че по този начин ще се
постигнат всички цели визирани в чл. 36 от НК. При това положение на
основание чл. 58а, ал.1 от НК определеното наказание съдът намали с една
трета, поради което осъди Б. Б. на наказание „лишаване от свобода” за срок от
четири месеца.
Според съда на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца
следва да се отложи за изпълнение за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, като през време на същия подсъдимият ще има
възможност да осмисли реализираната от него деятелност, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще своето поведение със законоустановените порядки.
4
Съдът не споделя тезата на прокурора за определяне и налагане на
дееца на алтернативно предвиденото наказание „пробация” с посочената
съвкупност от мерки, тъй като счита, че при такова санкциониране следва да
се преувеличи значението на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Едно по-леко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по
чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото, поради което настоящият състав счита, че
конкретния случай не оправдава определяне на наказанието при по-леката
алтернатива на дадената възможност на санкцията по чл. 183, ал.1 от НК.
Несподеляеми са аргументите на защитника на подсъдимия, че същият
следва да се счита за реабилитиран по право към момента на постановяване
на настоящата присъда, тъй като за последвалите във времето негови
осъждания – по НОХД № 1962/2021г. и по НОХД № 468/2021г. и двете по
описа на Районен съд П., предвид вида на наложените наказания и влизане в
сила на съответния съдебен акт (първия на 04.11.2022г., а втория на
14.02.2023г.) не е налице предвидена хипотеза в Глава десета от НК за
тяхното заличаване. Същевременно съдът счита за необходимо да маркира, че
посочените осъждания не са отегчаващи отговорността обстоятелства при
определяне на размера на наказанието с настоящата присъда (освен като
негативни характеристични данни за подсъдимия), както и че същите не
променят обстоятелството, че към момента на реализиране на процесното
престъпление Б. Б. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, което е отчетено при прилагане на института на условното
осъждане с този съдебен акт. Последващите осъждания по НОХД №
1962/2021г. и по НОХД № 468/2021г. и двете по описа на Районен съд П. биха
имали значение при определяне на наказание по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от
НК, което в настоящето производство не може да се реализира, тъй като е
налице доказателствената необезпеченост относно привеждането в
изпълнение, респективно изтърпяване на наложеното наказание „пробация”
по НОХД № 1962/2021г. по описа на Районен съд П., като това може да се
осъществи в хипотезата на чл. 306, ал.1 т.1 от НПК.
По разноските:
Съгласно императивното изискване на чл. 189, ал.3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, той следва да бъде осъден да заплати
разноските, направени от частния обвинител, ако е направено такова искане.
В конкретния случай повереника на частния обвинител своевременно е
поискал присъждане на направени разноски, свързани със заплатен
адвокатски хонорар. От съдържанието на приложения на л. 17 договор за
правна защита и съдействие от 15.02.2023г. се установява, че пострадалия Б.
Б. е възложил на адвокат Н.В. от САК оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
П. по НОХД № 3/2023г. по описа на Районен съд П.. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1450.00 лева и е заплатено изцяло в брой при
5
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Предвид гореизложеното съдът осъди подсъдимият да заплати в полза
на частния обвинител Б. Б. Б. сумата от 1450.00 лева, представляваща сторени
от последния разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение на
неговия повереник.
Във връзка с направеното от защитника на подсъдимия възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът счита за необходимо
да посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, предоставяща възможност
за присъждане в по-нисък размер на претендираните от страната разноски за
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, с оглед действителната
фактическа и правна сложност по делото, не се прилага по аналогия в
наказателното производство, тъй като такава възможност не е предвидена в
разпоредбите от чл. 187 до чл. 190 от НПК, в които се съдържа изрична
регламентация на разноските в наказателното производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на присъдата.

Председател:
6