РЕШЕНИЕ

 

Номер  252                          Година  2018                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 22.01                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 09.01.2018 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  2685 по описа за   2017         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното му дължи сумата 7 861, 16 лева – главница, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за периода 09.12.2011 г. - 07.10.2014 г., за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***; сумата 2 550, 81 лева обезщетение за забава за периода 29.02.2012 г. – 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 24.11.2016 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9146/25.11.2016 г., издадена по ч. гр. дело № 15850/2016 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и за заповедното производство.

Ответникът „Еврокорект“ ООД - гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца до 31.12.2013 г.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9146/25.11.2016 г., издадена по ч. гр. дело № 15850/2016 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 7 861, 16 лева – главница, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за периода 09.12.2011 г. - 07.10.2014 г., за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***; сумата 2 550, 81 лева обезщетение за забава за периода 29.02.2012 г. – 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 24.11.2016 г. до окончателното погасяване; сумата 208, 24 лева – разноски по делото за държавна такса, както и сумата 590 лева без ДДС – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответното дружество е подало възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

Ищецът основава претенциите си на сключен между страните Договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води № ***/24.03.2000 г., но – както се установява от заключението от 13.12.2017 г. на вещото лице по СГЕ ***, подписът, посочен като положен от *** на ответното дружество (***) за „Абонат“ в този Договор не е изпълнен от *** *** – което само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите на ищеца като неоснователен и недоказан, а посоченото писмено доказателство следва да бъде признато за неистински документ и изключено от доказателствата по делото.

Дори да се приеме, че въпреки липсата на действителен договор между страните, ищецът действително е предоставял ВиК услуги на ответника през горепосочения период, Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено от ищцовото дружество в съда на 24.11.2016 г. – към който момент по отношение на задълженията на ответника за периода 09.12.2011   г. – 23.11.2013 г. е изтекъл приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД по отношение на вземанията на ответника срещу ищеца за неплатената питейна вода, доставяна в горепосочения имот на ищеца за периода 01.01.2005 г. – 01.01.2013 г. Поради това съдът намира, че към момента на подаване на Заявлението в съда действително задълженията на ответника за заплащане на предоставените му от ищеца през този период ВиК услуги са били погасени по давност, а оттук – че погасено по давност е и акцесорното вземане на ищеца за мораторна лихва за периода 29.02.2012 г. – 23.11.2013 г. върху главницата, с оглед разпоредбата на чл.119 от ГПК, като от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява (ако се приеме, че въпреки липсата на действителен Договор между страните, ищецът е предоставял услуги на ответника) размерът на стойността на задължението на ответника за периода 24.11.2013 г. - 07.10.2014 г. и на мораторната лихва върху главницата за периода  24.11.2013 г. – 30.09.2016 г., поради което – предвид направеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, претенциите на ищеца се явяват неоснователни и недоказани и на това основание и искът следва да се отхвърли и по тази причина.

Дори да се приеме, че ищецът е предоставял услуги на ответното дружество през целия процесен период на основание валидни договорни отношения между тях и, че направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите на ищцовото дружество по давност е неоснователно, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел *** и от заключенията от 18.10.2017 г. на вещото лице по СТЕ *** и от 21.11.2017 г. на вещото лице по ССЕ ***, след като на 02.08.2011 г. по искане на ответника е било установено от ищцовата страна, че водомерът в имота на ответното дружество не отчита коректно, но до 05.05.2012 г. ищцовата страна въпреки неколкократните последващи искания на ответника, не е подменила този неизправен водомер, намиращ се през това време именно в ищцовото дружество, поради което съдът намира, че действително от събраните по  делото доказателства не може да се установи обема на ползваните от ответника през процесния период услуги и съответно – тяхната действителна стойност, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв и на това основание.

Ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което и, независимо от изхода на спора, такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *** ***, против „Еврокорект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Пловдив - Запад” № 39А, представлявано от *** ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество сумата 7 861, 16 лева – главница, представляваща неплатени задължения за предоставени ВиК услуги за периода 09.12.2011 г. - 07.10.2014 г., за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***; сумата 2 550, 81 лева обезщетение за забава за периода 29.02.2012 г. – 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 24.11.2016 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9146/25.11.2016 г., издадена по ч. гр. дело № 15850/2016 г. по описа на ПРС – VІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ Договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води № ***/24.03.2000 г., представено от ищеца в заверен препис (л.8 и л.9 от делото) и в оригинал (л.163 и л.164 от делото) И ИЗКЛЮЧВА СЪЩИЯ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящето Решение заверен препис от него ЗАЕДНО С ОРИГИНАЛА НА неистинския документ ДА СЕ ИЗПРАТИ НА Районна прокуратура – гр. Пловдив.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – VІ гр. състав ч. гр. дело № 15850/2016 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.