№ 266
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. И.а
при участието на секретаря Таня Т. Митова
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100607443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 19.06.2024 г., постановена по н.ч.х.д. № 21932/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, подсъдимият И. Г. И. е
признат за невиновен в това на 17.07.2018 г. около 22:00 ч. – 23:00 ч. по мобилно
приложение „WhatsApp“ да се е заканил на Е. Д. П. с престъпление против личността
му и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, с думите
„Ще те заключа и ще лежиш, никакви скрупули нямам, ще лежиш. Паднеш ли ми на
Мерцедеса, ще те заключа, ей, цървул ще дойда и ще те пребия, ама ще те пребия
като куче ще те пребия, толкова много, че не можеш да си представиш, слушай ме
добре бе помияр мръсен, ****, ще те хвана и ще те пребия, ще те блъскам здраво
като куче, ще те срещна и ще те пребия като куче, ще ти навра глава в ****, не ме
познаваш **** мръсен, гаранция ти давам, че ще се случи това нещо, ще докарам
трима човека“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения от Е. Д. П. срещу И. Г. И. граждански иск
за сумата от 2 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени от твърдяното
деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК Е. Д. П. е осъден да заплати в полза на СРС
сумата от 740 лева, представляваща разноски за експертиза в производството.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител Е. П., чрез повереника му, с която се иска отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов осъдителен такъв спрямо подсъдимото лице. В допълнение към
жалбата се излагат конкретни доводи във връзка с така направеното искане.
1
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В открито заседание пред въззивния съд подс. И. И. редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. Е. Д..
В хода по същество пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител Е. П. прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нов осъдителен спрямо подсъдимото лице съдебен акт, за което
излага конкретния доводи.
ЧТ Е. П. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът на подс. И. И. моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Излага конкретни съображения във връзка с така направеното искане.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което
е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И. Г. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с висше образование, неосъждан, трудово неангажиран.
На 17.07.2018 г. около 22:00 – 23:00 ч. ЧТ Е. П. и подс. И. И. провели разговор по
мобилно приложение „WhatsApp“. Между тях възникнал спор, свързан със служебни
въпроси, като конкретният повод бил ползването на платен годишен отпуск от страна на
частния тъжител, което изисквало одобрение от страна на подсъдимия. В хода на
проведения разговор словесният конфликт ескалирал, което довело до повишаване на тон.
Тъй като и двамата използвали високоговорител разговорът бил чут от свидетели –
съпругата на тъжителя – Г. П.а, както и приятели на подсъдимия – А.Д. и С.Т.. Св. Г. П.а
направила запис на част от разговора, който първоначално бил съхранен в телефона й, но
по-късно бил прехвърлен на друго устройство и изтрит от първоначалния носител.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно
съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Г. Х. П.а (л.
61-62 от съд. д.), А.Г.Д. (л. 62 от съд. д.), С.М.Т. (л. 79 от съд. д.); писмените доказателства
и доказателствени средства: копие на докладна записка от 08.05.2018 г. до министъра на
вътрешните работи (л. 25-29 от съд. д.), копия на медицински документи (л. 30-41 от съд. д.),
копия на определения на СРС и СГС (л. 46-54 от съд. д.) и др.; експертни способи на
доказване: съдебно-техническа експертиза (л. 84-89 от съд. д.).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената
съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съдебен
състав изцяло споделя анализа на доказателствата от страна на проверявания съд,
както и изложените мотиви кои доказателства кредитира и кои не. Когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата.
Св. Г. П.а заявява, че е чула цитираните заплахи, но не може да посочи с
2
абсолютна точност пълното им съдържание. Същевременно свидетелките А.Д. и С.Т.,
които също са възприели разговора, не потвърждават съдържанието на твърдените
заплахи. Те посочват, че тонът на разговора е бил повишен, но не са чули конкретни
заплахи за саморазправа, които да съответстват на твърденията на частния тъжител. По
делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, чиято задача е била да
анализира предоставения от св. П.а аудиозапис. От данните, констатирани в резултат
на проведеното разследване обаче се налага извода, че записът е бил създаден с цел
използване в наказателно производство, без да са спазени законоустановените
механизми, поради което същият не може да бъде използван като доказателствено
средство.
С оглед на изложеното, съдът правилно е приел, че липсват достатъчно
убедителни доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК от страна подс. И. И..
Престъплението „закана с престъпление“ по чл. 144, ал. 1 НК изисква
наличието на следните кумулативни предпоставки: извършителят да е отправил закана
с престъпление срещу личността или имуществото на друго лице и заканата да е била
такава, че да може да възбуди основателен страх у пострадалия.
В настоящия случай липсват категорични доказателства, че подсъдимият е
изрекъл инкриминираните реплики. Съдът не кредитира изцяло показанията на Г. П.а,
тъй като те остават изолирани от доказателствената съвкупност. Показанията на
другите свидетелки не потвърждават съдържанието на твърдените заплахи, а записът,
който би могъл да установи казаното, не е бил създаден по надлежния ред и не може
да бъде използван като доказателство.
Въз основа на изтъкнатите съображения на основание чл. 304 от НПК подс. И.
И. правилно е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинение.
Предвид изхода на делото, първоинстанционният съд се е произнесъл
законосъобразно по отношение присъждането на разноските в тежест на частния
тъжител.
По отношение на посочения в присъдата диспозитив, с който е отхвърлен
предявения граждански иск за сумата от 2 000 лева, предвид, че СРС не го е приел за
съвместно разглеждане в производството, въззивният съд счита, че допуснатата грешка
е несъществена, доколкото процесуалното положение на подсъдимия не е утежнено.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.06.2024 г., постановена по н.ч.х.д. №
21932/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4