№ 1565
гр. София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А. СТ. .Я
като разгледа докладваното от А. СТ. .Я Частно гражданско дело №
20211110126767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от 14.5.2021 г. на ***** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за цена на доставени услуги, и неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на електронни и съобщителни
услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 3 ГПК. Целта на препращането към чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е чрез индивидуализация на процесното вземане същото да бъде
отграничено от други спорни правоотношения между страните, което ще направи възможна
преценката на длъжника относно дължимостта на конкретното вземане /от гледна точка на
неговото основание и размер/ и упражняване срещу него на правото на възражение
/включително относно възможното погасяване на вземането по давност/.
Според изложеното в заявлението и уточнителната молба неустойката се формира и от
месечните абонаментни такси, дължими до края на срока на договора за всеки
абонаментен план.
Клаузата, на която заявителят основава вземанията си за неустойка, предвиждаща
задължение за длъжника за заплащане на неустойка, която се формира от сбора се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни
такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В
този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи
1
на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението следва да бъде
отхвърлено в частта, в която се претендират неустойки за прекратяване на договорите.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 14.5.2021 г. на *** срещу *** в частта, с която се
претендира сумата 472 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № М6131717.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2