Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260143
гр. Пловдив,
08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3965/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 2535/30.06.2020 г. по
описа на Областна дирекция по безопасност на храните, депозирана от Ц.А.Б.
против Наказателно постановление № 217/ 22.06.2020 г., издадено от Директора на
ОДБХ - гр. Пловдив, с което на основание
чл. 42, ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/
вр. чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ.
С жалбата се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
като е формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна не е ангажирала становище по допустимостта и
основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с формираната
по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно
провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата.
Следва да бъде отбелязано и че
гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите
фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН.
В
противен случай непоправимо се накърнява правото му на защита, доколкото същият
се явява в невъзможност да разбере кои са действителните фактически и правни
параметри на деянието за което е наказан- тези очертани в официалния акт, с
който се повдига административното обвинение или тези очертани в санкционния
правораздавателен акт. Поради това и в тези случаи НП следва безусловно да се
отмени.
Точно такъв е и настоящия случай,
доколкото в процесните АУАН И НП се констатират съществени разминавания досежно
изложените в тях фактически констатации.
Така, обжалваното Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 0002030/ 08.05.2020 г., с който
се посочва, че на маса – пластмасова,
намираща се в гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ пред № 3 се извършва
търговия с храни – ягоди, директно на тротоара, без да има регистриран обект по
реда на чл. 12, ал. 1 ЗХ. Посочено е, че проверката е извършена във
връзка с постъпил сигнал вх. № Н37/07.05.2020 г. като констатациите били описани в констативен
протокол № 0056587/08.05.2020 г. Отразено е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за храните.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че при извършена съвместна физическа
проверка на 08.05.2020 г. от служители от отдел „Контрол на храните“ и служител
от отдел „Растителна защита“ при ОДБХ – Пловдив, както и служител от Трето РУ
на МВР гр. Пловдив на място на обект за продажба на селскостопанска продукция,
находящ се в град Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 3 е установено, че Ц.А.Б. извършва търговска дейност с храни – ягоди,
директно на тророара без да има издадено за обекта удостоверение за регистрация
по реда на чл. 12, ал. 1 ЗХ. Проверката е извършена във връзка с
подаден сигнал с вх. № 1737/07.05.2020 г. Отново е препратено към констатациите
от проверката , описани в констативен протокол № 0056587/ 08.05.2020 г.
Коректното обосноваване на настоящия акт изисква да се посочи, че действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена
възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин извършването на
деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и систематично
тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във
връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред
за саниране на процесуални нарушения, допуснати в рамките на административно
наказателното производство е неприложим когато между АУАН и НП е налице
несъответствие в описанието на съставомерните фактически признаци на
извършеното деяние и/или в посочването на нарушените правни норми. Затова приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателния процес, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с
индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и неговата правна
квалификация е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило
изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно
предявяване- така Решение № 468 от 01.03.2016 г.
по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от
08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В случая констатираните пороци
при описание на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност след събиране на доказателства на
етап съдебно следствие за първи път с решението си да посочи кои са релевантните по делото
съставомерни фактически положения и правна квалификация- тези посочени в АУАН или тези очертани
в НП и да накаже дееца за тях.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения и приложимите правни норми, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства или
правни норми, без те да са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Отделно от горното, съдът намира, че дори и да не бяха допуснати
съществени процесуални нарушения опорочаващи проведеното
административно-наказателно производство и водещи до отмяна на издаденото НП,
неправилно в случая не е била приложена нормата на чл. 28 ЗАНН при наличието на основания за това. В тази връзка
съдът отчете обстоятелството, че макар в конкретния случай от формална гледна
точка да е налице нарушение по визирания състав, същото е първо по ред, като не се установяват и
настъпването на някакви вредни последици. Вярно е, че нарушението е формално,
т. нар. "на просто извършване" и за извършването му не се изисква да
настъпят такива вреди, но това обстоятелство следва да се има предвид при
преценката за приложението на чл. 28 ЗАНН. Допълнителни аргументи в тази насока могат да
се изведат и от разпита на актосъставителя в качеството му на свидетел, които
съдът кредитира като достоверни и добросъвестно дадени. Същият потвърждава констатациите по акта,
така както са посочени в него .Обектът на проверката бил маса, на която били поставени ягоди
в щайги, ягоди в щайги имало и на тротоара. Свидетелят си спомня, че
санкционираното лице споделило, че е учителка
и нямала работа, поради което продавайки ягодите подпомагала семейния си
бюджет.
В аспект на гориеизложеното настоящият съдебен състав намира, че
целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат постигнати и без
налагането на санкция на визирания нарушител. Очевидно е, че в конкретния случай
целта на закона е била постигната с факта на извършената проверка, без
необходимост от предприемане на други мерки.
Последното, наред с констатираните по-горе допуснати съществени
нарушение обуславят незаконосъобразността на издаденото НП, поради което същото
следва да бъде отменено.
С оглед този изход на спора на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото
обаче такива не се претендират нито с въззивната жалба, нито с допълнително
постъпила молба, то и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 217/ 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на основание чл. 42,
ал. 1 от Закона за храните /ЗХ/ вр. чл.
53 от ЗАНН на Ц.А.Б. ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева, за
нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС