Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 10.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Андрей Георгиев
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №2945 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение
№49214 от 16.10.2018год., СРС, 34-ви състав, постановено
по гр.дело №54195/2017год. е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД със седалище
и адрес на управление *** срещу ответниците К.Л.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Л.К., с ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно /всеки от тях - по 1/2 част/ от следните суми: сума
в общ размер от 1340.60 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2014год.
до 30.04.2016год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***8, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 07.08.2017г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането, както и топлинна енергия, отразена в обща
фактура с № **********/31.06.2014г. /за периода м.05.2013г. - м.04.2014г./;
сума в общ размер от 99.78 лева - главница за дялово разпределение за периода
от 01.05.2014год. до 30.04.2015год„ ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 07.08.2017г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
сума в общ размер от 208.34 лева - обезщетение за забава за периода от
15.09.2014г. до 21.07.2017г. и сума в общ размер от 27.58 лева - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до
21.07.2017г. като неоснователни.
Решението е обжалвано от
ищеца „Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи,
че решението е неправилно и
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/сега
чл.153, пар.2а ДР на ЗЕ/, въпреки, че по
делото се установява, че ответниците са титуляри на правото на собственост за
процесния топлоснабден имот през процесния период. Също така посочва, че оспорването на ответниците е само формално и
не са представени доказателства ответниците да са се разпоредили с недвижимия
имот и за което е следвало да представят нот. акт. Сочи, че за качеството потребител на ТЕ
е без значение дали ответниците са
обитавали реално процесния имот. Моли да се отмени първоинстанционното решение
и вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове.
Претендира за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемия Н.Л.К., чрез назначения
особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адв.К. е
подал
писмен отговор, в който заявява, че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Въззиваемата
К.Л.К. не е подала отговор на въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:
Образувано е
по предявени от „Т.С.” ЕАД срещу К.Л.К. и Н.Л.К. искове с правна квалификация
чл. 79, ал1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал1 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответниците да заплатят разделно /всеки от тях - по 1/2 част/ от следните суми: сума в общ размер от 1340.60
лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2014год. до
30.04.2016год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,***8, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 07.08.2017г. /датата на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането, както и топлинна енергия, отразена в обща
фактура с № **********/31.06.2014г. /за периода м.05.2013г. - м.04.2014г./;
сума в общ размер от 99.78 лева - главница за дялово разпределение за периода
от 01.05.2014год. до 30.04.2015год„ ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 07.08.2017г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
сума в общ размер от 208.34 лева - обезщетение за забава за периода от
15.09.2014г. до 21.07.2017г. и сума в общ размер от 27.58 лева - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до
21.07.2017г. Изложено е в исковата молба, че претендираната сума е дължима за
ползвана топлоенергия от ответниците, като наследници на Л.Н.К., които съобразно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството- ищец.
Претендира разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден от ответника Н.Л.К., чрез назначения му особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК адв.К. са оспорени исковете по
основание и размер като е заявено, че не е легитимиран да отговаря като потребител,
тъй като не са представени доказателства
по делото за собственост и които да доказват по категоричен и безспорен начин,
че ответниците са собственици или съответно ползватели на имота. Направено е
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове срещу ответниците,
като е приел, че не са представени доказателства по делото те да са собственици
на имота, респективно титуляри на вещното право на ползване и от там потребители на топлинна енергия, след
като по делото е приложена молба от 06.08.1991год. за вписване на законна ипотека
върху процесния имот за обезпечение на задължение на наследодателя на
ответниците Л.Н.К., починал на 28.08.2014год. към „ДСК-Жилищно кредитиране“ и
която не доказва право на собственост върху процесния имот към процесния период.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК и при обсъждането им намира, че същото е й правилно,
като споделя изложеното в мотивите и с оглед на чл.272 ГПК препраща
към тях и намира, че следва да изложи и следните доводи:
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и
ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл е
и разпоредба на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ
/отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържаща легална дефиниция
на понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди”. С оглед на
чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2а от ДР на ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост са клиенти за ТЕ. В тази
връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че след по делото не се
установява, че наследодателят на ответниците, а и те като негови провоприемници
са собственици или носители на вещно
право на ползване по отношение на процесния имот не се явяват и потребители на топлинна енергия, за да дължат
посочените суми като стойността на топлинна енергия за процесния период. При
указаната в доклада на съда доказателствена тежест за ищеца да установи наличието
на договорни отношения с ответниците, като собственици или ползватели на имота
и приложената към исковата молба в тази връзка доказателство молба от 1991 год.
от ДСК, гр.С., Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека съгласно
чл.24 ЗДСК върху процесното жилище за отпуснат заем на наследодателя Л.Н.К., при изричното оспорване на представителя на
ответникът в отговора на исковата молба
на исковете по основание и размер и че не са налице договорни отношения между
страните и това, че не са приложени в тази връзка доказателства за собственост,
не се установява по делото, че към
процесния период, за който се претендира ползвана и незаплатена топлинна
енергия 2014-2016год. ответниците са собственици или носители на вещно право на
ползване върху имота. Приложената молба от ДСК не представлява такова
доказателство за собственост, за да се приеме по безспорен и категоричен начин
правото на собственост на наследодателят на ответниците върху имота. Не се установява също така и както се сочи във
въззивната жалба, че ответниците са собственици на имота след като в отговора на исковата молба само
формално са оспорили правата си върху
имота, а е следвало да представят доказателства, съответно нот. акт за прехвърляне
на правото на собственост, като
поведението на ответниците не освобождава ищецът да докаже пълно и
главно и по несъмнен начин претенцията си насочена към ответниците именно като
собственици на имота и което изрично е указано в доклада на първоинстанционният
съд по делото. Поради което не може да се направи извод, че ответниците са
собственици или титуляри на вещното право на ползване в имота за процесния период от това, че са
наследници на Л.Н.К., което е установено, но за правата на наследодателя върху
имота е представена само молба от 1991год. за вписване на законна ипотека и
която е само индиция, но няма други
доказателства за правото на собственост
върху имота, включително и косвени за процесния период и такъв не е и приложен списък на собственици-стр.14 по
делото на първоинстанционният съд, който не се установява, част от какъв друг
документ е и към коя дата е съставен, от
които да се приеме за установено и чрез множество косвени доказателства, че
именно ответниците като наследници са собственици и потребители на топлинна
енергия за топлоснабдявания имот и страна по облигационното отношение с ищеца,
съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ. Ищецът не е ангажирал други доказателства в подкрепа
на твърдението си, че ответниците са страна по облигационното отношение, поради
което това обстоятелство се явява недоказано, а следователно – недоказано е и
наличието на договорно отношение между страните по доставка на топлинна
енергия. Ето защо исковете са изцяло неоснователни.
С оглед на изложените съображения и
поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника не
се следват разноски по делото.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49214 от 16.10.2018год.
на СРС, 34-ти състав, постановено по гр.дело №54195/2017год.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.“ООД на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.