Р Е Ш Е Н И Е
Номер 109 29.10.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Нели Събева
Членове Илияна Балтова
Албена Зъбова - Кочовска
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 220 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „З„ОЗК З.
““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В. , ж.к. В., ул.
„С” № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д. – заедно, с адрес за
връчване: гр. С., ул. „У“ № 2* ет. 6, офис 18, против решение № 163 от
3.05.2019 г., постановено по т.д. № 515/
Със същото решение „З„ОЗК З. ““ АД е осъдено да
заплати на В. И. И. сумата от 1007,73 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди (разходи по лечение), претърпени в резултат на телесни
повреди от непозволено увреждане, извършено от ответника В. , ЕГН ***, на *** г., по второкласен път ІІ-79, в посока гр. Б. гр. .,
на около
Отхвърлени са и исковете за присъждане, над присъдените размери, на лихви за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.
В жалбата, решението се оспорва, в частта, с която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху него, като се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната част, и отхвърляне на обективно съединените искове.
Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.
Акцентира се на обстоятелството, че от данните по делото може да се заключи за висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – въззиваем, който се е возил в лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан и на следващо място, съзнателно и доброволно се е качил в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Сочи се, че адекватният обем съпричиняване следва да се оразмери на 2/3 или пострадалият да се прецени като имащ изключителна вина за собственото си увреждане.
По мнение на въззивника, въззиваемият не е успял да докаже претърпени вреди в претендирания размер, липсват усложнения, оздравителният процес е с продължителност от един и половина до два месеца, като към момента е налице пълно възстановяване.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
В предоставения срок, отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ (обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г.), вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемия, като следствие от ПТП, против застрахователя на прекия причинител на уврежданията.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството – въззивник, като застраховател, и прекия причинител на увреждането – В. А. А. , като застрахован.
Видно от данните по делото, а и предвид липсата на
разногласие между страните, следва да се приеме, че на **** г., при движение по второкласен път ІІ-79, в посока
гр. Б. гр. ., на около
С одобрено в рамките на НОХД № 6393/
Одобреното от съда споразумение, по смисъла на чл.383, ал.1 НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Ето защо, същото е задължително за гражданския съд, занимаващ се с гражданските последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай, тези реквизити от фактическия състав на деликта следва да се приемат за доказани.
В заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се сочи, че на базата на медицинската документация за извършени по отношение на въззиваемия след инцидента прегледи, изследвания и лечение, и извършения от вещото лице преглед, се установява, че пострадалият е претърпял контузия на гръдния кош и корема, счупване на долната челюст, в областта на 34-35 зъби и ъгъла на долната челюст в дясно, със счупване на 48 зъб – екстрахиран по време на оперативното лечение. При операцията на въззиваемия в челюстта му е била поставена титаниева пластина, с пет винта и стандартна фиксация. По мнение на експерта, оздравителният процес е продължил месец и половина – два месеца, като липсват данни за усложнения. При актуалния преглед от вещото лице е констатирано, че движенията на долната челюст са възстановени в пълен обем, с оплаквания от изтръпване на дясна лицева половина и липса на усет при дъвчене на твърда храна.становено е при прегледа, че въззиваемият има в дясно от брадата, по хода на долната челюст, белег от рана с окръглена форма, хлътнал под нивото на околната кожа, с диаметър около два см; дясната буза е по – обемна от лявата; по дясната повърхност на шията има белези от рани, обхващащи цялата повърхност, с част от областта на ключицата, които белези са груби, надигнати, някои с придърпвания на околната кожа. В откритото съдебно заседание вещото лице е подчертало, че белезите върху шията на пострадалия са трайни и те макар да не пречат на функциите на тялото, имат неестетичен загрозяващ ефект. При описаната травма на двете челюсти, пострадалият не е можел да приема храна, хранил се е посредством сламка, като теоретично е възможно от това да е загубил тегло, без това обстоятелство да е изследвано в конкретния случай.
Експертът по назначената в производството пред първостепенния съд съдебна автотехническа експертиза е заключил, че поведението на въззиваемия съответства на това на пътник на предна дясна седалка, без поставен предпазен колан. Тялото му, при удара, се е премествало свободно според движението на лекия автомобил, като нараняванията в лицевата част вероятно са от удар в предното обзорно стъкло. При разпита си в съдебно заседание, експертът е конкретизирал, че ако пътникът при инцидента би бил с колан, нямаше да получи подобни наранявания, вследствие действието на инерционните сили, причинили накланяне на тялото му надясно и съприкосновение с предното стъкло и предната колона.
В аспект на гореизложеното, следва да се приеме, че гореописаните увреждания стоят в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на извършителя на деянието В. А. , като всяко от уврежданията намира обяснение спрямо механизма на пътно-транспортното произшествие, установен с помощта на експертното заключение. В този смисъл е неоснователно въведеното във въззивната жалба възражение за недоказаност на претърпените вреди от въззиваемия.
От разпита на допуснатите в производството свидетели Т. Д. – фактическа съпруга на въззиваемия, и С. Д. – нейна сестра, се установява, че след операцията на челюстта, въззиваемият не е можел да се храни, да говори и спокойно да приема течности, освен през сламка. Намалил е теглото си, получавал е подигравки заради белезите си; станал е по-изнервен, приемал е силни обезболяващи.
Възразява се от въззивното дружество относно неправилност на изводите на първостепенния съд по приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, предвиждаща възможност за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването им. По смисъла на т.7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина на същия.
Анализът на обстоятелствата по настъпилото
произшествие сочи, че делинквентът носи основната вина за настъпилото
произшествие, тъй като, в нарушение на правилата за движение по пътищата, е
управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол, изгубвайки контрол върху
управлението. Въззиваемият, като пътник в автомобила, от своя страна, е
неглижирал задължението си да постави правилно обезопасителния колан, с който
превозното средство е било екипирано, което е нарушение на чл.137а, ал.1 от
Закона за движението по пътищата и с което е съпричинил увреждането си. На
следващо място, след като при проявена нормално дължима грижа е могъл да
възприеме употребата на алкохол от страна на водача В. А. , за когото от
разпита на свидетелите се установи, че са празнували в едно и също заведение,
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
въпреки известността си за този факт, се е качил в автомобила, управляван от
дееца. В този смисъл, съдът съобразява постановките на Тълкувателно решение №1/
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна
практика утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост, да се държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в
страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. №
916/
В настоящия случай, видно от ангажираните в
първоинстанционното производство доказателства, в това число събраните гласни
доказателствени средства, към датата на ПТП пострадалият е бил на навършени
При съобразяване на всички релевантни гореизложени обстоятелства, както и общественото схващане за справедлива обезвреда към датата на увреждането, настоящият състав намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 42 000 лв. При релевирания по-горе размер на съпричиняване, претенцията за неимуществени вреди следва да се счете за основателна до 28 000 лв. В този смисъл, настоящият състав достига до извод, съвпадащ с този на първоинстанционния съд, което налага потвърждаване на решението, в обжалваната част, както и по отношение на функционално свързаната с главната акцесорна претенция за законната лихва от датата на увреждането.
При този изход от делото, разноски не следва да се присъждат, тъй като страната, имаща право на разноски, не е направила такива, нито е въвела искане.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 163 от 3.05.2019 г., постановено по т.д. № 515/
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: