Присъда по дело №1992/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 41
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 13 ноември 2021 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20215300201992
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 41
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниДиана Илиева Рачовска

заседатели:Йовка Михайлова Петкова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Данаила Станкова Станкова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201992 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Х. СТ. - родена на ***. в гр.П., живуща в
***, б., българска гражданка, разведена, неосъждана, основно образование,
работеща като ** в **, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
12.09.2020 г. в гр.Пловдив е отнела чужди движими вещи – парична сума в
размер на 100 лв. от владението на М. М. СВ. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от
НК, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като я ПРИЗНАВА за НЕВИННА в това да е
отнела на посочената дата и място и вещи без стойност – карта на „Райфайзен
банк“ ЕАД на името на М. М. СВ., свидетелство за управление на МПС и
талон към него на името на М. М. СВ., поради което на основание чл. 304 от
НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение в частта по отношение на
тези вещи.
ПРИЗНАВА подсъдимата В. Х. СТ. /със снета по делото самоличност/
за ВИНОВНА в това, че през периода 12.09.2020 г. - 01.10.2020 г. в
гр.Пловдив и в с.Труд, обл.Пловдив при условията на продължавано
1
престъпление е използвала платежен инструмент – банкова карта VISA
Electron Debit с № ****, издадена от „***“ ЕАД на името на М. М. СВ. без
съгласието на титуляра - М. М. СВ., както следва:
- На 12.09.2020г. в 08:07:46 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 234, ДКЦ, собственост на „Банка
ДСК“ е извършила „Справка баланс“
- На 12.09.2020г. в 08:08:13 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 234, ДКЦ, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 12.09.2020г. в 08:29:31 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 234, ДКЦ, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 12.09.2020г. в 08:31:14 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 234, ДКЦ, собственост на „Банка
ДСК“ е извършила неуспешна транзакция поради надвишен лимит.
- На 13.09.2020г. в 18:34:31 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 13.09.2020г. в 18:35:29 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 14.09.2020г. в 12:53:00 часа от АТМ устройство номер **,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 97, собственост на
„Райфайзенбанк България“ е изтеглила парична сума в размер на 800 лв.
- На 15.09.2020г. в 09:31:37 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се с.Труд, обл.Пловдив, собственост на „ЦКБ“ е изтеглила парична
сума в размер на 400 лв.
- На 16.09.2020г. в 19:34:02 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 16.09.2020г. в 19:35:04 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 17.09.2020г. в 18:43:45 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 17.09.2020г. в 18:44:38 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 99, собственост на „Банка
ДСК“ е изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
- На 18.09.2020г. в 10:46:16 часа от АТМ устройство номер **,
находящо се гр.Пловдив, бул.“България“ № 97, собственост на
„Райфайзенбанк България“ е извършила неуспешна транзакция, поради
надвишен лимит.
- На 01.10.2020г. в 18:58:25 часа от АТМ устройство номер **,
2
находящо се гр.Пловдив, ул.“Победа № 80, собственост на „Търговска
банка“АД е извършила неуспешна транзакция.
като общата сума изтеглени пари е в размер на 4 400 лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. чл.54 от НК я ОСЪЖДА на 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата В. Х. СТ.
едно общо най-тежко наказание измежду наложените по-горе, а именно 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимата В. Х. СТ. от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА И 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата в
законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - диск със запис от камера на
бензиностанция „Лукойл“ с.Труд, приложено на лист 19 от делото – ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата В. Х. СТ.,
със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 190,00 (сто и деветдесет) лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Апелативен съд – Пловдив.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 41 от 28.10.2021г.
по НОХД № 1992 по описа на П.ския окръжен съд за 2021 година

Окръжна прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимата В. Х. СТ. и същата е предадена на съд с оглед извършени
престъпления, както следва:
-престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 12.09.2020 г. в гр.П.
е отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. и вещи без
стойност – карта на „Райфайзен банк“ ЕАД на името на М. М. СВ.,
свидетелство за управление на МПС и талон към него на името на М. М. СВ.
от владението на М. М. СВ. без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
-и престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че през
периода 12.09.2020 г.- 01.10.2020 г. в гр.П. и в с.Т., обл.П. при условията на
продължавано престъпление е използвала платежен инструмент – банкова
карта VISA Electron Debit с № ****, издадена от „***“ ЕАД на името на М. М.
СВ. без съгласието на титуляра - М. М. СВ., както следва:
-На 12.09.2020г. в 08:07:46 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., бул.“Б.“ № ***, ДКЦ, собственост на „Банка ДСК“ е
извършила „Справка баланс“
-На 12.09.2020г. в 08:08:13 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., бул.“Б.“ № ***, ДКЦ, собственост на „Банка ДСК“ е
изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
-На 12.09.2020г. в 08:29:31 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., бул.“Б.“ № ***, ДКЦ, собственост на „Банка ДСК“ е
изтеглила парична сума в размер на 400 лв.
-На 12.09.2020г. в 08:31:14 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., бул.“Б.“ № ***, ДКЦ, собственост на „Банка ДСК“ е
извършила неуспешна транзакция поради надвишен лимит.
-На 13.09.2020г. в 18:34:31 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № **, собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 13.09.2020г. в 18:35:29 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № **, собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 14.09.2020г. в 12:53:00 часа от АТМ устройство номер **, находящо
се гр.П., бул.“Б.“ № **, собственост на „Райфайзенбанк Б.“ е изтеглила
парична сума в размер на 800 лв.
-На 15.09.2020г. в 09:31:37 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се с.Т., обл.П., собственост на „ЦКБ“ е изтеглила парична сума в
1
размер на 400 лв.
-На 16.09.2020г. в 19:34:02 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № , собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 16.09.2020г. в 19:35:04 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № **, собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 17.09.2020г. в 18:43:45 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № **, собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 17.09.2020г. в 18:44:38 часа от АТМ устройство номер ***,
находящо се гр.П., ул.“В.Л.“ № , собственост на „Банка ДСК“ е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв.
-На 18.09.2020г. в 10:46:16 часа от АТМ устройство номер **, находящо
се гр.П., бул.“Б.“ № **, собственост на „Райфайзенбанк Б.“ е извършила
неуспешна транзакция, поради надвишен лимит.
-На 01.10.2020г. в 18:58:25 часа от АТМ устройство номер **, находящо
се гр.П., ул.“П. № **, собственост на „Търговска банка“АД е извършила
неуспешна транзакция,
като общата сума изтеглени пари е в размер на 4 400 лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатите
обвинения със същата фактическа обстановка и правни квалификации на
извършеното, описани в обвинителния акт. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимата пледира да бъдат наложени
наказания „лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, които да бъдат намалени с 1/3,
съобразно правилата на чл.58а от НК. Представителят на държавното
обвинение пледира за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и
за налагане на кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба” за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимата С. съдебното следствие протече по реда на
Глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т.
2 от НПК. Подсъдимата направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Тя и защитата й не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които са извършени
престъпленията. Съгласяват се и със заявените от държавното обвинение
правни квалификации на извършеното, като се мотивира тезата за определяне
на минимални наказания за всяко от процесните престъпления, без налагане
на допълнителната санкция по чл.249, ал.1 от НК.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
2
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
самопризнанията на подсъдимата по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимата В. Х. СТ. е родена на ***. в гр.П.. Тя е б., българска
гражданка е, разведена, не е осъждана, има основно образование, работи като
** в УМБАЛ „П.“ ЕАД гр.П.. Има ЕГН: **********.
Подсъдимата С. работела като ** в спешното отделение на УМБАЛ
„П.“ ЕАД. В задълженията на С. влизало наред с почистването и хигиената на
болничните помещения, така също и подпомагане на медицинските екипи
при обслужването на пациентите.
Пострадалата М.С. живеела сама в с.Г. м., община К.. На 12.09.2020г. в
ранните сутрешни часове свид.С. се почувствала зле и позвънила на съседа си
- свидетеля Г. А., с молба да дойде в дома й. Веднага след като дошъл и видял
състоянието на пострадалата, свид.А. повикал Бърза помощ. Докато изчаквал
пристигането на линейката, последният извикал и съпругата си - свид.Е. А., за
да остане при пострадалата, докато посрещне медицинския екип.
Междувременно свид.С. помолила свид.А. да й донесе предварително
приготвена чанта с лични вещи за болницата, както и да й сложи в дамското
портмоне парична сума от 100лева. Според указанията на пострадалата,
свидетелката А. поставила в портмонето на свид.С. пет банкноти с номинал
всяка от 20 лева, които взела от посоченото й място. После свидетелката А.
сложила в предния джоб на чантата портфейла на пострадалата, както и
мобилния й телефон, и затворила джоба с цип. В портмонето на пострадалата
освен сложените сто лева, имало скрити, в едно от отделенията, още три
банкноти с номинал от 10 лева, както и СУМПС на името на М.С., талон към
него и банкова карта Viza Electron Debit, с номер ****************, издадена
от „Райфайзенбанк Б.“ ЕАД също на името на М. М. СВ.. Към банковата
карта свидетелката С. съхранявала в портфейла си и листа, с числата за ПИН
кода на картата.
След пристигане на линейката пострадалата С. била качена и откарана
от екипа на Бърза помощ в УМБАЛ “П.“ ЕАД. Чантата с багажа и портфейла
също били качени при свид.С.. Последната била приета в спешното отделение
на болницата, където дежурният екип извършил преглед и обработка на
пациентката.
По същото това време на работа в спешното отделение била
подсъдимата В.С.. Докато медицинският екип обработвал свид.С.,
подсъдимата чула, че от чантата на пострадалата звъни мобилен телефон.
Възползвайки се от заетостта на околните, отворила джоба на чантата,
извадила телефона и се опитала да отговори на позвъняването, но не успяла.
Междувременно от джоба на чантата изпаднало портмонето на пострадалата
С.. Подсъдимата С. взела портфейла, отворила го и видяла, че вътре има
3
банкова карта и пари. Вместо да върне обратно в чантата вещите на
пострадалата С., подсъдимата първо взела петте банкноти от по 20 лева, а
после и банковата карта Viza Electron Debit, ведно с листа с ПИН кода,
свидетелството за управление на МПС и талона към него. После върнала
портмонето и телефона в джоба на чантата и продължила работата си.
Същевременно свидетелката С. била откарана от екип на Бърза помощ в
друго лечебно заведение, поради повреда на скенера в УМБАЛ „П.“ЕАД.
След като пострадалата била изведена от спешното отделение, С.
решила да провери каква е наличността в отнетата от нея дебитна карта на
М.С. и да опита да изтегли пари от нея. За целта подсъдимата отишла до
банкомат, стопанисван от „Банка ДСК“, находящ се на бул.“Б.“ № ***, ДКЦ-
то на УМБАЛ “П.“ ЕАД, поставила картата в устройството с номер D0011501
и в 08:07:46 часа, фиксирала услуга „справка баланс“ и въвела за ПИН код,
числата написани на листа, който взела от портмонето на свид.С.. След като
използвала платежния инструмент - банковата карта на „***“ ЕАД с номер
**** и установила, че в картата на пострадалата има сума от над 12 000лева,
подсъдимата решила да изтегли пари без съгласието на титуляра на
платежния инструмент. Тогава отново използвала банковата карта, като
фиксирала сума за теглене в размер на 400лв, после въвела ПИН кода, в
следствие на което на 12.09.2020г в 08:08:13 часа от същото АТМ устройство
изтеглила сумата от 400лева.
Съблазнена от възможността да се снабди с още пари, след около
двадесет минути подсъдимата се върнала пък до същото АТМ устройство на
„Банка ДСК“ и след като поставила същата банкова карта в апарата, набрала
отново сумата от 400 лева, после въвела известния й вече ПИН код и в
08:29:31часа изтеглила без съгласието на пострадалата паричната сума от 400
лева, използвайки платежния инструмент с титуляр М.С..
След малко, в 08:31:14 часа С. използвала отново банковата карта на
пострадалата от същото АТМ устройство на бул.“Б.“ № ***, но поради
надвишен лимит транзакцията била неуспешна.
На следващия ден - 13.09.2020г. от АТМ устройство с номер D0011521
на „Банка ДСК“, находящо се в гр.П. на ул.“В.Л.“ № **, подс.С., съответно в
18:34:31 часа и в 18:35:29 часа изтеглила на два пъти по 400 лева,
използвайки за пореден път платежния инструмент – въпросната банкова
карта на С., отново без нейното съгласие.
В следващите дни С. използвала още осем пъти картата на пострадалата
С., без нейното съгласие, както следва:
На 14.09.2020 г. в 12:53:00 часа от АТМ устройство с номер **,
находящо се в гр.П. на бул.“Б.“ № **, собственост на „Райфайзенбанк Б.“
ЕАД, подсъдимата изтеглила сумата в размер на 800 лева.
На 15.09.2020 г. в 09:31:37 часа от АТМ устройство с номер ***,
находящо се в с.Т., обл.П., собственост на ЦКБ, С. изтеглила 400 лева.
4
На 16.09.2020 г. в 19:34:02 часа от АТМ устройство с номер D0011521,
находящо се в гр.П., ул.“В.Л.“ № **, собственост на „Банка ДСК“,
подсъдимата изтеглила паричната сума от 400 лева.
На същия ден в 19:35:04 часа от същото устройство С. изтеглила още
400 лева.
На следващия ден - 17.09.2020г. в 18:43:45 часа от АТМ апарат с номер
D0011521 на „Банка ДСК“, находящ се в гр.П. на ул.“В.Л.“ № **, С. за
пореден път изтеглила паричната сума от 400 лева. Веднага след това в
18:44:38 часа от същото устройство подсъдимата изтеглила още 400 лева.
На 18.09.2020 г. в 10:46:16 часа от АТМ устройство № ** на „***“ ЕАД,
намиращо се в гр.П., бул.“Б.“ № **, В.С. извършила неуспешна транзакция с
картата на свид.С., поради надвишен лимит.
Няколко дена след това подсъдимата се въздържала да използва
платежния инструмент, но на 01.10.2020 г. в 18:58:25 часа от АТМ устройство
с номер ** на „Търговска банка“ АД, находящо се в гр.П., ул.“П.“ № **,
отново използвала банковата карта на пострадалата, за да изтегли пари, но
транзакцията била неуспешна.
Междувременно пострадалата М.С. била приета в болнично заведение за
лечение и едва след като се прибрала у дома си установила, че й липсва от
портмонето сумата от 100 лева, както и банковата карта на „***“ ЕАД, заедно
със СУМПС, талонът към него и листът с ПИН кода за картата. Свидетелката
се опитала по телефона да блокира платежния инструмент, но не успяла.
Поради здравословните си проблеми пострадалата отишла в банката едва на
25.09.2020 г., от където я уведомили, че от сметката й, чрез банковата карта
на десет пъти е изтеглена общо сумата от 4 400 лева. Същия ден платежният
инструмент на пострадалата бил блокиран, но парите не й били възстановени
от банката. За случилото се свид. С. подала жалба до Началника на Второ РУ
при ОД на МВР гр.П..
В хода на разследването е бил установен и предаден диск, със запис от
видеокамера на бензиностанция „Лукойл“, находяща се в с.Т., където от АТМ
устройство на 15.09.2020г. подсъдимата С. е изтеглила сумата от 400 лева,
използвайки банковата карта на пострадалата С.. Дискът е приобщен по
делото като веществено доказателствено средство, на което бил извършен
оглед. Видно от протокола за оглед на ВД, в установения час на използване на
инкриминирания платежен инструмент лице от женски пол се намира до
заснетия банкомат. От записа са установени външните белези на жената,
както и номерът на лекия автомобил, в който същата се качва.
В хода на досъдебното производство е назначена и извършена видео-
техническа експертиза на инкорпорираните на диска записи, съгласно
заключението, на която видеофайловете са цифров презапис от оригинален
файл на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
видеозапис. Възпроизведения от плейъра времеви интервал на записите не се
5
прекъсва. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса при
записаната информация. Съгласно експертизата, след извършен преглед в
изследователската част на протокола са експортирани снимкови кадри, които
са от значение за проведеното изследване, описано е заснетото лице и
неговите действия. Според вещото лице резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че лицето от видим женски пол, заснето от
видео файловете, налични в компактдиска, обект на експертизата, е най-
вероятно В.С..
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимата признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите М.С., Г. А., Е. А. и Р. Ч., от
приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК –епикриза от
УМБАЛ „Св.Георги“ и др. медицински документи, удостоверяващи
болничното пребиваване на свид.С., справки и копия от документи, свързани
с издадената на С. дебитна карта от Райфайзен-БАНК, справка КАТ, справка
съдимост, характеристична справка, от вещественото доказателствено
средство-запис от охранителна камера на бензиностанция „Лукойл“, както и
от заключението на извършената видео-техническа експертиза.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
и с останалите, събрани и приложени по делото писмени доказателства и
записите, инкорпорирани на приложения като веществено доказателствено
средство диск.
При посочената фактическа установеност на инкриминираните деяния
съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата
В.С. е осъществила от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъпленията, съответно по чл.194, ал.1 от НК и чл.249, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК. По тези правни квалификации съдът я призна за
виновна, като по отношение престъплението против собствеността я призна
за невинна относно това да е отнела и вещи без стойност – карта на
„Райфайзен банк“ ЕАД на името на М.С., свидетелство за управление на
МПС и талон към него на името на М.С., като я оправда в тази част от
6
повдигнатото й обвинение по чл.194, ал.1 от НК.
По отношение престъплението по чл.194, ал.1 от НК съдът отчете, че с
поведението си на инкриминираната дата 12.09.20г. подсъдимата С. е
осъществила обективните и субективни елементи, субсумирани под основния
състав на престъплението „кражба“ по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние е извършено с действие. То се е изразило в
прекъсване от страна на подсъдимата на фактическата власт на пострадалата
С. върху инкриминираната парична сума в размер на 100 лева и установяване
от страна на първата на трайна фактическа власт върху въпросните пари. По
този начин пострадалата е била лишена от възможността да владее
въпросното инкриминирано имущество, като това се е случило без съгласието
й.
Налице е и субективна съставомерност на стореното от подсъдимата С..
От субективна страна процесното престъпление е извършено при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на своята
деятелност, предвиждала е и е желаела настъпването на общественоопасните
й последици. Така в съзнанието на подсъдимата С. отнемането и своенето са
се отразили ясно като безвъзмездни и незаслужени, а не срещу заплащане.
Налице е и допълнителният субективен елемент на престъплението „кражба“-
намерението противозаконно да се присвои отнеманата вещ-въпросната
парична сума, която подсъдимата е третирала като своя.
По отношение на коментираното престъпление съдът произнесе и
оправдателен диспозитив по отношение на част от вменените от страна на
държавното обвинение вещи, а именно тези без стойност-дебитната карта,
свидетелството за управление на МПС и талона към него. За разлика от
паричната сума, имаща собствена стойност, въпросните предмети не са годен
предмет на престъплението „кражба“. Съдебната практика е категорична,
изключвайки личните документи от кръга вещи, които могат да бъдат
предмет на престъплението по чл.194 и сл. от НК, доколкото същите не
притежават собствена пазарна стойност. Иначе казано, те няма как да бъдат
реализирани легално на пазара и служат за удостоверяване на определени
факти, касателни личността на конкретно определено лице-това на името, на
което са издадени. Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС
№6/71г., предмет на престъплението кражба може да бъде вещ, която има
определена парична, художествена, историческа и икономическа стойност,
както и ценни книжа, които материализират имуществени права /относно
последното е и ТР№ №116/1983г. на ОСНК/. Както бе посочено, въпросните
документи и дебитна карта нямат нито потребителска стойност, нито
материализират имуществени права. По смисъл на ЗБДС, свидетелствата за
правоуправление на МПС са лични документи, но са собственост на
държавата /а не на пострадалата/ и служат за удостоверяване на
правоспособността. Що се отнася до талона, то същият се издава към
въпросното свидетелство за управление на МПС и също поради изложените
причини също няма самостоятелна потребителска стойност, бидейки
7
съпътстващ към свидетелството документ. Що се отнася до дебитната карта,
то същата е платежен инструмент, чието предназначение е да идентифицира
оправомощения ползвател на платежни услуги при отдалечен достъп до
платежната сметка /съгласно Наредбата за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти/. Платежните
карти също не са собственост на пострадалата, а на издателя им-доставчика на
платежните услуги. Те също не могат да бъдат годен предмет на кражба,
понеже като вещ не притежават паричен еквивалент, а евентуалното им
използване обосновава друг вид съставомерност.
Именно поради тези съображения съдът оправда подсъдимата по
отношение обвинението й в частта относно отнемането и на вмените от
държавното обвинение вещи без стойност.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата С. е
осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. От обективна страна – засегнати са
обществените отношения, които осигуряват правилното функциониране на
паричното обръщение и законния ред на паричната система на РБ..
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие - чрез него подсъдимата е
използвала платежен инструмент–дебитна карта, издадени от банка
"Райфайзен Банк Б." на титуляра М.С., без съгласието на последната, като
чрез действията си неколкократно е извършила една справка и няколко
транзакции /съответно 10 успешни и 3 неуспешни/, като общият размер на
изтеглената сума възлиза на 4400 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление. Правилно прокуратурата е квалифицирала всяко ползване на
дебитната карта /вкл. направената „справка баланс“ и неуспешните
транзакции/ като довършено деяние, а не като опит. Това е така, доколкото за
довършеността на престъплението по чл.249, ал.1 от НК е достатъчно да е
налице неоторизирано ползване на платежния инструмент, като за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на някакъв
допълнителен престъпен резултат, като например изтеглянето на парична
сума.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма
на вината пряк умисъл – тя е съзнавала, че използваната от нея дебитна карта
е чужда и че титулярят на картата не е дал съгласието си платежният му
инструмент да се използва от друг, включително и от С.. Последната е
съзнавала общественоопасния характер на стореното и е целяла настъпването
на общественоопасните последици.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е извършено при условията на
продължавана престъпна деятелност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като
всички транзакции и справката-баланс са осъществени при еднородни
условия през непродължителен период от време /в рамките на около половин
месец през 2020г./, при една и съща фактическа обстановка, еднородност на
8
вината и поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.249 ал.1 от
НК.
След като призна подсъдимата С. за виновна по съответните правни
квалификации, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията й
в пределите, предвидени от закона за съответните престъпления, като изходи
от общите разпоредби на НК /чл.54/ и принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК. При индивидуализацията на наказанията й
съдът съобрази същите със специфичните особености на конкретния случай,
вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на
извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца.
Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-
голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години, а за престъплението по чл.249, ал.1 от
НК са предвидени наказанията лишаване от свобода от две до осем години и
глоба до двойния размер на получената сума.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимата С. призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанията при условията на
чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с
1/3. Що се отнася до останалите наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, то
разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че правилата на чл.58а,
ал.1-4 са неприложими, т.е. предвиденото в чл.249, ал.1 от НК наказание
„глоба“ не се редуцира.
При индивидуализиране наказанията на подс.С. съдът прецени с оглед
разпоредбите на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността й
обстоятелства, валидни и за двете, извършени престъпления, трудовата й и
семейна ангажираност /подсъдимата издържа финансово внучката си и
безработната си дъщеря/, чистото й съдебно минало и добри характеристични
9
данни, които обстоятелства в контекста на нейната възраст към момента на
стореното /около 53г./ я характеризират като лице, устойчиво спазващо
установения в страната правов ред за един продължителен период от своя
живот. Съдът третира като допълнително смекчаващо отговорността й
обстоятелство, изразеното от С. съжаление за стореното, както и
съдействието за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното
производство, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС. Съгласно т.7 от посоченото решение, направеното признание
от подсъдимия е задължителна предпоставка за приложение на съкратеното
съдебно следствие и води ex lege до смекчаване на отговорността му. Същото
обаче „следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието му
като форма на съдействие при установяване на обективната истина”,
доколкото „е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното
производство“. В противен случай самопризнанието не може да се ползва
повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Видно от материалите по делото, обвиняемата към онзи момент С., още в
хода на досъдебното производство е дала подробни обяснения за стореното, с
което е допринесла съществено за разкриване на релевантните за изясняване
на случая обстоятелства още в ранния етап на наказателния процес.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство само за престъплението
по чл.194, ал.1 от НК съдът отчете малката стойност на инкриминираното
имущество.
Съдът отчете като отегчаващ отговорността на подсъдимата С. факт,
обстоятелствата, при които същата е придобила владение върху
инкриминираната сума и дебитната карта на пострадалата. Последната е
имала потребност от медицинско лечение като пациент, като подсъдимата,
бидейки част от персонала на болнично заведение, се е възползвала от
уязвимото състояние на лице, за чието благосъстояние е била длъжна да
полага грижи. В противовес на установените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства като утежняващи само за престъплението по
чл.249, ал.1 от НК, съдът взе предвид настъпилата за пострадалата имотна
вреда /доколкото за довършеността на престъплението не се изисква де е
реализирана успешна транзакция/, както и никак немалкия общ размер на
изтеглената сума. Увеличаваща обществената опасност на стореното е и
упоритостта на С. при реализиране на осъществената от нея продължавана
престъпна деятелност /с оглед многократно осъществените, предимно
успешни трансакции/.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подс. С., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и в
контекста на съответните отегчаващи обстоятелства очертават случай, който
10
не се различава драстично от типичната тежест, морална укоримост и
наказателноправни характеристики на потенциалния извършител на
престъпления от разглежданите видове. В този ред на мисли, съдът не
приложи разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанията
за процесните престъпления, а определи същите при условията на чл.54 от
НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока
относителна тежест от отегчаващите.
Така при определяне точния размер на наказанието „лишаване от
свобода” за престъплението по чл.194, ал.1 от НК в допустимите от закона
граници с оглед така отчетените обстоятелства, съдът счита, че най-
справедливо в конкретния случай е да бъде определено наказание близко, но
надвишаващо общия минимум на наказанието лишаване от свобода /предвид
липсата на специален такъв в конкретната разпоредба/, а именно от шест
месеца лишаване от свобода. Ето защо след редукцията с една трета по
чл.58а, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимата С. наказание от четири
месеца лишаване от свобода.
При определяне точния размер на наказанието „лишаване от свобода” за
престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК съдът прие, че най-
справедливо в конкретния случай е на С. да й бъде определено наказание
малко над специалния минимум от две години, а именно от две години и
шест месеца лишаване от свобода. Ето защо съдът след редукцията с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК наложи на подсъдимата С. наказание от една
година и осем месеца лишаване от свобода за това престъпление. Предвид
отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
определи и наложи на подсъдимата С. и кумулативно предвиденото в закона
наказание за престъплението по чл.249, ал.1 от НК, а именно „глоба” в
размер на 400 /четиристотин/ лева. Несподелима е претенцията на защитата
за неналагане на тази кумулативна имуществена санкция, доколкото същата е
задължително предвидена в закона и място за усмотрение на съда не е
оставено, доколкото в резултат от конкретното престъпление е получена
определена парична сума и наказанието е индивидуализирано при условията
на чл.54, а не на чл.55 от НК /единствено при приложение на чл.55 от НК,
ал.3 от НК оставя дискреция на съда да не наложи кумулативно предвидената
глоба/.
При определяне на допълнителната санкция за престъплението по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК- глоба в размер на 400 лева /близо до общия
минимум на наказанието глоба и значително под специалния максимум, който
в случая е 8800 лева, съответстващ на двукратния размер на изтеглената
сума/, съдът отчете спецификата при индивидуализация на кумулативните
санкции. Тази особеност, предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, се
изразява във възможността размерът на кумулативните допълнителни
наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи при известно отклонение от
правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на обстоятелства, които може
да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Така в решения на ВКС, чиито
11
становища се споделят и от настоящия съд, се застъпва тезата, че
допълнителното кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в
известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на
основното наказание /напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид
допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК,
че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност
трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Т. напр. според Р. №
693-1993-І „в случаите с предвидени допълнителни наказания съдът най-
напред преценява дали въобще е необходимо и целесъобразно те да се
налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да обоснове защо при
конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и
целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се наложи такова съчетание от
наказания, такъв размер на всяко от тях, както и обратното - защо не трябва
да се ползва предоставената от закона възможност.” Анализът на
съществуващата съдебна практика обаче, налага становището, че определени
обстоятелства, които нямат характер на смекчаващи, нито на отегчаващи,
имат съществено значение при отмерване на кумулативните санкции. Т.напр.
материалното състояние на дееца е от съществено значение за определяне
размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от
НК, макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо
отговорността обстоятелство. То влияе на размера й като обстоятелство,
което определя възможността за успешното изпълнение на превантивните
цели на наложеното наказание глоба, която по своя размер, трябва да оказва
осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите
членове на обществото. Това би било постижимо единствено при известна
пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на
наложеното му наказание глоба. Така според Постановление № 6-1971 на
Пленума на ВС, „при налагането на наказанието глоба съдилищата не спазват
изискванията на чл.47 от НК Обикновено определят размера й около и дори
под стойността на откраднатото имущество, поради което това наказание в
много случаи се явява неефикасно“. Необходимо е да се уточни, че размерът
на наказанието глоба зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не
само от тежкото му материално състояние, макар често пъти в съдебната
практика погрешно да се приема, че доброто материално състояние не може
да има съществено наказателноправно значение.
Предвид гореизложеното, съдът прецени, че определената в конкретния
случай глоба в размер на 400 лева, която е около 1/10 от изтеглената сума, се
явява справедливо отмерена в съответствие с всички индивидуализиращи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, а така също с оглед
затрудненото й материално състояние /същата упражнява нископлатена
работа и полага финансови грижи за тричленно домакинство/. Нещо повече,
определянето на глоба в прекомерно висок размер, бе затруднил в бъдеще
евентуалното репариране на имотната вреда на пострадалата, в случай, че С.
реши да търси гражданскоправна обезвреда на стореното от подсъдимата
12
/което е напълно реално, предвид неуспешния опит това да бъде сторено
съвместно с наказателния процес/.
Подсъдимата С. е извършила две отделни деяния, преди за което и да е
от тях да е имало влязла в сила присъда, поради което съдът приложи
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи едно общо най-тежко
наказание измежду гореналожените, а именно една година и осем месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева. В случая
е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.3 НК, тъй като тази норма
предвижда, че когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба
или конфискация, съдът следва да го присъедини изцяло или отчасти към
най-тежкото наказание. Така е и в случаите, когато глобата е част от по-
лекото основно наказание. Когато обаче са извършени две или повече
престъпления и за тях са наложени наказания лишаване от свобода и глоби и
конфискации /за всички или за някой от тях/, поотделно наказанията ще са
еднородни. Така според Решение № 79 от 14.II.1986 г. по н. д. № 82/86 г., ВК,
чието становище съдът споделя, „при множество престъпления, когато
отделно определеното най-тежко наказание е комплексно и включва глоба
или конфискация, не следва при налагане на общото наказание да се определя
caмo част от тях, защото те cа включени в комплексната санкция, която е
единна.“ В конкретния случай и двете наказания, наложени на подсъдимата
С., са лишаване от свобода, като глобата е определена редом с по-високото по
размер наказание лишаване от свобода. Ето защо глобата в случая не е
отделно наказание и не следва на основание чл.23, ал.3 от НК да се
присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е част от него.
Констатираните от този съд особености и конкретни характеристики на
извършените деяния, в контекста на индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира съда да счете, че
определеното от съда общо най-тежко наказание на подс.С. ще допринесе в
достатъчна степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. В този
смисъл не се приложи разпоредбата на чл.24 от НК.
В начина на живот на подсъдимата С. и в навиците й няма данни,
сочещи, че за постигането целите на санкционирането се налага социалното й
изолиране. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. С. не е необходимо тя
ефективно да изтърпи наложеното й общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година и осем месеца. Тези изводи са напълно
съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките,
съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три
години, подсъдимата не е осъждана до момента на наказание „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на
наказанието, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се
налага изтърпяване на наказанието.
13
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност.
По отношение на подсъдимата С. съдът, въз основа направената
преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл.
66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В
конкретния случай подсъдимата има много добри характеристични данни,
същата е с чисто съдебно минало, съдействала е за разкриване на обективната
истина, искрено съжалява за стореното, които обстоятелства не я
характеризират като лице със завишена степен на обществена опасност.
С оглед изложеното, съдът счете, че по отношение на В.С. ефектът на
наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане
изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на изпитателен срок в размер на три години
/минималния законоустановен размер/, считано от влизане на присъдата в
законна сила. При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете, че
подсъдимата, която към момента на стореното е била над 50 години, е
демонстрирала за един продължителен период от своето житие устойчивост в
спазването на правовия ни ред. Ето защо справедлив се явява именно
минималният законоустановен размер от три години, чиято продължителност
според съда е достатъчна, за да постави на проверка волята на подсъдимата за
в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на
осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното
наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на
поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления,
чрез които подсъдимата би демонстрирала своето поправяне и
превъзпитание.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата С. да
заплати по сметка на ОД на МВР – П. направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 190,00 (сто и деветдесет) лева, като дискът
със записи от камерата на бензиностанция „Лукойл“ с.Труд, приложен на
лист 19 от досъдебното производство, се остави към кориците на делото.
14
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
15
Съобщи за изтекли лични данни