ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Бургас, 26.09.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI - ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
като разгледа НЧД № 4113 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалби на Н.Б. и Л Б Ч, срещу Постановление на РП- Бургас от 10.08.2018 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено ДП № 106/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел гр. Бургас, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В жалбите се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания прокурорски акт.
Бургаският районен съд като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт,
намери за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лица имащи правото да обжалват (пострадали), поради което
жалбите са допустими.
Разгледани по същество жалбите, са
неоснователни по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Досъдебно
производство № 106/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел гр. Бургас е било образувано срещу виновното лице за престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК за това, че през 2010 г. с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у руските граждани Ю В Р, Я Р Д,
Н.Б., Н М А, Ю П А и Л Б Ч че им прехвърля собствеността на недвижими имоти, находящи се в местността "Мисаря"
в гр. Созопол и с това им причинил имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК. В хода на разследването
няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
През 2006 г. свидетелите А Т И и И К В учредили
търговско дружество „А.И.С.З.“ ООД с цел реализиране на строителство на жилищна
сграда в гр. Созопол, местността „Мисаря“ в УПИ VI -1443. Свидетелят А И се свързал със свой
познат свидетеля В Ч и му предложил да инвестира в строителството на сградата в
гр. Созопол. За целта с Нотариален акт № 126, рег. № 6096 от 29.09.2006 г. на
свидетеля Ч като купувач му била прехвърлена от свидетеля А И в качеството му
на управител на „А.И.С.З.“ ООД собствеността върху 12 на брой апартаменти в
процес на строителство, а именно № 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 31, 32, 33, 34. След това свидетелят Ч изтеглил кредит от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София в размер на общо 350 000 евро, като за
обезпечаване на кредита били ипотекирани в полза на банката собствените му 12
апартамента в процес на строеж. 100 000 евро от получения кредит били преведени
по банкова сметка *** „А.И.С.-З" ООД - гр. София на 13.10.2006 год, а остатъка от 250 000 евро свидетелят Ч твърди, че е
предал на ръка на свидетеля А И. Свидетелят Ч имал интерес собствените му 12
апартамента да бъдат продадени на купувачи, като получените от продажбите суми
да послужат за погасяване на получения кредит. По тази причина упълномощил с пълномощно
валидно до 10.10.2009 г. свидетеля А И да го
представлява във връзка с извършване на сделките. Свидетелят А И в качеството
си на представител на свидетеля Ч на 02.07.2009 г. и на 01.09.2009 г. сключил
предварителни договори със свидетеля И В като представляващ „А.И.С.З.“ ООД, с
който се задължава да прехвърли на дружеството собствеността върху
апартаменти № 8, 14 и 34.
С Нотариален
акт от 28.01.2008 г. е била учредена договорна ипотека върху самостоятелни
обекти апартаменти № 1, 2, 3, 4, 5,15,16,17,18,19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26,
27, 28, като обезпечение за получен от „А.И.С.З.“
ООД кредит от „Българо-американска банка“
АД в размер на 516 314 евро.
След като била построена сградата започнала
продажба на апартаменти на купувачи. Едни
от тях били и жалбоподателите.
През 2009 г. жалбоподателят Н.Б. бил в Република
България и искал да закупи недвижим имот в гр. Созопол. За постигане на тази
цел се свързал със свой познат свидетелят П Г управител на „Евроланд
2007“ ЕООД, извършващо посредническа дейност при продажба на недвижими имоти. Жалбоподателят
харесал имот именно в построената от „А.И.С.З.“ ООД жилищна сграда в местността „Мисаря“ в УПИ VI -1443,
като за сключване на договора за покупко-продажба съдействал свидетелят Г. На
11.10.2009 г. в офиса на „Евроланд“ ООД между
жалбоподателя Б. и свидетеля И В в качеството му на представител на „А.И.С.З.“
ООД се сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент № 34. На 23.09.2010 г. между жалбоподателя Б. и свидетеля В е било
подписано допълнително споразумение към сключения предварителен договор, с
което бил удължен срокът за сключване на окончателен договор, както и била
договорена отговорността на продавача при неспазване на постигнатите договорки
за продажба на недвижимия имот. Независимо от това до сключване на окончателен
договор не се стигнало. Установило се, че апартаментът е обременен с тежести –
учредена договорна ипотека, което не било отразено в договора, както и че собствеността
принадлежала на свидетеля Ч, а не на дружеството „А.И.С.З.“ ООД страна по предварителния договор за
покупко-продажба. Жалбоподателят Б. предприел защита на правата си по
граждански ред и „А.И.С.З.“ ООД било
осъдено да му заплати дължимите съгласно уговорките суми.
Жалбоподателката Л Б Ч също искала да закупи апартамент в гр.
Созопол и при едно от посещенията си през 2010 г. се свързала с агенция за
недвижими имоти „Мирела“. Свидетелката решила сама да огледа харесани от нея
имоти. В тази връзка се провела среща между свидетеля В, съпругата му и свидетелката
Ч в офис в процесната сграда, на която свидетелката Ч
заявила желание да закупи малък апартамент в сградата. Свидетелят В показал на
Ч няколко апартамента, като й заявил, че може ако желае да закупи помещението,
в което се помещавал офисът на „А.И.С.З.“
ООД . Свидетелката Ч решила да обмисли предложението и се прибрала в Русия.
След като решила да закупи предложения малък апартамент, използван за офис
отправила запитване по интернет. От „А.И.С.З.“ ООД изпратили по интернет на Ч
предварителен договор за покупко-продажба, подписан от името на продавача.
Свидетелката и тя подписала изпратения й предварителен договор. Последната
вноска за апартамента била заплатена от Ч на 25.01.2011 г. малко след уговорената
дата (01.01.2011 г.) Във връзка с подписания
предварителен договор не се сключил окончателен. Свидетелката Ч пристигнала в
гр. Созопол и се настанила в апартамента. Жалбоподателката
установила, че апартаментът бил ипотекиран в полза на Българо-американска
банка, като изрично в предварителния договор е било отразено, че апартаментът
не е обременен с тежести. Отделно от това жалбоподателката
установила след извършена справка в Агенция по вписванията, че върху
апартамента има наложена възбрана в полза на трето лице, предявило претенции
към „А.И.С.З.“ ООД.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
В настоящото
производството съдът има контролни функции и следва да провери
законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и
анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства
и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал.
Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата
основание за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното
постановление е посочено като основание за прекратяване 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не съставлява престъпление. Следователно в конкретната хипотеза
настоящият състав следва след обстоен анализ на доказателствата да прецени дали
правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него прекратително
основание. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да
прецени дали на досъдебно производство са извършени всички възможни следствени
действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са
пропуснали да съберат относими доказателства.
Настоящият състав счита, че на досъдебно
производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на
събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими
следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели,
събрани са множество писмени доказателства, както и са назначени и експертизи. Не
е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за
пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Не е
налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат
противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал.
Представителят на БРП е извършил обстоен
анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В
постановлението са изложени подробни мотиви, които съдът изцяло споделя.
За да е налице съставът на престъплението по
чл. 209, ал. 1 НК следва да са се осъществили признаците на престъплението от
обективна и субективна страна. От обективна страна следва да е извършено
изпълнителното деяние под формата на възбуждане на заблуждение, т.е.
създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването,
несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане, като в случай че не е била създадена
тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. На
следващо място измамата е резултатно престъпление, т.е. в резултат формираните
неверни представи пострадалият се разпорежда с имущество, което разпореждане не
би извършил, ако имаше верни представи за обстоятелствата. От субективна страна
деянието следва да е извършено с пряк умисъл, т.е. деецът да съзнава, че създава
неверни представи у пострадалия, които го мотивират да извърши разпоредително
действие, което води със себе си настъпване на имотна вреда за него или
другиго. Деянието следва да е извършено и с користна цел, а именно деецът да
набави за себе си или за другиго имотна облага. Възможно е действията, които целят да
въведат в заблуждения едно лице да се извършат със сключване на договор. В този
смисъл е и константната съдебна практика например Решение № 728/2003 на I н.
о., Решение 546/2008 на I н.о., Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., Решение № 117 от 30.08.2012 г. на ВКС по н. д. №
2989/2011 г., I н. о. и др. В цитираните
решения обаче изрично се посочва, че за да е налице „измама” трябва деецът
изначално да е нямал намерение да изпълни поетите по сключения договор задължения.
Т.е. във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали към момента на
сключване на договора деецът е бил с ясно съзнание, че няма да изпълни договорките.
Следователно трябва да се прецени какво е било намерението на дееца, има ли
частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи
неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите
задължения.
Правилно прокурорът е достигнал до извод, че
от събрания доказателствен материал не се установява
извършено престъпление.
Основното възражение и на двамата
жалбоподатели е свързано с обстоятелството, че към момента на подписване на
предварителните договори свидетелите Б. и Ч са били въведение в заблуждения, че
избраните от тях апартаменти не са обременени с вещни тежести, а по-късно се
установило, че върху апартаментите са били учредени договорни ипотеки в полза
на кредитни институции. В действителност в подписаните от жалбоподателите
договори е било отразено, че недвижимите имоти не са обременени с тежести. От това
обстоятелство обаче не може да се направи категоричен извод за наличие на
измамливи намерения у представителя на строителното дружество – свидетелят В,
който е подписал предварителните договори. Т.е. за да се приеме, че свидетелят
В е действал с умисъл да придобие той или друго лице облага, като едновременно
да причини вреда на свидетелите Б. и Ч, следва да се установи, че още изначално
към момента на подписване на предварителния договор не е имал намерение да
изпълни договорките по него, т.е. не е имал намерение да продаде процесните недвижими имоти на свидетелите. Фактът, че върху
апартаментите е имало учредена договорна ипотека не препятства възможността да
се сключи окончателен договор и да се прехвърли собствеността. Т.е. да се
изпълнят поетите по предварителния договор задължения от продавача.
Свидетелите В и И са закупили терен в гр.
Созопол, върху който да построят жилищна сграда, като от доказателствата се
установява, че свидетелите В и И са имали намерение да построят сградата с цел
да продадат построените в нея апартаменти на клиенти. Това се установява освен
от техните показания, но и от показанията на свидетеля Ч, който заявява, че
свидетелят И му предложил да инвестира в строителството на сградата, като за
учредяване на ипотеката за отпускане на ипотечен кредит му е била прехвърлена
собствеността на апартаменти, за които И му гарантирал, че ще бъдат продадени. След
като сградата била построена започнала продажбата на апартаменти. От събраните
доказателства се установява, че са били изповядани множество сделки и част от
апартаментите са били продадени. За друга част от тях са възникнали проблеми,
които са препятствали сключване на окончателни договори с бъдещите купувачи, в
това число и с двамата жалбоподатели. Възникналите пречки обаче не могат да се
определят като признаци на наказателната измама. От събрания доказателствен материал се установява, че се е влошило
финансовото състояние на „А.И.С.З.“ ООД и било преустановено изплащането
на кредитите, за обезпечаването на които са били ипотекирани избраните от
жалбоподателите апартаменти. В резултат на това не са били заличени учредените
ипотеки. Отделно от това са възникнали гражданскоправни
спорове между „А.И.С.З.“ ООД и
свидетеля Ч, които са допринесли за неизпълнение на поетите с предварителните
договори задължения от страна на продавача
(„А.И.С.З.“
ООД). Липсата на начални измамливи намерения у свидетеля В при подписване на
предварителните договори с жалбоподателите се потвърждава и от последващите му действия. След като е била налице
невъзможност да се сключи окончателен договор със свидетеля Б. в предвидените в
предварителния договор срокове, между свидетелите В и Б. е било подписано
допълнително споразумение, с което свидетелят В е поел допълнителни финансови
задължения (неустойки) при неизпълнение на задължението да прехвърли
собствеността на имота. Що се отнася до апартамента на жалбоподателката
Ч се установява, че е била погасена от дружеството по-голямата част от
дължимата сума за заличаване на ипотеката.
На следващо място в жалбата на свидетеля Б. се
излага твърдение, че е бил измамен тъй като освен ипотекиран апартамент № 34,
не е бил собственост на „А.И.С.З.“ ООД. В действителност от събраните
доказателства се установява, че към датата на сключване на предварителния
договор между свидетеля В в качеството му на
представител на „А.И.С.З.“ ООД и жалбоподателят Б. (месец октомври 2009 г.) апартамент
№ 34 е бил собственост на свидетеля Ч. По делото обаче е налично писмено
доказателство - сключен на 01.09.2009 г. предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент № 34 от собственика Ч чрез свидетеля И, действащ
с пълномощно и „А.И.С.З.“ ООД. Т.е. към датата на сключване на предварителния
договор със свидетеля Б., е бил сключен предварителен договор, по силата на
който свидетелят Ч е следвало да прехвърли на представляваното от свидетеля В
търговско дружество „А.И.С.З.“ ООД собствеността върху апартамент № 34.
Следователно до подписване на окончателния договор с Б. е съществувала реална
възможност „А.И.С.З.“ ООД да придобие собствеността върху недвижимия имот, след
което да я прехвърли на свидетеля Б.. От изложените обстоятелства и от събраните
доказателства съдът достигна до извод за липса на начално намерение за
неизпълнение на поетите с предварителните договори задължения от страна на представляващия
продавача („А.И.С.З.“ ООД).
По силата на подписаните предварителни договори между „А.И.С.З.“ ООД и свидетелите Ч и Б. за покупко-продажба на недвижими имоти, са възникнали граждански правоотношения между страните и споровете във връзка с неизпълнение на поети по договорите задължения, следва да бъдат решени по гражданскоправен ред.
След като е
достигнал до същия извод и е прекратил наказателното производство,
представителят на РП – Бургас е постановил законосъобразен и обоснован акт. Прокурорът е обсъдил всички събрани
доказателства, след което е достигнал до правилен извод за прекратяване на
производството на посоченото в постановлението основание. Постановлението е
постановено при пълнота на доказателствения материал и при правилна преценка за
правното му значение, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран
и на основание чл. 243, ал.6, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП- Бургас от 10.08.2018 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено ДП № 106/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел гр. Бургас, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите и на РП – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: