№ 553
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20211100510300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 10747/30.07.2021г. от длъжника по изпълнението – Н.
Т. Т. по изпълнително дело № 20218490403615 по описа на ЧСИ – А.П., рег. № 849 към
КЧСИ, срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение.
Излагат се съображения, че сумите по изпълнителен лист са неправилно посочени, поради
грешка на съда издал изпълнителния лист. Жалбоподателят оспорва приетите за събиране
разноски по изпълнението – вкл. адвокатско възнаграждение, като моли съда да редуцира
същите до минимално определените размери.
Взискателят по изпълнителното дело не е представил в срока по чл. 436 ГПК писмени
възражения.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ А.П. е изложил съображения
за недопустимост на жалбата в частта, в която се оспорва коректността и дължимостта на
посочените в изпълнителния лист суми, както и неоснователност на подадената жалба в
останалата част.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
1
В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от
длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20218490403615 по описа на ЧСИ – А.П., рег.
№ 849 към КЧСИ, същото е било образувано по молба на взискателя „К. 2“ ООД, ЕИК ****,
за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 20.07.2021г., издаден по
гр.д. № 15664/2015г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – 1 състав за следните суми: 4
625,09 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; 668,06 – разноски по делото
пред САС; 2 263,79 лева – разноски по делото пред САС. Приложено е пълномощно на адв.
И.М. и Договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и взискателя с
договорено възнаграждение от 550,00 лв. и отбелязване за изплащането му в брой на
22.07.2021г.
В покана за доброволно изпълнение с изх. № 25572/22.07.2021г. е обективирано
постановление за разноски. Съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното
производство, в това число – 550,00 лв. - адвокатско възнаграждение и 815,46 лв. – такси по
Тарифата за ЗЧСИ, определена пропорционално върху общия размер на задължението.
В хода на изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на адресата на 26.07.2021г., видно от разписката на ПДИ.
Жалбата е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна на 30.07.2021г. В частта, в
която са наведени оплаквания срещу коректността и дължимостта на посочените суми в
изпълнителния лист, счита, че не следва да бъде разглеждана, доколкото не е формулиран
петитум към съда за отмяна на конкретен акт на съдебния изпълнител.
В частта, която е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, касаещи
разноските по изпълнението, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, жалбата е
процесуално допустима. Непроизнасянето на ЧСИ по разноските при постъпила жалба не
води до недопустимост на жалбата, тъй като разпоредбата на 435, ал. 2, т. 7 ГПК не въвежда
такова изискване за допустимост. В тази част, разгледана по същество се явява и
основателна по следните съображения:
По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно
размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
В практиката съдебният изпълнител често не се произнася по разноските с постановление, а
ги посочва в поканата за доброволно изпълнение наред със сумите по изпълнителния лист.
Това определя единствената възможност на длъжника да обжалва разноските в 7-дневен
срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Правото на длъжника да оспори
с жалба възложените му разноски по принудителното изпълнение възниква от момента на
тяхното определяне по основание и размер от съдебния изпълнител, включително и когато
2
те са посочени в поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК.
Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността
за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане
дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване
на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат
възложени на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице
процесуални усложнения по отношение на страните или движението по процесното
изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи,
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да бъдат в минималния
размер. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200,00 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено
правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство
и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.
Нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не намира приложение,
тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на
изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. От материалите
по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били извършени
действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на производството пред
ЧСИ. С оглед на това, съдът приема, че се дължи възнаграждение в установения в чл. 10, т.
1 от Наредба №1/2004г. размер от 200,00 лв. Договореното възнаграждение за процесуално
представителство от 550,00 лв. надвишава установения в приложимата норма минимален
размер и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК. В подкрепа на това е и установеното извършено погасяване на дълга по
принудителното изпълнение въз основа на приложените по изпълнителното дело съобщения
за вдигане на запор върху наличностите в банковите сметки на длъжника, адресирани до
„Юробанк България“АД и до „Райфайзенбанк България“ЕАД.
В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен
вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на
адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата
пропорционална такса е равняваща се на сумата от 7 756,94 лв., от които 4 625,09 лв. –
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; 668,06 – разноски по делото пред САС; 2
3
263,79 лева – разноски по делото пред САС и 200,00 лв.- адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и
съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 645,48 лв., без вкл. ДДС, а с
включен ДДС – в размер на 774,58 лв. При това положение, определените разноски с
постановление на ЧСИ от 05.12.2019г. по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от
размера 815,46 лв., с вкл. ДДС, до размера от 774,58 лв.
Относно разноските: С оглед изхода на спора по жалбата на длъжника, която съдът приема
за основателна, на същия се дължат съдебни разноски. Длъжникът обаче не е направил
искане в тази посока, с оглед на което разноски не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски обективирано в покана за доброволно изпълнение с
изх. № 25572/22.07.2021г. на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20218490403615
по описа на ЧСИ – А.П., рег. № 849 към КЧСИ в частта, с която в тежест на длъжника Н. Т.
Т. са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200,00 лева до 550,00
лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 774,58 лв., с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4