Р Е Ш Е Н И Е №
260029
гр. Сливен,
21.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3101 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на П.Т. ***, подадена чрез пълномощник - адвокат, с която е предявен частичен осъдителен
иск за осъждане на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на
ищеца сумата от 1250,00 лв., представляваща част от обезщетение с общ размер от
7 000 лв. за имуществени вреди на МПС в резултат на ПТП, настъпило по вина
на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество.
Ищецът твърди, че на 02.07.2019 г., около 11.00 ч., в гр. Сливен, на
кръстовището между бул. „Банско шосе“ и ул. „Самуиловско шосе“, настъпило ПТП
поради виновно поведение на водача на т. а. „Форд Транзит“, с рег. № СН …. АС - С.Н.Д., който не
пропуснал автомобила на ищеца и му отнел предимството, въпреки наличието на
знак „Пропусни движещите се с предимство“. В резултат на ПТП, на собствения и
управляван от ищеца л. а. „Шевролет Каптива“, с рег. № СН …. АТ били нанесени
вреди на обща стойност 7000 лв. Образуваното ДП № 843/2019 г. по описа на РУ -
Сливен било прекратено с Постановление от 09.04.2020 г. на РП - Сливен, препис
от което бил изпратен на началника на РУ - Сливен с оглед преценка относно
налагане на административно наказание на водача на товарния автомобил. Твърди
се, че виновният водач за настъпване на ПТП е имал валидна застраховка ГО при
ответното дружество, като ищецът депозирал уведомление за щета, но ответното
дружество отказало да заплати обезщетение за имуществените вреди, като
същевременно по повод претърпените от ищеца неимуществени вреди било сключено
Споразумение от 13.09.2019 г., с което ответното дружество извънсъдебно е
признало както наличието на ПТП, така и виновното противоправно деяние на
застрахования при него водач. Ищецът претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения
иск. Оспорва наличието на ПТП, механизма му и настъпилите вреди, оспорва и
противоправността и виновността на поведението на застрахования при него водач.
Оспорва размера на претендираните вреди и твърди, че не всички от тях
съответстват на механизма на ПТП.
С протоколно определение от 22.12.2020 г. съдът е
допуснал изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му от 1250
лв., предявен като частичен, на 4700,39
лв.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат,
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния му претендиран размер
след допуснатото изменение.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е писмено становище, с което моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да бъде уважен в по-нисък
размер като се отчете наличието на съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения препис на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 185,
на 02.07.2019 г., около 11,00 ч. в гр. Сливен, на кръстовището между ул.
„Самуиловско шосе“ и бул. „Банско шосе“,
е настъпило ПТП с посочени в протокола участници МПС
Форд Транзит, с рег. № СН….АС, собственост на Й. И. С., управлявано от
свидетеля С.Н.Д. и МПС Шевролет Каптива с рег. № СН2496АТ, собственост на ищеца
П.Т. М. и управлявано от него.
Безспорно е между страните
обстоятелството, че към датата на ПТП, за водачите на МПС Форд Транзит, с рег. № СН….АС, е имало валидно
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
От показанията на разпитания свидетел С.Н.Д.,
участник в процесното ПТП, се установява, че на 02.07.2019 г. на кръстовището
между ул. „Самуиловско шосе“ и бул. „Банско шосе“
в гр. Сливен, свидетелят е отнел предимството на управлявания от ищеца
автомобил при завиване наляво и е настъпило ПТП, при което са били нанесени
щети и по двата автомобила. За причиненото от него ПТП, свид. Д. признава, че
има наложена глоба, която не е обжалвал.
По делото е приложено ДП № 843/2019 г. по описа на РУ - Сливен, от материалите по което се потвърждава
настъпването на процесното ПТП с твърдените от ищеца и описаните от свид. Д.
дата, място, механизъм и участници. ДП било прекратено с Постановление от
09.04.2020 г. на РП - Сливен, препис от което бил изпратен на началника на РУ -
Сливен с оглед преценка относно налагане на административно наказание на водача
на товарния автомобил - свид. С.Д..
От приетите като писмени доказателства по
делото преписи от 2 бр. опис - заключения за щети от 29.07.2019 г. и 05.08.2019
г. се установява, че в резултат на процесното ПТП са нанесени множество щети по автомобила на
ищеца, сред които предни броня, калник, капак, челно стъкло, въздушни
възглавници, арматурно табло, полуоска, кормилен накрайник, въздухопровод,
радиатор, вентилатор и др.
Ищецът уведомил ответното дружество за
претенцията си за обезщетяване на претърпените имуществени вреди на автомобила,
но с Писмо от 20.08.2019 г. застрахователят на гражданската отговорност на
виновния водач отказал да заплати обезщетение.
Установява се от приетата като писмено
доказателство по делото Справка - удостоверение от 04.06.2020 г., изготвена от
нотариус Николина Стойчева, че на 13.09.2019 г. между ищеца и ответното
дружество било сключено писмено споразумение с №
11510, по силата на което за процесното ПТП застрахователят приел да заплати на
ищеца сумата от 800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
произшествието, за настъпване на което вина има застрахованият при ответника
водач.
От заключението на допусната по делото
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира в основната му част
като подробно, задълбочено и компетентно изготвено, се установява по безспорен
начин, че механизмът на ПТП е именно този, описан от ищеца и свидетеля,
участници в инцидента. Лекият автомобил Шевролет на ищеца се е движил преди ПТП
със скорост от 86 км/ч, над максимално допустимата за този участък. Причините
за настъпване на процесното ПТП са навлизането на автомобила Форд Транзит в
зоната на кръстовището без да пропусне движещия се автомобил по пътя с
предимство, както и движението на лекия автомобил Шевролет със скорост над
максимално разрешената за участъка. Технически правилно е било автомобилът Форд
Транзит да спре и да пропусне лекия автомобил Шевролет, а последният от своя
страна да се движи със скорост, не по-висока от максималната за участъка.
В резултат на настъпилото произшествие са
нанесени материални щети по автомобила на ищеца Шевролет Каптива, като
констатираните увреждания са в съответствие с механизма на ПТП и е налице
причинно-следствена връзка. Стойността на нанесените щети на автомобила на
ищеца представлява сумата от нови части, труд и материали и е в размер 10 303,74
лв., справедливата пазарна стойност на автомобила е в размер на 8953,12 лв.,
като стойността на нанесената щета надхвърля 70 % от справедливата пазарна
стойност на автомобила, което означава, че щетата е тотална и възстановяването
на автомобила е технически и икономически нецелесъобразно. Вещото лице е
описало, че стойността на нанесената щета се изчислява в размер на 70 % от
справедливата пазарна стойност на автомобила или 6267,18 лв., като разликата до
пълната стойност е размерът на запазените части.
В частта относно стойността на нанесената
щета съдът не кредитира заключението на САТЕ, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2
от Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ - Приложение № 1 към
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и
2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, отм. с Наредба № 49 от 16.10.2014 г.,
при действието на която Методиката запазва действието си, се урежда минимална
долна граница, под която не може да се определи обезщетение при настъпила
тотална щета, а именно при установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност. Ето защо застрахователното обезщетение следва да се
определи не както е посочило вещото лице в заключението си като 70 % от
справедливата пазарна стойност на автомобила или 6267,18 лв., а като 75 % от
нея или 6714,84 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е пряк осъдителен иск на
увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ с правна квалификация чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4700,39 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения и управляван от ищеца
л. а. „Шевролет Каптива“, с рег. № СН …. АТ, в резултат на настъпило на 02.07.2019
г. в гр. Сливен ПТП, по вина на водача на т. а. „Форд Транзит“, с рег. № СН …. АС, с валидно
сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Предявеният
иск е процесуално допустим, а по
същество е изцяло основателен и
доказан в размера след допуснатото изменение.
В молбата си за допускане изменение на
размера на предявения иск чрез увеличаването му от 1250 лв. на 4700,39 лв.,
ищецът е посочил, че Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, препраща
към все още действащата Методика за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ -
Приложение № 1 към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС - отменена с Наредба №
49 от 16.10.2014 г. В чл. 22, ал. 2 от Методиката се урежда минимална долна
граница, под която не може да се определи обезщетение при настъпила тотална
щета, а именно при установяване на запазени части размерът на застрахователното
обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната
стойност. Ето защо ищецът смята, че застрахователното обезщетение следва да се
определи не както е посочило вещото лице в заключението си като 70 % от
действителната стойност на увреденото МПС, а като 75 % от нея или в случая
6714,84 лв.
Съдът споделя изцяло твърденията на
ищеца за приложимата нормативна уредба при определяне размера на
застрахователното обезщетение.
Наред с
това, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - писмени,
гласни, както и от заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза
по делото, се установиха всички елементи от фактическия състав на вземането, а
именно наличие на виновно поведение на
застрахованото при ответника лице, в резултат на което е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, както и размера на действителните вреди от
6714,84 лв.
С оглед достигнатия извод за основателност на претенцията
на ищеца, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По обективния характер
на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т. 7
от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК задължителна практика, Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Съдът намира релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца за основателно.
Видно от заключението на допуснатата по делото автотехническа
експертиза лекият автомобил Шевролет на ищеца се е
движил преди ПТП със скорост от 86 км/ч, над максимално допустимата за този
участък като технически правилно е било лекият автомобил Шевролет да се движи със скорост, не
по-висока от максималната за участъка.
С движението си по технически
неправилен начин на пътното платно ищецът обективно е допринесъл за вредоносния
резултат, поради което и с оглед установения
принос на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, посоченото обезщетение за
вреди от 6714,84 лв. следва да се намали с 30
%, като на ищецът се присъди обезщетение в размер на 4700,39
лева.
Ищецът и сам признава съпричиняване на
вредите от своя страна в установения от съда процент.
Предвид изложеното предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния предявен размер след
допуснатото изменение от 4700,39 лв. като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 1188,02 лв. разноски по делото, от които 50 лв. заплатена държавна
такса, 138,02 лв. доплатена държавна такса за увеличаване размера на иска, 300
лв. - депозит за експертиза и 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението на ответното дружество за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца за неоснователно.
Минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен според уважения
размер на иска, е 559,03 лв. без ДДС или 670,84 лв. с ДДС. По делото са
проведени две открити съдебни заседания, като същото носи и определена
фактическа и правна сложност, поради което договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 700 лв. не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено в
пълния размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р - н Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Т. М., ЕГН:
**********, с адрес ***, на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 4700,39
лв. /четири хиляди и седемстотин лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди, нанесени на собствения и управляван от П.Т. М. лек автомобил
„Шевролет Каптива“, с рег. № СН …. АТ, в резултат на настъпило на 02.07.2019 г.,
около 11.00 ч., в гр. Сливен, на кръстовището между ул. „Самуиловско
шосе“ и бул. „Банско шосе“, пътно-транспортно
произшествие, по вина на водача на товарен автмобил „Форд Транзит“, с рег. № СН …. АС, с валидно
сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 28.09.2020 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1188,02 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: