Р Е Ш Е Н И Е
№ 3891
гр. Пловдив, 16.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11726 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Т.А., с която се иска да бъде призната за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 771.82 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. *** и сумата от 47.16 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2016 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2018 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в гр. ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител оспорва иска по допустимост и основателност, без да излага конкретни доводи за това. Моли за отхвърляне на исковете
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
В исковата молба се претендира стойността на топлинна енергия, сградна инсталация и БГВ, доставени за апартамент № ***, находящ се в гр. ***.
Съгласно чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество потребител на услугите, предоставяни от ищеца е собственик или ползвател, с учредено вещно право на ползване на топлоснабден имот.
От представената по делото Нотариален акт за продажба на право на собственост /л.72/ е видно, че ответникът е собственик на апартамент „***“, разположен на ***. Съдът приема, че този имот съответства на апартамент ***, описан в справката на Служба по вписвания- гр. Пловдив /л.74/, доколкото имота по нотариалния акт и по справката са с еднаква площ и имат като прилежащо избено помещение № ***. Следва да се посочи, че за всеки апартамент има само по едно отредено избено помещение, съгласно правилата на ЗУТ. И в двата документа се касае за ***.
От така представените документи не може да се направи извод, че процесния имот апартамент № ***, отговаря на апартамент *** от същия адрес.
В тази връзка е изискана информация от Община Пловдив – *** за установяване обстоятелството, дали апартамент ***, съответства на апартамент *** от нотариалния акт за собственост. В отговор от Община Пловдив – *** е постъпило писмо /л.108/, в което заявяват, че ап.***, отговаря на ап.*** кота +5.10 от одобрения архитектурен проект. Същото се установява и при изброяване на апартаментите от етаж втори и етаж трети /като на етаж трети се добави апартамент ***, който именно се пада № ***/. При така посочения брой апартаменти в справката няма как ап.№ *** да отговаря на ап.***. Това е така, доколкото може да се направи извод след изброяване на посочените в справката брой апартаменти от етаж *** се пада на ***, което от своя страна отговаря на нотариалния акт и данните от справката от Служба по вписвания – гр. Пловдив.
Действително от представена по делото молба – декларация /л.73/, подадена от името на ответника и подписана от лице Т.С.А. може да се направи извод, че е отправено искане до ищеца за пломбиране на радиатори в апартамент № ***, находящ се в гр. ***. Така подадената декларация, обаче не установява качеството собственик или носител на вещно право на ползване на ответника Г.Т.А. и оттам същият да е потребител на топлинна енергия, доставяна от ответното дружество за процесния имот.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото не се установи ответникът да е собственик или лице на което е учредено вещно право на ползване на имот, находящ се в гр. *** и оттам да е потребител на доставяната за посочения имот топлинна енергия.
Предвид недоказване на първата предпоставка за уважаване на иска, съдът намира за не необходимо да обсъжда останалите събрани по делото доказателства и възражения на ответника, които освен това съдът не споделя.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за главница, представляващ стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. е недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради недоказване на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ответника, но доколкото същият е участвал в процеса чрез назначен особен представител не е направил разноски в производството и не следва да му бъдат присъждани такива.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С. срещу Г.Т.А., ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 771.82 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. *** и сумата от 47.16 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 02.12.2016г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2018 г. до окончателното й погасяване на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4206/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ