Определение по дело №3656/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4534
Дата: 5 декември 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530103656
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 05.12.2019                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 05 декември                                                   Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3656 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против Т.Т.д.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба и отговора на исковата молба, както и да се приложи изисканото ч.гр.д.№640/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото заверено копие от Договор за потребителски паричен кредит № 2223799, одобрен и подписан на 06.04.2016 г., ведно с общи условия, погасителен план, искане за рефинансиране на съществуващ дълг и съгласие за директен дебит; заверено копие от застрахователен серитфикат „Кредитна протекция плюс“ пакет „Б“ с № 2223799 от 06.04.2016 г.; заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г.; заверено копие от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 17.03.2017 г.; заверено копие от Потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Извлечение от Приложение № 1 към индивидуалния договор за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; заверено копие от Пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - 2 бр.; заверено копие от Уведомително писмо за извършената цесия и за предсрочна изискуемост, ведно е известие за доставяне/разписка: е изх. № УПЦ-П- УКФ/2223799 от 23.03.2017 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2223799 от 09.10.2018 г.

               НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд

               ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№640/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 15.01.2020 г.  от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против Т.Т.Д.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 17.03.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между него и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от Т.Т.Д., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2223799, одобрен и подписан на 06.04.2016 г. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 17.03.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2223799 от 23.03.2017 г. посредством Български Пощи ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е потърсена“. На ответника било изпратено и второ Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2223799 от 09.10.2018 г. от името на „УниКънсюмър Файненсинг“ ЕАД, посредством ЧСИ Румяна Манджурова, с peг. № 868 в КЧСИ, което било връчено по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на дата 05.11.2018 г., и на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК получено на 19.11.2018 г. Към настоящата искова молба представял заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2223799 от 23.03.2017 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2223799 от 09.10.2018г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Процесното вземане произтичало от одобрен и подписан на 06.04.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № 2223799 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Т.Т.Д., в качеството на Кредитополучател. Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставял потребителски кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, кредитополучателят и поръчителят удостоверявали, че им е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на кредитора, получили са екземпляри от ОУ, запознати са с тях и безусловно ги приемат. При условията на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 2886,47 лв. С договорения размер на главницата бил погасен дължимия от кредитополучателя комисион /таксата за разглеждане на кредита/ от 95,00 лв., за която било направено прихващане от кредитора към датата на усвояване на кредита. Погасена била и дължимата от кредитополучателя договорена еднократна застрахователна премия от 291,47 лв. /за сключването на застраховката застрахователя издал сертификат с № 2223799/06.04.2016 г., в съответствие с разпоредбите на КЗ/. След направените плащания остатъкът от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита от 2500 лв., бил преведен на 07.04.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***о си по договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил плаващ и се формирал от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана  надбавка от 15,85 %. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили, към датата на подписване на договора, годишен лихвен процент в размер на 15,99 %. Така, към датата на подписване договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 1015,48 лв.. Подписвайки договора, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора, била в размер на 3901,95 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,29 лв., без последната, която е изравнителна и в размер на 81,32 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 14.04.2016 г., а последната - с падеж на 14.03.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на /чл. 3 ал. 2 от Общите условия, неразделна част от договора/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 467,16 лв., дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.03.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не  изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника, съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, като на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост било връчено със залепване на 05.11.2018 г. чрез ЧСИ Румяна Манджурова, с peг. № 868 в КЧСИ, и на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК било получено на 19.11.2018 г. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 325,33 лв., с която били погасени както следва: възнаградителна лихва - 120,96 лв., главница - 204,20 лв. и лихва за забава - 0,17 лв. Срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Т.Т.Д. му дължи следните суми:: 2682,27 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.08.2016 г. до 14.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост; 275,41 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016г. до 17.03.2017 г.; 467,16 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендира за разноските. В условията па евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу Т.Т.Д., моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Т.Т.Д., в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2223799, одобрен и подписан на 06.04.2016 г., да му заплати следните неизплатени по процесния договор суми:  2682,27 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.08.2016 г. до 14.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост; 275,41 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016г. до 17.03.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 467,16 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /11.07.2019 г./; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1028/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за потребителски паричен кредит № 2223799 от 06.04.2016г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит.  При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за неизпълнено задължение по договор за заем /главница и възнаградителна лихва/ и за обезщетение за забавено плащане. С оглед предмета на договора и начина неговото сключване в случая се прилагат и разпоредбите на ЗПК. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането /реалното предоставяне на ответника на претендираната сума със задължение за връщането й, изпадане в забава на ответницата/ се носи от ищеца. В тежест на ответницата е да докаже изпълнение на задълженията за връщане на заетата сума и уговорената възнаградителна лихва.  

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: