О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../…...05.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на втори май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1597/2017 г. по описа
на ВОС, ТО,
за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 6736/01.03.2018
г. по чл. 248 от ГПК от „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен,
бул. „Васил Априлов” № 48, подадена чрез адв. П.Т. ***, със съдебен адрес ***, с която е поискано
да бъде изменено постановеното по делото определение № 447/05.02.2018 г. в
частта му за разноските, като искането за присъждане на разноски на „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП” АД бъде оставено без
уважение.
На първо място, твърди се, че не са били
налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на претендираните от ответника „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД разноски за адвокатско възнаграждение, тъй „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ” ЕООД не
е дало повод за извършване на разноски от страна на това дружество. На следващо място, навеждат се доводи, че „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ” ЕООД не е имало възможност да провери дали „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД /в
несъстоятелност/ е предявило иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ
или друг кредитор вече е предявил иска по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, като в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП” АД, чрез адв. М. Христова, е подало отговор, с който е изразило становище, че
депозираната молба е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена
без уважение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК „МОССТРОЙ
– ВАРНА” АД /в несъстоятелност/ не е подало отговор.
Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение по следните
съображения:
С постановеното по делото определение №
447/05.02.2018 г. съдът е прекратил производството по търговско дело № 1597/2017 г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл. 694, ал.
5 от ТЗ, като е осъдил „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район Централен, бул. „Васил Априлов” № 48, да заплати на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, сумата от 7 800,00 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Основният довод на „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД за
изменение на постановеното определение в частта му за разноските е това, че
дружеството не е дало повод за извършване на разноски от страна на „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП” АД. Този довод обаче е неоснователен. Както се посочи по-горе,
производството по делото е прекратено на основание чл. 694, ал.
5 от ТЗ, поради наличие на предявен от длъжника „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД /в
несъстоятелност/ срещу „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД иск с правно основание чл.
694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Тъй като този иск е бил предявен на 09.11.2017 г., то
предявеният на 21.11.2017 г. от „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД срещу „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП” АД и „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.
694, ал. 3, т. 2 от ТЗ е счетен за недопустим поради наличие на забраната по
чл. 694, ал. 5 от ТЗ. Действително, по силата на чл. 130 от ГПК, преди да
пристъпи към размяна на книжата между страните съдът е длъжен да провери дали
предявеният иск е допустим или не. Тази проверка обаче се извършва само въз
основа на изложените в исковата молба твърдения и формулирания в нея петитум. Когато от същите следва, че искът е допустим,
съдът пристъпва към размяна на книжата между страните по делото. Съдът не е
задължен да извършва проверка за това дали между страните са налице други
висящи или вече приключили съдебни производства със същия предмет, както и
предявения иск, които биха обусловили недопустимостта на производството. Той
може да извърши такава проверка само в случаите, когато този факт е посочен в
исковата молба. Предвид на това, „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД не може да основе
твърдението си, че не дължи разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК на това, че съдът
не е извършил проверка за наличието на вече предявения иск по чл. 694, ал. 1,
т. 1 от ТЗ. В конкретния случай, с оглед изложеното в исковата молба и
допълнителната такава с вх. № 488/08.01.2018 г., съдът е приел, че иска е
допустим, поради което е разпоредил изпращане на преписи от исковата молба и
приложенията на ответниците по делото. Едва с постъпилите отговори на исковата
молба от страна на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД и синдика на „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД
/в несъстоятелност/ са наведени доводи за наличието на висящо производство по
чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Именно тези доводи дават основание на съда да
извърши проверка за съществуването на самото производство, за страните по него
и неговия предмет, за да бъде извършена преценка на твърденията, че
производството обуславя недопустимост на предявения от „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД
иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ. С оглед на това, обстоятелството, че
производството по делото е прекратено поради това, че искът е бил недопустим на
основание чл. 694, ал. 5 от ТЗ, само по себе си не е основание да се отрече
отговорността на „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ” ЕООД за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на
така предявения иск, ответникът „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП” АД е извършил разходи за
организиране на защитата си, която включва и възражението за недопустимост на
така предявения иск. Поради това „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД дължи на „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП” АД възстановяване на тези разноски при прекратяване на
производството. Без значение е твърдението, че „ЕКО МАК ВИЛИДЖ” ЕООД не е имало
възможност да провери дали „МОССТРОЙ – ВАРНА” АД /в несъстоятелност/ е
предявило иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ или друг кредитор
вече е предявил иска по чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ. Отговорността за разноски
по чл. 78 от ГПК е обективна и не зависи от субективното отношение на ищеца и
от това дали същия е могъл да положи дължимата се грижа, за да узнае за
наличието на вече предявените искове.
По изложените съображения настоящият състав намира,
че не са налице предпоставките за изменение на постановеното по делото
определение в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради
което и същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и в
същия смисъл, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6736/01.03.2018 г. от „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, район Централен, бул. „Васил Априлов” № 48, чрез адв. П.Т. ***, със
съдебен адрес ***, с която е поискано да бъде изменено постановеното по делото
определение № 447/05.02.2018 г. в частта му за разноските, на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: