Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София,02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Мая Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6760 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на 04.01.2018г.,
около 12:40 ч., в град София, бул. „Патриарх Евтимий“, е настъпило ПТП по
причина на противоправното поведение на водача на лек
автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ********. Сочи, че е била в ударения л.а. „Ауди“,
от л. а. „БМВ“. В резултат на ПТП получила: контузия на главата и шийния отдел; мозъчно сътресение; травма на нервните
коренчета в шийния отдел; световъртеж от централен
произход. От тези увреждания е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания. Заявява, че ПТП е настъпило по вина на застраховано лице по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,пред който е
предявила претенцията си, но нито е получила плащане, нито произнасяне в срок. Ответникът,
в качеството си на застраховател на делинквента,
следва да я обезщети за понесените неимуществени вреди, в размер на исковата
сума заедно с лихва за забава, от датата на която е представила банкова сметка ***
(13.04.2018 г.) до окончателното плащане.
Ответникът в депозирания писмен
отговор оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение с водача на л.а. БМВ. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по
вина на застрахования при него водач. Оспорва, че заявените увреждания са
настъпили в резултат на описаното в ИМ ПТП. Сочи че размера на исканото
обезщетение е завишен, като справедливото обезщетение за претърпените
болки и страдания е в размер на 8 000 – 10 000 лева. Оспорва и претенцията за
лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не се спори, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен за виновен за
процесното ПТП.
От събраните доказателства се
установява, че автомобилът „БМВ” с рег. № ******** се е движел по лявата пътна
лента на бул. „Патриарх Евтимий”. В същата посока и на същата пътна отсечка се
е движил и автомобил „Ауди” ДК № *****Водачът на л.а. БМВ е възприел автомобил,
намиращ се на паркинга вляво от платното за движение, който започвал движение в
посока „назад”, поради което отклонил управлявания от него БМВ „надясно”. В
същия момент и на същото място се е намирал и автомобилът „Ауди” (ДК № *****),
движещ се в дясно от автомобила „БМВ”. Така двата автомобила са реализирали
контакт. В следствие на този контакт и поради завиването на ляво от страна на л.а.
„БМВ” той е ударил спрените на паркинга вляво автомобили: „Ауди” с ДК№*****, в
който е била ищцата и „Рено“ с ДКН№*****.
В резултат на удара тялото на пострадалата извършило свободно движение напред и
надясно и реализирало контакт на главата с части от вътрештния
интериор на автомобила.
Свид.Т. – водач
на л.а. „БМВ” с рег. № ******** в с.з. посочи, че нищо не си спомня от
инцидента, бил в шок, няма спомен дали му е била наложена глоба, но поясни че талона му е бил отнет.
Съдът кредитира така установения от САТЕ
механизъм на ПТП, с изключение на частта, в която в.л. е приел, че водачът на
л.а. БМВ – Т.Т., е възприел автомобил, който започва
движение „назад” и поради това е навлязъл в съседната лента за движение.В тази
част заключението на в.л.П. се основава
на дадените от водача на л.а. сведения в хода на административно наказателното
производство. Съдът обаче отчете, че в материалите по АНП преписка, свидетелят Т.
е посочил, че му се е сторило, че
един от паркираните автомобили започва да излиза, а не, че такъв действително е
започнал описаната маневра. Освен това във възражението си подадено срещу АУАН Т.Т. е посочил коренно различен механизъм на ПТП, че
автомобилът, движещ се в дясната лента го е ударил, след което неговият
автомобил е поел към спрелите на паркинга коли. Поради това противоречие не може да се приеме за доказан твърдения от Т.Т. факт, че автомобил от паркинга е предприел движение
„назад“. Това е така и защото
единствените данни за такава маневра от паркиран автомобил се съдържат в обясненията
на лицето, срещу което е съставен АУАН и е издадено НП, което допълнително
разколебава достоверността на сведенията. Ето защо съдът приема, че не е
установено паркиран автомобил да е предприел движение „назад“, което да е било
причина за навлизане на л.а. БМВ в съседната дясна лента.
От показанията на свидетелката Й. –
дъщеря на ищцата, се установява, че при удара с л.а. БМВ,ищцата се е намирала на шофьорското място в л.а. Ауди
с ДКН № *****. Този факт се подкрепя и от констативния протокол и сведенията по
АНП преписка. Не се подкрепя от събраните доказателства твърдението й, че
ищцата е загубила съзнание поради сведенията в АНП дадени от всички очевидци на
произшествието, че след ПТП от л.а. са слезли две жени и са започнали да се
карат.
От заключението на в.л.по
назначената СМЕ - д-р Г. и приложените по делото епикризи
се установява, че в резултат на ПТП-то ищцата е получила: контузия (натъртване) в теменната област на главата в
дясно, черепно-мозъчна травма преценена, като мозъчно сътресение и травма на шията, наложила имобилизация с мека шийна яка. Дванадесет дни след ПТП-то се е наложила нова
хоспитализация на ищцата и извършените изследвания установили клинични данни за
шийна радикулопатия и данни
за световъртеж от централен произход, или Централен отоневрологичен
синдром (ЦОНС). Според експерта тази диагноза се проявява чрез комплекс от
симптоми, сред които са световъртеж, замайване, шум в ушите, нарушено
равновесие, гадене, повръщане и др, които могат
значително да засегнат качеството на живот и да причинят постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Д-р Г. е посочил,че навяхването на шията е травма, която изисква имобилизация за около 2 седмици. При благоприятно протичане
на оздравителния процес, функционалното възстановяване след подобна травма
настъпва за около 20 - 25 дни. Предвид характера на персистиращите
и към момента на изготвяне на заключението оплаквания, водещи до функционални
смущения, съгласно експерта това посттравматично усложнение представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От травмата на главата е последвало
и сътресение на главен мозък, като при постъпването си в болницата пострадалата
е била в съзнание. Последиците от сътресението на главния мозък отшумяват за
няколко седмици, най-често до 25 дни след инцидента, а възстановяването от навяхването
на шията може да настъпи от 2 - 4 седмици до няколко месеца. Прогнозите за
възстановяването обаче са добри, като според в.л. при системно провеждане на
адекватно лечение, физиотерапия и рехабилитация е възможно почти пълно
възстановяване на пострадалата.
На 16.01.2018
г.ищцата е подала молба до ответника за изплащане на обезщетение за причинените
ѝ от процесното ПТП вреди, като с последвала
молба от 13.04.2018 г. е посочила и банковата си сметка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Съгласно
чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право по чл.
432,ал1 КЗ да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"ГО“.
За да
възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО”, са настъпили
вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило поради виновното поведение на
водача на БМВ 320Д, който при извършването на маневрата - навлизане в съседната
лента за движение, не се е убедил че няма да създаде опасност на участниците в движението,
които минават покрай него и не е пропуснал движещия се с предимство в своята
дясна пътна лента л.а. „Ауди” ДК № ***** удряйки го
–нарушение на чл. 25,ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Ищцата е получила
увреждания в резултат на процесното ПТП. Получените травми, възстановителния период
и претърпените болки са посочени по горе
в заключението на СМЕ,както и благоприятните прогнози - възможността за почти
пълното възстановяване на ищцата.
Безпорное
обстоятелството, че виновният за ПТП
водач е застраховано лице по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника.
Поради това съдът
приема иска по чл. 432,ал.1 КЗ за основателен.
Относно размерът, съдът съобрази указанията,
дадени с П№ 4/68г. и П № 17/63г. Отчитайки силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, описани по-горе; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период; възрастта на ищцата – 46
г. към датата на ПТП-то ; както и социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания и степента на увреждане на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 12 000 лева. Искът в разликата му
над 12 000 лева, до претендираните 26 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
Съгласно чл. 497, ал.
1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Предвидено е още, че срокът за окончателното произнасяне по заявената претенция не може да бъде по дълъг от три
месеци.
В случая, претенцията
е била заведена при ответника на 16.01.2018 г. С писмо от 13.04.2018
г., ищцата е представила удостоверение за банкова сметка. ***. Следователно, обезщетението за забава в
размер на законната лихва е дължимо от 13.04.2018 г., както и е предявено
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е направила
разходи: ДТ - 1 040 лева, 500 лева за в.л. и 30 лева за депозит за
свидетел, от който се е отказала и този депозит подлежи на връщане или общо 1 540 лева, от които съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се заплатят 710,77 лева разноски
Ищцата
е била представлявана безплатно от адв. В.О., комуто на
основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди сумата от 1 310 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е заплатил 1 000
лева за адвокат (л. 41), а не колкото търси 1 200 лева. Той е внесъл 130 лева за
в.л. и за свидетел. От тези разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на
ответника се дължат 608,46 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.А.Й. ЕГН ********** гр.София, ж.к.*****със съд.адрес адвокат В.О.
***
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 12 000 лева застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на ПТП, реализирано на 04.01.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от
13.04.2018 г. до окончателното й плащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 710,77 лева, разноски по
делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 12 000 лева до 26 000 лева
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК***** да заплати на адвокат В.О.
- САК, със съдебен адрес:***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1
310 лева - представляваща адв. възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
И.А.Й. ЕГН: **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 608,46 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: