РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Благоевград, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по
жалба на “Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и
Здраве” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес на управление в град София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. “Г.М. Димитров”, чрез юрк. Б. М., срещу Решение
№ 41 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 235 от 2022 г. по описа на РС-Петрич. С
въззивната жалба се прави искане атакуваното решение да бъде отменено в
неговата цялост, като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради
необоснованост. Въззивникът счита, че от страна на първата инстанция били
допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на анализ на определени
доказателства, като съдът необосновано определил завишен размер на
паричното обезщетение. Сочи съдебният акт на РС - Петрич да е нищожен,
поради липса на задължителен реквизит - посочване на банкова сметка, по
която ответникът да може да преведе присъдените по делото суми. В жалбата
се подчертава, че застрахователят по застраховка “гражданска отговорност”
отговаря пред увредения за всичко, за което отговаря и деликвента, но за нищо
1
повече от това, поради което обезщетението в процесния случай следвало да
се определи от действително претърпените вреди към датата на настъпване на
събитието, а съгласно заключението на вещо лице инж. Шуманов тази сума
възлизала на 6 671.03 лева, като тя била изчислена съобразно приложимото
подзаконово законодателство. Съдът неправилно приел като база стойността
на увреденото имущество по действителните, средни пазарни цени.
Въззивникът моли да му бъдат присъдени разноските, сторени в
производството, както и юрисконсултско възнаграждение. В представения
отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна, като изтъква, че в нея била цитирана единствено
първоначалната експертиза, която обаче била оспорена по делото, поради
което била назначена повторна такава, която правилно и обосновано
определила, че размерът на имуществените вреди възлизал на 10 280 лева.
Претендира разноски. С първоинстанционния съдебен акт съдебният състав
към РС - Петрич осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 432,
ал. 1 К3 застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 10 280 лева (като частичен иск от общо претендирания размер от 12
011.63 лева), като в мотивите към решението съдът приел за доказан описания
в исковата молба механизъм на настъпване на вредата, като резултат от пътно-
транспортно произшествие, причинено от трето за спора лице, което от своя
страна сключило застрахователен договор с ответника. Първата инстанция
счела, че исковата претенция е напълно основателна, взимайки предвид
пазарната оценка на необходимия труд и материали, послужили за извършване
на ремонт на увредения товарен автомобил. Съдът отхвърлил възражението на
ответника, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, както и че
е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази приетите по делото доказателства, извършените от първата
инстанция процесуални действия, обективирани в съответните за това
актове, както и възраженията и доводите на страните, приема следното:
Производството е инициирано от “Ауто Тсиронис” ЕООД, EИК: *********,
със седалище и адрес на управление в град Петрич, ул. “България” № 3, със
законен представител Т.Г.Х ., със седалище и адрес на управление на
дружеството в град Петрич, ул. “Лазар Маджаров” № 2, срещу
Застрахователно акционерно дружество “Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД,
2
ЕИК: *********, с адрес на управление град София, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. “Г.М. Димитров”, с претенция ответникът да бъде осъден да
заплати парично обезщетение в размер на 10 280 лева от общата претенция в
размер на 12 011.63 лева, ведно със законна лихва за забава за периода от
21.10.2021 г. (датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие) до окончателното изплащане на вземането,
вследствие реализирано на 22.07.2021 г. пътно-транспортно произшествие,
при което товарен автомобил марка “Пежо” рег. № Е 3466 МН, управляван от
А.Д., навлязъл в насрещна пътна лента, където ударил движещия се в
насрещна посока товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Актрос”, рег.
№ Е8475МР и ремарке за товарен автомобил марка “Касбохрер АПТ 003”,
собственост на ищеца (свидетелство за регистрация от 19.01.2004 г., респ.
15.03.2010 г.). От фактическа страна не е спорно между страните настъпването
на описаното в исковата молба ПТП, реализирано между автомобил,
собственост на АД Партнърс ООД с ЕИК: ********* и управляван от
участник в движението А.Н., и автомобила на дружеството въззиваем,
управляван от неговия управител, както и че имуществената отговорност на
посочения първи участник в инцидента е застрахована при “ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД. Ето защо с нарочна молба ищецът предявил пред
посоченото застрахователно дружество претенция за обезвреда на
причинените на собствения му автомобил вреди в размер на 6 159.81 евро, с
приложени писмени доказателства (фактури), отразяващи извършен ремонт
на товарния автомобил, като на 24.08.2021 г. постъпил писмен отказ към
искането за възстановяване на посочената сума от страна на застрахователя, с
аргумента, че в хода на разглеждане на представените документи по
преписката не било констатирано наличие на вина у А.Н. Д., управлявал в
онзи момент автомобила марка “Пежо”. Видно от наказателно постановление
№ 21-0314-000858 от 26.07.2021 г., влязло в сила на 27.04.2022 г., по повод на
процесното събитие на А.Н. Д. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, поради това, че същият не избрал скорост на
движение, която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивност на движението, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението. С отговора към исковата
молба ответникът оспорил наличието на противоправно поведение,
извършено от водача А.Д., респ. пряка причинно-следствена връзка между
3
неговото поведение и настъпилите вреди по отношение на МПС марка
“Мерцедес”, рег. № Е 8475 МР с прикаченото към него ремарке (възражения
срещу механизма на настъпване на ПТП с въведено фактическо твърдение за
съпричиняване), а в условията на евентуалност, че претендираният размер на
обезщетение е прекомерен, тъй като не кореспондирал със средната пазарна
цена на извършените ремонтни дейности и свързаните с тях резервни части.
От приобщените писмени доказателства и проведените експертни заключения
се установява още, че механизмът на причиняване на процесния инцидент се
състои в следното: на десен завой, в посока от с. Тополница към с. Дрангово -
път III - 198, товарен автомобил, марка и модел „Пежо Боксер", с peг. № Е3466
МН, навлиза в насрещната пътна лява лента и се удря в движещата се там
пътна товарна композиция, а именно композиция ПС - товарен автомобил,
марка и модел “Мерцедес Актрос”, с peг. № Е8475МР, и прикачено към него
ремарке, марка и модел “Касбохрер”, като вследствие на удара на товарния
автомобил, собственост на ищеца, били причинени щети в предната му лява
част и по лявата му страна, а на товарен автомобил “Пежо Боксер” - по
предната му част и по лявата му страна. Според двете назначени експертни
заключения най-вероятна причина за настъпване на ПТП е движение с
несъобразена скорост от страна на водача на товарен автомобил “Пежо”, при
което е настъпила загуба на напречна устойчивост при преминаването на
десния завой и същият се насочил наляво към насрещната пътна лента (поради
и което не успял да осигури странична дистанция), където по това време
преминавала композицията на въззиваемия, който от своя страна нямало как
да предотврати ПТП чрез маневра, тъй като в неговата дясна страна била
поставена еластична преграда. Експертите не установили неравности и
проблемни участъци на пътната маркировка в изследвания завой. Няма спор,
че щетите нанесени на товарната композиция са концентрирани в предната
лява част и в лявата странична част на товарния автомобил и на прикаченото
ремарке (доколкото при възникналия контакт между превозните средства
същите се приплъзнали по левите си страни), поради което констатираните
увреждания също са в подкрепа на описания и от двете вещи лица начин на
настъпване на процесното произшествие, като в експертизите по ясен начин са
индивидуализирани конкретните места на автомобила, които са увредени
(лява броня, лява врата, ляв фар, ляв спойлер на предна броня, ляв фар за
мъгла, ляв мигач, задна лява броня, странична част на кабина и задна част на
4
преден ляв калник). Тези увреждания са описани и в използвания от вещите
лица опис на щети, изготвен от страна на застрахователя (писмо от 27.12.2022
г.). В повторната експертиза стойността на ремонта на товарния автомобил по
пазарни цени е определена на 9 260 лева, а на прикаченото към него ремарке
на 1 020 лева, общо 10 280 лева с ДДС. Справедливата пазарна цена на цялата
товарна композиция възлиза на 51 750 лева, а стойността на запазените
авточасти е в размер на 41 470 лева, или стойността на разходите, необходими
за отстраняване на щетите по процесния автомобил, не надвишава 70% от
действителната пазарна стойност, поради което не е налице тотална щета по
смисъла на КЗ. Описаният в заключението механизъм на настъпване на ПТП
(ведно с причинените щети на процесния автомобил като резултат от
възникналото съприкосновение между превозните средства) се потвърждава
от приложените писмени доказателства, снимков материал, отговорите на
представителя на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и от
показанията на разпитания полицейски служител. По тези въпроси не се спори
и от страна на въззивника, видно от съдържанието на въззивната жалба, като в
тази връзка единственият спорен въпрос в настоящото производство е за
дължимия размер на обезщетението, което следва да се понесе от страна на
ответника, като последният релевира, че определеният от първата инстанция
размер е неоправдано висок. По съществото на въздигнатото с жалбата
оплакване съдът излага следното:
На първо място следва да се посочи, че атакуваното решение е валидно и
допустимо (доколкото това са въпроси, за които съдът следи служебно),
постановено от съдебния състав, приключил разглеждане на делото в открито
съдебно заседание, в установената за това форма, при наличието на всички
абсолютни положителни процесуални предпоставки, в т.ч. и специалната
такава, заложена в хипотезата на чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380, ал. 1 КЗ - наличие
на отправена писмена претенция от ищеца до ответника.
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание по чл.
432, ал. 1 КЗ следва да са налице две групи предпоставки, които в случая
безспорно са установени - наличие на извършен деликт (застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които
от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования); наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност" между
5
делинквента и застрахователя - ответник. Ето защо исковата претенция е
доказана по своето основание. По отношение размера на дължимото
обезщетение чл. 499, ал. 2 от КЗ определя, че обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 КЗ, а именно Наредба № 49
от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност" на автомобилистите и „злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз. С §3 ал. 1 от ПРЗ на посочената наредба се отменя Наредба
№ 24 от 2006 г., регламентираща задължителното застраховане по чл. 249 т. 1
и т. 2 от КЗ, с изключение на чл. 15, ал. 4 от нея и приложения № 1 - 6.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. обезщетението за вреди
на моторни превозни средства се определя по методиката на отменената
Наредба № 24 от 08.03.2006 г., като по отношение на нейното приложение е
налице произнасяне на върховната съдебна инстанция (Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.), което е в смисъл, че методиката не е
задължителна за съдилищата, а съставлява указание за начина на изчисляване
на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, в които на същия
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
МПС в сервиз, както и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка (в тази връзка изрично чл. 4 от методиката). В чл. 386, ал. 2
КЗ е прокарано правилото, че при настъпване на покрит от застрахователя
риск за последния възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ - равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като
обезщетението не може да надхвърля действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. В случая по делото не е установена тотална щета на процесния
автомобил по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, а частична увреда на превозното
средство, поради което се изследва цената на възстановителния ремонт на
увредените компоненти - стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ).
В Решение №1/02.02.2011 г. по т.д. №263/10 на ВКС, ІІ т.о. Решение № 57 от
07.07.2016г. по т.д. № 3751/ 2014 г. на ВКС е прието, че тъй като се касае за
6
застраховка ”гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица вреди, като дължимата сума
за настъпилото застрахователно събитие има обезщетителен характер и в
случая е предназначена да поправи изцяло вредите, настъпили от повреждане
на имуществото, поради което при наличие на чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и увреден, свързан с характера на
увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, стойността на
възстановителния ремонт следва да се определи по цените в чужбина -
мястото, където е извършен ремонтът.
В конкретния случай ищцовото дружество е заплатило ремонтни дейности по
товарния автомобил, които възлизат на 6 159.81 евро (12 047.54 лева), за което
е представило пред застрахователя и съответните доказателства - фактури,
отразяващи извършаване в сервиз на следните услуги: боядисване в размер на
2 356 евро; демонтаж и монтаж на торсион на предна ос, на предна главина на
странична кормилна щанга, на кормилна щанга от кормилен прът, хидравлика
на волан - всичко в размер на 706,18 евро; закупуване на употребявани врата
на кабина, преден фар, предна броня, стълба към кабина, волан на обща
стойност от 2 100 евро; консумативи на стойност 997,63 евро. Посочените
фактури не са оспорени от страна на въззивното дружество в хода на
производството, Както бе посочено по-горе, в случай като процесния, а
именно наличие на представени доказателства за извършен ремонт на
увреденото имущество, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност, като едновременно с това методиката по
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като
действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените
от застрахования разходни документи за извършен ремонт (Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о на ВКС, която практика е
приложима и при действието на новия КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016 г.).
Съгласно т. 15 от заключението на повторната автотехническа експертиза
общата стойност на вложените употребявани и нови части е в размер на 5
733,24 лева, като в тази връзка са посочени съответни пазарни източници,
7
проследяващи средната пазарна цена на вложените части “втора ръка”, респ.
закупените нови части като панели, профили, буфери и въжета, като от страна
на експерта е уточнено, че пазарът на конкретно вложените употребявани
части налага по-високи парични стойности отколкото цената на реално
използваните от сервиза в Гърция, а съответно цените на вложените нови
части съгласно българския пазар са по-високи от тези, определени от
дружеството, извършило ремонта, като с добавянето на сумите за труд,
боядисване и нови части разходът относно товарния автомобил достига 9
257,69 лева с ДДС. Видно е от приложените доказателства и заключението на
експерта, че представените писмени доказателства от страна на ищеца не
включват ремонтиране на щетите, причинени на ремаркето, прикачено към
товарния автомобил, като експертът е подчертал, че увредените детайли по
него не подлежат на подмяна, а само на ремонт, като средният
автомонтьорски и бояджийски труд възлиза на 1 016.40 лева с ДДС. Съдът
кредитира и приема заключението на изготвената повторна експертиза като
достатъчно пълно и подробно, с ясно отбелязване на информационните
източници, ползвани от експерта при изследване на пазара на новите и
употребявани части, като за вложените компоненти експертът е уточнил, че се
е ръководил от представените счетоводни документи от страна на ищеца,
поради което именно това заключение следва да бъде възприето, с оглед
изложеното по-горе относно приложимостта на методиката при наличието на
представени доказателства за реално отремонтиране на вещта. Все в тази
връзка съдът не може да възприеме отговора на експерта към въпрос 16 от
първоначалната експертиза, както се настоява във въззивната жалба, защото
посочената в него цена е изчислена изцяло съобразно методиката на Наредба
№ 24, която в случая е неприложима с оглед реално извършените ремонтни
дейности по товарния автомобил, за което са представени писмени
доказателства. Така в крайна сметка вещото лице е посочило, че осреднената
реална възстановителна стойност на цялата товарна композиция, собственост
на ищцовото дружество, възлиза на 10 274.09 лева. Ищцовото дружество е
заплатило по отношение на товарния автомобил сума в размер на 12 047.54
лева, като завишението е в резултат на цените за боядисване и труд, които
обаче не са взети предвид от двете вещи лица, които са използвали
предвидените в методиката коефициенти за нормовреме, но както стана ясно, в
случая тя е неприложима по отношение на самия товарен автомобил. От друга
8
страна е констатирано, че вложените резервни и нови части като стойност са
под средните пазарни цени, поради което възражението, че цените на тези
материали са прекомерно завишени, е неоснователно. Доколкото обаче се
претендира единствено сума от 10 280 лева съдът е обвързан от искането на
ищеца, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че атакуваното решение е
нищожно, тъй като в него не е посочена банкова сметка, така както повелява
нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, като липсата на такова отбелязване не се
отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не
касае съществото на разрешения спор, нито пък представлява нередовност на
исковата молба, доколкото по смисъла на чл.129, ал. 2 ГПК съдът няма
правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл.127, ал. 4
ГПК (Определение № 459 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1208 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Доколкото съдът не е сезиран с
жалба относно претенцията за присъждане на лихва за забава, с оглед
произнасянето на съда по този въпрос в контекста на петитума на исковата
молба, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се
дължат в полза на въззиваемото дружество, което представя доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Възражението за
прекомерност, сторено от жалбоподателя във въззивната жалба, е
неоснователно, тъй като съдът съобразява характера и броя на извършените
процесуални действия от страна на пълномощника на ищеца, предмета на
делото, неговата фактическа и правна сложност, поради което не може да бъде
прието, че тази сума не отговаря на средната такава, определена от пазара, в
който адвокатите уговарят възнаграждения за подобен вид дела.
Настоящото решение е окончателно, доколкото се касае за търговско дело, а
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по този вид дела, когато цената на иска е под 20 000 лева, какъвто е
процесният случай. В Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д.
№ 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че наред с делата, които попадат в
обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за
предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска
сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на
9
правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В
случая процесното вземане се основава на застрахователен договор,
представляващ абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 вр. чл. 286, ал. 2
ТЗ, което обуславя търговския характер на въззивното дело, като с оглед
качеството на ищеца, хипотезата на чл. 113 ГПК не е налице.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански
състав, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 41 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 235 от
2022 г. по описа на РС - Петрич.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно Акционерно
Дружество “Далл Богг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. И.и Р.М., ДА ЗАПЛАТИ на „Ауто
Тсиронис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище гр. Петрич, ул. „България“
№ 3, представлявано от Т.Х., сумата от 1 000 /хиляда / лева, представляваща
извършени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10