Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. Разград, 27.05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа адм. дело № 36 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от ЕТ“СТИВ+М М.
Н.“ – гр. Р. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
60-ФК/31.01.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б.“а“ ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на търговски
обект – смесен магазин, находящ се в гр. Разград, ул. „Александър Стамболийски“
№ 18, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, не съответства на целта
на закона и противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни основания.
Иска се заповедта да бъде отменена, алтернативно – да бъде намален срока на
мярката.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото
Протокол за извършена проверка № 0388262 от 28.01.2020 г., на същата дата в 17,32
ч. инспектори по приходите в НАП посетили търговски обект – смесен магазин,
находящ се в гр. Разград, ул. „Александър Стамболийски“ № 18, стопанисван от
жалбоподателя ЕТ“СТИВ+М – М. Н.“ – гр. Р. При извършена
контролна покупка на 0,154 кг пикантна сланина „Стефанов“ по 11,80 лв. за
килограм, обща стойност на покупката 1,82 лв., била издадена фискална касова
бележка № 0029827 на обща стойност 1,82 лв. При извършена покупка на 2,930 кг
еко брикети по 0,50 лв. за килограм била издадена фискална касова бележка №
0029850 на обща стойност 1,46 лв. в група Отоплителни. И в двете фискални
касови бележки не било изпълнено задължението да се изпише количеството и
единичната цена на стоката. Протоколът бил подписан от търговеца с обяснението,
че в касовите бележки не описва количеството за килограм от незнание.
Обстоятелствата във връзка с
издаване на фискална касова бележка № 0029827 са послужили като фактическо
основание за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Горната ФКБ е
приложена по делото и е видно, че в нея е вписана само групата стоки „Месни
изделия“ и общата сума – 1,82 лв. Административният орган е квалифицирал нарушението
по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС
е разпоредил запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за
срок от 5 дни. При определяне продължителността на мярката е взел предвид
значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на нарушението и
последиците от него, факта, че при същата проверка е било констатирано
нарушение от същия вид, както и обстоятелството,
че на лицето е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 33, ал. 1 от същата
наредба, по който е отправено писмено предупреждение по реда на ЗАНН изх. №
462529/13.09.2019 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е
от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задълженията по
чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед №
ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП
към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Разглежданият административен акт е
издаден от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, оправомощен по
силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният административен акт е
в установената форма и има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание.
При издаване на заповедта не са
били нарушени административнопроизводствените правила. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че административният орган не е изследвал
правилно фактическата обстановка и не е изложил мотиви за приложената норма, а
мотивите относно срока били бланкетни. Фактите по делото са установени при
спазване на процесуалните изисквания, а и са безспорни. В заповедта са изложени ясни фактически
и правни съображения за издаването й, включително конкретни и подробни мотиви
относно продължителността на мярката.
Оспореният административен акт е
и материално законосъобразен. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ
Редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД. Съгласно чл. 26, ал. 1 от наредбата фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително изброените реквизити, включително наименование
на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги – чл. 26, ал. 1, т. 7.
Издадената от търговеца фискална
касова бележка № 0029827 от 28.01.2020 г. не отговаря на изискванията по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като не съдържа количеството
и единичната цена на стоката – стойност по вид. По този начин е нарушен редът и
начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти, поради
което правилно и в съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС
административният орган е наложил ПАМ запечатване на обекта.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията.
Съдът не споделя довода на
жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 186 ЗДДС поради това, че липсата
на горните реквизити на касовия бон не влияе на отчитането на оборота и
начислените 1,82 лв са били точно калкулирани. При липсата на данни за
продадените количества и единичните цени е невъзможно се проследи движението на
стоките в обекта, което може да доведе до неотчитане на реалните приходи, а
оттам и до отклонение от данъчно облагане.
Съдебната практика е еднопосочна
в разбирането, че липсата на реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. е нарушение на правилата
относно отчитането на продажбите и е основание за прилагане на ПАМ. В този
смисъл са: Решение № 9720 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 2765/2018 г., I о., Решение № 16014 от 26.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 6420/2019 г., VIII о., Решение № 16399 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 9316/2019 г., I о., Решение № 177 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 9496/2019 г., I о., Решение № 2216 от 11.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 9059/2019 г., VIII о.
Оспореният административен акт
изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН и по
конкретно – предотвратяване на
административни нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет от
неправилното отчитане на продажбите, и вредните последици от тях. Продължителността
на мярката е съответна на тежестта на извършеното нарушение и на принципа за
съразмерност по чл. 6 АПК. Срок от 5 дни при максимален от 30 дни не ограничава
правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
преследваната от закона цел.
Предвид горното съдът счита, че оспорената
заповед не страда от пороците, визирани в чл. 146 АПК, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се
представлява от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл.
37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвиденият
размер на възнаграждението е от 100 до 200 лв. Делото не представлява
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“СТИВ+М М.
Н.“ – гр. Р. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
60-ФК/31.01.2020 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ“СТИВ+М М. Н.“ – гр. Р. да
заплати на Национална агенция за приходите за разноски по делото сумата 100 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.